Споделена история от Образование |
Варна
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1098 пъти
Здравейте! Започвам с баналното, че съм 12-ти клас и ми предстои кандидатстване. Реших, че искам да уча във Варна, от малка ми беше мечта, бях се отказала, но поради проблеми с родителите реших, че за мен ще е добре да се отдалеча. Обичам родителите си, знам, че правят всичко възможно да ме предпазят, но това започна да ми идва в повече. Имам вечерен час. До 21ч. ( Не ми е проблема във вечерния час, не съм човек, който обикаля дискотеките или обича да ходи из кварталните улици до късно) Прибирам се в 21, всяка вечер без възражения, но закъснея ли с 5 мин. започва звънене по телефона, когато се прибера започват разправии, че съм била несериозна, че на мен не ми е омръзвало да скитам по улиците, че съм била не знам си каква. (Излизам в 18:00ч. )
Майка ми се познава и с приятелките ми и с приятеля ми, с когото прекарвам повечето време, заедно сме от повече от година. След това, когато искам да остана да преспя в сестра ми това е невъзможно, защото не ме пускат. Когато баща ми се прибере от чужбина не мога да излизам два дни подред, защото тогава ставало проблем, тогава трябва да се прибирам в 20:30ч.
Когато се опитам да им кажа нещо не разбират, когато се опитам да поговоря с тях ми казват, че когато стана родител ще разбера. Добре, така е. Но правилно ли е даже и да не мога да остана да преспя в собствената си сестра? Правилно ли е за 5 мин. закъснение да съм наричана несериозна и т. н.?
( Със сестра, ми преди да се изнесе, се отнасяха по същия начин даже и по-зле, докато не се сгоди не я пускаха и нея никъде, а тя е на 23г. )
Предложиха работа на приятелят ми във Варна. Причината, поради която ви пиша е следната: В дилема съм и не само аз, но и приятеля ми, дали да рискуваме и да отидем във Варна или да останем тук, като всичко ще си продължи по същия обичаен начин. С проблеми след прибирането ми вкъщи.
Като даже и не си мисля да живея заедно с него, а ще бъда на пансион, за да не се налага да лъжа нашите, които са строго против без сватба да живеем заедно.
Това, което ме кара да се замисля, е че малко ме е страх, може би от новия, непознат град. Без приятели.
Искам да запиша там и поради причината, че искам да уча Логистика, паралелка, която я няма тук в моят град.
Какво бихте ме посъветвали вие?
|
