Медицина
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1950 пъти
Здравейте! Аз съм момиче в 11ти клас и трябва да реша какво ще следвам. Ще съм благодарна, ако някой, който учи или вече е завършил медицина, ми отговори на въпросите:
1. Има ли жени хирурзи? Главно към Хирургията съм се насочила.
2. Мога ли да замина да уча в чужбина, но ако не ми хареса после да се прехвърля в Софийския или Медицинския университет?
3. Материалът включва ли много математика/химия?
4. Колко време продължава следването и наистина ли е толкова трудно колкото са ми казвали? Вярвам, че ако ми харесва, ще уча с удоволствие.
5. Наистина ли има толкова хора, които искат да бъдат медици? Защо?
6. Като студенти намирате ли време да разпускате?
Засега се сещам това. Знам, че е учене цял живот, но наистина искам да правя нещо смислено. Медицината ми се струва единственото интересно. От малка си се представям лекар. Нищо друго не ми харесва. Готова съм да се лиша от семейство за това.
Моля, да не получавам злобни коментари или отговори като: "По-добре се откажи. Всички искат това. " Благодаря! :))

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 5 месеца hash: e19bdf533d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз уча медицина в Германия. 1. Това, че си се насочила към хирургията нищо не означава. Не можеш да знаеш от сега кое ще ти допадне! 2. Да, можеш да се прехвърлиш. 3. Математика-няма. Химията е елементарна, биохимията вече е наистина трудна! 4. Ужааасно много е, понякога ти се иска да захвърлиш всичко. На моменти е нечовешко, особено ако учиш в чужбина. Но каквото и да ти обяснявам сега.. Кел файда. Трябва сама да го видиш 5. Ами за съжалание причините вече са не толкова добронамерени- пари, слава и т. н ( но ако не ти харесва специалността, просто е невъзможно да я завършиш ) 6. Отнема 85% от свободното ти време. Много натоварващо, но ако ти харесва, достижимо. П. С като пораснеш малко, ще видиш, че ти трябва СЕМЕЙСТВО, за да имаш пълноценен живот :) Успех и умната

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: f1e71170ab

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, Номер 1! Много ти благодаря за отговора! Ако не е много нахално, може ли да ми кажеш в кой университет учиш? Освен това направо след 12-ти клас ли замина (сертификат В2 върши ли работа или трябва С1? ) или сега там специализираш след шестте години тук? Всичко ли е на немски или има и лекции/учебници на английски (по-силен ми е немския де, но да питам.. )? Работиш ли докато следваш? Има ли българи? Голяма ли е носталгията? Много ти БЛАГОДАРЯ, че ми отговори - наистина ми беше полезно! :))

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 8856c7d0d6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   И аз уча медицина в Германия и не съм напълно съгласна за математиката. Има едно нещо, наречено медицинска статистика :) Това го имахме в първи и сега в трети семестър, натам не знам как е. При нас обаче не се отделя ЧАК толкова внимание на статистиката, взимат се изпитите (аз да кажа, че по принцип съм супер зле с математиката). Това с химията и биохимията си е вече до човек, на мен химията ми беше гадничка, биохимията пък ми беше по-приятна. Като цяло с останалото съм съгласна, наистина е тежка специалност. Миналата година например дълго време мотах физиологията на сърдечно-съдовата система, защото всеки път, когато сядах да уча, получавах нервен срив :D Но пък го има и удовлетворението после да отидеш на семинар и само ти от цялата група да отговаряш на въпросите :) Или да си вземеш изпита с единица... Или (защото не всичко опира до изпити) да отидеш да правиш стаж и да познаваш лекарствата, да знаеш кое защо се прави и така нататък... Трудно е и често си мислиш, че нищо не знаеш, че само зубриш и не правиш никакви връзки, че няма да излезе лекар от теб, но лека полека нещата започват да се навръзват. А ми стана интересно, номер 1, на Regel- или Modellstudiengang си? :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 5 месеца hash: 79cc7d96a9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Отговарям на въпроса толкова, колкото мога. Жени - хируржки има, но с изключение на няколко доцентки и професорки, другите са взети на подбив от колегите си и някои пациенти, така че помисли си. Не е само въпрос на престиж, но и на унижение. По-добре рехабилитатор, благодатна професия и възраждаща се.

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 544a28f983

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Номер 2- Regelstudiengang съм. Права си. Честно казано си е до човек, кое ще ти е трудно и кое не. Аз получавах нервен срив при всяко отваряне на учебника по хистология, а на други им харесваше. Номер 1- трябва ти ниво C1 задължително. Аз направо след 12-ти клас заминах с немска езикова диплома от училище. Всичко е на немски, ние нямаме нищо на английски, но ползваш каквато си искаш литература. Никой в нищо не те ограничава. При мен специално има доста българи. Зависи в кой университет си. Моят е доста известен и всички се бутат да влезнат там. Ако ще кандидатстваш в Германия, помисли дали предпочиташ по-малък университет с по-малко хора. Носталгията я има много ясно.. Обаче е доста тежка специалност. Понякога просто си викаш "аз не мога, аз не съм за медицина, аз съм много зле". Питаш се защо си избрал това, яко се депресираш. При мен особено конкуренцията е голяма и изведнъж попадаш в някакъв ад. В БГ бях свикнала да съм "най-добрата", "най-успешната" в училище, обаче ситуацията тук е коренно различна. Изведнъж се чувстваш като най-простия човек в целия университет. Обаче продължваш и накрая се получава. Просто човек наистина трябва здраво да се труди. Ние в България сме свикнали малко или много да получаваме нещата наготово и като дойдеш тук всичко ти идва като гръм от ясно небе. Btw не работя, но имам колеги, които работят по време на щудиума. А и в Германия медиците в предклиничната част трябва да правят практика в някоя болница. Това е едно от изискванията, за да можеш да се явиш на Физикум след втората година. Всичко, което казах си е лично мое субективно мнение. При други хора може да е по-различно.

 

...