 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Право като второ висше
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 2188 пъти
Здравейте, млад мъж на почти 24 години съм, преди малко над 1 месец завърших в УНСС специалност ''Икономика'' с отличие в бакалавърска степен. След като мина еуфорията, на лента в съзнанието ми минаха някои спомени от 4-годишния ми период на обучение, а именно, че съм имал моменти, през които съм си мислил, че трябваше да уча Право и съм съжалявал, че не го уча.. но поради семейни причини не можех и нямах финансовата възможност да живея в голям град или пребивавам за по-дълго от това просто да отида да си взема изпитите и да се върна. Сега тези съжаления се обостриха и ме обвзе цялостно желанието за правото и вече около 40 дни има силен стрес и безпокойство в мен и нищо не е в състояние да ме откъсне от това състояние. Няма смисъл да мисля за миналото, защото не мога да го върна назад, но пък... мисля денонощно за правото. Проучих по сто пъти и 9-те правни факултета, нищо че съм се насочил отново към София. За съжаление, изпуснах приема за тази учебна година, имам шанс все още за някои частни ''университети'', но там не искам. През периода ми на обучение в икономиката работих в моя град и само се явявах на изпити, учейки в дистанционна форма, бях много мотивиран и вземах почти всичко с 6. Отдава ми се повече там където има текст, а не задачките. По същото време, семейството ми водеше доста неприятно и несправедливо (за нас) дело, може би и това изигра своята роля към младежкото ми решение да се отдръпна от специалността Право, защото усетих душевната мизерия, безскрупулност и корупция сред някои от юристите - за съжаление, все на завидни позиции. В съдебната система всичко е изгнило, както се казваше и в сериала ''Под прикритие''. Бяхме несправедливо ограбени от ЧСИ. А Окръжният съд - застана на страната на ЧСИ, естествено. Наблюдавах безсилието на нашите адвокати, наравно с тях писах жалби (омбудсман и други такива на държавна хранилка) и дори накрая измислих начин как можехме да си опазим имуществото (ако го бяхме направили това действие 1-2 години по-рано), за което на тях дори не им беше хрумнало, но вече всичко беше свършило, те не са лоши специалисти, но ги изиграха, за съжаление... С времето натрупах капитал и имам възможността да живея в София, като мога да продължа да ръководя бизнес начинанието си и дори да мисля за неговото разрастване, но една дълбока душевна празнота стои вътре в мен, а именно това, че не съм юрист. Ако мога да бъда добър икономист, то мога да бъда блестящ юрист в конкретна област на правото.... С потрес виждам какви са немалка част от студентите по право по цялата страна - като почнем от такива, които са в 5 курс и пишат с жестоки правописни грешки, и стигнем до плеймейтки. За съжаление, в икономиката не е по-розово, дори си мисля, че е още една идея по-зле, с мен завършиха хора, които идваха там, без да знаят по какво имаме изпит... Много съм разочарован, никаква цевка. За 4 години нямахме нито един устен изпит... и това отвори вратите на тези, които преписваха, имаха тестове от предишни години и т. н. Изкарах неволно на много хора изпитите, след като разбраха, че аз уча... За правото поне разбрах - в УНСС тестове почти няма, а изпитите са все с отворени въпроси и устни, това напълно ме удовлетворява. В икономиката максимум един на семестър имахме, който е такъв, а всички други бяха тестове.... От друга страна, ако бях учил право, щях да мога да стана икономист едва за 2 години, дори в някои случаи и за 1, 5 година. А икономист да стане правист, трябва да почне от начало, евентуално ако се признае някои съвпадащи изпити и това е... Ето, как правистите са по-привилегировани, жалко, че го разбирам на 24/25... Имах два варианта за избор, когато бях на 19 - или да уча това, което ми е достъпно за учене (икономика, дистанционно), или да не уча нищо - да си работя в моя град.... съчетах и двете алтернативи някак си. От вътре ми идва правото, единствено ме гложди възрастта ми - ще започна следването на 25 и ще завърша на 30. На външен вид няма да имам разлика с 5 години по-младите от мен, но годините са цифра, която хората ще виждат в автобиографията ми. Разработвам добро свое бизнес начинание - вече печелившо, то ще може да ме издържа, докато следвам право... дори и с опит вече в частния бизнес, вътрешно ме тегли към участие в съдебната система/адвокатурата, или дори политиката и дипломацията. Милея за страната си, а като икономист слабо мога да й помогна, защото в нея икономика не остана и за да я възстановим, трябва да се осъществят
дълбоки реформи в правосъдието и социалната система... Не искам да се впускам в още по-подробни анализи... не ме е страх от никого и нищо, уверен съм в себе си и съм силно мотивиран. Наясно съм за изпита за правоспособност, както и за ''субективния'' адвокатски такъв. Може би, ще имам финансовата възможност да мина на самостоятелна практика като адвокат след завършването ми и тук имам въпрос, ако има практикуващи адвокати, които четат сайта или други, добре познаващи практиката - възможно ли е това или просто ще се опитат да ме ''принудят'' да преустановя дейността си или пък просто няма да имам клиенти, защото съм нов и неопитен откъм практика? Освен това, бих се пробвал на изпит единствено за младши прокурор - никога не съм харесвал съдиите. В краен случай, ще ми бъде интересно да изуча правото и то само може да ми бъде най-малко като плюс в така важната в днешно време автобиография. Много бих се радвал и да натрупам известен юридически стаж в общата ми трудова биография, все пак имам себе си за развит не само в една област, а както казах считам, че в правото бих бил по-силен, отколкото в икономиката. Проучвах и биографиите на известни българи - немалък брой са завършили право като второ висше по-възрастни от възрастта, на която аз ще бъда, когато го завърша и са се реализирали много добре, просто ми е неудобно да ги споменавам като имена. Може би са връзкари и бутани от партията майка, но все пак... явно са нямали моя чисто психологически проблем да се мисля за стар като стана на 30. След дългата интродукция, желая да Ви попитам: 1) Късно ли е, въпреки огромната ми мотивация и хъс? 2) Отново ли да избера УНСС или да отида в СУ? Ако има учащи право в тези два университета, да кажат по някоя дума за следенето за присъствие на лекциите и упражненията. Ще се старая да не изпускам упражнения. Днес чух за случай точно като при мен - мъж, записал право като второ висше, но си работи и не му пречи едното на другото, дори вече го завършва, отново на около 30. Ако знаете и Вие история за някой подобен, започнал малко по-късно с правото и после успял, ще ми подейства като мехлем. :) Благодаря на всички, бъдете живи и здрави и Ви пожелавам много професионални успехи!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: f72c4ddaa9 |
|
1. Не записвай право, ще бъде голяма грешка :)
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 4349e8f86d |
|
2. Какво е бизнес начинанието ти? Когато прочетох заглавието на темата ти, мислех, че ще кажеш, че в икономиката няма хляб, но щом вече си си намерил работа а нея, от която си доволен, защо ти е второ висше?
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: dd183162d7 |
|
3. Ужас как са го прочетем това толкова дълго писание. Мисля, че вече правото е само редовно обучение. Можеше всичко това са го напишеш с 10 изречения.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 86263f0dad |
|
4. От АВТОРА
Приемам критиките Ви, че се получи твърде дълго, но все пак е платформа за споделяне/изливане на това, което човек мисли и го терзае..
Към въпросите: Бизнес начинанието ми (семейно e) е в производствената сфера, имам намерение и за диверсификация в друга сфера. Акцентът ми беше, че усещам, че ме дърпа към правото (някаква вътрешна потребност) и се усещам силен там - поне засега теоретично. Имаче, не сте прави, че няма задочно. Единствено в УНСС няма задочно. Колкото до това до реализацията с икономика - все пак съм я реализирал сам, а не заради университетската диплома. Тук проблемът е, че дори и да съм добре в бизнеса, то той не ме привлича толкова, колкото правото....
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 8ae5385d06 |
|
5. Виж, ако искаш да станеш адвокат, който помага на хората, то давай!
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: da6bad3735 |
|
6. Ще те разочаровам.
Набори сме, само дето аз съм семестриално завършил Право в СУ.
1. Годините не са 5, с държавните, поправките им, стажа за правоспособност, адвокатски, колегия и т. н. си стават 7. Това като уточнение, не, че променя нещата особено.
2. Дали СУ или УНСС - няма значение. Това е избор който стоеше пред нас когато бяхме в 12ти клас от гледна точка на хората с които ще се запознаем. В УНСС знаеш как се влиза - тестове, куцо, кьораво и сакато влиза дори и Право. В СУ Право не можеш да влезеш случайно, дори и тройка да изкараш на изпитите означава да си си изял темите по история и литература. Последното предполага по-ситна цедка и по-качествени, мотивирани и целеустремени хора. Това в твоя случай няма да важи, тъй като ти винаги ще си ''външен'' и освен смотльовците едва ли други биха те допуснали като равен. Просто така стоят нещата. От към обучение е еднакво с малки разлики, които не си струват вниманието. Общото е, че и на двете места е отвратително и нищо общо с това, което трябва да е.
На лекции не ходиш, сред студентите се разпространява един линк в гугъл драйв в който има всичко разделено на папки по курсове, семестри, предмети. За всеки предмет имаш по няколко варианта лекции, някои за един професор, други за друг. Отделно във всеки курс има по някой мераклия-читанка, който ходи неотлъчно на лекции и се старае да се хареса, та качва всичко и споделя. Просто всичко е една по-голяма гимназия.
Няма и смисъл да ходиш. Всички си четат дословно това, което ти имаш, нямаш шанс да го запишеш по-пълно, няма странични примери и истории, просто загуба на време.
На упражнения ходиш според зависи, за 5 години съм имал може би 4-5 предмета на които се е изисквало да ходим, всички други са пожелание. Полезни - зависи от асистента. В СУ ще срещнеш няколко млади асистента, които са окей, говорят достъпно и не злепоставят студентите, има уруди като една стара мома по Конституционно право, която ще те накара да се почувстваш глупав многократно само защото си си навдигнал главата. Аз я навдигнах, не взех заверка и ходих на поправка. Случват се редовно такива неща.
Изпитите са болното място на факултета - абсурдни. И като организация и като провеждане... като оценяване е черешката на тортата. Естествено има и читави, но са около 50% от всички общо.
Всички изпити с международен аспект (МО, ПЕС, МПП, МЧП) са изцяло на купчинки. Влиза се в 292, всичките близо 400 човека преписват с един квестор, който си играе Судоку, после оценките варират от 3 до 5, двете крайни отсъстват. Тук-там има по някоя двойка да не е съвсем без хич, на поправката изпита се подарява.
Търговските при Калайджиев са още по-абсурдни. Два компонента - казус и устен. Близо 400 човека решават казус, предават около 10-11 сутринта, на другия ден в 8 всичко е проверено с Да/Не. Тези с Да влизат за устен изпит. Ясно ти е колко изяли материала с НЕ има и колко без нито една прочетена лекция с ДА влизат...
Като организация също са на прага на абсурдното нещата. Имал съм изпити в които отивам да чакам пред вратата в 7 и 30 и влизам на изпит в 16:30, всички са прегрели, изнервени, аз включително и резултатите обикновено не са много адекватни...
Последната година е вече майтап най-страшен. Най-важните предмети - процесите са тестове в 272. С малко умело преписване можеш да ги вземеш без нито една прочетена лекция...
Нещата са зле, лошото е, че и тук важи приказката на Чърчил за демокрацията - СУ не е най-доброто, но по-добро няма. Юридическият на УНСС е още по-трагичен.
Казваш, че те дърпа правото - така си мислиш сега, понеже си имал малък допир с чисто практическата страна на нещата. В унивеститета е друго. Суха, суха теория и зубрене на даскалски простотии, теоретични деления и правни характеристики, абсолютно неприложими извън учебник...
Относно реализацията след това - трудно, много трудно. Главно стои пред теб избора дали ще работиш за друг или сам ще пробиваш на гърба на клиентите си. И двата варианта са еднакво правилни и еднакво грешни.
При първия - отиваш с доста премеждия по интервюта, сцепват те от работа, която докато ти е нова ти създава илюзията, че учиш много, но всъщност е доста елементарна. За развитие там - трудно, дават ти 800лв (в София - Кока Кола, ЕйчПи и много други големи компании с юридически отдели) и ти казват, че им трябва хлапе което да напише 3-4 искови молби и да ги завлече до съда, ако ти не искаш да си това хлапе - успех в живота, на вратата чакат още 5 като теб. И е вярно... след 2-3 такива школи и самочувствие с покритие, че реално можеш нещо можеш да си пожелаваш повече. Това като проС юрист, вече ако има два чужди езика, стажове тук-там може и малко да се забързат нещата, но това е реалността.
Вариант две се е доказал като крайно неуспешен в дългосрочен план. Отваряш кантора и започваш да правиш грешки поради липса на опит, тръгва ти име на калпазанин, което ще те гони цял живот. Като цени не можеш да бъдеш кой знае колко по-надолу от конкурентите, че да идват при теб хората заради цена. Дори и едно просто регистриране на ЮЛ по книжка струва 300лв а се прави за 50лв. При еднакви цени клиентите биха предпочели опитен човек, тъй като всеки опрял до адвокат живее с представата, че проблемът му е толкова сериозен, че е на живот и смърт и не си прави шеги с избора на защитник...
Мен ако питаш - учи, но не за да станеш юрист, а за да си движиш по-добре нещата. В крайна сметка юристите са най-адекватните хора по отношение на функционалността на органите в една държава.
Ако те интересува още нещо по самото образование - казвай, ще отговарям. :)
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 86263f0dad |
|
7. От АВТОРА
Даже и не съм се надявал, че някой ще напише повече от мен, за което много ти благодаря! Бях изключил СУ на почти 100%, защото ме бяха ''наплашили'', че там би ми било тегаво и също че ако не искам да се занимавам да присъствам постоянно - да ходя в УНСС. Но в случая обаче ги чух тези неща от човек, който познавал някого тук и там.. А сега от твоите думи от позицията ти на учащ/завършил там, ситуацията звучи да е друга. Възвръща ми се надеждата да го уча там. При равни други условия бих избрал СУ, макар че за там ще трябва да уча темите за приемния изпит, докато в УНСС ще вляза като си спестя това. Интересувам се, ако си спомняш всичките тези около 5 предмета ( и техните преподаватели), които през годините на следването е било нужно да се посещават за заверка - просто да ги изредиш. И освен това - как преминават часовете по Спорт и оценяването по този предмет? Това е. Още веднъж ти благодаря много и успешно да вземеш всички изпити оттук насетне!!!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: da6bad3735 |
|
8. Не знам защо ти е важно по кои предмети, но окей. Принципно е безсмислено, защото по един предмет преподават няколко асистента, някои държат на присъствия, други не, отделно различни потоци.... просто от това коя група си може да се паднеш при преподаватели които аз не съм и виждал.
Въпреки това, при мен се ходеше на ОТП, Конституционно право, Облигационно, Трудово право и Осигурително.
Имай предвид, че в има предмети по които ти се изяжда душата от учене, особено по търговските месец и половина всеки ден по цял ден е минимумът за да имаш шанс да вземеш изпита. Казвам ти, че има простотии, но не е шега работа и в никакъв случай не е леко. Първите две години е леко, следващите три - 2 месеца преди започването на сесията си вече седнал да учиш сериозно, иначе не се получават нещата.... и така не е гаранция, но си адекватен.
Спорта - задължително 4 години, спортове има всякакви, през тривиалните футбол и баскетбол до фехтовка и скално катерене. Само последното е в ректората и е голямо натискане за там, местата са ограничени. Това ако ти се ходи на спорт. Аз си взимам всеки семестър бележка от личен лекар, че съм нещо контузен и отивам при един чичак в кабинета по Кинезитерапия, дава заверки, оценки... общо взето ти оправя спорта от веднъж, не по 10 присъствия на семестър.... общо взето със всичко има някаква ''схема'', сега ако ме опре да го завършвам ще го мина с половината от усилията които съм вложил само защото ще знам при кой да седна на изпит и при кой не....
Примери като Административните дисциплини - сядаш при Чернева - 30 минути въртене на шиш и четворка при добро стечение на обстоятелствата, сядаш при Капка - 2 минути и излизаш с петица ПОНЕ... та така. Учил си в УНСС, ясни са ти тия неща как стават, не е по-различно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
