2. За университета нищо не мога да ти кажа, моята специалност е инженерна, свързана е със строителство, а приятелите ми са или с икономика, или в техническия. Нямам идея за медицината как стоят нещата, но за наеми, разходи, квартири, квартали и прекрасни брокери мога да ти говоря с дни.
Много зависи как си свикнала да харчиш и с какви джобни си карала, но каквото и да е било преди, когато трябва да се храниш по 3 пъти на ден, всеки ден, ти ще харчиш повече отколкото си очаквала. С колегите ми стигнахме до извода, че масово се харчат около 50лв седмично. Зависи и дали си пушач, но това вдига сумата с около 15 лева (примерно). Истината е, че всички харчим най-много за храна. Основно харчим за храна, изобщо дискотеки, кафета и подобни не са чак толкова голям разход. Студентите редовно имат право на карта за градски транспорт, с кола едно, че ще ти отиват парите само за гориво, друго, че ще киснеш цял ден в задръствания, само за да паркираш на прилично голямо разстояние от дестинацията. Тази карта за траспорт излиза 21-26лв за всички градски линии и 11 за една линия, ако учиш редовно. Аз си вадя карта само за метро, защото с него ми е най-удобно. Честно казано мога да си забравя личната карта, но не и картата за транспорт.
Квартира или общежитие? Общежитията са значително по-евтини, говорим за сума, която по никакъв начин няма да те събаря, но си има и минусите. Ако искаш да учиш, което никога не се случва както е било планирано, трябва да знаеш, че често ще е шумно около теб. Няма да има къде да си готвиш, на повечето места газовите котлони са забранени, но дори да се сдобиеш с такъв, стаите не са толкова големи, че да не се окадява и да не мирише на готвено. Ще делиш стая с някого, може би дори с двама, има и самостоятелни стаи, те излизат малко по-скъпи, но пак ще е по-евтино от квартира. Не се знае с какви хора ще си, колегите ми са учили съквартирантите си да метат и да мият чаши. Битовизмите са голям проблем, да знаеш! Хубавото на студентски град е, че целият живот е там. Има денонощни книжарници, има магазини с топла витрина, има дискотеки и прочие. Повечето ти колеги ще са там, което означава, че бързо ще започнеш да движиш с тях и няма да ти е трудно излизането, понеже ще сте горе-долу на едно място, ако не сте и в един блок. Има метростанция близо до студентски, това разстояние аз бих го минала и пеша, но това са си мои лични извращения, понеже никак не харесвам автобуси и трамваи, голяма блъсканица е рано сутринта. Колеги са ми разказвали как буквално хората са се подпирали един на друг и не е имало никакво място. Понякога и в метрото е така, ще се чувстваш като сардина в консерва, но след две седмици спира да ти прави впечатление. Изобщо, трафика, хората и цените спират да те впечатляват много бързо. На мен лично за около месец спря да ми пука, че се губя и не познавам града. За няколко дни разбираш най-важните ти маршрути, а за другото има уикенди за разходки с колеги, за да се лутате заедно и да сте спокойни, че не знаете къде се намирате.
Впрочем цените в София на места са малко по-високи, обаче намаленията им са страхотни навсякъде.
Брокерите са цял нов вид забавни елементи. Ако му кажеш, че търсиш нещо за 300, ще ти предлагат от 300 до 500, убеждавайки те, че може да свалите (не повече от 50лв), ако кажеш, че искаш център, ще ти предлага Люлин. Не трябва да ти пука много къде е квартала на картата, важното е само и единствено да е наистина комуникативно място, да имаш възможно най-много транспорт и да знаеш, че за един час ще стигнеш до университета... отиването не е проблем, гадното е, че ако свършваш късно, ще се прибираш още по-късно. Да наемеш стая от апартамент е около 200лв. Да наемеш цял апартамент е относителна сума. Съветвам те да се събереш с приятели и да наемете по-голям апартамент, като делите наема, така може и да ти излезе по-евтино и поне си спокойна, че си с познати. В никакъв, подчертавам, НИКАКЪВ, ама при НИКАКВИ условия, изобщо, каквото и да се случи, ако ще да ти опрат пистолет, НЕДЕЙ да търсиш квартира в края на сезона на търсене, говоря за края на август-септември. До началото на октомври цените са по-високи. Прекрасно е да ти предложат преходен двустаен за 900лв. Разбираш ли, отвътре ти кипва един прилив на щастие, че се замисляш дали да не купиш апартамент и да го изплащаш, докато си там, а после друг да ти изплаща кредита, че и отгоре, което може и да се окаже голяма схема на софиянци. При квартирите плащаш депозит, който после ти го връщат, това е нещо като гаранция, че няма да счупиш нищо, а ако счупиш, ти одържат. Плащаш един наем предварително, обикновено първо го капарираш и при подписване доплащаш. Това ти е за апартамента, отделно даваш комисионна на брокера, стандартно е 50% от наема, една приятелка беше попаднала на фирма, която иска 80%. Ако имаше квартири в Мусагеница, щях да бъда там, защото е близо до студентски и е на няколко станции от центъра. В Младост ми допада, защото кварталът ми се стори доста спокоен, но е отдалечен, транспорт, обаче, има. Надежда е далеч, в Люлин можеш да срещнеш абсолютно всичко... по-отдалечените квартали са с по-нисък наем, а тези в центъра са по-скъпи. В Овча купел има много квартири на ниски цени, но според мен това е прекалено далеч. Аз лично се целих в нещо между центъра и студентски. В широк център съм и съм доволна. Софиянци имат този навик да казват, че живеят почти до вас и да имат предвид, че ще стигнат за 10-30 минути с автобус. Хората определят едно разстояние за късо, ако с градски транспорт се стига сравнително бързо.
Градът е оживен. Не е толкова страшно да вървиш сама, гадно е ако живееш в неспокоен квартал и е тъмно, това е. Масово хората се предвижват с градски транспорт, самата аз стигнах до извода, че така е най-добре. Веднъж пробвах да отида пеша до Кауфланд, който ми е на 20 минути точно- няма да повторя. Чака се на светофари, слагай си едно поне 10 минути повече от очакваното, за да стигнеш до някъде, по някаква причина често се случва нещо да те забави. Стандартът на живот не ми харесва. Градът не ми е приятен. Бих останала единствено, за да работя по специалността си, ако изскочи нещо добро като работа. Повечето студенти започват да харесват София повече от всеки друг град, почти никой не се връща в родния си град, когато завърши. Софиянци са малко припряни, срещала съм и доста лицемери, но пък никой, който да ме изненада с простотия. Тоест, ако в родния ти град има идиоти, тези в София никак няма да те фрапират, а за сметка на тях има и доста готини и отворени към теб хора, които наистина ще ти помогнат. Интересното е, че почти всички магазинерки в квартални магазини са супер, не съм попадала на някоя заядлива лелка, която да ти говори така, сякаш съм убила първородното ѝ дете. Младите са пичове, нямам обяснение за това, но студентите се разбираме сякаш с телепатия- едни и същи проблеми, мисли, чувства. Откакто съм в столицата, започнах все по-често да се заговарям с непознати, което преди никога не ми се е случвало, защото тук комуникацията е нещо нормално и не те задължава да поддържаш отношения утре с този човек (ти сигурно повече няма да го видиш). Животът тук не е лош, но не е за всеки вкус.
|
