Уча в университет заради родителите си, а мечтата ми е друга - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91126)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21213)
 Секс и интимност (10656)
 Тинейджърски (19593)
 Семейство (4470)
 Здраве (7414)
 Спорт и красота (3877)
 На работното място (1934)
 Образование (5388)
 В чужбина (1190)
 Наркотици и алкохол (883)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1438)
 Други (12186)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Уча в университет заради родителите си, а мечтата ми е друга
преди: 6 месеца, 15 дни, прочетена 1183 пъти
Привет, хора. Първо-извинявам се за романа, който ще излезе! Никой не е длъжен. Само ако на някой му се занимава да го прочете, ще съм благодарна да каже мнението си.

Като за начало-открих своята мечта. И тя е да работя като бариста в старбъкс. Искам да съм част от екипа им. И точно сега ми се отваря възможността-масово хора напускат и търсят нови и в jobs. bg има обява, която от доста време си стои. Но това, с което се занимавам в момента ме отдалечава от тази мечта и ми пречи да я осъществя. Cry

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 15 дни
hash: 5e82211fa3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Университета не ти пречи да станеш маст от екипа на Старбъкс. Може да минеш задочно или да смениш спец., но така или иначе си вътре, защо да не си го завършиш.

 
  ...
преди: 6 месеца, 15 дни
hash: 6be3b89d15
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

2.   Ако това е лимита на мечтите ти е доста тъжно, но можеш да работиш и да учиш едновременно.

 
  ...
преди: 6 месеца, 15 дни
hash: 0890e1e211
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

3.   Ебати мечтата. Някой в този сайт яко се бъзика. Единия щял да учи в Сърбия, другия ще е барман в Старбъкс.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 14 дни
hash: d7562a7a73
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   От авторката: май не знаете за какво става дума, защото споделената история не е излязла цялата. На мен ми излиза само това
Привет, хора. Първо-извинявам се за романа, който ще излезе! Никой не е длъжен. Само ако на някой му се занимава да го прочете, ще съм благодарна да каже мнението си.

Като за начало-открих своята мечта. И тя е да работя като бариста в старбъкс. Искам да съм част от екипа им. И точно сега ми се отваря възможността-масово хора напускат и търсят нови и в jobs. bg има обява, която от доста време си стои. Но това, с което се занимавам в момента ме отдалечава от тази мечта и ми пречи да я осъществя. Cry

А надолу имаше още. Не знам защо не ми излиза. Ако и при вас излиза само това, кажете, ще довърша липсващото в коментарите.

 
  ...
преди: 6 месеца, 14 дни
hash: d7562a7a73
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Авторката:Хора, историята, която бях написала не е излязла цялата. Не знам защо така. Станал е някакъв бъг. Ето я липсващата част:

Когато бях ученичка имах желание да следвам горско стопанство в университет. Вярвах, че ще се справя, защото всички около мен ми описваха студентството като че ли е цветя и рози ако учиш, това което ти харесва и, че въпреки че се изисква наистина доста учене, щяло да не го усещам ако уча нещо, което ми е интересно. Реших да се ориентирам към нещо свързано с природата, тъй като много я обичам и избрах горско стопанство. Аз си нямах и представа какво е в университетите, нямаше и откъде да знам тъй като всичко, което ми разказваха всички, до които се допитвах, бяха само положителните неща и то доста пресилено казани. Та, кандидатствах, приеха ме.
Още от първия ден се разочаровах и разбрах, че не е това, което очаквам. Но въпреки това предпочетох да не се отказвам, тъй като вече съм го започнала и платената сума за семестъра не се връща... и така целия първи курс го завърших успешно. Примирих се, че ще трябва да уча куп неща, които не мисля, че са нужни за нашата специалност чак с такива подробности, както и че ще ме очакват курсови работи със задания, които с такива термини са обяснени, че чувствам, че трябва да си гений, за да схванеш нещо. Поне бях доволна, че се справям наистина най-добре от всички, като по чудо. Аз съм единствената от курса, която нито веднъж не е ходила на поправки и си е взимала всички изпити и колоквиуми от първия път. Но този семестър нещата ми дойдоха в много и започна да ми писва... то не са 7 изпита лятната сесия, то не са 3 курсови, то не са 2 практически изпита с разпознаване на 200 вида, то не са купища задачи за заверка. И предвид, че аз съм от редовните студенти, които не оставят нищо за последния момент и винаги започвам от самото начало на семестъра да уча мога да кажа, че това в един момент започва да ти вади душата просто. Толкова много неща има за учене сега, че просто няма как да успееш ако не учиш по 5 урока на ден(минимум), а отделно за практическите изпити... А за да отделям толкова време за толкова учене трябва да се лиша от всякакъв социален живот... Въпреки това излизам с приятеля си защото не мога да го пренебрегвам заради университета но през всичкото време в което сме заедно аз трябва да уча вместо да му обърна внимание.. той ми е свикнал, ама на мен ми омръзна и честно казано чувствам се емоционално изтощена вече...

Това, което искам да кажа е, че ако имах възможност да върна времето назад нямаше да се записвам никога в университет. Аз просто не знаех какво е както казах всички ми го описваха като нещо прекрасно и се подведох.

Знам, ще ми кажете да прекъсна и, че няма смисъл да си губя времето с нещо, което не ми е на сърцето. Точно това искам. Но де да беше толкова лесно. Изключително неудобно ми е да кажа на наще, че решавам да се откажа от университета, защото ученето е много и не мога да му смогна и предпочитам да работя като кафеджийка. Не знам как ще реагират и не само това, неудобно ми е аз изпитвам огромна съвест от това, че дадоха толкова пари за семестри досега.... Cry Ако им кажа, че прекъсвам излиза, че толкова пари са хвърлили на вятъра... това да не казвам какви суми са. Много ми е съвестно. Тъжно ми е постоянно и от това, че се заблудих, че щом съм от редовно учещите значи ще ми е лесно. А това ме изтощи отвсякъде. Знаете ли как искам сега да прекъсна университета, да си направя мотивационното писмо за Старбъкс и още сега в този момент да го пусна.. и до няколко дни да съм на интервю! Ако ме поканят на интервю сърцето ми ще започне да бие с 300 и по цели дни ще репетирам представянето си там. Смятайте че аз вече си записах на чернова мотивационното писмо, още от сега работя върху него с брейнсторминг, след което подбирам старателно и перфектно точните думи, с които работодетелят да види, че аз не искам просто така да работя заради парите... а че това ми е МЕЧТАТА! Моята мечта... да дам всичко от себе си за тях и тяхното развитие, да съм част от екипа им... работя над мотивационното писмо, което знам, че така и така няма да пратя Cry Но въпреки това го правя, защото обичам да си го представям.. и съм си казала, че ще работя това веднага щом завърша след 2 години. Ще ми кажете какво ми пречи и сега да кандидатствам там и да уча и работя едновременно? Пречи ми това, че аз няма да смогна на двете неща. Като работя вече съвсем няма да имам време за учене Dizzy Face Не мога и двете, мога само едното. И аз искам да е работата, омръзна ми от това учене, този стрес не понасям повече, искам още сега да се махна и да отида там, накъдето ми казва сърцето. Заради родителите си не прекъсвам, на тях и на цялото ми семейство им е мечта да се дипломирам и не искам да ги разочаровам, защото те правят всичко за мен. Искам поне това да им дам в замяна. Заради което се опитвам винага да намеря причина и смисъл да завърша и ги намирам, просто на това учене но 500 теми вече силите ми са на привършване. И ще се радвам някой, който учи или е завършил специалност с нежелание да ми сподели как се е справил.

И според много приятели, на които съм казвала звучи хипер странно, че предпочитам да работя нещо, от което ще съм на минимална заплата и което го работят предимно студенти временно просто за допълнително парички, вместо да се радвам на ученето а да се развивам за нещо по-високо...

 
  ...


...
преди: 6 месеца, 14 дни
hash: 6be3b89d15
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Здравей скъпа, в коментара си написала че обичаш природата, но как така тогава искаш да работиш за Старбъкс, като те играят огромна роля в замърсяването на Земята. В чашките им има отвътре пластмаса, да не говорим че са за еднократна употреба. Също така, какво ще стане ако напуснеш университет но по-нататък не ти харесва работата и не е това, което си мислела че ще бъде, точно както с университета. Моят съвет- ако си поне трети курс не се махай, остава ти още година изтрай го после не го работи ако искаш, но все пак да имаш някаква диплома. Ако твърдо си решила да напуснеш, бих ти предложила да напишеш Екология или нещо свързано с това, защото стопанството има по-голяма връзка с икономиката, отколкото с природата.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 14 дни
hash: cb574089e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   В такава голяма заблуда си се вкарала, че като след време ти просветне ще се плеснеш в челото....
Много било ученето, не смогвала... Ами това е ВИСШЕ образование, не някакъв посредствен курс.
Учи здраво още две години, пък после прави каквото щеш, защото запомни, скоро ще ти дойде акъла и ако прекъснеш даради подобна простотия ще ти идеда се гръмнеш!

 
  ...
преди: 6 месеца, 13 дни
hash: 0b927d1d33
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Завърши си горското стопанство или се прехвърли в специалност, която ти харесва повече, но завърши. Един ден ще съжаляваш ако не завършиш. (И в бг мама си пуснала същата тема, слушай мамите! ) Като толкова държиш да работиш в старбъкс, работи през лятото. Защо не пробваш в макдоналдс или кфс? Може гъвкаво, например само събота и неделя или пък вечер? Ако не изкараш шестица на изпита какво ще стане? Струва ми се, че страдаш от перфекционизъм. Само още две години и край на ученето, представяш ли си да започваше сега от начало?

 
  ...
преди: 6 месеца, 13 дни
hash: c2cc2215f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Здравей момиче! Моето мнение ще бъде по-различно от на всички изказали се дотук. Държа да споделя моите виждания за нещата, защото преди 2 години бях в същото положение като теб и смятам, че бих могла да ти помогна да вземеш решение какво ще правиш. Приеха ме с много висок успех в специалността, която исках и се захванах с много хъс и желание да уча. Винаги съм имала само високи оценки на изпитите и никога не бях оставала на поправка. Специалността не беше от най-сложните, но също както го описваш и ти програмата беше запълнена със всякакви ненужни дисциплини, постоянно трябваше да пиша домашни, курсови работи и всичко останало. Постоянно бях заета и нямах никакво време за себе си и за нещата, които искам да правя. Винаги съм мечтала да пътувам, да обиколя света, да видя друг начин на живот, да опозная културата, нравите и обичаите на различните народи, историята на страните и т. н. Но с цялото това учене не ми оставаше никакво време за най-любимото ми нещо. Станах раздразнителна, отнесена, тъжна, мрачна, дори изпаднах в депресия. И на кого му пукаше, че бях отлична студентка, след като бях толкова нещастна? ! Спомням си как стоях на чина, доцентът ни диктуваше поредната лекция, и в бързината си да запиша всичко със стандартните съкращения (защото знаеш как диктуват) не успявах да вникна изобщо в материала. Винаги съм се чудила защо все още използват този остарял метод с диктуването, а не ни дават готовите материали да учим вкъщи, без да ни губят времето. В кратките паузи поглеждах през прозореца за миг, виждах как младостта ми минава в тази задушна стая, без да съм видяла нищо от света. В един момент си казах, че така не мога да продължавам. Осъзнах, че живея 1 живот и не искам да го пропилея по този начин. Напуснах университета. Да, беше ми съвестно заради родителите ми, защото също като твоите ми плащаха семестрите, но в крайна сметка говорих с тях, обясних им как се чувствам и те ме разбраха, а и искаха дъщеря им да се чувства добре. Започнах работа, върнах парите на нашите за семестрите и вече 2 години сбъдвам мечтата си - обикалям света и съм по-доволна от живота откогато и да било. А за тези в коментарите, които ти се смеят и подиграват как може да имаш толкова глупава мечта - мили хора, мечтите не са големи или малки, за Вас нейната мечта може да не представлява нищо, но за нея може да е целият свят. Откога стана някаква мания всеки да се цели във високото, да преследва някакви измислени престижни позиции в обществото? ! Приемете, че някои хора нямат такива желания, те имат всъщност най-важното желание- да бъдат щастливи! А за всеки щастието се дефинира по различен начин- за нея то се равнява в това да поднася чашки кафе с усмивка и да раздава весело настроение на клиентите. Но за Вас това не е достатъчно ерудирано, за Вас тя би била една проста сервитьорка. А ако няма обслужващ персонал, Вас кой ще Ви обслужи в кафенето, магазина, ресторанта и където и да е? Нито краде, нито убива, нито извършва престъпления, така че какъв Ви е проблемът? Съветът ми към теб мило момиче, е да следваш мечтата си и това, което те прави щастлива. Ако то е да си бариста в Старбъкс - просто го направи!

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 10 дни
hash: d7562a7a73
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   От авторката: Номер 9, благодаря ти за прекрасните думи! Чета описаното как си се чувствала през студентските години и сякаш чета моите в момента... 1:1. Ти до кой курс беше стигнала? Колко години изкара този терор? Мен ме притеснява, че сега съм втори, което ще рече че наще 4 семестъра платиха досега. Не знам честно казано как да им кажа. Колко конски ме чакат от цялото ми семейство ако им кажа, че прекъсвам. Страх ме е. Не отнесе ли доста скандали за парите, които са дали в първия момент, в който ми каза? Принципно ме е адски страх от караници и скандали с някой от семейството ми и винаги ги избягвам.... точно и само това е един-единствената причина да не напускам и да се тероризирам тука със зубрене на 48293899 неща и два практически изпита с разпознаване на 200 птици и дървета ; (((((
Разочарования и критики от страна на родителите ми към мен ми е сериозно много, много болно място. Затова те питам ти как започна и каква им беше първата реакция? И колко курса изкара? Да им кажа че прекъсвам е първата стъпка към сбъдването на мечтата ми а тя е най, най трудната за мен. Какво да правя? ; (((((((((

 
  ...

...
преди: 6 месеца, 8 дни
hash: 3fa7cb3c8c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Здравей отново! Аз съм номер 9. Искам да ти кажа, че моите притеснения и терзания бяха абсолютно същите като твоите. Страшно се притеснявах как ще кажа на родителите си, че се отказвам от следването, защото те много държаха да завърша и не исках да ги разочаровам. Безкрайно много безсънни нощи съм имала, чудех се как да постъпя, не виждах изход от положението в което бях изпаднала. Две години бях в тази дупка, бях втори курс като теб и точно май месец както в твоя случай се случи всичко. Не мога да повярвам, че има толкова съвпадения в нашите истории. Един ден се взех в ръце и се запитах сама себе си каква избирам да бъда -щастлива или нещастна? ! Осъзнах, че колкото и да се опитвам да угодя на родителите си и да завърша така сбъдвам тяхната мечта, а не моята и ако продължавам по същия начин не се знае докъде ще стигна, депресията ми щеше да се задълбочи и можеше всичко да приключи много зле за мен. Тогава се взех в ръце, събрах смелостта, която ми беше нужна и съобщих решението, което се бях престрашавала да им кажа 2 години. Те бяха изключително възмутени, не одобриха моя избор, казаха, че провалям живота и бъдещето си, а когато чуха, че зарязвам ученето, за да обикалям света, изпаднаха в шок. Заявиха, че това са пълни глупости, които трябва веднага да си избия от главата, да си сядам на задника и да си гледам образованието. Не пропуснаха да отбележат колко много се притесняват от това какво ще кажат хората като разберат, че отличната студентка е прекъснала обучението си, за да гони някакви измислени за тях светове. Казах им, че съм взела своето решение и че по никакъв начин не могат да ме разубедят, че аз не живея за хората и кой какво ще си помисли. Още няколко пъти се опитаха да ме накарат да си променя решението, но аз бях непреклонна. Баща ми даже не ми говореше няколко месеца, каза ми изобщо да не се прибирам вкъщи, ако не се върна в университета. Много ми беше тежко, но знаех, че аз вече съм взела своята позиция и трябва да я отстоявам. С времето отношенията ни се оправиха, но знам, че никога няма да са съгласни с решението, което взех тогава. Това, което мога да ти кажа след всичко през което преминах е следвай своите желания и мечти, не се опитвай да следваш представите за живот на другите, пък били те и собствените ти родители, защото никога няма да можеш да направиш така че всички да са доволни. В единия случай случай вашите ще са щастливи, когато те видят завършила, но ти ще си нещастна, още 2 години ще търпиш този ужас, след това те няма да искат да работиш като сервитьорка, защото за тях това е непрестижна работа, ще трябва да започнеш по специалността и следвайки техните желания ще погубиш живота си. В другия случай те ще са розочаровани, че не си довършила следването, но ти ще си щастлива, че живееш така както искаш. Замисли се - коя от двете ситуации предпочиташ? Дори и да се напънеш и да изкараш до края, те ще искат да работиш това, което си завършила, както ти описах по-горе. Светът е пълен с хора, които не са учили това, което искат, но притиснати от родителите са го завършили. После работят нещо, което не им харесва и целият им живот е опропастен. Предполагам си чувала великите думи на Конфуций: " Избери работа, която обичаш и няма да бъдеш принуден да работиш нито ден през живота си". Ти и без това не искаш да се занимаваш с горско стопанство, защо ти е изобщо да го завършваш? ! А за медицината се искат не само отлични оценки, това е професията за която се иска призвание, просто трябва да ти идва отвътре. Така че никой не може да те вини за това. Проумей, че не можеш през целия си живот да следваш прийома на вашите и да изпълняваш всичко, което ти кажат. Все пак имаш глава на раменете, започни да взимаш сама своите решения, опълчи се срещу тях ако трябва, но им покажи, че вече не си малко момиченце и не могат да те командват. Казвам ти това с най-добри чувства, не искам да си мислиш, че ти се карам. Относно това, че се притесняваш как ще реагират ако им кажеш, че прекъсваш - каква беше реакцията им, когато им каза, че зарязваш медицината? По това можеш донякъде да предположиш как ще реагират сега. Честно казано би ми се искало да се запозная с теб, защото предполагам, че си около моите години, а и историята ти много ме трогна и разчувства, защото съм минала по този път и те чувствам много близка до себе си.

 
  ...
преди: 6 месеца, 6 дни
hash: d7562a7a73
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Авторката: здравей отново. И аз много искам да се запознаем, но не знам как да се свържем една с друга. Администраторите не одобряват коментари, в които се оставят неща като имейл, фейсбук, скайп и т. н. ;((
И аз те почувствах близка. Особено след като прочетох, че си преживяла най-тежкия психически терор във втори курс, по същото време като мен... това след като прочетох почувствах, че Бог ми дава знак и че както ти си постъпила, така трябва да постъпя и аз...
Но когато стигнах до частта, в която каза, че баща ти ти е казал ако се откажеш от университета да не се прибираш изобщо вкъщи и че не ти е говорел няколко месеца много се уплаших. Ако и мен ме чака същото от моя ; ((((( Знам, че не живея за мечтите на семейството си, но не искам и да ме мразят...
За медицината лесно ме разбраха, че искам да прекъсна, защото те си бяха подготвени за това от самото начало. Още преди да кандидатствам ме предупреждаваха, че е много трудно, че се иска невероятно много за учене, че не знаят дали ще успея и да си помисля хубаво искам ли го. Но аз тогава, глупавичката и наивничката, мислейки си, че щом ми звучи "интересно" и, че щом съм добра по химия и биология в училище ще успея настоявах, че го искам... и приеха ме и още от първия учебен ден ми се стъжни живота... и им се оплаках колко е тегаво. Те ме подкрепиха и се разбрахме с тях да опитам поне първия семестър да изкарам тъй като съм започнала. Съгласих се. Изкарах го и се разбрахме с тях да не плащат втория семестър, защото сама видях колко отговорна работа е медицината и, че щом сега едва се справям какво остава за по-нагоре и, че няма никакъв смисъл да продължавам.

За това, че прекъснах медицината наистина си имах добро извинение! Още се чудя тогава с какъв акъл бях, че поисках да запиша нещо друго... пак глупавата аз реших, че само в медицината е така трудно, понеже да си лекар не е шега работа, помислих, че другите специалности са лесни. Викам:аз ще уча редовно, всеки ден по малко и така ще ми е лесно. Поисках да е нещо свързано с природа и избрах горското стопанство. Преди да се запиша родителите ме помолиха хубаво да се информирам какво е, да не се окаже, че ще стане като медицината. А аз, глупавата "да, да, да, не берете грижи, информирах се, това 100 процента ще го завърша, няма начин да не го мина, аз съм от редовно учещите, нищо не оставям за последния момент, ще успея! ". Аз понеже в медицината не бях сериозна изобщо, не ми се занимаваше с тия протоколи и разни глупости и оставих всичко за учене в последния момент... полислих, че заради това ми е трудно. Помислих, че с новата специалност ако навреме си пиша протоколи, курсови и навреме си уча уроците-ще ми е много лесно и няма да го усещам. И в момента се пляскам по главата как можах да си го помисля... точно, че ако си от най- редовно учещите студенти ти е най-трудно!!

Защото материала е страшно много и така и не остава време да научиш всичко, което сте взели за цялата седмица... ; ((
Защото всеки ден, вместо да се радвам на живота си като преди и да си казвам " сега ще гледам филмче, я да помисля сега коя игра да си изтегля на телефона, ооо ново филмче в киното, супер, ще отида", аз си казвам "не, съжалявам, мила, нямаш време за тези неща, имаш много да учиш, хващай се сериозно"... разбираш какво ми е; ((((((((

Въпроса е, че за медицината си имах добро извинение да прекъсна:очакваше се! Но за горското нямам. За цели 4 семестъра вече платиха и разбраха, че все шестици и петици имам на изпитите, на мнение са, че по тази специалност вече няма как да се проваля ако уча и очакват от мен да завърша.... ; ((((((
За медицината имах извинението "това не е професия, а призвание", както и "аз съм отговорна за човешки живот. Всеки прави грешки, но лекарите нямат право на грешка. Ако един човешки живот се загуби заради мен никога няма да си го простя и ще си нося последствията".

А за да прекъсна горското какво извинение да имам пред тях, миличка? ; ((((
Такива от сорта на " ми не ми се учи вече" няма да приемат никога и ще ме намразят... ; ((((
Колкото до това какво ще работя след като завърша, това е лесното. То те самите са на мнение, че специалността няма реализация и малко ми се чудеха, че искам точно това. И да завърша, много е лесно да им кажа, че не мога да си намеря работа по специалността или че не са ме одобрили на интервютата и т. н. и че за това работя като бариста.

Да се оттърва от ученето е зора. За втори път ей така да им похарча парите не знам ще ми го простят ли. За това се чувствам като "заробена" да уча, т. е да се тероризирам още цели 2 години, които ще минат като цяла вечност за мен...

И сега си бия главата и се питам: "Тъпа глава, защо записа за втори път нещо? Не разбра ли от първия, че висшето не е за теб? Каква беше тази глупост, че само с медицината е така? Защо не почна да си търсиш работа след като прекъсна и сега като пич вярно 8 часа ще работиш 5 дни в седмицата, но като се прибереш и събота и неделя какво следва? ПОЧИВКА! Почивка, която си е изцяло твоя! Почивка, в която няма да си задължен да учиш и пишеш домашни, както е в университета. Щеше да си имаш 2 дни в седмицата-почивка, почивка, една истинска почивка! Но ти действаш без да мислиш, подведе вашите да ти платят втора специалност, така че сега ще си плащаш 2 години за тази грешка.... "

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 5 дни
hash: d65ae5b22f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Авторке, ако започнеш работа като бариста, забрави за осемчасов работен ден и почивки в събота и неделя!

 
  ...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: d7562a7a73
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Номер 13, какво намекваш с това? Имам един познат, който работи там точно 8 часа за 5 дни и почива два дни в седмицата. И всяка седмица е различно, понякога почива уикенда. Но и да не са събота и неделя, важното е че пак имаш 2 дни в седмицата, на които да се насладиш, които да използваш за забавления, за разходки в парк, за кино, а не за учене, курсови работи и простащини.
А в Старбъкс също знам, че може и на 20 часа да се направиш да работиш. Което означава, че 3 дни работиш и 4 дни-кеф, почивка, наслада за душата :)

 
  ...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: c1cdaedf1f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   И какви пари смяташ, че ще получиш за тези 20 часа? Подсказка - няма да да повече от 400 лв.
Но изборът си е твой все пак. Само че един ден ще трябва да се издържаш сама и да мислиш за всичко. Лесно е сега някой да ти плаща сметките и да върти домакинството, докато ти се забавляваш и ходиш по заведения.

 
  ... горе^

...
преди: 6 месеца, 1 ден
hash: d7562a7a73
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Това с 20-те часа го дадох само като пример, че и такава възможност ти дават, понеже от това което иска да каже номер 13 или поне така ми се струва, се подразбира че длъжността бариста е тежка и, че се работи повече от 8 часа на ден.

Иначе не ми е притрябвала висока заплата честно казано. Бих се записала на 20 часа само като за начало. Иначе по принцип ще си работя по 8 часа на ден, разбира се а за 40 часа седмично се взима 500 лв заплата плюс 60 лв валчер храна ; още 40 лв отгоре ако са се събрали бакшиши и по 3 безплатни напитки на ден ти се полагат. Кефче :) И смятам, че за човек с живот като моя тези пари ще ми стигнат напълно, тоест- аз не планувам да имам семейство, деца, кола и да пуша- неща от които доста пари си трябват. Искам да си живея живота.

Плюс това човека, в когото съм влюбена от вече месец е управител на Старбъкса, по който съм си заплюла да кандидатствам. Вече от месец ми е мечта да работя с него и да му се докажа чрез старанията и усилията, които от сега си знам как ще ги положа. Аз да съм първия човек, който ще го впечатли тъй като той е много строг, взискателен, сериозен, през повечето време сърдит, никога не хвали и мрази безотговорни и разсеяни хора.

И за това място точно има обява в jobs. bg и всеки път я гледам с тъжния поглед и мисълта, че това е моето място. И как обявата си седи и си ме чака ;(
Но първата стъпка към сбъдването на мечтата ми е да се оттърва от университета, да си намеря добро извинение пред майка ми за това да се откажа и от горското стопанство, така както от медицината.... а да уча и работя едновременно е абсурд, така вече ще ми е много натоварено.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker