Изкуството като бъдеще
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1047 пъти
Здравейте, въпросът ми е малко по-конкретно насочен към хората на изкуството.
Остава ми много малко време докато се дипломирам -около година.
Училището ми е.... как да се изразя.... art училище и съм дълбоко емоционално свързана с изкуството. То ме спасява от всичко и всички. Още от детската градина рисувам и мисля да се занимавам с това. Това е моят начин на живот. Та въпроса ми е много конкретен- имам ОГРОМНО желание да кандидатствам в НХА София и бих искала да знам от някой, който е преминал през този път, да ми сподели негова история или да ми даде съвет, за да знам горе-долу в какви води се хвърлям.
Много благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: 4d027facac

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Пише ти мъж завършил художествена гимназия, продължил в НХА и от няколко години работещ само в сферата на изкуството. Първо - от липса на работа не мога да се оплача, но винаги съм гледал на нещата и по чисто практичния начин, записах и педагогика докато бях в академията (тя се води втора специалност и не се заплаща допълнително), отделно учих и в сферата на дизайна, но учих това защото ми доставяше най-голямо удоволствие да го правя, години преди това си правех плакати за удоволствие и то взе, че стана професия. И то добра, нямаш си на представа с какво щастие съм работил, това чувство те изпълва духовно, велико е... Иначе не мисли, че работя само в дизайна, рисувам и за удоволствие, скоро подготвям изложба, втора за няколко години, продавал съм картини, даже и в частни колекции в Швейцария имам откупки, така си платих част от таксите, колкото и абсурдно за звучи на някои хора... Ако сърцето ти те тегли, прави изкуство, защото това е начин да изразяваш себе си, то е нужно за теб самата, за мен например рисуването е като вода - няма как без него. Водите в изкуството иначе са дълбоки и бурни, несигурни са, особено за чистото изящно изкуство (живопис, графика, скулптура), но кой път е сигурния? А ако ходиш по сигурен път щастлива ли ще си? Мисля, че знаем отговора... И последно да ти кажа - дори и някой около теб да не е съгласен или не приема, че това е твоят път, не трябва да го оставяш да ти попречи. Жив пример - познавам един банков служител зарязал банкирането за да учи в НХА, от 6-7 години работи САМО като живописец и учител. Навремето не са му позволили да учи изкуство, даже са го заплашили, че ще го изгонят от вкъщи ако не запише финанси, и накрая какво - учил го е, дипломирал се е и след година директно го е зарязал... Надявам се съм ти бил полезен в малките лирични отклонения. Успех ако решиш да поемеш по този път! И ти пожелавам вечно вдъхновение!

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 8c18f92c92

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Като човек, който кандидатства в НХА тази година и не го приеха, ще ти кажа едно: без връзки, многократни заплащания на съответните преподаватели или ходене на консултации често, придружено с много мазнене, трудно ще стане.. Аз ходих на консултации цяла година, подготвях се за изпитите усърдно, но понеже единият преподавател явно просто не ме харесваше и толкоз, реши нарочно да ме забие на последните места при оценяването и в крайна сметка не влязох. В какви води се хвърляш? Ами, освен ако не си от художествената гимназия в София, няма да ти е много комфортно като среда там, предполагам. Масово влизат хора от гимназията, и общо взето се познават и меко казано със самочувствие, нахакани, мислейки си, че са върхът. Професорите хич не щадят, връщала съм се разплакана от консултация, след като ми наговориха куп глупости как едва ли не не ставам, нямам базови умения и тем подобни, което впоследствие се оказаха пълни лъжи и глупости.. Нямаш ли твърда психика, ще те смажат. Ако искаш да кандидастваш там, задължително ходи на консултации всеки месец, на курсовете също.. Не се ли вясваш поне от време на време, нямаш абсолютно никакъв шанс отсега ти казвам. А и дори да ходиш често като мен, в продължение на цяла година, както стана в моя случай, пак не се знае кой поради какви причини ще реши да ти прецака влизането и дали ще влезеш изобщо.. По мои наблюдения, а и не само, поне донякъде са нагласени всяка година резултатите. Виж тазгодишната класация в сайта им, сравни резултатите на някои хора от първия и втория изпит-как хора, които са на 25-то място на първия изпит, изведнъж стават на второ на втория? Еми, нагласено, как. Та така. Ако след всичко прочетено все още си решена да кандидатстваш-курсове, консултации и се постарай да им станеш любимка, за да имаш по-големи шансове. Добра идея е да запишеш и във филиала в Бургас, ако имаш желание. Така ще имаш по-големи шансове. Като цяло средата е доста конкурентна и в някаква степен арогантно се държат професорите, поне тези, при които аз бях, но няма как, ще трябва да не ти пука просто. И да не им се връзваш и да ревеш, както аз сторих :D Като цяло, ако решиш да кандидатстваш-успех много, не се оставяй на професорите да те смачкат и дано влезеш, напук на всичките връзкарчета, само дето никой не говори за тези схеми... И все пак не забравяй, че НХА София не е единственото място :)

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: e9b84aee0b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Здравей, пише ти един художник, аз вече завърших образованието си, но в друг университет и затова за НХА не мога да ти дам впечатления. Моят съвет е да завършиш нещо различно, да знам че е трудно да се занимаваш с нещо друго, но като компромис може педагогика по рисуване или графичен дизайн. Представяш ли си след 4 години завъършил живопис например, каква работа можеш да си намериш. Не си губи времето. Аз трябваше да преквалифицирам, за да имам постоянна работа. Да, продавам картини, участвам в изложби, но е много трудно с едното рисуване да се издържа човек в днешно време. В момента на година правя по 3-4 картини и успявам да ги продам за дори пари, но приех че това е просто хоби, с което да припечелввам отгоре, а постоянната работа трябва да е налице, за да живее човек нормално.

 

...

горе^