2. Авторе, не се връзвай на номер 1, явно е, че до докторат не е стигнал. Ако беше в която и да е докторска програма щеше да знае, че по време на доктората и учиш и работиш като асистент и друга работа даже си намираш, а освен това прочиташ 300-400 книги минимум и пишеш дисертация, де факто с формата на дебел роман от 300-400 страници. Ако всичко това не е работа, здраве му кажи. Но, явно за номер 1 ако не копаеш лозе или въглища от някоя мина, не работиш.
Аз съм завършил докторат, но по история, в САЩ, защото винаги съм искал да преподавам. След магистратурата се пробвах 2 години на няколко позиции като историк, едно лято работих в музей, после преподавах в основно училище, но не ми хареса. Заплатите мижави, в музея повтаряш едно и също като латерна, а като учител се занимаваш с един куп лигльовци и техните родители, които са много често с големи претенции, без да съзнават колко малко реално знаят децата им. Затова, реших да се върна пак в университета като докторант. Завърших 2010, но ми отне цели три години да си намеря постоянна позиция като преподавател, дотогава почасово и на хонорар. Доволен съм, защото обшувам постоянно с млади хора, преподавам това, което ми е кеф и лекциите ми идват амбицирани и умни млади хора, а не куп разлигавени тийнейджъри. Мога да публикувам, да ходя по конференции в различни страни и самата професия е престижна. Като кажеш аз съм университетски преподавател, винаги реакциите са положителни. Колкото до глупостите на номер 1 за чукането, трябва да си идиот за да рискуваш университетската си кариера заради мимолетното удоволствие да преспиш с някаква студентка. Поне, в Северна Америка и Западна Европа, със заплатата, която получава един доцент/associate professor или професор/full professor може да си тръгне с половината мацки от който и да е нощен клуб, защо му трябва главоболие да се занимава със свои студентки? !
Важно е още от началото да знаеш какво искаш. Трябва много голяма мотивация за докторат. Хубаво е да имаш сериозен научен ръководител и подходяща тема за дисертация, която ти е интересна, но в същото време е предизвиква и академичен интерес и може да ти отвори врати за работни позиции по-късно. Трябва още като студент да публикуваш статии, да ходиш по конференции, да създаваш контакти, да те забележат, защото само така можеш да пребориш конкуренцията за свободни академични позиции. Не знам дали за България ми са валидни всички съвети, но подозирам, че и там става така.
Ако не смяташ да преподаваш в университет или колеж, няма смисъл да завършваш докторат, защото извън академичната сфера, на практика докторатът не се цени.
Успех!
|