Отвратена съм... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89921)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20855)
 Секс и интимност (10505)
 Тинейджърски (19462)
 Семейство (4404)
 Здраве (7341)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5270)
 В чужбина (1178)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1428)
 Други (12009)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Отвратена съм...
преди: 9 месеца, 11 дни, прочетена 908 пъти
Здравейте.
Не знаех къде да сложа темата и ако прецените, че избраната от мен не е подходяща, я преместете.
Да, отвратена съм... от всичко, което ме заобикаля, както съм написала в заглавието. Вече се чудя аз ли съм ненормална, а другите са си наред, или пък е обратното, просто и аз не знам.
Само на 17 съм, а повечето ме определят като "лелка", "зубър" и още подобни.
То е ясно, че не съм от "модерните"-никога не ме е влечало пиенето, пушенето и ходенето в дискотеките, наргиле баровете и подобни места. Нямам социални мрежи от сорта на Facebook, Instagram и други, намирам го за безсмислено. Не правя "патешки муцуни" пред камерата на телефона в час, даже не се и снимам, още повече, че телефонът не го нося с мен в училище. За разлика от някои момичета от обкръжението ми, не съм се нацапала с тонове грим и изкуствени мигли, от които няма да мога да виждам. Нямам много приятели, само две, които с времето се доказаха като такива. Гадже все още съм нямала-една от причините да ми лепят разни етикети.
Вместо това съм редовна ученичка, старая се да вадя хубави оценки и изглеждам съвсем нормално. Може да прозвучи смешно, но се гордея и с пъпката, която ми е излязла от онзи ден, вместо да я прикривам. Не се срамувам от това, което съм, даже и да бъда сама, то така или иначе, на практика съм почти, много малко хора ме разбират, за съжаление. Уикендите ми минават предимно у нас, в четене на някоя книга, или като прекарвам време с приятелките си. Но сега явно е на мода неуважението към учителите, да не учиш и да се правиш на по-голям, за да те приемат.
Аз съм недолюбвана от почти целия ми "клас". Слагам "клас" в кавички, защото това е една сбирщина от хора, които идват на училище, за всичко, но не и да научат нещо. Много се съмнявам в това някъде да има единна група, но това е друга тема. Смятат ме за надменна, заради оценките, които имам-не, не е така, но явно отказването ми да ходя на наргиле бар, се е сметнало за надменност. Дразня ги, защото съм пряма-казвам си истината, без заобиколки, без да ме е страх.
Отвратена съм е меко казано слабо, погнусена бих казала. Според вас нормално ли е някой да си позволява да псува учителите си, да не учи цяла година, и пак да премине годината? Нормално ли е когато има хора в стаята, някой да влезе и да каже "Няма никой. "? ! Нормално ли е уж приятели да си говорят зад гърба и като се срещнат да се правят на супер загрижени? ! Нормално ли е в час да сме само 4 от 20 човека? ! Нормално ли е всеки ден да се носят обиди и вулгаризми от устата на повечето момичета в класната стая? ! Ако започна да изброявам, няма да ми стигне времето. Всичко това се случва пред очите ми от 5 клас, а сега съм 11, тоест 6 години!
6 години търпя всичкото това лицемерие, простотия, неуважение и каквото се сетите. И сега, когато Коледа наближава, всички се сетиха, че сме клас и идеите за общо събиране не закъсняха. Да, ама не! Категорично отказах. Сега съм едва ли не предателка, лицемерка, деляла съм се. Ами с такива хора, как да се разбирам? !
Аз също си имам трески за дялане, не съм перфектна, даже бих казала, че съм много срамежлива, инатлива съм понякога, но се старая да бъда човек с главно Ч. Не харесвам донякъде външността си, притеснителна, отговорна съм.
Заради такива хора, като тези, с които съм принудена да съм цял ден, започнах да си мисля, че всички са такива. Не искам, а и мисля, че не всички са еднакви. Успокоявам се, че винаги ще има изключения, и че в близко бъдеще, ще мога да си намеря хора с интереси като моите. Но вече не съм сигурна. Омръзна ми да виждам момчета, които се интересуват само от мускулите и външния си вид, а да се държат просташки и от такива, които се държат като жени и се лигавят. Омръзна ми и от момичета, които не се държат като такива, и от тези, които наричат "кифли". Просто търся НОРМАЛНИ ХОРА-такива, с които можеш да говориш на всяка тема, държат се зряло, приемат себе си и другите, такива, каквито са си.
Не знам в мен ли е проблемът, или изискванията ми са големи, но истината е, че съм крайно уморена от ежедневието си, от тези хора и мисълта, че остана малко време до завършването ми ме крепи.

Не задължавам никого да коментира под това, или да го изчита докрай, но ако все пак сте направили нещо от изброеното-Благодаря ви! Реших да си излея насъбралото възмущение и гняв тук, тъй като е анонимно.

Отново благодаря и хубав ден или вечер, в зависимост кога четете. :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 месеца, 9 дни
hash: 97647a0673
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Виж, какво да ти кажа и аз не знам. Не съм много по изразяванеот с думи. по- голяма съ от теб, на 22 съм. Завърших преди години и се насочих в моята си поскока. И аз като теб, бях "лелката" на моето общество, все бях неразбрана, цепеща се и прочие. Не разбирах повечето от моите съученици в прогимназията, а в гимназията, в която се преместих въобще не вдявах как може да нямаш и грам мозък в главата и да се цапотиш като маймуна или да се правиш на голямата батка. И изведнъж о чудо всички станаха такива. Само трябва да погледнеш малко по телевизията за да ги видиш плиткоумните как се кълчотят на чалга и си помпят всичко, освен мозъка. А за мъжете, големите батки, които много често накрая обръщат резбата... или си хващат някоя плеймейтка, която им харчи парите... но толкова, отплеснах се. Аз съм от по хард момичетата, не използвам грим, никога не съм и дори не знам как да го използвам. Обличам се семпло и се занимавам с нещата които ми харесват. Но тук идват осъдителите, които ми казават: Ама защо не сложиш една спиралка, рокличка да се шматкаш.... преди ми пукаше, но сега вече не. Годините в гимназията ме научиха да се изолирам от всички, лош навик, но пък доста полезен. Слагах слушалки и ставах аутсайдерката, която ако някоя кифла закачеше щеше да яде шамарите, а момчетата се страхуваха. Да бях лошата, чуждата, неопознатата, скритата, далечната, но никой не ми се подиграваше или да ме нарича някак си. Нямах приятели, естествено. Но пък бях отличничката на класа, любимка на учителите по простата причина че знех когато ме питат нещо, отговарях, проявавях уважение (към тези които си го заслужават) и не създавах проблеми ( ако те не ми създават) и така оцелях. Училището - то е сбирщина от загубеняци, като голяма част от тях не преуспяват в установените за мен и теб стандарти. За това дистанцираш се, като ти кажат ти си това или онова, им отговаряш, с какво ти си по- добра? Ти ли ще ми кажеш аз какво да правя? Че коя си ти? Не викаш и не крещиш, ако те нападат словестно просто устояваш твърдението си, обръщаш си гърба и си тръгваш. Това е. Знам че звучи клиширано, но след 12 клас всичко е различно, повярвай ми.

 
  ...
преди: 9 месеца, 9 дни
hash: 66aca40dd9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Струва ми се, че или живееш с някакви окови, или имаш някакви идеалистични и грешни представи. Не поставяй всички под общ знаменател. Смятам, че нещо в твоя живот куца и затова си натрупала такъв гняв. Смятам, че до голяма степен е, защото се чувстваш отхвърлена. Аз съм на 20, момиче, аз съм нещо смесено между аутсайдер и хората, които мразиш. Гримирането ми е страст и съм добра в него. Ексцентричния стил също. В момента съм с чисто синя коса, дрехите ми са екстравагантни, лятото повечето дори казват, че съм била разголена и като курва, но не ми дреме. Отиват ми, защото тренирам и си поддържам тялото, харесват ми и ще ги нося. Имам определена група приятели, с които се забавляваме. Обичам да пия от време на време, пуша много рядко, наргиле обичам, макар че и него пуша рядко. Слушам чалга по дискотеки и събирания само. Аз самата обожавам рок и метъл, само това слушам, постоянно съм по такива събития. Обичам електронни денс партита също. Не седя в нас да чета по цял ден, признавам си, поне не и книги. Обичам да чета на интернет за каквото ме интересува или гледам образователни клипове. В училище не съм била добра ученичка, защото не виждах смисъл да стоя цял ден затворена в нас и да зубря, робувайки на някакви оценки, които почти не се гледат. Гледат се, ако са по предмети, с които ще кандидатстваш. На учителите, на някои от тях, много съм се отяждала, ако са се държали несправедливо. Учителите също са хора, и могат да бъдат добри, зли, не ги имайте за някакви богове. Този мой начин на живот за нищо не ми е пречел, кандидатствала съм си хубава специалност, положих си изпитите в университета и съм била приета без никакъв проблем. Да, преписах на единия, но какво от това? Пак успях. Важното е човек да върви нагоре. Също и като реших, че това, което уча не е за мен, следващата година кандидатствах друго и ме приеха. Ти какво мислиш, че един ден като отидеш на работа или дори още в университет, хората няма да бъдат същите ли? Грешка! Била съм в няколко университета и мога да ти кажа, че навсякъде има прости хора. Простотията не е в това дали пушиш наргиле или пиеш, как се обличаш, а в мирогледа. Срещала съм хора, които по цял ден уж си четат книжки, но те не ги разбират. Е, каква е ползата? Познавам хора, които не четат толкова, но пак са умни. Не съди хората. Аз много време съм била аутсайдер, даже и сега на много места съм, но определено се чувствам по-добре, откакто не съдя прибързано, а влагам в себе си - правя това, което обичам, забавлявам се и нямам време да злобея срещу хората. Това ще ти вреди цял живот. Помисли хубаво.

 
  ...
преди: 9 месеца, 9 дни
hash: 9fc3c1367a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Аз пък не намирам нищо лошо в това да си различен и да имаш цел в живота.
Да, сега може би времената са доста по различни от нашите в гимназията, но мен още тогава не ми пукаше дали ще не игнорират или харесват. Учех и се интересувах от много неща, по този начин бях самостоятелна и другите зависеха от мен за помощ при определени предмети или контакт с учителите.
Винаги съм считала знанието и информацията за най-ценното оръжие в оцеляването.
Учи, дръж се на приложение и срани дебелокожа.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 9 дни
hash: 1ea43932aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Не съм била лелката в класа, но определено не клонях към дивия купон, алкохола и наргилетата. Учих, изкарвах добри оценки. Бях много търсена преди тестове и трудно забележима през останалото време. Събирах се в обикновени компании. Не се чувствахме аутсайдери, не разполагахме с много пари, основно играхме карти и се разхождахме. Рядко сядахме и в кафенета, повечето имахме джобни от порядъка на лев-два. Добре ми беше, не се оплаквах. Чувствах се малко различна, мислих, че проблемът е в мен и трябва да се отпускам повече с класа. Та нали сме клас. Имаше едно събиране за края на годината в 9-ти клас. Отидох. Вечерта си вървеше нормално, имаше обичайните драми, но не обръщах внимание. Пих чаша бира, бях си трезвена и освен мен имаше още трима, които не посегнаха към твърдия алкохол. Когато мина един часа, всички се чувстваха отвратително зле. Пиенето беше започнало още следобед. Оказа се, че уискито било менте. Повръщаха, плакаха, лежаха по пода на банята. Четиримата трезвени бяхме изпаднали в див ужас. Носихме кофи, легени и вода из цялата хижа. И тогава ми блесна, че съм взела правилното решение за себе си. Подчертавам: за себе си. Другите не ми пречиха, всеки е свободен да живее така, както му се иска. В онзи момент реших, че никога не искам да лежа в храната, която съм яла преди 4 часа и да плача. Подобни случки имам много от ученическите си години. Тръпката на младостта, все нещо се случваше и беше драматично. Кой с кого изневерил, кой се напил, кой пушил трева. Бях повече наблюдател, танцувах, ядох и пих по малко. Не таях лоши чувства към никого, но исках да живея по различен начин от останалите и го правих. С някои се сприятелих след години, с някои още тогава, а други сега ми се струват като утайка. Всички сме се променили някак.
Съветвам те да следваш собственият си път, но да не се ядосваш на другите хора, че правят същото. Всеки взима решения за себе си, това си е негово право.

 
  ...
преди: 9 месеца, 8 дни
hash: e5d72c9d2d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Звучиш като прекрасно момиче. Истинските като теб са единствените от които не ми се повръща.

 
  ...


...
преди: 9 месеца, 8 дни
hash: 02e11c1541
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Да пробвам да налучкам - леко си закръглена или направо полу-дебела? Познавам една с подобно мислене, но имаше късмет да израсте бързо и в резултат стана слаба. Преди се дистанцираше от "кифлите" и подобни, но беше ясно, че работата е както се казва "гроздето е кисело". Още може да не е станала кифла, но със сигурност проявява някакъв интерес. Така че промени малко себе си, а не оплювай другите.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 6 дни
hash: 05c4dbbffa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Гледайте си здравето, живота и си гонете набелязаните цели. Ако искате да разберете, кой какъв е, гледайте, какво прави, а не какво говори. Само това, което върши един човек показва какви са му целите. Ако някой няма цел в живота си, започва да служи на другиго, за изпълнение на неговата доминантна цел в живота. Колкото е по-голяма тази цел, толкова повече хора без цели привлича за реализацията и. Ние решаваме кое е най-доброто за нас. Всяка една минута, ние правим избор. Всички мисли, думи, действия и дори бездействието имат свои последици. Затова "старите" хора са казали, че което сам си причиниш и врага ти не може да ти го причини. Простете им, те незнаят що вършат. Прошката не е за другите. Тя е за вас. Тя освобождава вашата психика от непоносим товар. Прощавайте, но не забравяйте! Незачитайки миналото поради незнание и незаинтересованост, мимикрират в настояще, което няма да им осигури нищо добро в бъдеще. Нещастието и неудовлетворвноста идват не от самото чувства, а от съпротивата ти спрямо тях.
Мисленето е най-трудната работа, дори причинява болка в главата.
Мнозинството никога не мисли, Но мислещите никога няма да са мнозинство! Приемете го!

Добър човек

 
  ...
преди: 9 месеца, 6 дни
hash: 524dfca0ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   От автора:
До номер 6-Не знам какво общо има теглото в темата ми, но ако има значение-слаба съм. Да, в началото не бях супермодел, но дори сега, след промяната ми, нищо не се е променило. Мисленето ми няма нищо общо с килограмите, то си е до човека. Нямам и досега не съм имала интерес да се правя на "готина".

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker