Не мога да уча вече - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Образование

Не мога да уча вече
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 4183 пъти
Уча висше образование, трети курс съм и от около една година имам проблем с ученето. Просто не мога да уча от някакъв странен вид страх. Седна ли да уча, на 10-тата минута вече мислите ми са съвсем другаде и мислейки за изпита ми става още по-зле. Интересното е че не ме е кой знае колко страх от изпита, знам че не е края на света, знам че има поправки, не съм от тея дето искат 6ца и ако не я получат значи е край. Просто може би като цяло ми минават прекалено много мисли през главата от рода на какво ще стане от мен един ден и дали ще успея с това с което съм се захванал. Знам че звучи глупаво, но съвети от рода на - просто не мисли за това, не ми помагат.

Поради този вътрешен страх отлагам ученето, докато не се натрупа много. НЕ ми е неприятно да уча, харесва ми това което уча, просто след малко време учене вече не мога да издържам. И най-смешното е че докато започна ме притеснява че няма да успея, а като започна и поуча 30 минути и видя че е лесно и се справям се появява точно обратната мисъл - “ Я, то не е трудно, значи ще успея, няма защо да се притеснявам” И нещо ме кара да стана и да спра да уча защото вече съм достатъчно спокоетн че и да го оставя за утре ще се справя, само дето не става така и продължава да се трупа. Заключен съм в някакъв постоянен цикъл между притеснение и спокойствие което кара да отлагам. Най-страшното е че ежедневието ми е станало супер монотонно и дните вече ми се сливат, защото 90% от тях минават в канене да седна да уча и чувство за вина че не съм. Стигнал съм до момента в който вече ми е гадно да седя в нас и гледам да изляза някъде и да уча по кафета или по пейки защото ме поддтиска да седя в нас. Като това е причинено изцяло от ученето и от тоя монотонен начин на живот в последно време, не защото има някакъв проблем в мястото където живея.

Вече не знам къде се намирам и съм като призрак, не мисля че ще издържа много дълго време по тоя начин и усещам как ще се скапя и ще изпуша точно преди изпитите и пак нищо няма да направя. Споделете ако сте били в подобна ситуация, някакви начини за промяна. Моля да не ми отговаряте с - просто не дей да мислиш. Ясно ми е това, аз не го мисля, то просто ми е навик вече.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 9 месеца
hash: 08d39dcaeb
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Лелее и аз бях в абсолютно същата ситуация!! С тази разлика, че не беше университет, а училище.. Направо не мога да повярвам, че и на друг му се е случило същото. Така. Едно е решението (поне при мен). И двамата сме си поставили цел да успеем в живота и ни ужасява, ако не успеем да я постигнем. Но очевидно тази цел ни съсипва повече, отколкото липсата на постигането й би ни навредило. Трябва да престанем да мислим, че ако не правим определено нещо, няма да сме щастливи. Нещо, което научих, е че най-щастливите са най-простите хора. От кръга спокойствие- стрес аз не можах да изляза напълно, но поне вече не си втълпявам, че няма да имам бъдеще, ако нещо друго не се случи. Не знам до колко ме разбра, но просто бих ти казала да не се впрягаш толкова. Както казах, щастливите хора не са задължително най-успешните. Те просто се радват на това което имат. Дай си малко почивка.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 08d39dcaeb
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Лелее и аз бях в абсолютно същата ситуация!! С тази разлика, че не беше университет, а училище.. Направо не мога да повярвам, че и на друг му се е случило същото. Така. Едно е решението (поне при мен). И двамата сме си поставили цел да успеем в живота и ни ужасява, ако не успеем да я постигнем. Но очевидно тази цел ни съсипва повече, отколкото липсата на постигането й би ни навредило. Трябва да престанем да мислим, че ако не правим определено нещо, няма да сме щастливи. Нещо, което научих, е че най-щастливите са най-простите хора. От кръга спокойствие- стрес аз не можах да изляза напълно, но поне вече не си втълпявам, че трябва да направя нещо определено или значимо, за да имам хубав живот. Не се впрягай толкова и си дай почивка. Не знам до колко ме разбра, но просто искам да ти кажа, че за да си щастлив, не ти трябва непременно да си успешен. Просто почни да оценяваш хубавите неща в живота ти. И също е хубаво да си определиш някакъв час и ден, в който да учиш. Така по-трудно ще се кажеш "утре", защото ще знаеш, че днес е денят.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 21f298cfd5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Познато.
Няма да философствам за причините, когато намериш за добре се самоанализирай или намери някой, който да те разбере и му сподели.

Сядаш да учиш, дори да нямаш желание, насили се, кажи си - искам да чета, обичам да чета. Сядаш и четеш, идва моментът, в който си казваш - о, приятно е, лесно е, толкова е лесно, че е фасулска работа и ще стане за нула време, я да го отложа, няма да е проблем. Тая мисъл я туширай със следната мисъл, даже я кажи на глас - искам да продължа с четенето, приятно ми е, полезно ми е, пък и знаеш (към себе си) какво ще стане, не искаш да се трупа за учене, нали, не искаш да зацикляш, нали, не искаш да се чувстваш изтощен, празен и безполезен, нали? Самосаботираш се, сам си пречиш, знам, че не искаш, затова се стегни и продължи да учиш! (казваш го на себе си).
Друго - имай режим! Режим на ставане, на заспиване, на хранене, храни се здрсвословно и достатъчно. Разходки в парка, тичане, велосипед, друг спорт, отделяй време за спорт и за почивка!
Не слушай музика и не гледай филми, видеоигри, особено деградиращи. Мен, музиката ме вкарва в друга реалност, слушам pagan folk, wiccan, dark, industrial, streampunk и т. н., сещаш се как действа, единствено класическата музика, донякъде, не мее вкарва във филми.
Грижи се за емоционалнпто си състояние, защото оттам се почва с подривната дейност към себе си, мисли повече, самонаблюдавай се.
Декорирай интериора си, вкарай предмети, които те радват и изхвърли, тези, които те напрягат.
Почиствай дома си редовно, мърсотията носи лоша енергия.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 15d39df34f
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   А как се справяш всъщност на изпитите? Късат ли те често заради това отлагане и трупане на материала? Стигнал си до третата година, не знам какво учиш, но в най-лошия случай си на средата. Казваш, че си така от една година - мислиш ли, че е възможно през тези три години да си натискал твърде здраво на учене и сега от умора да си толкова песимистично настроен и немотивиран? Моят слуай не е точно като твоя, но мисля, че умората се проявява различно при всеки. Уча медицина и в началото на месеца приключих 6ти семестър. В училище бях малко разхайтена и честно си признавам, че отличната ми диплома до голяма степен се дължи на някакъв талант, защото не си давах много зор за учене. Влязох в университета и си казах - сега учиш за професия, при това много отговорна - стягай се. Тогава реших, че трябва да знам всичко, и седнах да разработвам в детайл всяка тема. Някъде от средата на пети семестър започнах да забелязвам, че както си вървя перфектно с разработването на темите, точно няколко дни преди изпита, когато трябва да седна да преговарям, по цял ден ми се спи и нямам мотивация за нищо. Досега съм имала късмет, че поне при разписването съм била максимално концентрирана и не ми е трябвал кой знае какъв преговор, за да си взема изпита с хубава оценка, но мисля, че е въпрос на време тотално да се срина, защото шести семестър ми беше много тежък откъм дисциплина.
Препоръчвам ти да си вземеш няколко дена, в които да не мислиш за учене, и да си отпочинеш много хубаво. Защото дори дните, в които не успяваш да свършиш работа, но през цялото време се каниш и накрая изпитваш вина, те натоварват. Даже според мен такива дни натоварват много повече от продуктивните дни. Вземи си малко почивка, помисли си защо учиш това и защо ти харесва, опитай се да си върнеш желанието, с което си кандидатствал. Всеки има страх от изпити и всеки има съмнения. Важното е да дадеш най-доброто от себе си и да не се отказваш. Не е задължително и да учиш вкъщи, и аз не мога така. От време на време ми се налага и го правя, но ако беше всеки ден, щях да откача :). Мястото на учене също може да допринесе много за това колко си мотивиран. Намери си някое приятно местенце - в университета, в някоя библиотека, в някой парк. Не можеш да си представиш колко голямо влияние би имала една толкова малка промяна. И не на последно място, намери си странични занимания, защото постоянното съсредоточаване само в учене ще ти изиграе лоша шега. Трябва от време на време малко да изпускаш парата :)
Желая ти успех и бъди силен!

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 3bac900d22
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Нещо нервно е. Май просто си се изтощил от тва учене... или си вземи почивка 1 година, или стискай зъби и давай напред.

Ама на нервна основа ще да е тва.

> Като това е причинено изцяло от ученето и от тоя монотонен начин на живот в последно време,

Ето, ти си отговори на въпроса. Трябва ти разнообразие в живота.

 
  ...


...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: cbb5425326
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Ами не всеки става за учене, за вишист, за ръководител... Това е истината!
Не повече от 5-10% от хората стават.
Не знам защо в България куцо и сакато хуква да учи... Има си куп други уважавани и добре платени професии, които не изискват академично образование, а само профилирано плюс практика.
Каква е тая мания? За какво са ни толкова юристи, програмисти, фармацевти...? И после - "нямало работа в България"! Е как ще има? Не можем всички да сме шефове! Нито имаме капацитета, нито обществената структура го позволява!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 3 месеца
hash: 554c6b0684
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Ме всеки става за учене!!!Нали все пак трябва да има кой да работи в магазина като касиер.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker