 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Моля за съвет -Образование-тук или в чужбина? + още нещо
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1280 пъти
Здравейте,
тази година завърших средно образование. Бях решила, че ще уча в България, но мисля да дам шанс на една своя мечта, - да се занимавам с технологии (иновации, компютри, роботи и т. н. ). Винаги технологиите и иновациите са ме привличали.... но съм изправена пред дилема, за която ще се радвам ако дадете съвет :)
Чудя се дали да пропусна тази година (вече съм изпуснала сроковете), вместо това да поработя и да събера някой лев, след което в началото на другата година да подам документи за кандидатстване.
Или да си запиша в България и след това да карам магистратура в чужбина.
Проблемът обаче е, че студентите се оплакват от тукашните университети. Мен лично ме притесняват фактите, че технологиите в България не са така развити както в чужбина, също и че първите 1-2 години студентите ги влачат, без реално да учат това, което трябва.
Решението за чужбина дойде спонтанно. Да призная, нямах достатъчно самочувствие да си кажа, че съм способна да следвам тази своя мечта. Други лични причини, поради които се насочих към чужбина са:
- желанието ми да се запозная с различна култура, нови хора, нови преживявания и да разширя мирогледа си.
- да се отделя от родителите си и да придобия способността да се оправям сама. Баща ми е влиятелен човек, често се меси в решенията ми, разбирам желанието му да съм добре и щастлива, но усещам, че по този начин не се стимулирам да вървя нагоре.
- Предвид постоянно "бдене" на родителите ми, дали това или друго... но предполагам, че това ме е направила недостатъчно дръзка и ми се иска да придобия умението някъде.
- В личния ми живот се случиха някои "любовни драми", предполагам нормално за всеки тийнейджър, това ни е вълнувало тези години... и желая да започна на чисто някъде.
Предполагам виждате, че в момента съм завладяна от идеята да замина, но опиата на това хрумване може да заглушава здравия ми разум, за това реших да питам за съвет.
П. п - Бих била благодарна ако някой ми предложи университет или държава (в ЕС), за които е чувал хубави отзиви.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 492510c2bb |
|
1. Здравей, и аз тази година завърших средното си образоване. Уча дистанционно в Софтуерния Университет. Много хора сипват хейт върху него, но работата е там да си мотивиран да учиш.
Не мисля, че чужбина значи непременно "по-добро"
Има много хора, които не са учили в университет и са успели само защото са се трудили.
Има и хора, които са учили в университет и са чистачи и прочие.
Познавам един човек, който записа университет и се отказа, сега работи нещо, което навярно не харесва.
Без мотивация за учене не става, бъде мотивирана да учиш - това мога да ти дам като съвет.
Щом искаш да учиш компютри можеш да запишеш някоя академия, например СофтУни. Остави това, че разни хора казват, че не струва. СофтУни оставя студентите си сами да търсят, никой не ти седи на главата и да ти казва - учи. Ако искаш да учиш - учиш, ако - не учиш.
В Софтуерния Университет ще се запознаеш с нови хора. Ако не можеш присъствено предлагат онлайн обучение.
Заобиколи се от хора сходни на твоите интереси, това е най-добрия вариант.
Желая ти успех.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 9b900d26e6 |
|
2. Аз съм учила в Германия, но на твоите години вече бях там. С две думи човек трябва да знае какво иска много по-рано ако иска нещо такова. Определено образованието в чужбина МОЖЕ да бъде по-добро, но може да бъде и по-калпаво. Има всякакви университети, особено във Великобритания. В страни като Холандия, Германия, Франция обаче няма лабаво.
Аз съм завършила Икономика и затова и отидох – у нас няма къде да учиш Икономика, но пък информатика има къде да учиш и то доста добре.
Не слушай какво ти говорят други студенти. Където и да учиш висше в УНИВЕРИТЕТ насочеността е научна – тоест не учиш много практични неща, а учиш много „баласт“ от самата наука. Най-вече се учиш да учиш, да мислиш абстрактно. После ти е лесно в практиката и сама ще научиш това, което те интересува и ти трябва в последствие
Моят университет е 56ти в света (български няма в ТОП 500, мисля в ТОП 1000 е Американският и СУ, нещо такова), но макар че у нас университетите не били толкова добре, аз веднага разбирам, когато насреща ми стои висшист, завършил висше, не нещо практическо (като в Софт унито примерно). Мислиш по съвсем друг начин, решаваш проблемите по друг начин, говориш дори различно.
Хората, които учат в „университети“ с практическа насоченост имат предимство В НАЧАЛОТО. От научния университет на практика излизаш без практически способности, НО след няколко години работа по специалността си много по-добър от всеки възпитаник на уни с практическа насоченост, защото те са свикнали на готово някой учител като в гимназията да им преподава, да ги бута да учат и да им дава готови решения и методи, а в университета свикваш сам да си набавяш знания, сам да мислиш за решения на проблеми и си свикнал да се мотивираш сам за нови знания (няма кой да се грижи за теб като за бебе).
Ако си изпуснала кандидатстването, просто защо не отидеш да работиш в страната, в която мислиш, че искаш да учиш? Виж как е там, виж дали се чувстваш добре, отиди до университета, който те интересува. Дори посети лекции. Навсякъде лекциите са отворени за публиката....с две думи като си неориентирана проучи нещата как стават и без това 1 година губиш.
Аз 2.5 г. Работих първо в Германия преди да запиша да следвам, но от финансови причини. Пак бях най-младата в университета. Много западни ученици първо правят work and travel обикалят Европа или просто сменят специалности.
Ако не ти харесва, винаги можеш да учиш у нас.
Успех
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 116c04a530 |
|
3. Благодаря и на двата коментара!
#1 - наистина много често чувам хубави отзиви за СофтУни, разбрах и че приемат в компании хора, завършили техният курс. Определено ако не стане с чужбина, ще се запиша при тях, предполагам дистанционно. Ти какво учиш там между другото? :)
#2 - Добра идея е да поработя първо. Доста ми харесва Холандия, разбрах че там толерират чужденците и че масово говорят на английски. Няколко мои познати също ще ходят там, за това се радвам че ако отида, поне ще има и хора, с които ще мога да излизам от време на време. Вие след като сте завършили, останахте ли там или се върнахте тук?
Нещо интересно - разбрах че другата седмица имало проект оо еразъм точно в Холандия... в момента чакам баща ми да се прибере и да го питам дали ще ме пусне дя отида, за което силно се надявам, понеже тамън е някаква възможност да видя страната и да преценя дали съвпада с моите представи.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 18e37b22d8 |
|
4. Карах докторантура Роботизирани системи в ТУ София, само един професор водеше тези дисциплини, той не беше виждал софтуер на робот през живота си. След като ме "водеше" една година като докторант се разболя и никой не искаше да ме води, защото не разбираха. За ИТ може би има къде да се научиш нещо, но иновации и технологии абсурд.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 116c04a530 |
|
5. (Отново от авторката)
Към #2 - За съжаление обаче аз не мога са ида така в чужбина както то... баща ми не ме пуска. Вероятно ще трябва или да опитам да говоря сериозно с него, или да действам въпреки несъгласието му, но предполагам, че ще е второто.
|
...
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 9b900d26e6 |
|
6. От номер 2 до Авторката. Казваш, че не те пускал баща ти.
Авторке, ти пълнолетна ли си или не. Виж отново личната си карта ако не си сигурна.
Първото число от ЕГН-то ще ти напомни в коя година си родена.
Просто не ти се ходи в чужбина, което е ОК, но не търси оправдания.
Аз отидох в чужбина на 18 г. И нашите не ме пускаха. Със собствени пари отидох, сама си бях организирала всичко, а тогава (2003 г) трябваха и визи!
СофтУни действително има чудесна мисия и дава занаят (хляб) на много хора, НО това не е университет, а точно приложно училище, за което говоря. Според мен това дори е по-подходящо за теб, но нещо неориентирана ми се струваш и сякаш мислиш непрекъснато другите какво правят, какво е „перспективно“, какво биха искали родителите от теб.
Не можеш ли сама да мислиш? Сама да се питаш какво искаш ТИ, какъв път искаш ТИ да поемеш.
Другите като учат в чужбина какво от това? Какво от това дали има перспектива за информатици – ами ти може би не ставаш за тази работа, но може би след 5 г. Ще се наводни пазара с такива (навремето имаше такъв хайп за икономиките).
Питай се ТИ какво искаш да вършиш в следващите 40 г.!
Аз намирам твоята професионална квалификация до сега доста интересна. Защо не поработиш малко по специалността си и видиш какви перспективи би имала, за да осъществиш СВОИТЕ мечти (не на родителите, не моите, не на номер 1, 3, 4... )
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 116c04a530 |
|
7. Авторката, до номер 2
Наистина ми е неориентирано и наистина ме е страх от неодобрението на близките ми, имам чувството, че ако тръгна срещу тях, ще остана сама. Преди време седнах и помислих какво наистина ме вълнува и стигнах до извода, че това са технологиите като иновации в далечното бъдеще, клонинги, роботи хора, изкуствен интелект и всичко, което е свързано с бъдещето, често показвано по филмите. От друга страна ме влече космосът, но физика не съм учила. От друга страна съм много добра в photoshop и други такива програми, дори правя рекламата на един спортен клуб... но мисля че имам непреодолени страхове и ограничения, за това търсех чужбина - там отделена, ще бъда принудена да се справям сама. Но може би това е просто поредното ми оправдание. Благодаря все пак за коментара и за отзивчивостта! Желая ти успехи в нещата, с които се занимаваш
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 028051182c |
|
8. Уважаема авторке,
За мен поне най-удачният вариант е да си направиш бакалавърската тук, а после да търсиш магистърска навън - от една страна ще си по-голяма, и по-уверена - ще си стъпила на краката един вид, от друга - за магистърски програми се намират повече стипендии, а наличието на стипендия винаги улеснява нещата.
За българските университети се говорят много работи - личният ми опит показва следното - ако си отишла да учиш - няма да останеш неграмотна - ще научиш и то добре. Това което вбесява е, че заедно с теб дипломи ще вземат и онези, дето са отишли и те не знаят защо, което сваля стойността на дипломата в последствие. Но ако отгоре сложих една чужбинска магистратура, нещата стават доста по-приятни.
Аз направих така и не съжалявам изобщо.
Иначе да смениш града за бакалавърската или поне да се поизнесеш от вас (ако си от София или някой друг град с прилични университети) го намирам за силно желателно, въпреки това е добре семейството да е примерно на два часа път с кола, отколкото на 10 часа със самолета (и то без да броим визи, финанси и други разни подробности) - в случай че нещо се обърка - животът не винаги тече по план.
Каквото и да решиш,
Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
