Как открихте своето призвание?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1726 пъти
Здравейте!
До някъде знам, че може да бъда упрекната или да не получа добър съвет, но нищо не губя ако споделя тревогите си с вас. Ако някой има да сподели нещо нека го напише, ако не просто подминете. :) Но смятам, че всеки достатъчно зрял човек може да сподели своя опит и мнение. :))

Аз съм на почти 20 години, момиче. Живея с моя приятел, имам супер готини родители, които много ми помагат и ме подкрепят във всичко. От както завърших училище се лутам много в избора си на професия. Завърших курс за сладкарство, опитах на няколко места, но не се получава. Не се разбирам с хората, не мога да работя в екип и обикновено всеки път ме освобождават заради тази моя лоша черта. Не ми харесва и да съм затворена по 12-13 часа на ден в едно помещение. Истината е, че обичам фотографията, изкуството и повече от всичко на света искам да пътувам, да опознавам нови места/хора/култури, а не да стоя затворена... от сутрин по тъмно, до вечер пак по тъмно... Миналата седмица за пореден път ме освободиха от една такава работа и този път не се сдържах и наистина се разревах като малко дете, не защото ме освободиха, а защото знам, че може да не намеря друго, или и да намеря ще стане същото. Направо ми идваше да си събера един малък багаж, да си запаля колата и просто да отида на където ме отвее вятъра.... и истината е, че само като си го представя ми става едно готино наистина!
Другата година ще заминаваме в чужбина и ми се иска много преди да отидем там да реша какво ми се прави!
Да, знам, че трябва да се работи, неизбежно е, но искам да обичам професията си!
От 11 клас си смених решението сто пъти, първо исках фотография, после исках право (? !? ! ), после икономика, после не знам си какво и така с времето осъзнах, че тези професии не са за мен... насочих се към сладкарството, защото винаги съм обичала да се занимавам с това и пак нещо не ми достига. Не съм удовлетворена, а като не съм, не съм и щастлива... депресирам се много наистина, колкото и лигаво и сантиментално да ви звучи :D
Повечето ми познати казват, че е нормално да се лутам и да се чудя и все пак не са в моята ситуация. В момента като се сетя за работа в кухня ми се повдига, а като си представя да бъда екскурзовод например (или нещо от този сорт :D ) се изпълвам с хубава емоция и си представям как обикалям света и научавам нови и нови неща, просто това е най-голямата ми мечта... да обикалям света, насълзяват ми се очите само като го пиша и си го представям. Винаги съм искала да отида навсякъде по света, дори няма значение къде, стига да е интересно! От малко дете мечтата ми е да пътувам много! Да изкачвам планини, да виждам морета, океани, пустини... Различни хора, култури, животни и каквото ви скимне, бих отишла в Исландия, бих отишла и във Фиджи и в Бангладеш ако щеш, ей така просто да видя как живеят хората там! Просто не ми се стои на едно място!
Жадна съм за живот, за пътувания и приключения, ама истината е, че за тях трябват пари :D
Въпросът тук е, как да съчетая двете неща? Вие кога и как разбрахте с какво наистина искате да се занимавате, и обичате ли работата си?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 974c646d79

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ето ви, драги читатели, типичен продукт на материално презадоволения свят. Момиче, което няма абсолютно никаква представа какво представлява светът, как е устроен, как работи и какво да прави със себе си. Пътува и се, но забележете - "стига да е интересно"! Тази фраза е изключително ключов момент в това повествование... А момичето, драги читатели, дори не споменава да има амбиции да се образова. Дори не говоря за висше, за емоционално образование иде реч. Вярвам сте наясно какво ще се случи - в един момент животът ще я блъсне като с десеткилограмов чук и тогава опцията да работи по 12 часа - на смени и с колектив - вече няма да е толкова непривлекателна... не за друго, а защото трябва да се яде и да се плащат сметки... Тъжно е... много тъжно.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: f8f63c656a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Според мен много малко хора откриват призванието си.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: dad3154750

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Намери си някаква временна работа докато не заминеш за чужбина или изкарай някакъв курс за по-квалифицирана работа. В IT сектора може да намериш позоция, свързана с чести командировки в други страни. Може да станеш и екскурзовод, но не си представяй, че всичко е цветя и рози. Дори и най-интересната професия ще ти омръзне като я вършиш ден след ден. Най-добре си намери високоплатена работа, дори да е скучна, и през отпуските харчи парите си за пъвутания и посети местата, които искаш.

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 76ad0ed051

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз обичам работата си, приятно ми е да я върша и трудно мога да си представя да работя друго. НО това не означава, че ми е приятно през цялото време, че няма проблеми и че не съм се ядосвала много, много пъти. Мисълта ми е да не очакваш, че която и да е работа ще е цветя и рози. Все пак ти плащат за да ходиш :) не е за забавление. С каквото и да решиш да се занимаваш обаче, според мен, наблегни на отношението си към другите. Отбелязала си го като мотив да те освобождават. Потърси информация за развитие на емоционалната си интелигентност, това ще ти помогне много. Защото няма професия, която да изключва напълно общуването с други хора. В търсенето си на работа, правилната е тази, на която не можеш да си представиш, че работиш нещо друго. Но пак казвам, винаги има трудности и неприятни моменти, дори скука. Дано намериш работата, която ще ти носи удовлетворение. Ж30, уеб дизайнер

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 9db3600c3e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Още в 10 клас се ориентирах. Видях кое ми върви и подсилих с уроци. Приеха ме и завърших. Сега не го работя, защото не харесвам професията и не се оказа много за мен, но с тази диплома общо взето имам две професии и втората е чудесна за мен. Работя с дипломата си и съм доволна, макар че парите не са много. Но си осигурих лека работа като за жена и имам хубав кабинет, уважение, спокойствие.

 

...