8. Авторе, тук са ти отговорили хора, които дори нямат познат журналист. Аз работя в печатните медии от 25 години, така че може да ми се довериш. В нашия бранш не е толкова важно журналистическото образование, колкото общата култура и най-вече информираността по актуалните теми. Като редактор във вестник най-често са ме разочаровали именно стажантите, които идват от журналистическия факултет на СУ. Предпочитам хора с други специалности, пък жанровете, структурата на новините и другите материали ще ги научим в движение. Самата аз съм завършила първо Художествената гимназия, после литературния институт "Максим Горки" в Москва. Респективно, това са най-силните ми ресори, в които работя - литература и изобразително изкуство, но, разбира се, пиша на всякакви други теми, с които съм запозната. Това е другото важно нещо - да имаш "своя" територия, т. е. кръг въпроси, по които си наистина компетентен - спорт, икономика, история, политика, музика и т. н. Няма универсални журналисти! Тези, които претендират да са такива, не са добри професионалисти. Мой съвет обаче, е да се насочиш не към печатните медии, защото ние почти измряхме (в момента сме 5 ежедневника на пазара! ), а към новите формати - интернет агенциите и информационните сайтове. Там търсят хора и имаш големи шансове. Радио и телевизионната журналистика са ми непознати територии и не мога да дам мнение. Що се отнася до вестника, в който работя, голяма част от колегите ми са учили нещо съвсем различно и това е за предпочитане, защото е хубаво редакторът на отдел политика да е поолитолог, шефът на отдел икономика да е икономист, а отдел разследвания да се ръководи от юрист. Аз съм в отдел култура, както може да предположиш. Сред хората, с които работя, има и такива със средно образование и трябва да призная, че са едни от най-добрите. Дипломата не ти дава начетеността, необходима за професията. Сама по себе си тя е нищо, ако не си компетентен в дадена област. Има обаче, една задължителна предпоставка - без значение дали в телевизия или в списание ще работиш, е необходимо високо ниво на писмена култура. Познаването на спецификите на жанровете вече го споменах, но това под ръководството на опитен редактор може да усвоиш за броени месеци. Задължително е да имаш и комуникативни умения над средното ниво, защото ще ти се налага да се срещаш с всякакви, понякога - коренно различни, хора и за да си свършиш работата, трябва да им влезеш под кожата. И последно - изобретателност и аналитично мислене. Ако днес в пармалента влезе за обсъждане един проектозакон, ти вече трябва да си го прочел и да си предвидил пукнатините в него и начина, по който те ще се отразят на отделните сектори в случай, че актът бъде гласуван. Това мислене се развива с практиката и няма университет, който да ти го преподаде. Доколкото съм започната с образователната система в други страни, в повечето случаи специалността "журналистика" е нещо като съпътстващ основната специалност профил. Примерно: учиш медицина, но паралелно записваш бакалавърска програма по журналистика, за да пишеш после на здравна тематика; или следваш финанси, а после се насочваш към отразяването на борсовите новини (в момента точно икономическите журналисти се търсят, защото материята е специфична). По-горе те обезкуражиха със съображението, че си неграмотен. Първо - не си, и второ - след всеки твой материал минава редактор, след редактора - коректор, след коректора - дежурен редактор, а след него - главния редактор. Т. е. ако някъде си направил грешка, едно четири-пет човека ще я хванат и поправят и никой не би го направил на въпрос, защото тези грешки са напълно нормални, когато човек от сутрин до вечер пише. Ще те оценяват главно по стойността на новината, по оперативното отразяване на събитията и по задълбочеността и компетентността на коментарите ти.
Сега ще ти изброя плюсовете и минусите на тази професия. Плюсовете са:
- гъвкаво работно време (т. е. самото понятие работно време при нас е доста относително - ние зависим от събитията, а те се случват не според нашата воля);
- при добра лична организация, може да планираш частния си живот, според ангажиментите - да пишеш от домашния си компютър, да направиш интервю по телефона, докато си на море и т. н. ;
- изключително много контакти, понякога със стойностни хора, с които едва ли би се срещнал, ако работиш нещо друго;
- лична удовлетвореност, когато успееш да поощриш добра инициатива или да дадеш гласност на негативно явление, което е опасно за обществото;
- много добра информираност, която винаги рефлектира и върху социалния ти живот, защото те прави интересен събеседник;
Сега лошата страна на медала:
- заплащането няма да покрива труда ти, където и да работиш. Винаги работата ти ще е по-тежка от портфейла ти - така стоят нещава в българските медии;
- понякога натоварванията са ужасни; работата често ще проваля лични твои планове, може да си прекараш рождения ден в румънския парламент, както ми се е случвало, или да отидеш на море директно от бюрото, без да имаш време да си вземеш четката за зъби и банския от къщи - и това е било;
- ще се наложи да се съобразяваш с йерархията в една редакция; ще имаш пълната свобода да избираш теми, но всяка от тях трябва да е съгласувана;
- командировките в началото са голям купон, но когато се превърнат в задължение, ще загубиш първоначалния си ентусиазъм;
- никога сутрин не знаеш какво ще работиш през деня - зависиш от събитията;
- зависиш и от контрагентите, така че винаги трябва да имаш резервен вариант, ако твоят човек не се появи на уговореното интервю, а те чака празна страница за утрешния брой;
- ще те дънят колеги, браншът е голям змиярник и това да ти открадне някой идея или да си припише заслугите ти, е като "добър ден", постоянно трябва да си нащрек;
- трябва да си готов и за това, че у много хора самата дума "журналист" буди подозрения; имам познати, които си мерят приказките в мое присъствие - явно ги е страх да не се видят изтипосани на първа страница, макар че работя в сериозен вестник, където клюките просто нямат място.
Ами, това е в общи линии, авторе. Ако смяташ, че може да се впишеш, казвам: "Добре дошъл, колега! " А за дипломата - просто забрави, на никой не му е важна и никой няма дори да те попита за нея. Ще ти поискат някаква диплома (без значение каква, може и от техникума) само когато ти оформят трудовия договор в счетоводството. И не че в нашата фирма е така. Това не ми е първата работа, била съм редактор в информационна агенция, после бях главен редактор на първата за България агенция, публикуваща само в интернет, после бях зам. -главен редактор на литературен вестник, през последните три години, паралелно с ежедневника, съм в редколегията и на едно научно-популярно списание. Никой и никога не ми е искал диплома.
|
