Имам спешна нужда от психолог - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (80791)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (18183)
 Секс и интимност (9687)
 Тинейджърски (18379)
 Семейство (3816)
 Здраве (6644)
 Спорт и красота (3524)
 На работното място (1514)
 Образование (4473)
 В чужбина (996)
 Наркотици и алкохол (820)
 Измислени истории (695)
 Проза, литература (1283)
 Други (10700)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Имам спешна нужда от психолог
преди: 1 месец, 34 мин., прочетена 668 пъти
Здравейте,

Обръщам се към вас с надеждата да ме посъветвате какво да правя. Уча дентална медицина, вече трета година и съм меко казано изморен от всякъде. Не защото е труден материала или живота (въпреки че са си трудни), а просто защото съм в една постоянна борба с ученето. И ето поредна сесия в която изпадам в ужасна депресия защото нищо не мога да свърша. Така съм от години, може би винаги съм бил така, но тъй като не съм учил кой знае колко в гимназията не съм го забелязал. Около ученето за кандидатстудентския изпити го осъзнах. Ходех на частни уроци и винаги учех материала за другата седмица точно преди урока, дори в автобуса. Цялата седмица не отварях. Не защото не исках или имах по-важна работа, а защото не можех. Мислех си че имам дефицит на вниманието, но се убеждавах че просто съм мързелив. Влязох в университета и нещата започваха да стават доста по сериозни. Изобщо не можех да отворя да уча. Тук вече се появиха доста други фактори, като неприятна обстановка, факта че започнах работа и други, но като цяло, колкото и да се обеждавах че просто нямам време, ми беше ясно че е защото не мога да се наканя да седна, а седна ли приключвам за около 20 минути защото само толкова мога да издържа.


И така стигам до сесиите в които буквално чета метериала за пръв път. Експерт съм в плановете. Смятам до последната минута по страници колко точно трябва да прочитам, за да се справя за еди колко си дни. На план всичко изглежда просто. Ако само 3 часа се съсредоточа да чета на ден всичко ще е чудесно, само че не успявам да ги спазя и накрая ми се струпва целия материал в последните 4 дни което за моята специалност е ужасно защото говорим за стотици страници сложна материя която се учи с месеци и години през семестрите. По някакъв начин успявам да си взимам повечето изпити. Дали е от основни знания, дали е от късмет не знам. Но не мога да разчитам на това, още повече че ме скъсаха на някой изпити и ако не направя нещо ще се забатачат още нещата.

И ето ме отново в сесия която вече почти мина. За по малко от един месец имам изключително много материал да прочета и естествено науча. Плана който си направих в началото далеч не се изпълни. Единственото полезно от цялата сесия е че разбрах доста неща за себе си и вече съм на 100% сигурен че имам дефицит на вниманието.

Просто има нещо което ме спира да уча. Тези от вас които нямат подобен проблем може да ви се стори смешно и да ми кажете - ми просто сядаш и учиш, тези които знаят за какво става на въпрос ще ме разберат.

Просто не мога. Ето някой неща:

1. Започването е първия проблем. Отпуска съм. Нямам друга работа. Целият ден ми е свободен. Ставам рано и пак въпреки че съм се надъхал да започна от рано, започвам едва на обяд, или до обят съм прочел 4 страници.

2. Като седна, не мога да се концентрирам. Веднага нахлуват други мисли които просто не знам как да разкарам. Мисли за други неща ако съм още далеч от изпита, като наближи времето - мисли за това какво ще стане на изпита, мисли за това колко пъти трябва да го прочета, мисли за това дали е достатъчно. И просто не мога да открия начин да ги разкарам. В най-лошия случай изобщо не мога да се концентрирам и чета една страница по 15 минути. В най-добрия, успявам да прочета 10тина сраници преди да спра защото не мога повече.

3. Физически не мога. В някой моменти е до концентрация, в други просто физически не мога. Колкото и да се опитвам, просто нещо отвътре ме кара да стана защото ще откача ако продължа да чета. И не забравяйте че говорим за 20 минути четене, не си мислете че съм чел 4 часа и вече не издържам. Аз едвам съм започнал. Имало е много тежки случай в който дори стигам до нещо като паник атака. Сядам да чета, започвам и се стига до момента в който усещам че трудно си поемам дъх и трябва да стана защото не мога да дишам нормално.

4. Отказване. В края на крайщата, вечер към 8, а някой път и по-рано, вече съм толкова изтощен, че се отказвам за деня. Не че съм свършил нещо. Прочел съм сигурно 10-20 страници от предназначените за деня 100, но съм изтощен от всичкото това насилване.

5. Материал е труден, но не е невъзможен за научаване. Попринцип помня доста добре. За това и не съм учил много в гимназията защото си запомнях всичко в клас и почти не отварях да уча, ако се концентрирам и седна да чета това което влача с дни мога да го прочета за няколко часа. И общо взето така и става, тъй като с наближаването на изпита в последните дни прочитам толкова колкото съм прочел за един месец в началото. Което показва че мога да чета и мога да помня, но просто нещо не ми дава да седна и да го направя. А ако седна не мога да се задържа. Само дето вече и ученето в последния момент не помага защото започнах в последния момент вече да не издържам и да се отказвам тотално.

6. Нямам по важна работа. Вместо да уча, гледам филми, излизам сам, готвя, чистя, но интересното е че нито едно от тези неща не ми доставя удоволствие. Не е като да имам друга работа която да ми се иска да правя вместо да уча, с нежелание правя тези неща, но ги правя за да не уча. Най-интересното е че и самия материал ми е интересен. Все пак сам съм си избрал специалността и ме влече това което уча. Проблема е че просто нещо не ми позволява да седна да го науча.

Определено имам нужда от специалист, който да ми каже какво да правя защото аз самия не знам. Дали е дефицит на вниманието, дали е някакъв друг проблем, не знам. Не бих казал че съм притеснен чак толкова. Определено се притеснявам за изпитие, но не чак толкова че само това да е причината. Четири години вече се боря с това и напредък няма. Моля споделете какво мислите и споделето къде мога да отида в София. Кой психолог ще ми препоръчате. Моля ако препоръчате някой да споделите и цена и как процедира, тъй като се издържам почти сам и парите определено ще са ми проблем.

Моля да приемете темата на сериозно. Благодаря ви много!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 28 дни, 7 часа
hash: 9c6157d192
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Дано някой се включи с решение, защото съм същата работа. Мисля, че като цяло имам проблем с отлагането, защото не само изпитите, всичко правя в последния момент. Примерно знам, че в петък в 10 ще пътувам и си оправям багажа в 9. Обикновено не мога да намеря всичко, изнервям се, забравям важни неща. Само си създавам напражение. И аз се замислям за психолог. Всъщност имам приятелка, която ходи редовно, но за друго и веднъж я помолих да пита психоложката, дали тъпото отлагане се лекува. Жената казала "Да, лесна работа. Половината население страда от същото. Трябва да се научи на управление на времето. Времето е най-важният ни ресурс. Има семинари, а може и при терапевт. Много успешно се справяме с тази настройка, това дори не е проблем" и пак не ходя... отлагам и всяка нощ едвам заспивам от угризения, че нищо не правя със себе си.

 
  ...
преди: 28 дни, 2 часа
hash: 2ca228b979
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Ооох аз съм едно към едно... Докато четях и просто на някои изречения се чудех дали говориш за мен хдд... Никога не съм учила повече от час два и то в деня преди контролното или ако е последен час междучасията преди контролното... Дефицит на внимание не знааам... По-скоро въобще не ми се занимава с учене и все си намирам оправдание да го направя друг път или въобще да не го направяяя... даже в момента би трябвало да уча за контролното утре, ама на.... Вися тук... Нищооо след малко сядам. Какво да ти кажа... Аз научавам неща, когато не го усещам като учене и като нещо, което трябва... Истината е, че така научих два езика. Нивата, които минах самостоятелно за 4 месеца щях да ги мина в училище или курсове за 2-3 години а и щяха да ме тормозят там.. просто си намери твой си начин. Когато каквото искаш чети, гледай. Много по-лесно е, когато не ти го налага някой, а сам поемаш инициативата.

И аз много го правех това с плановете, но осъзнах, че когато решавам какво да уча спонтанно и на момента доста по-лесно сядам да уча.
Ж 19

 
  ...
преди: 27 дни, 22 часа
hash: 8710d38a7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Виж, не прочетох докрай признавам, но добих представа от първите няколко абзаца. Ще те помоля нещо- моля те откажи се от медицината!
Моля те като човек, не се заяждам, не те упреквам, но докато е време откажи се! Прояви отговорност и съвест към хората, които един ден ще са твои пациенти и които ще осакатиш, защото ще си минал изключително сложната материя отгоре отгоре... На хората им е писнало от недоучили, некадърни лекари, съсипват ни всеки ден с грешни диагнози и лекарства.
За бога хора, които се захващате с медицин, било то и дентална ( и от зъб се умира, бай дъ уей, не е маловажно), не си ли давате сметка, че ЖИВОТА на хората понякога зависи от вас или вашата грешка???
Колко лекомислено подхващате медицината... за да си лекар, лечител, трябва да ти е призвание до мозъка на костите ти, да ти идва от сърце и душа... При теб не е така момче! Не е, личи си...
Приеми този съвет и се замисли, ако не друго.

жена, 25

 
  ... горе^
преди: 27 дни, 16 часа
hash: 30b966472a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Хора, Нормални сте си. Просто сте млади хора, здарви хора и също ви се живее. Възможно е също да учите специалност, която не ви интересува, а го правите заради вашите или заради добри професионални перспективи.
Номерът е да не се отказвате.
Аз по подобен начин завърших много тежко следване в Германия, самоиздържайки се.
Всичко си беше по мое желание, нашите не са ме карали, но проблемът беше, че тази специалност я учих не защото ми беше призвание, а точно заради парите – hard cash!
Идвам от бедно семейство и ми беше просто важно да завърша нещо с реална перспектива за кариера и МНОГО пари или поне достатачно за добър начин на живот.
Реално обаче ме влекат други неща – литература, психология, социология, педагогика. Предполагам, че от мен щеше да стане чудесен учител, възпитател, преподавател, но с 450 лв. Не се храни семейство, нали така.

Не се отказах, завърших си и не съжалявам. Изпълниха ми се надеждите за доход и кариера и днес мога да осигуря на семейството си добър живот.
Мъжът ми има подобна съдба, също много беден, но той почва да учи право и после по случайност открива призванието си и зарязва правото – е, до 30 г. Е учил, но аз просто чисто финансово нямаше как.

Работа 30 часа на седмица, лекции и упражнения поне 4-6 часа на ден. Реално само в неделя бях свободна и половината ми ден минаваше в спане. След работа и университет спах до 23 часа някъде и цяла нощ съм учила и точно така като вас – преди изпити. Ако бях учила през цялото време може би щях да се самоубия или да хвана анорексия или да взимам анфети като други състуденти, защото нито приятели щях да имам, нито секс и личен живот. Пак си бях на минимума, но поне ако успеех да стана в неделя ходих на българската църква и се виждах с други българи, което си беше утеха. Супер виновна съм се чувствала като вас, разбира се, но и през акъла ми не ми е минавало, че не съм нормална. Напротив. Не се отказвай, избутай някак си следването и после никой няма да те пита как и с какъв успех си завършил. Върши си добре работата като стоматолог – това е по-важното. Стоматологията е и много пипкаво нещо, то си е занаят – да умееш и да си сръчен. Ако това ти се отдава, не смятам, че ще имаш проблем. Ако ти пука после за пациентите, ако си човечен. Остави ги зубърите, те често не успяват после заради другите си проблеми.
не слушай н. 3, такива хора не са следвали никога в университет и не разбират за какво говориш

 
  ...
преди: 27 дни, 2 часа
hash: 50e1f939bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Ех, момче, колко добре те разбирам... Просто имам същия проблем. Точно както си го описал. Когато ние сме били деца обаче, за такова нещо като дефицит на внимание никой не е бил чувал.
За съжаление не мога да ти препоръчам психолог, аз така и не се навих да отида. Желая ти успех, дано намериш такъв психолог, който да се занимава и с възрастни с такъв проблем, който не е бил установен в детството. Пиши след това отзиви.

 
  ...


...
преди: 24 дни, 5 часа
hash: 9c6157d192
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Аз съм номер 1
Здрасти пак! Минавам да ти кажа благодаря, че повдигна темата. След като я прочетох и написах коментара си, доста се ядосах на себе си. Дойде ми някакъв факс и написах в гугъл "отлагането психология" и попаднах на много полезни статии, които ми подействаха доста мотивиращо. Вчера проведох 2 телефонни разговора, от които супер много се притеснявах и отлагах няколко месеца. А днес станах и реших, че имам една единствена задача за деня (ужасно досадна задача, която също с месеци отлагам), реших че днес няма да уча, няма да спортувам, няма да чистя, готвя. Абе няма да направя нищичко освен задачата. Оставих си телефона вкъщи, купих си обяд и кафе, за да не излизам изобщо от офиса и най после си сканирах досиетата 430 на брой.
Отне ми 8 часа, едвам виждам кво пиша, но съм толкова доволна от себе си, такъв товар ми падна, че исках да споделя щастието си. Вземи и ти да почетеш, много ми хареса сайта лайфхакс. бг, също така, за да не ми изчезне бързо мотивацията си написах една голяма цветна бележка на хладилника "Отлагайки задача, отлагам и целта, и мечтата! " Реших утре като стана да направя списък с всичко, което отлагам. И всеки ден да свършвам по едно от тях.

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 12 часа
hash: eb3a2854dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Здравей. Аз уча психология и съм по абсолютно същия начин като теб. Няма значение, че ми е интересно, ученето става с голям зор и насилване в последния момент. Според мен е дефицит на вниманието и ние се насилваме, а всъщност тялото не може повече.
Това състояние го "лекуват" с медикаменти, но аз не съм пила. Може да се консултираш, но не знам кого да ти препоръчам.
На мен медитацията ми помага за по-добро фокусиране и за нахлуващите мисли. Освен това намаля тревожността и започваш да четеш по-спокойно.
В крайна сметка това си е проблем, свързан със системите за контрол в мозъка и няма нищо общо с мързела и не е просто отлагане. Още повече, че често върви с депресия, която също влияе на концентрацията. След това води и тревожност и започваш да се притесняваш, че не се справяш и става един порочен кръг.
Може да опиташ медитация, спорт, витамини, омега-3. Има една добавка 5-Hydroxytryptophan, която би могла да помогне, директно действа на отделянето на серотонин в мозъка. :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker