Споделена история от Образование |
Училището и проблемите му
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1001 пъти
''Ох боже, поредната простотия на някъв лапештал, те така само се оплакват и после ще съжаляват. ''
''Да да, така е, училището е зле сега, ама това е заради системата, училище трябва да има, но да се подобри''
''Оф, чети отгоре отгоре и вземи там диплома нещо работи колкот живот да имаш''
Нямам проблеми, нямам въпроси, и поне такива важни където се моля на някой да ми каже, свикнах с мисълта, че всеки отговор можеш да получиш и сам, просто много разчитаме на модерното за готови отговори и не търсим сами, което ни прави зависими. По скоро пиша защото чета много истории тук, просто през 1/2 месеца сядам от нищото и изчитам последните няколко страници и намирам тези еднакви пътища схеми и проблеми на хората и усещам как ние всички сме еднакви (в добър смисъл). И както сме еднакви и чета и на мене просто ми се дописа история, и на мене ми се дооплаква. Много незряло много глезено и сигурно трудно ще мине през ръцете на модераторите, но така ако успее, как стоят нещата с училището във вашият живот. Нека да ви кажа за моя, доста сурово и незряло изглежда и в което няма проблем, но това което е:
Сутрин ставам, леко недоспал но гледам да излизам да тренирам че да се умарям и да лягам рано и навреме. Търпи се обличам се мия зъбите тръгвам (на 2 крачки съм буквално) и оп в стаята. Сигурно съм пак първи и ето слушалките ако не съм ги забравил слагам и слушам докато не дойдат някои от момчетата. Те са такива едни шматки към 4/5 и все се лигавим и си имаме нашите си шеги. С тях така винаги докато не дойде времето след първия втория час, скуката ме удря здраво и почвам да пиша мисли, да рисувам измислени неща или да гледам небето навънка докато се старая да прикривам комплексите си, така де някое момиче което си мечтая да не вземе да ме хареса. И скука, пълна. Учене, оценки, до 5 клас го карах отличник, после нашите имаше оплитания в семейството и останах само с баба ми и няма строг надзор над мене, но и да имаше аз се познавам пак нямаше да уча, но минавам с 4/5 годината успявам дори и до сега. Уж тая година се хващам за да не ме тормозят учителите и да се опитват да ме заплашват и да си мислят, че ме е страх от тези неща. Моята глава напълно е спокойна с това и да е клошар. Още от сега виждам коментарите на темата:
''Аз незнам ти какво искаш, ти ни въпрос ни нищо не питаш, само тука си изкарваш мислите'' (КОЛКО ПРАВИЛНО! )
''Много ще съжаляваш след няколко години като те удари живота и няма мама и тати ще видиш ти'' (Гледам оптимист да го карам)
''Някой се опитва да се прави на интересен и уникален'' (И това го има, комплексар съм но не точно за това, само до някъде)
Моето - ''Просто се надявам че има други които обичат да четат всякакви истории от горе до долу на страниците и това е една малко по странно написана. Някой ако желае може и да разкаже за неговия ден в училище или колеж т. н. '' (Надали ще има хора желаещи, но съм любезен''
Прехвалено момче което си мисли че знае всичко на 16. (Само сега, попринцип съм сдържан)
|
