1. Специалността, за която питаш няма значение в кой университет е завършена, защото теорията е почти една и съща с малки разлики. Просто в някои родни университети наблягат повече на икономическата част, примесено с по-тясно профилирани предмети, но основно преобладаващите си остават икономическите - разлика има само в София, където географията е с превес в тази специалност.
Общото повсеместно мнение е, че когато влезем в университет, там трябва да получим такава информация, която да е посвоему уникална и после приложима в съответната област. Така е било преди интернет да донесе този "информационен бум" и преди да стане достъпен за всеки дом. В 90те и по-рано, когато е нямало толкова информация по дадени въпроси, тя е идвала под формата на лекции в университетите или чрез търсене в библиотеките, четене на специализирана литература и т.н. Сега обаче информацията ти е на "клик" разстояние и за преподавателите остава основно да насочват, освен ако предметът не е практически(в специалността, която си избрала са малко такива, които можеш да научиш по време на фирмено обучение за работа, за отрицателно време). Има технически специалности, при които е необходимо чертане на ръка или на компютър - там е нужно преподавателят да следи за работата, да дава консултации или да изправя грешки, като по този начин ти се учиш. Не знам дали сега се учи в училище "Труд и Техника", там се чертаеше на ръка, ако има грешка преподавателят поправяше или изискваше наново. В този смисъл университетът ти дава това, което сам не би могъл да научиш, въпреки че какво ли новото поколение не може на компютър...
Това ти го пиша, за да не очакваш теорията да ти помогне с нещо в евентуалната практика, т.е. няма да научиш кой знае какво, а просто ще имаш обща представа за различните видове туризъм и базисни знания по икономическите предмети. Това е повсеместно, това е една от причините, че хората завърши ли го работят нещо изискващо средно образование или нещо съвсем различно. Другата причина е, че за болшинството учащи, е много трудно да научат език в университета - часовете за чуждоезиково обучение са малко, а нивото на студентите по съответния език е различно, което от своя страна води до усредняване, за да може всички да се движат напред с еднаква скорост, това пък от своя страна спира изучаването на специфичната терминология, защото най-често всички трябва да почват отначало или от ниво, което не позволява да се влезе в такава дълбочина, позволяваща изучаването на специфична терминология необходима за съответната област(в случая икономическа терминология, примесена с понятия в туризма). Стажът е проблем на студента и не зависи толкова от университета, приблизително за 4 години обучение, ако се работи само лятото, може да се докара 1 година стаж. Задочно дори повече, но това зависи от човека. Дали е редовно или задочно, като теоретически познания няма голяма разлика или най-малкото теоретическите познания няма да вършат работа в практическата обстановка. При едното ходиш няколко седмици всеки ден и учиш ден преди изпита, при другото, ходиш няколко месеца и учиш ден-два преди изпита, като всичко, което е било научено, остава като спомен, че е присъствало някога в краткотрайната памет. Но поне при задочното няма нужда да правиш курсови работи и други неща в писмена форма, при които освен да се научиш как се правят курсови работи и как се пишат доклади, реферати и прочие, не виждам с какво биха ти били полезни, ОСВЕН, ако работата ти не изисква водене на някакви изводи, чрез статистика във времеви период, както в официалните документи пускани всяка година(толкова туристи са минали през България за еди-коя си година; еди-колко си транзитно; еди-колко си от еди-каква си националност;еди-колко си двойки с деца и прочие) ИЛИ при работа в академична среда - да знаеш как се пише дисертация, какво глаголно време се използва... не съм се и впускал в подробности честно казано. Ако учиш "История", рефератите помагат, защото събираш информация в един текстов документ, от ония дебели книги на БАН "История на България"(примерно) и така подбираш, съчетаваш, групираш и пренасяш информация от хартиен носител в текстов документ и научаваш нещо, което после може да предадеш на учениците, които ще учиш - в този случай е полезно. От училище не мога да пиша "есе" и "литературно интерпретативно съчинение" - мислиш ли, че това има значение? И да има, то ще е в много конкретни области, които не ме касаят. Това е. Иначе има и преподаватели с добри идеи, но за да се осъществи тази идея, трябва да има и контрол, защото без контрол, остава да се действа само по съвест, а никой не действа по съвест - кой ученик си пише домашното по съвест, знаейки че другите му съученици няма да го направят и пак ще минат срока?! :) А и от тези идеи би имало полза само на някакви висши управленски нива, които повечето нормални хора завършили такава специалност, не биха достигнали.
Просто имай реални очаквания и не очаквай това, което се прокламира, като живот - топ ръководител, със скъпа немска кола и голяма къща. Не, че вероятно няма и такива, които са го постигнали, но ако вземем масата завършили тази специалност, а и други специалности, няма да има съвпадане между очакване и реалност. :)
|
