 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Сгреших ли?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1973 пъти
Здравейте, читатели! Напоследък не намирам смисъл в нищо, не изпитвам удоволствие от нищо, не се радвам на нищо! Винаги съм минавала през живота усмихвайки се, но и винаги съм била сама в тежки моменти. Притеснителна съм до неузнаваемост, когато съм сред хора, започвам да треперя, когато има повече хора около мен цялата се изчервявям, мозъкът ми блокира, притеснявам се дали ще ме харесат, не търпя отхвърляне и не знам как да се справя с това! Непрестанно гледам клипчета за позитивно мислене, чета книги за самоусъвършенстване, но явно проблемът се корени по-дълбоко, някъде в детството, защото полза от това четене няма, или не вниквам достатъчно в материята, или просто не мога да се променя! Сега съм трети курс студентка, следвам Приложна лингвистика и имам чувството, че животът ми рязко запада. Не намирам абсолютно никакъв смисъл в тази специалност, нямам и желание да продължа с нея, но е късно да се отказвам! Записах я с такова желание, обичах езиците, докато не стъпих в университет! „Високото качество” на преподаване и „смислените” лекции и упражнения ме накараха да изгубя интерес... Сега съм в някаква дупка, не мога да се осъзная, сякаш живея чужд живот, живот, който нито харесвам, нито обичам, но имам чувството, че съм длъжна да водя и да се примиря! Искам да съм човек с посока, със смисъл, с цел, градящ и успяващ, но не знам как да го постигна, сякаш не познавам себе си! Вие, преминавали ли сте през подобни етапи и ако отговорът е положителен как открихте себе си, как излязохте от дупката, как намерихте смисъл в живота? Всичко коментари са добре дошли! Благодаря за отделеното време!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 7599164741 |
|
2. Тая бърн аут криза често се случва в университета. Думата "смисъл" обикновено маскира причината. Три години са дълго време да учиш нещо без изпитването на чувството за полезност, липсата на реално приложение на знанията съсипва самочувствието.
За себе си открих, че за да изляза от това състояние трябва да си задавам въпроси.
За какво мечтая/мечтаех? Как искам да живея? В какво съм добър? Имам ли проблеми за решаване? Как мога да ги реша? Какво ми липсва? Мога ли да прочета 5 книги тоя месец? Мога ли да направя 50 лицеви опори днес? и т. н.
С такива въпроси и отговорите към тях можеш да си очертаеш плановете - за деня, седмицата, месеца...
А когато в даден момент мисленето не се получава, следва активна почивка, задължително физическото занимание - 50 лицеви опори, 5км или 15км бягане. Механично, без мисъл, предварително избрани упражнения за да си изчистиш главата от хаоса за час два.
Полза от четенето има, ако се намира приложение. Потърси работа. Разбери защо не си квалифицирана. Чети отделно неща които да те доближат до конкретна професия.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 6e1887e1e2 |
|
3. Здравей!
Включвам се, защото аз също минах през това! (И аз съм 3-ти курс, но съвсем друга сфера, та както и да е. ) Бях на ръба на депресията, плачех, боледувах...
Как излязох от дупката? След започване на временната ми работа. По този начин ангажираш тялото и ума, дори леко се пренатоварваш, но всяко лошо за добро- в моя случай станах по-отворена към хората, спрях да се притеснявам от общуване с непознати, спрях и да мисля за всяко едно чуждо мнение и т. н.
Друго... какво може да помогне - да потърсиш компанията на стар/а приятел/ка, да прекарате приятно (да повторите), да отделяш време на близките си, вместо да потънеш в собствените си отрицателни мисли;
Може да си направиш кратка почивка за няколко дена, да посетиш според възможностите си някое хубаво място, което ще ти остави хубави спомени и положителни емоции
Или пък да четеш някакви хубави книги, да пробваш нови неща...
Това е временно състояние, което ще отмине, стига да не се поддаваш на лошите мисли, повтаряй си, че си силна и ще се справиш с всичко.
Всичко най-добро!
The Little Donut
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: db2b74bd1e |
|
4. Все едно чета себе си в доста отношения които написа. :)
Все пак не забравяй че ти си си ти и твоя характер си е твой характер. Аз съм опитвал много да се променям и кво ли не съм чел, но не става.
АКо си в голям град, лудницата харесва ли ти или още повече ти въздейства зле на характера? Имаш ли стрес и никакъв мир там където живееш?
Без много философии, аз също понякога преминавам и съм преминавал през подобни "дупки".
Ако можеш, излизай с приятели дори и да не са много. Разнообрази живота си малко ако не е разнообразен. На мен вярата в Бог ми помага, дори и да не е на секундата Той помага на своето си време, сподели и на Него какво се случва в живота ти. В определеното време в бъдеще ще намериш своите отговори. Не е насърчаващо ако ти кажа да търпиш докато премине всичко това и в същото време да търсиш поуките във всичко случващо се около теб за да разбереш къде ти е мястото.
При мен се мина доста време за да разбера че голямата София не е за всеки. Въздейства ми кофти, още повече съм като теб по-притеснителен и тих човек. Разбрах че спокойното място е моята среда. Разбрах че и да имам 2-3 верни приятела с които се разбирам също е по-голяма награда от цели компании познати. Отделяй нужното време за всяко нещо, било за приятели, било да си почиваш, било за Бог :), било да излезеш да се разходиш и да споделиш и с други твои приятели или по-възрастни хора, които са влизали много пъти в такива проблеми като теб. Но аз като вярващ човек, мога да споделя че Господ ме извежда от всеки проблем, но на своето време и място. Често ще ни се налага да търпим докато помъдреем но хубавото е, че ако не се откажеш, изходния път ще дойде и при теб. :)
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: a517537963 |
|
5. Да, преминавал съм - веднага след като завърших университета. При мен за съжаление тази дупка продължи около година. Излязох от нея чрез разнообразие. Постави си първоначално малка цел за постигане, която да не е свързана с ежедневието ти. Например запиши курс по неща, дори в момента да не са ти необходим (изкрай сертификат за козметичка например, или за масажист) Ползите от това са две - ще се откъснеш от дневната рутина и ще имаш краткосрочна цел, която да постигнеш в рамките на 2-3 месеца (това е много по-мобилизиращо от дъгосрочните такива). Също така потърси контакт с хора, завършили тази специалност - така ще разшириш кръга на познанствата си и ще ти даде насока за развитие. И най-важното - млада си, успешна си, животът е пред теб - имаш толкова много неща, за които много хора биха ти завидели. Така че усмихни се - и смело напред!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 0c69282eff |
|
6. Моят случай с университета е подобен. Дори бях същата специалност. Горе-долу по средата на следването взе да ми омръзва, но беше прекалено късно да се отказвам. Преди да започна всички ми казваха, че студентските години са най-хубави. Нищо такова при мен. Бяхме много малко хора в групата. Така, че за 4 години мога да кажа, че приятелите ми се брояха на пръстите на едната ръка. Ходех с огромно нежелание и всеки ден беше еднакъв. Най-много съжалявам за това, че отидох в друг град, макар, че имах възможност да уча и в моя. Почти всичките ми пари отиваха за общежитие, влакове и храна. Често си мисля колко ли пари щях да съм спестила досега, ако поне си бях останала да уча в моя град. В общи линии, безкрайно съжалявам за тези 4 години, които пропилях. И от които ми остава една диплома, която и аз не знам дали ще използвам. А що се отнася до въпроса ти - може да си намериш някаква почасова работа, ако лекциите ти позволяват. Ще се разсееш, ще се отпуснеш да говориш с хората, ще намериш нови приятели, а и ще спечелиш някой лев.
Успех!
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 91da7647fa |
|
7. "живот, който нито харесвам, нито обичам, но имам чувството, че съм длъжна да водя и да се примиря"
просто значи порастваш. Човешкият живот е преди всичко примиряване с действителността... Каквото и да беше записала в университета, щеше да се отвратиш. Всички го минават тоя период. Повечето студенти го компенсират, чрез пиене, забавления, свободен живот. Ако не можеш да се социализираш толкова лесно, и да гледаш останалото по-отгоре отгоре, наистина студентския живот е кофти.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: d5d573eeba |
|
8. Искрено благодаря на всички, които се включиха! Бъдете здрави!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 7d6228f425 |
|
9. Къде учиш Приложна лингвистика и какви езици?Ако е в Пловдивския, ще се радвам да разкажеш как е.Аз учих друга доста натоварваща специалност в София 2 години и всичко беше свързано с толкова много стрес и имах лични проблеми, че изпаднах в депресия и се отказах.Препоръчвам ти да намериш добър психолог и да отидеш.Казвам ти от личен опит, не знам дали ти имаш депресия, но да те изслуша професионалист си е друго нещо, мисля, че само може да спечелиш, ако е добър :) А иначе питам за Приложната лингвистика в Пловдив, защото мисля да кандидатствам, свързана ли е и тя с много напрежение? Успех иначе и много късмет! :)
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: d5d573eeba |
|
10. До номер 9:
Здравей, да в ПУ „Паисий Хилендарски” следвам, с английски и немски. Като цяло не е от най-лесните специалности и е натоварващо, да. Специално на мен не ми пречат толкова изискванията на преподавателите или материала, а това, че от определени преподаватели няма адекватно преподаване, липса на желание да предадат опит, да мотивират. Много от преподавателите не правят друго, освен да те принизят, да ти докажат, че не умееш дадено нещо, да те обидят. Иначе като цяло разочарованието ми идва и от там, че се учат крайно безсмислени неща, които нямат никакво приложение, след като излезеш от университета, да нещата може да са полезни, но са излишни, ненужни. Вместо да се учат съществени неща и да се наблегне на практиката, те се чудят каква глупост да включат в програмата. Рядкост са случаите на преподаватели, които действително преподават това, което трябва. И в крайна сметка, натоварването е относително, за всеки е индивидуално. За мен може да е нетърпимо, но в същата среда за теб може да е точно това, което търсиш, всеки човек гледа различно на нещата, така че, докато не опиташ няма как да разбереш. А ти какво си следвала в София? Защо е било натоварващо? Ако мога да се върна 3 години назад бих записала курсове по английски и немски поотделно и да използвам съответните сертификати, а в университета бих записала нещо различно, нещо друго, което ме влече. Защо не помислиш и над това? Благодаря за включването! Успех и на теб!
От авторката.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
