Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей скъпа, в коментара си написала че обичаш природата, но как така тогава искаш да работиш за Старбъкс, като те играят огромна роля в замърсяването на Земята. В чашките им има отвътре пластмаса, да не говорим че са за еднократна употреба. Също така, какво ще стане ако напуснеш университет но по-нататък не ти харесва работата и не е това, което си мислела че ще бъде, точно както с университета. Моят съвет- ако си поне трети курс не се махай, остава ти още година изтрай го после не го работи ако искаш, но все пак да имаш някаква диплома. Ако твърдо си решила да напуснеш, бих ти предложила да напишеш Екология или нещо свързано с това, защото стопанството има по-голяма връзка с икономиката, отколкото с природата.

7.   В такава голяма заблуда си се вкарала, че като след време ти просветне ще се плеснеш в челото....
Много било ученето, не смогвала... Ами това е ВИСШЕ образование, не някакъв посредствен курс.
Учи здраво още две години, пък после прави каквото щеш, защото запомни, скоро ще ти дойде акъла и ако прекъснеш даради подобна простотия ще ти идеда се гръмнеш!

8.   Завърши си горското стопанство или се прехвърли в специалност, която ти харесва повече, но завърши. Един ден ще съжаляваш ако не завършиш. (И в бг мама си пуснала същата тема, слушай мамите! ) Като толкова държиш да работиш в старбъкс, работи през лятото. Защо не пробваш в макдоналдс или кфс? Може гъвкаво, например само събота и неделя или пък вечер? Ако не изкараш шестица на изпита какво ще стане? Струва ми се, че страдаш от перфекционизъм. Само още две години и край на ученето, представяш ли си да започваше сега от начало?

9.   Здравей момиче! Моето мнение ще бъде по-различно от на всички изказали се дотук. Държа да споделя моите виждания за нещата, защото преди 2 години бях в същото положение като теб и смятам, че бих могла да ти помогна да вземеш решение какво ще правиш. Приеха ме с много висок успех в специалността, която исках и се захванах с много хъс и желание да уча. Винаги съм имала само високи оценки на изпитите и никога не бях оставала на поправка. Специалността не беше от най-сложните, но също както го описваш и ти програмата беше запълнена със всякакви ненужни дисциплини, постоянно трябваше да пиша домашни, курсови работи и всичко останало. Постоянно бях заета и нямах никакво време за себе си и за нещата, които искам да правя. Винаги съм мечтала да пътувам, да обиколя света, да видя друг начин на живот, да опозная културата, нравите и обичаите на различните народи, историята на страните и т. н. Но с цялото това учене не ми оставаше никакво време за най-любимото ми нещо. Станах раздразнителна, отнесена, тъжна, мрачна, дори изпаднах в депресия. И на кого му пукаше, че бях отлична студентка, след като бях толкова нещастна? ! Спомням си как стоях на чина, доцентът ни диктуваше поредната лекция, и в бързината си да запиша всичко със стандартните съкращения (защото знаеш как диктуват) не успявах да вникна изобщо в материала. Винаги съм се чудила защо все още използват този остарял метод с диктуването, а не ни дават готовите материали да учим вкъщи, без да ни губят времето. В кратките паузи поглеждах през прозореца за миг, виждах как младостта ми минава в тази задушна стая, без да съм видяла нищо от света. В един момент си казах, че така не мога да продължавам. Осъзнах, че живея 1 живот и не искам да го пропилея по този начин. Напуснах университета. Да, беше ми съвестно заради родителите ми, защото също като твоите ми плащаха семестрите, но в крайна сметка говорих с тях, обясних им как се чувствам и те ме разбраха, а и искаха дъщеря им да се чувства добре. Започнах работа, върнах парите на нашите за семестрите и вече 2 години сбъдвам мечтата си - обикалям света и съм по-доволна от живота откогато и да било. А за тези в коментарите, които ти се смеят и подиграват как може да имаш толкова глупава мечта - мили хора, мечтите не са големи или малки, за Вас нейната мечта може да не представлява нищо, но за нея може да е целият свят. Откога стана някаква мания всеки да се цели във високото, да преследва някакви измислени престижни позиции в обществото? ! Приемете, че някои хора нямат такива желания, те имат всъщност най-важното желание- да бъдат щастливи! А за всеки щастието се дефинира по различен начин- за нея то се равнява в това да поднася чашки кафе с усмивка и да раздава весело настроение на клиентите. Но за Вас това не е достатъчно ерудирано, за Вас тя би била една проста сервитьорка. А ако няма обслужващ персонал, Вас кой ще Ви обслужи в кафенето, магазина, ресторанта и където и да е? Нито краде, нито убива, нито извършва престъпления, така че какъв Ви е проблемът? Съветът ми към теб мило момиче, е да следваш мечтата си и това, което те прави щастлива. Ако то е да си бариста в Старбъкс - просто го направи!

10.   От авторката: Номер 9, благодаря ти за прекрасните думи! Чета описаното как си се чувствала през студентските години и сякаш чета моите в момента... 1:1. Ти до кой курс беше стигнала? Колко години изкара този терор? Мен ме притеснява, че сега съм втори, което ще рече че наще 4 семестъра платиха досега. Не знам честно казано как да им кажа. Колко конски ме чакат от цялото ми семейство ако им кажа, че прекъсвам. Страх ме е. Не отнесе ли доста скандали за парите, които са дали в първия момент, в който ми каза? Принципно ме е адски страх от караници и скандали с някой от семейството ми и винаги ги избягвам.... точно и само това е един-единствената причина да не напускам и да се тероризирам тука със зубрене на 48293899 неща и два практически изпита с разпознаване на 200 птици и дървета ; (((((
Разочарования и критики от страна на родителите ми към мен ми е сериозно много, много болно място. Затова те питам ти как започна и каква им беше първата реакция? И колко курса изкара? Да им кажа че прекъсвам е първата стъпка към сбъдването на мечтата ми а тя е най, най трудната за мен. Какво да правя? ; (((((((((

11.   Здравей отново! Аз съм номер 9. Искам да ти кажа, че моите притеснения и терзания бяха абсолютно същите като твоите. Страшно се притеснявах как ще кажа на родителите си, че се отказвам от следването, защото те много държаха да завърша и не исках да ги разочаровам. Безкрайно много безсънни нощи съм имала, чудех се как да постъпя, не виждах изход от положението в което бях изпаднала. Две години бях в тази дупка, бях втори курс като теб и точно май месец както в твоя случай се случи всичко. Не мога да повярвам, че има толкова съвпадения в нашите истории. Един ден се взех в ръце и се запитах сама себе си каква избирам да бъда -щастлива или нещастна? ! Осъзнах, че колкото и да се опитвам да угодя на родителите си и да завърша така сбъдвам тяхната мечта, а не моята и ако продължавам по същия начин не се знае докъде ще стигна, депресията ми щеше да се задълбочи и можеше всичко да приключи много зле за мен. Тогава се взех в ръце, събрах смелостта, която ми беше нужна и съобщих решението, което се бях престрашавала да им кажа 2 години. Те бяха изключително възмутени, не одобриха моя избор, казаха, че провалям живота и бъдещето си, а когато чуха, че зарязвам ученето, за да обикалям света, изпаднаха в шок. Заявиха, че това са пълни глупости, които трябва веднага да си избия от главата, да си сядам на задника и да си гледам образованието. Не пропуснаха да отбележат колко много се притесняват от това какво ще кажат хората като разберат, че отличната студентка е прекъснала обучението си, за да гони някакви измислени за тях светове. Казах им, че съм взела своето решение и че по никакъв начин не могат да ме разубедят, че аз не живея за хората и кой какво ще си помисли. Още няколко пъти се опитаха да ме накарат да си променя решението, но аз бях непреклонна. Баща ми даже не ми говореше няколко месеца, каза ми изобщо да не се прибирам вкъщи, ако не се върна в университета. Много ми беше тежко, но знаех, че аз вече съм взела своята позиция и трябва да я отстоявам. С времето отношенията ни се оправиха, но знам, че никога няма да са съгласни с решението, което взех тогава. Това, което мога да ти кажа след всичко през което преминах е следвай своите желания и мечти, не се опитвай да следваш представите за живот на другите, пък били те и собствените ти родители, защото никога няма да можеш да направиш така че всички да са доволни. В единия случай случай вашите ще са щастливи, когато те видят завършила, но ти ще си нещастна, още 2 години ще търпиш този ужас, след това те няма да искат да работиш като сервитьорка, защото за тях това е непрестижна работа, ще трябва да започнеш по специалността и следвайки техните желания ще погубиш живота си. В другия случай те ще са розочаровани, че не си довършила следването, но ти ще си щастлива, че живееш така както искаш. Замисли се - коя от двете ситуации предпочиташ? Дори и да се напънеш и да изкараш до края, те ще искат да работиш това, което си завършила, както ти описах по-горе. Светът е пълен с хора, които не са учили това, което искат, но притиснати от родителите са го завършили. После работят нещо, което не им харесва и целият им живот е опропастен. Предполагам си чувала великите думи на Конфуций: " Избери работа, която обичаш и няма да бъдеш принуден да работиш нито ден през живота си". Ти и без това не искаш да се занимаваш с горско стопанство, защо ти е изобщо да го завършваш? ! А за медицината се искат не само отлични оценки, това е професията за която се иска призвание, просто трябва да ти идва отвътре. Така че никой не може да те вини за това. Проумей, че не можеш през целия си живот да следваш прийома на вашите и да изпълняваш всичко, което ти кажат. Все пак имаш глава на раменете, започни да взимаш сама своите решения, опълчи се срещу тях ако трябва, но им покажи, че вече не си малко момиченце и не могат да те командват. Казвам ти това с най-добри чувства, не искам да си мислиш, че ти се карам. Относно това, че се притесняваш как ще реагират ако им кажеш, че прекъсваш - каква беше реакцията им, когато им каза, че зарязваш медицината? По това можеш донякъде да предположиш как ще реагират сега. Честно казано би ми се искало да се запозная с теб, защото предполагам, че си около моите години, а и историята ти много ме трогна и разчувства, защото съм минала по този път и те чувствам много близка до себе си.

12.   Авторката: здравей отново. И аз много искам да се запознаем, но не знам как да се свържем една с друга. Администраторите не одобряват коментари, в които се оставят неща като имейл, фейсбук, скайп и т. н. ;((
И аз те почувствах близка. Особено след като прочетох, че си преживяла най-тежкия психически терор във втори курс, по същото време като мен... това след като прочетох почувствах, че Бог ми дава знак и че както ти си постъпила, така трябва да постъпя и аз...
Но когато стигнах до частта, в която каза, че баща ти ти е казал ако се откажеш от университета да не се прибираш изобщо вкъщи и че не ти е говорел няколко месеца много се уплаших. Ако и мен ме чака същото от моя ; ((((( Знам, че не живея за мечтите на семейството си, но не искам и да ме мразят...
За медицината лесно ме разбраха, че искам да прекъсна, защото те си бяха подготвени за това от самото начало. Още преди да кандидатствам ме предупреждаваха, че е много трудно, че се иска невероятно много за учене, че не знаят дали ще успея и да си помисля хубаво искам ли го. Но аз тогава, глупавичката и наивничката, мислейки си, че щом ми звучи "интересно" и, че щом съм добра по химия и биология в училище ще успея настоявах, че го искам... и приеха ме и още от първия учебен ден ми се стъжни живота... и им се оплаках колко е тегаво. Те ме подкрепиха и се разбрахме с тях да опитам поне първия семестър да изкарам тъй като съм започнала. Съгласих се. Изкарах го и се разбрахме с тях да не плащат втория семестър, защото сама видях колко отговорна работа е медицината и, че щом сега едва се справям какво остава за по-нагоре и, че няма никакъв смисъл да продължавам.

За това, че прекъснах медицината наистина си имах добро извинение! Още се чудя тогава с какъв акъл бях, че поисках да запиша нещо друго... пак глупавата аз реших, че само в медицината е така трудно, понеже да си лекар не е шега работа, помислих, че другите специалности са лесни. Викам:аз ще уча редовно, всеки ден по малко и така ще ми е лесно. Поисках да е нещо свързано с природа и избрах горското стопанство. Преди да се запиша родителите ме помолиха хубаво да се информирам какво е, да не се окаже, че ще стане като медицината. А аз, глупавата "да, да, да, не берете грижи, информирах се, това 100 процента ще го завърша, няма начин да не го мина, аз съм от редовно учещите, нищо не оставям за последния момент, ще успея! ". Аз понеже в медицината не бях сериозна изобщо, не ми се занимаваше с тия протоколи и разни глупости и оставих всичко за учене в последния момент... полислих, че заради това ми е трудно. Помислих, че с новата специалност ако навреме си пиша протоколи, курсови и навреме си уча уроците-ще ми е много лесно и няма да го усещам. И в момента се пляскам по главата как можах да си го помисля... точно, че ако си от най- редовно учещите студенти ти е най-трудно!!

Защото материала е страшно много и така и не остава време да научиш всичко, което сте взели за цялата седмица... ; ((
Защото всеки ден, вместо да се радвам на живота си като преди и да си казвам " сега ще гледам филмче, я да помисля сега коя игра да си изтегля на телефона, ооо ново филмче в киното, супер, ще отида", аз си казвам "не, съжалявам, мила, нямаш време за тези неща, имаш много да учиш, хващай се сериозно"... разбираш какво ми е; ((((((((

Въпроса е, че за медицината си имах добро извинение да прекъсна:очакваше се! Но за горското нямам. За цели 4 семестъра вече платиха и разбраха, че все шестици и петици имам на изпитите, на мнение са, че по тази специалност вече няма как да се проваля ако уча и очакват от мен да завърша.... ; ((((((
За медицината имах извинението "това не е професия, а призвание", както и "аз съм отговорна за човешки живот. Всеки прави грешки, но лекарите нямат право на грешка. Ако един човешки живот се загуби заради мен никога няма да си го простя и ще си нося последствията".

А за да прекъсна горското какво извинение да имам пред тях, миличка? ; ((((
Такива от сорта на " ми не ми се учи вече" няма да приемат никога и ще ме намразят... ; ((((
Колкото до това какво ще работя след като завърша, това е лесното. То те самите са на мнение, че специалността няма реализация и малко ми се чудеха, че искам точно това. И да завърша, много е лесно да им кажа, че не мога да си намеря работа по специалността или че не са ме одобрили на интервютата и т. н. и че за това работя като бариста.

Да се оттърва от ученето е зора. За втори път ей така да им похарча парите не знам ще ми го простят ли. За това се чувствам като "заробена" да уча, т. е да се тероризирам още цели 2 години, които ще минат като цяла вечност за мен...

И сега си бия главата и се питам: "Тъпа глава, защо записа за втори път нещо? Не разбра ли от първия, че висшето не е за теб? Каква беше тази глупост, че само с медицината е така? Защо не почна да си търсиш работа след като прекъсна и сега като пич вярно 8 часа ще работиш 5 дни в седмицата, но като се прибереш и събота и неделя какво следва? ПОЧИВКА! Почивка, която си е изцяло твоя! Почивка, в която няма да си задължен да учиш и пишеш домашни, както е в университета. Щеше да си имаш 2 дни в седмицата-почивка, почивка, една истинска почивка! Но ти действаш без да мислиш, подведе вашите да ти платят втора специалност, така че сега ще си плащаш 2 години за тази грешка.... "

13.   Авторке, ако започнеш работа като бариста, забрави за осемчасов работен ден и почивки в събота и неделя!

14.   Номер 13, какво намекваш с това? Имам един познат, който работи там точно 8 часа за 5 дни и почива два дни в седмицата. И всяка седмица е различно, понякога почива уикенда. Но и да не са събота и неделя, важното е че пак имаш 2 дни в седмицата, на които да се насладиш, които да използваш за забавления, за разходки в парк, за кино, а не за учене, курсови работи и простащини.
А в Старбъкс също знам, че може и на 20 часа да се направиш да работиш. Което означава, че 3 дни работиш и 4 дни-кеф, почивка, наслада за душата :)

15.   И какви пари смяташ, че ще получиш за тези 20 часа? Подсказка - няма да да повече от 400 лв.
Но изборът си е твой все пак. Само че един ден ще трябва да се издържаш сама и да мислиш за всичко. Лесно е сега някой да ти плаща сметките и да върти домакинството, докато ти се забавляваш и ходиш по заведения.

16.   Това с 20-те часа го дадох само като пример, че и такава възможност ти дават, понеже от това което иска да каже номер 13 или поне така ми се струва, се подразбира че длъжността бариста е тежка и, че се работи повече от 8 часа на ден.

Иначе не ми е притрябвала висока заплата честно казано. Бих се записала на 20 часа само като за начало. Иначе по принцип ще си работя по 8 часа на ден, разбира се а за 40 часа седмично се взима 500 лв заплата плюс 60 лв валчер храна ; още 40 лв отгоре ако са се събрали бакшиши и по 3 безплатни напитки на ден ти се полагат. Кефче :) И смятам, че за човек с живот като моя тези пари ще ми стигнат напълно, тоест- аз не планувам да имам семейство, деца, кола и да пуша- неща от които доста пари си трябват. Искам да си живея живота.

Плюс това човека, в когото съм влюбена от вече месец е управител на Старбъкса, по който съм си заплюла да кандидатствам. Вече от месец ми е мечта да работя с него и да му се докажа чрез старанията и усилията, които от сега си знам как ще ги положа. Аз да съм първия човек, който ще го впечатли тъй като той е много строг, взискателен, сериозен, през повечето време сърдит, никога не хвали и мрази безотговорни и разсеяни хора.

И за това място точно има обява в jobs. bg и всеки път я гледам с тъжния поглед и мисълта, че това е моето място. И как обявата си седи и си ме чака ;(
Но първата стъпка към сбъдването на мечтата ми е да се оттърва от университета, да си намеря добро извинение пред майка ми за това да се откажа и от горското стопанство, така както от медицината.... а да уча и работя едновременно е абсурд, така вече ще ми е много натоварено.