Прекъснах 3 пъти от 3 различни университета
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 2006 пъти
Здравейте,

Както се разбира от заглавието, аз съм неудачник, когато става въпрос за учене.

На 18 записвам психология в СУ, защото си нямам на идея какво ми се учи, а "трябва да отидеш в университет, задължително".
Завършвам годината с 5 невзети изпита, заминавам за бригада, връщам се и прекъсвам, защото съм с коренно различен мироглед.

Искам да имам кинти, но образованието в България не ми допада, ще уча за сертификат по английски една година, ще работя и тренирам, и отивам
да уча Счетоводство в Англия. Приет съм в Lancaster, много се вълнувам. 3 месеца в Англия, mental breakdown... England is the shit I don't like....
Прекъсвам и се връщам у нас, считан за пълен провал от семейството си.

Намирам си хубава работа за 1000лв., бачкам и си свиркам, да изкарам висше в ПУ, колкото да имам висше за тапия и да "угодя" на родителите си ми се струва най-лесното нещо.
Хоп-троп записвам редовно бизнес администрация. Ходя на лекции чат-пат, първи курс си взимам всички изпити като на шега. За първи път съм
втори курс, първият семестър взимам всичко без да ми е стъпил кракът в университета. Зимата оставам без работа, почвам да ходя на
лекции и упражнения редовно. Идва лятна сесия взимам почти всички изпити, но осъзнавам, че уча нещо без капка желание. В курса си съм абсолютен аутсайдер.
"Следвате ли Криско в инстаграм? ", "Гледахте ли двете капки? ", "Е вчера Вип братъра беше мазало"... Bitch, I don't watch TV.
Докато по-заинтересованите ми колеги си говорят разгорещено на кафето за практическата задача - как една фирма може да бъде издигната на по-високо ниво - аз седя
и си мисля как ще се забия на монитор пред екселски файлове от 9 до 5 за следващите 30 години от живота ми и ми става лошо.

Проблемът не е в трудната комуникация с хора, с които не споделям общи интереси, нито съм раздразнен от факта, че колегите ми идват със слушалки на изпити, върпеки
че не пропускат лекции. Проблемът е че уча нещо, което не харесвам, правя се на някой, когото не съм, живея според очакванията на другите спрямо мен.

Годината след като прекъснах първият път беше феноменална, след второто прекъсване срещнах голямата любов, развълнуван съм какво предстои сега..

Не споделям историята си за съвети. Обръщам се към онези, които дълбоко в себе си знаят, че не следват себе си, а поддържат някакъв имидж за пред
другите хора. Животът е безценен дар и всеки трябва да се приеме такъв какъвто е, да се обича и да бъде себе си, без значение какво ще му коства това.
Неудачник или не, не бих бил никой друг освен себе си. Не съжалявам за грешките, които съм допуснал, защото съм доволен къде се намирам сега. Дали връстниците ми вече са завършили, градят кариера и семейство, не ме интересува, защото не се сравнявам
с околните.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 7 месеца hash: d58affbae5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И какво смяташ да правиш оттук нататък?

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 93347d1385

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Намери си нещо което харесваш. Да прекъснеш три пъти не е малко, но винаги може да почнеш нещо друго да учиш и да го и завършиш.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 22a6074635

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Пичага, ти си окей, просто си сред малоумници. Сори, това е положението. Като си адекватен, обикновено така става. И лошото е, че всеки изисква някакви неща от теб. Гледай си себе си, да си щастлив и добре, не да угаждаш на някой, защото не води до нищо добро май :) Пожелавам ти да намериш това, което ще правиш с удоволствие, аз също го търся.

 

...

горе^

преди: 5 години, 7 месеца hash: 0c8d71273d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   ОЛЕЕЕЕ, ВЛЮБИХ СЕ! :Ooooo БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ! Абсолютно съм по твоя път (Англия - не е това, Пловдив... ще разберем дали е това, дилеми имам по задоволяване на желанията на семейството, television - tell-lie-vision, 9-5 не ми е вълнуващо, погледнато отстрани феноменален провал сигурно, в моята душа - феноменално щастие и мир, вълнение какво предстои, нищо не ме дразни особено). Нямам думи да опиша колко ми беше нужно да прочета това, което сподели, защото тези дни изпитвам мноооого непознати чувства на страх и съмнения, но не от тези това по-яко ли е от това, а яко ли е изобщо нещо, да не се окажа наистина голяма грешка и да живея просто в красива заблуда и т. н. Да, има го и това, че от няколко години обичайното ми състояние е феноменално високо щастие и в момента може да е супер малкото, което ми “разбива балансите”, обаче не съм свикнала, не знам как да се справя, трудно ми е. А е от няколко дни. Все тая, достатъчно е дълго, не ти е нужна дори тази информация, а какво остава за цялата друга. А “не съжалявам за грешките, които съм допуснал.. ” honey, no way! До там докъдето ТИ си щастлив спрямо ТВОЯ живот, няма и лек отенък на грешчици. Най-малкото си изпълнен с щастие и съзнателно и несъзнателно го даряваш на света около теб, красиш ни атмосферата, част си от покачването на вибрацията на Земята, а все си мисля, че mother Gaia cares about your energy, not about some manager/professor/doctor label. И не, че не са готини и “титлите”, супер са, но не с цената да си ниска вибрация (от това, че пренебрегваш какво искаш, не си представям да носи любов, радост) и да ни тровиш въздуха. Our Earth is the king, she deserves only the highest vibes! А като добавим и твоите чувства, че си небесно щастлив и ти е готино, какво искаш, бомба си, продължавай! На база състояните ми в момента дори ми стана трудно да виждам колко са яки хората тези дни, а тебе яко те видях. Keep shining.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: d7fdb9a93d

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

6.   Просто трябва да намериш твоето си нещо. Ще споделя моята академична история - дали може да извлечеш от нея нещо полезно - ти си прецени. И аз записах първото си висше под родителски натиск, в специалност, която не исках. Изкарах една година... и прекъснах. (и не съжалявам, съжалявам че изобщо го записах). Една празна година си наваксвах пропуските по математика, за да запиша каквото искам, кандидатствах и стана. Вторият път записах това, което ме влече, първи курс изкарах добре, втори курс обаче ми дойде адски на нагорно. Прекъснах... На този етап от живота си, реших че съм тъп и не ставам за висше - записах професионален курс в същата област. Изкарах го. И в процеса на този курс, осъзнах че всъщност знам и разбирам неща, които не съм и подозирал че знам. Може да звучи много странно, но сред колегите в курса се чувствах - да кажем като Нео, който виждаше кода на Матрицата зад изображението. Намерих си работа по специалността, следващата година се върнах в университета и го завърших (с отлична диплома). Няколко години по-късно и с повечко професионален опит - продължавам развитието си в САЩ - уча магистратура. Номерът е да си намериш твоето нещо и да те влече - ако наистина е "твоето" дори в даден момент да ти е малко тегаво - просто отвътре ще те гложди да продължиш и ще се връщаш за още. Това, че си прекъснал два-три пъти не е страшно - някои хора си намират пътя по-бавно и по-късно от други. Далеч по-кофти ще е да беше зациклил до живот с нещо, което ти е противно. Вслушай се в сърцето си и напред. Нещата ще се наредят. Успех!

 

...