Моето провалено бъдеще - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91539)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21368)
 Секс и интимност (10694)
 Тинейджърски (19637)
 Семейство (4491)
 Здраве (7436)
 Спорт и красота (3886)
 На работното място (1950)
 Образование (5423)
 В чужбина (1199)
 Наркотици и алкохол (888)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1443)
 Други (12239)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Моето провалено бъдеще
преди: 1 година, 8 дни, прочетена 1676 пъти
Здравейте!
За първи път пиша в сайта в търсене на съвет.
Аз съм на 20 години, студентка трета година в ЮЗУ със специалност „Приложна лингвистика-английски и руски”
Ще започна с това, че винаги са ми харесвали езиците и затова записах тази специалност. За съжаление още през първия семестър от следването си (аз съм от Видин и се преместих на другия край на България, за да уча това) се разочаровах страшно много от университета, също така и от специалността. Определено не беше това, което очаквах и за което дойдох. Споделих с родителите си, но като хора без висше образование, недокосвали се до университети, получих остри критики и неразбиране. Исках да се прехвърля в ПУ, но всички бяха против и не ми оставиха избор. По принцип винаги съм била много плаха и нерешителна и съм следвала всяко тяхно решение. Не исках да се връщам пак вкъщи, защото скандалите и нападките им щяха да ме смачкат. Майка ми много ме тормозеше и се наложи да живея при баба известно време като ученичка. Тогава изпаднах в една много дълбока депресия, спрях да се старая, спрях да уча, просто гледах да „минавам”, за да не ги разочаровам. Мисълта за това, че ми помагат финансово и че вярват в мен ме буташе напред. Тогава просто приех ситуацията и си казах: „Още три години тук, нямаш друг избор”. Срещнах много разочарования, убедих се какви са хората там, но срещнах и любовта на живота си. Е, вече съм трета година и се разбираме прекрасно, но обстановката там започна да ми действа адски зле. От началото на трети курс не спях, не ядях, треперех нощем, плачех от страх, че няма да мога да го докарам до успешен край, че целия негативизъм ме съсипва. Не се чувствам на мястото си, когато отида там. Всички имаха очаквания към мен и продължавам да се боря, но здравословно усещам, че не мога. Забравям адски много, получавам паник атаки, в които просто плача и не мога да си поема въздух, това не е нормално! Да, има хора, на които не им пука, но никога не съм била сред тях. От три седмици посещавам психолог, и всичко се свежда до това, че съм изгубила своето аз. Дори и да прекъсна се ужасявам от мисълта, че не знам какво друго да продължа, ужасявам се от това, че времето минава, а аз стоя отстрани и наблюдавам живота си, вместо да го живея. Родителите ми склониха и ми дадоха избор, но се страхувам, че е вече късно да започна каквото и да е, не мога да взема решение, лутам се и се самообвинявам за всичко, страхувам се от мнението на всички около мен. Вече се страхувам и че ще се побъркам. Само мисълта, че ще изляза без знания и няма да мога да работя по специалността си (знам английски на добро ниво, но втория език беше невъзможно да се научи там) настръхвам. Преподавателите не се интересуват от нас, подигравателни са и правят всичко възможно да ни мачкат (с изключение на 2-3). Не преподават съществен материал, не идват на лекции, говорят странични неща, не и по темата, което още повече ме кара да се питам защо съм там.
Не очаквам конкретен съвет, просто исках да споделя дерзанията си :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 8 дни
hash: 8c02ab774a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   същото е при нас ТУ - Варна - специалност Софтуерни и интернет технологии - учителите стари обучението яко куца не препоръчвам на никой

 
  ...
преди: 1 година, 8 дни
hash: 28b6094871
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   И при мен е същото, но трябва да го избутам още година заради нашите. Не знам как ще стане това, но се надявам да са ми останали някакви нерви. Направо се поболях с това висше, а уж било хубаво, лесно, намираш приятели, получаваш знания и т.н, а се оказа едно нищо. Много съжалявам, че го записах, ама нали заради нашите... сякаш пък им пука дали ми харесва или не. От стрес се поболях и вече съм на хапчета обаче ще търпя някак още три семестъра и да се свършва вече. Много добре те разбирам, но и на теб ти остава малко, така че изтърпи и вземи дипломата, а по-нататък не е казано, че трябва задължително да работиш по специалността.

 
  ...
преди: 1 година, 8 дни
hash: 33b9a816b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Е какво се оплакваш? На 20 в 3-ти курс и с "провалено бъдеще". А какво е според теб на 25 да завършиш специалност, която изобщо не те интересува? Ти ще си завършила на 21-22г, дето се казва имаш време за още едно висше. Друго е половината ти младост (20-30) да е минала в тъпо учене. Така че не се вживявай толкова и не разчитай толкова на една тъпа диплома. Не знам дали има и 30% хора да работят по специалността си.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 дни
hash: bea87906f0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Здравей, в НИКАКЪВ случай не ти е провалено бъдещето, на 20 едва живота ти започва. Ако се прехвърлиш, има ли начин да не загубиш години, защото би било гадно, ако се налага отново от първи курс да почнеш? В краен случай можеш да завършиш това, което си започнала в ЮЗУ, след което да изкараш някъде другаде магистратура.

 
  ...
преди: 1 година, 7 дни
hash: 32e0ea5fc6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Смело напред! Научи самичка нещата които са ти интересни.

 
  ...


...
преди: 1 година, 7 дни
hash: b255bb84e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Не искаш нищо конкретно от нас, но те разбирам до болка и няма да гледам безучастно.
Чувстваш се така, защото си неуверена в избора си, разочарована си и не можеш да го преглътнеш. Страхуваш се от купища неща, но, хей, страхът е нещо нормално. Ти си едва на 20 години, за нищо не е късно. Вуйчо ми завърши висше на 30 и няколко. Има някакви стереотипни норми- кога да се ожениш, кога да родиш, кога да завършиш университет... това са пълни глупости, всичко в този живот е индивидуално. Избери си една прекрасна вечер, в която си сама или с близък, сипи си чаша вино и започвай с философията на живота си. Прекаленото мислене и пасивността не помагат, но без да измислиш решение, няма да мине номера. Прочети темите в раздела, много студенти остават разочаровани от висшето образование. Университет се завършва основно със собствени усилия, това е истината. Блъскаш си главата в дадена материя, докато не я пробиеш- почти сама. Хората, които са свикнали да учат и да полагат усилия, не са доволни, защото не получават особено внимание от лекторите. Лекторите са там да ви дадат лекцията, нищо повече. Най-добре е да ги четеш предварително, за да си подготвиш въпросите навреме и да ги зададеш в часа.
Купи си Валидол, помага по време на паническите атаки, взима се без рецепта и струва около 2лв. Прехвърли се в друг университет, ако смяташ, че това ще ти помогне. При подобни проблеми, големите промени правят чудеса. Това е твоят собствен живот, близките ти винаги ще ти дават акъл, но ако не следваш себе си, все ще изпадаш в такива неблагоприятни състояния. Стегни се. Вземи решение за себе си, дай си малко време да се убедиш напълно в него и действай с цената на всичко. Когато следваш конкретна цел, вече си победила наполовина. И никога не си позволявай дълго време да оставаш без радости. Ще се съсипеш така, честно. Ако ти харесва да четеш романи, отделяй по час на ден за тях. Ако обичаш филмите, гледай такива. Ако си спортна натура, тренирай. Трябва да запълваш времето си 60/40, задължения/приятни занимания, за да бъдеш продуктивна и доволна. И това ще мине, почакай и ще видиш, няма все да си на ръба. Ако ще да ти викат и да те обвиняват, ти бъди честна със себе си и следвай собствения си път.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 дни
hash: 931e437e2a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Винаги съм искала да изкарам висше, което ше ми осигури по-добре бъдеще и самочувствие.Но знаеш ли какво искам най-много? Искам любов! Чувствам се самотна, нещастна.Искам да обичам, но няма кого...Щом си срещнала любовта, радвай се, момиче! По-хубаво и важно от това няма.

 
  ...
преди: 10 месеца, 14 дни
hash: 166881faf7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Със сигурност не ти е провалено бъдещето. Наистина ЮЗУ не е особено престижен университет, а и Благоевград си е малък град. Стегни се, изкарай това дипомата и после запиши в София или Пловдив - тъкмо ще смениш обстановката, пък и там университетите са (малко) по-добре.

 
  ...
преди: 10 месеца, 4 дни
hash: d328a52845
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Довърши си това, което си започнала. Остават ти само няколко месеца. Не си струва да зарязваш сега накрая. Толкова усилия си положила. Провери дали може сега да се преместиш в Пловдив като искаш... После за магистратура запиши каквото и където решиш. Може и да си починеш една година, докато се успокоиш и решиш какво и къде да е. Хубаво се огледай и помисли.
Не се тормози-на 20г. си само и нищо още не е свършило, а само започва....
Хората и на 40г. записват да учат нещо, за да си повишат квалификацията. Какво остава пък за теб.
Не се тормози и успех!

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 29 дни
hash: f079e0211d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Можеш да се прехеърлиш в ПУ ще ти признаят вдичко. Моя приятелка се прехвърли 3-ти курс, тъй че има възможност просто се поинтересувай как става.

 
  ...

...
преди: 6 месеца, 15 дни
hash: 6e706cb164
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Много благодаря за искрените съвети, мили хора! Минаха доста месеци, но в момента се чувствам доста по-спокойна и уравновесена. Ще довърша започнатото, след което ще се насоча към по-различна магистратура. Това е най-удачният вариант.
Към Номер 7 - Не се отчайвай. Сигурна съм, че твоят човек ще се появи и ти го желая от все сърце в най-скоро бъдеще. Но най-важното, обичай и уважавай себе си заради това, което си. Всичко ще се нареди, обещавам.
Номер 2 - Сигурна съм, че въпреки трудностите, с достатъчно воля и инат ще се справиш. Родителите ти най-вероятно са искали най-доброто за теб, уви... понякога представата им се различава с нашата. Довърши започнатото, но запази психическото си здраве... има толкова прекрасни неща в живота, а това е само период :) Бъди себе си.
Успех и хубаво лято на всички! :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker