Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хей, за разлика от всички тук, които доста жестоко те оплюха, аз няма да те съдя, че си се отказала два пъти от специалностите си. Аз самата записах втори път нещо, което очаквах да е полезно и интересно, а се оказа съвсем различно.
Ти очевидно си умно момиче - да те приемат в специалност медицина хич не е лесно и си права, че след това ученето е в пъти по-трудно. Относно другата специалност, за която също казваш, че е трудна - всяка специалност е трудна за този, който не се отдава напълно на нея и на когото не му е интересно. За пример мога да дам себе си. Аз също не харесвам специалността си, затова не съм от отличните студенти, колебая се дали да я сменя отново, защото също като при теб, моите родители са пръснали не малко пари, но съм убедена, че ще уча и ще завърша, дори и да значи да спестявам от всяко нещо.
Само ще ти кажа да не зарязваш образованието си в името на неперспективна работа като бариста. Окей, сега ти харесва и това е чудесно! Но не прави грешката да изоставиш всичко в името на това. Кандидатствай за позицията и я работи през лятото, ако щеш пропусни година, работи и си спести пари за образованието си, но не се осланяй само на това. Това е неквалифициран труд и в бъдеще ще осъзнаеш каква грешка правиш. Особено че в Старбъкс предлагат почасова работа, където можеш да съчетаваш смените с лекциите си.
Запиши нещо, което наистина те влече - все ще има такова, не се впрягай винаги за отлични оценки и веднага ще усетиш разликата. Но когато едно нещо наистина ти харесва, то винаги ще се стремиш да бъдеш най-добрата в него!
Послушай ме и не прави грешката да останеш без образование, особено в държава като нашата. След време ще имаш семейство и да бъдеш бариста едва ли ще те удовлетворява толкова.
Да, не е задължително всеки да има висше образование, но за умно момиче като теб, ще е абсолютна загуба.
Сега ти е трудно, защото си се изморила от учене, което не ти допада и те разбирам напълно, но родителите ти са прави да продължиш да учиш във ВУЗ.
Просто намери своето нещо и ще видиш как ученето ще се превърне в удоволствие и ще ходиш с нетърпение на университет.
Надявам се да се вслушаш в думите ми и да размислиш.

7.   Могла си да запишеш и задочна/дистанционна форма на обучение. И така щеше да имаш възможност да си работиш и да ходиш в университета за лекции, когато се налага. И в тези форми натовареността е далеч по-лека. Просто ти си записала отвратителни специалности, затова пищиш

8.   Много голяма грешка правиш. Баща ми е лекар и ако бях имал дарбата и да вляза медицина (никога не кандидатствах), изпускаш си шанса. Пред това един ден да станеш лекар, избираш някаква измислена специалност и после не искаш да учиш вече нищо и нея да прекъснеш. Слизаш по социалната стълбичка и един ден много ще съжаляваш.

10.   Виж сега, и аз уча медицина, 4-та година съм вече, и аз съм имала своите моменти, в които съм се упреквала защо съм кандидатствала въобще това, особено пък в сесия най-често ме налягат такива мисли... Мога да ти кажа, че доста от близките ми колеги имат такива вътрешни терзания, в интерес на истината подобни мисли липсват само у хора, които са си по принцип доста спокойни натури. Именно тези хора не се впрягат толкова много, не се упрекват всеки ден, че онова, което вчера са чели, почти не си го спомнят... Вземат си изпитите, както и аз си ги вземам, може би с не толкова високи оценки често пъти, но пък с доста по-малко нерви... Възхищавам се на тези хора и се опитвам да бъда като тях в това отношение. Просто при теб проблема е, че си мислиш, че твърде много се изисква от теб. Давай по-спокойно. Аз не съм се лишила от социалния си живот, понамалила съм го, но няма как - трябва и да се чете. Ето виждаш сега; ти си даваш сметка, че и друга видимо по-лека специалност да запишеш, ти не успяваш да намериш покой за душата си, понеже изискваш твърде много от самата себе си, толкова, че дори и изпитващите вярвам не изискват толкова. Медицината е тежка, но благородна професия. Не е късно за теб да се върнеш и да довършиш започнатото. Има и такива колеги, които прекъсваха и започваха пак. Но няма да е лесно, предупреждавам! Няма нищо лесно в живота, но ако ти си го правиш по-трудно отколкото е, уверявам те това ще бъде само в твой минус. Хайде успех и бъди по-дръзка в начинанията си. :)

11.   Не знам как е в медицината, но като цяло в българските университети масово се преписва на изпитите. Аз в училище никога не бях преписвал и бях много притеснителен за такива работи. Е да, ама не. Издържах два семестъра да уча както е по учебния план и после го ударих през куп за грош. Един път ме хванаха и трябваше да повтарям изпита, но голям праз. Общо взето останах с впечатлението, че някои от преподавателите знаят, че масово се преписва, но и те си траят. Тия, които се правят на най-строги се оказаха най-толерантни в това отношение, а тия дето изглеждат добряци могат да ти направят големи проблеми. Научих се да ни си правя никакви изводи от държанието на хората и да си карам по схемата, пък каквото стане. Честно да ти кажа, не знам дали в целия випуск има и двама души, които не са карали по тоя начин. Не знам дали поколенията преди нас са били по-способни, но за мен това не е нормално. След това завърших и в чужбина и там не ми се е налагало да преписвам нито веднъж. Просто нещата са организирани така, че да можеш да покриеш всичко ако имаш желание, а не да психясаш от зубрене и да се чудиш какво да правиш. Може би медицината е изключение навсякъде, но в горско стопанство в БГ да се оставиш да ти гръмнат бушоните... айде стига бе!

12.   За медицината е трудно наистина, но това което учиш в момента нямаш представа, че можеш просто да ходиш на изпити и я от първи, я втори-трети път ще ги вземаш. Има ги много заблудени като теб, които си мислят, че ако не накълват целия учебник няма шанс да минат. Преписвай или просто се явявай. Супер тъпо е да се откажеш от перфекционизъм. Пак добре, че родителите ти не живеят с мисълта, че още учиш медицина, защото знам един случай дето студентката 5-6 години ходи да "учи" като прекъснала още след първи курс, а родителите ѝ научили чак когато трябвало да видят диплома. Представяй си какво са преживели.

13.   На 23 съм, студентка съм по медицина, вече четвърта година. Омъжена съм, имам дете на годинка. Всеки ден успявам да се справям сама с всички домакински задължения вкъщи, да се грижа за детето си и да бъда добра съпруга. Всичко това съчетано с много учене. Да, аз нямам личен живот, не излизам с приятели и нямам време да обикалям безцелно. Но това е моята мечта, още от малка искам да уча медицина и ще я преследвам докрай! Престани да се оплакваш, а действай. Това е нещо, което сам си избрал да вършиш и никой не ти е виновен.

14.   А за какви забавления намекваш? За компютърни игри и телевизия ли? Научи си и тогава ще играеш и ще гледаш телевизия! Стегни се и учи! Щом искаш хубава работа, изкарай висше! Ако искаш да си автобусен или влаков кондуктор-действай! Там и със средно взимат! Но ще изкарваш пари, колкото да живееш! Но ще имаш и привилегии от работата! Щом си вече във втори курс, не се отказвай! Не разочаровай вашите!

15.   Започни работа и следвай твоя си живот, рано или късно винаги може да го завършиш. Разбирам те. Слушай себе си, не другите.

16.   Братовчедка ми едната е мед сестра. Другата е част от медицински факултет. Третата е завърши кинезитерапия (тя пък после реши да прелокира към образовании). На майка една от приятелките й пък е акушерка и настрани приподава и в ениверситит в чужбина. На един приятел пък приятелката ме и та завърши медицина предната година.

Всички са с благородни професии и помагат на обществото. Имат и работа.

Горското стопандтво не знам каква работа ще даде. Знам че ти е трудно. Всичко е трудно, а щом е трудно значи че се променяш. Това отнема време и усилие. Образованието е усилие. Променя се и идентичността ти и виждането за себе си, знанията и уменията ти.

Тш сш знаеш най-добре. Социален живот няма - да, но човек прави избори постоянно и все едното е за светка на другото. Ако не сега, то после. Това е.

17.   Аз не знам как може да се отказваш, защото се изисквало много учене? ! Ами как да е? След като толкова ти тежи, казваш на родителите си, а те ако са си на място, те отрязват и започваш в Старбъкс на мечтаната позиция. Живееш на квартира, издържаш се и си щастлива. Обаче тази работа е до време - освен ако не станеш шеф някакъв там. Казали са ти го - неквалифициран труд - следователно ти си много лесно заменима и така и ще стане някой ден. А тогава ще се чудиш с какъв акъл си взела решението си навремето. Ама то винаги е така. Имаш право на избор, правиш го и живееш с последствията. Много незряло и безотговорно разсъждаваш.

18.   Избутай бакалавъра и запиши магистратура... нещо което ти допада. Но не оставай без образование. Вече е започнато