Животът ми е пълен хаос - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90409)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21005)
 Секс и интимност (10563)
 Тинейджърски (19518)
 Семейство (4431)
 Здраве (7375)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1901)
 Образование (5316)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12069)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Животът ми е пълен хаос
преди: 1 месец, 4 дни, прочетена 546 пъти
На 20 съм. Живея в средно голям български град. След като завърших сравнително добра гимназия в родния ми град, и то с отличен успех, животът ми се обърка тотално. Исках да кандидатствам в София, което стана повод да се скарам с баща ми, с когото и без това бяхме и сме все още в по- хладни отношения (израснах без майка, а татко пък беше в чужбина през по-голямата част от детството ми, затова ме отгледаха родителите му). Той бе категоричен, че няма как да отида да уча в София, защото той нямал финансовата възможност да ме издържа, а аз нямало да съм можел да се справя с живота там. Проявих разбиране към него, все пак наистина не сме заможни. Записах в университета в родния ми град специалност, която беше близо до интересите ми и смятах, че ще ми хареса. Първият семестър наистина ми беше интересно, ходех сравнително редовно на лекциите и макар да се очаква първият семестър да е по-стресиращ, аз си помислих "е, може би ситуацията не е чак толкова лоша тук". Втория семестър обаче нещата се промениха. Само за няколко месеца загубих напълно мотивация да ходя в университета, започна отново да ме гложди онзи червей за кандидатстване в София, виждах как познатите ми, които бяха там се промениха, къде положително, къде негативно, а аз се чувствах като застопорен на едно място, без никакво развитие последната година, нито успях да се сближа с петимата си колеги, нито вече имах такъв интерес към уроците. Реших, че нещата няма как да продължат в този дух още 3 години и се отписах след края на лятната сесия, като отидох само на два изпита, взех ги и подадох молба за напускане. Имах планове да поработя през лятото, да изкарам някой лев и с тези пари в рамките на първия месец да си намеря квартира в София, която да деля с още някой, и да си намеря работа паралелно с ученето, за да се самоиздържам. Само че плановете ми се провалиха, защото това, което стана през лятото беше, че смених 2-3 работни места, на които работех буквално по седмица и се отказвах. Не успях да събера парите. Дойде края на август. Вече минаха всички класирания във всички университети, кандидатствах в СУ, но така и не се записах, защото нямах финансовата основа, която щеше да ме успокои поне за първите месец- два докато се ориентирам в обстановката там. После дойде и септември, а с него и допълнителния прием. Специалността, която исках да запиша в СУ беше пълна, но друга специалност в задочна форма беше с останали празни места. ОК, новият план е да се запиша в специалността задочна форма и догодина да се прехвърля в моята специалност редовно. Макар че знаех, че няма да срещна подкрепа от семейството си и най-вече от баща ми, който уж трябва да ми е най- близкия човек, защото все пак той ми е баща, реших да споделя плановете си с тях, при което настана поредния лют скандал между мен и татко. Той категорично отказа да приеме решението ми и ми заяви, че ако отида да уча там да не разчитам на него, дори ако ще и на улицата да спя. Факт е, че ние не сме богаташи, понякога се случва да изпитваме финансови затруднения, но има семейства, които живеят много по-зле от нас. Постави ми ултиматум или да записвам в нашия университет или да забравя за висше. В крайна сметка аз изпуснах дори допълнителния прием заради тази караница. Докато той плащал, той определял правилата, след като не съм го бил послушал да завърша професионална гимназия и да "взема занаят" (въпреки че той знаеше в какво лошо състояние бяха професионалните гимназии и колко ниско беше нивото на обучение там и как натикваха всякакви двойкаджии и дори неграмотни циганчета, не им пишеха отсъствия и не ги учеха на нищо), а съм бил записал в "проста гимназия" (в която по-голямата част от випуска влязохме с отличие и излязохме с отличие, някои дори с пълно) да съм си трошал главата. Единственото, което исках и все още искам за себе си е най- доброто за мен по отношение на образованието, защото аз съм единствената светлина в тунела им на нещастен скотски живот, изпълнен с робски труд за чужди пишман шефове- изедници, които не ги зачитат за хора. Не исках много от тях, не исках да ме издържат като малко дете изцяло, исках просто подкрепа, ако ще и фалшива надежда, че нещата могат да се променят към по- добро, че имам шансове да стигна по- далеч от тях, дори целия този път да бъде осеян с бодли и неяснота. Но не, баща ми явно не искаше това за мен, той е доволен само на една гола хартийка, която да развявам наляво- надясно, за да се гордее със сина си висшист ( защото и той, и брат му- моя чичо, са със средно специално, завършено с тройки и четворки, а баба и дядо са дори само с основно). След като са се развели с майка ми преди 15тина години, той реално се е грижил за мен година- две. После замина за чужбина, за да ми осигури някакво материално обезпечение докато съм дете и ме отгледаха баба и дядо, после се завърна в България, заживя самичък в семейния апартамент, а аз останах в къщата на баба и дядо. И така откакто се е прибрал преди 7 години, та чак до ден днешен с него диалозите ми са единствено когато ми трябват пари, когато той трябва да ме изкомандори нещо или да се скараме, защото той е свикнал да е прав за всичко. Освен че аз сам си провалих последната година като вместо да работя за своята финансова самостоятелност аз седях и чаках някакво чудо да се случи и нещата да се подредят и най- накрая непостоянството ми с каквото и да се захвана да се провалям да се уталожи, съм и крайно неуравновесен емоционално и психологически от постоянните караници с баща ми, вечния ни сблъсък на виждания и разбирания за всичко, борбата с неговия егоцентризъм, че той е човекът с най- тежките проблеми едва ли не. И ето, че стигнахме до днес, когато аз отново съм наникъде, с тотално нежелание да се върна в университета, в който изкарах една година, с нулеви шансове да се запиша в желания от мен университет тази година първо заради изтеклите административни срокове и второ заради страха от липсата на парите, които ми трябват, за да не умра от глад или студ на улицата, живеейки в София, без работа, на която да се задържа поне няколко месеца, в лоши отношения със семейството си, тотално объркан за живота си, за психологическото си равновесие, за надеждите си за щастие, за бъдещето си като цяло. Не казвам, че татко е изцяло виновен, че аз сам не си подреждам живота по моя начин, нито пък, че не се е грижил за това да съм нахранен, облечен, с покрив над главата и основни неща, но вместо да гледа само собствените си несгоди нямаше да е зле да обърне поне малко внимание и на затъващия си син и да се опита да го разбере, или поне да демонстрира някакъв опит да го направи. Тези проблеми тормозят съзнанието ми, мисля постоянно за тях, през главата ми е минавал дори опит за бягство, но това е прекалено детинско и незряло. Самосъжалявам се, страдам, дори обмислям тази година да не се записвам никъде и да пробвам да се задържа на работа някъде и да се боря да постигна целта си да уча в друг град, друга среда, с други хора, да променя живота си. Все пак животът не е състезание и всеки се развива със собствено темпо. Вече се чудя аз ли не съм наред нещо, околните ли, да отида ли на психологическа консултация... вече не знам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 3 дни
hash: 9e39fc7b34
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Аз съм в същото положение..От къде си? И аз съм си мислела за бягство

 
  ...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: f74d0c5bda
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Здравей! Положението изглежда отчайващо от твоята гледна точка, но не се предавай! :) Няма смисъл да учиш в място, където не искаш. Родителите не винаги дават най-правилните съвети, именно защото са израснали в друго време, със съвсем различни възгледи. Все още си на 20, така че няма нищо лошо да пропуснеш година и да поработиш за тези пари. Аз съм в същото положение. Следвай мечтите си, никой няма да ти го направи, освен теб! Освен това лятото отиди и да работиш на морето. Все ще събереш някой лев за началото ти в София. Не е невъзможно! Родителите нямат право на ограничават децата си по този начин.
Ж18

 
  ...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 70d89637ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Е. не бил виновен баща ти ама е... Родителите са длъжни да дават нужната финансова подкрепа и особно морална, след като са взели решението вместо теб, да те създадат. Щом се водят разумни възрастни значи би трябвало да могат да си направят финансовата и умствена сметка могат ли да имат деца. Живота е труден, особено тук в България, но накрая дори и безусловната родителска любов да не можеш да дадеш? ! ... Повечето имащи деца просто не трябва да имат, със закон трябва да им се забранява на някои. Мислех, че са рядкост такива дебили, но откакто посещавам сайта се изумявам, че на всеки втори родителите са за кастрация. За някакво твое минимално успокоение- и аз съм като муха без глава с особено глуповати и простовати родители. Алкохолик философ и злобна налагаща се мърла цял живот едва свързващи двата края, но за това пък доволно нагли с доволно голямо самочувствие. Хем нищо не дали, а само вземали от психичното ми и физическо здраве, хем си точат зъбките вече да започвам да ги дондуркам като бебета. Това е. За съжаление не мога да ти дам някакъв уникален съвет, просто търсиш добре платена работа и възможност да се отделиш.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 2 дни
hash: b744fa834e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Ако запишеш редовно обучение, можеш да теглиш студентски кредит, дори и за издръжка. Можеш да работиш почасово, имаш право на общежитие, ако по време на следването имаш висок успех, ще получаваш и стипендия. Трябва ти първоначален тласък, баба ти и дядо ти не може ли да ти помогнат?

 
  ...
преди: 1 месец, 1 ден
hash: ea1d081655
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   4, кредитът е само за такси. За месечна издръжка живот е, ако имаш дете. Предлага се от 5-6 банки, сключили договор с МОН. Лихвата е 7%.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 1 ден
hash: 9b5c7fd427
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Еми изходът е един - да се хванеш на работа и да спестяваш 1 година, после кандидатстваш, приемат те, отиваш на общежитие и почваш да работиш и да учиш редовно. Много мои приятели така постъпиха и успяват да се издържат и да учат. Другият момент - за да не губиш година, можеш да заявиш прехвърляне след тази една година и предполагам, че има варианти същата специалност да се прехвърлиш в СУ и да продължиш след преравнителни изпити 2-ра година направо. Така ще си изгубил само 1 година (тази, през която си работил, за да спестяваш). Проблемът при теб е, че явно не ти се работи в твоя град, а и много зависиш от одобрението на баща си. Баща ти просто ти казва позицията си. Няма какво да се сърдиш. Все пак до сега те е издържал и вече си пълнолетен. Това с баща ти са само оправдания. Като виждаш, че не е съгласен и няма да те финансира, какво се оглеждаш? ! Тръгвай на работа и събирай пари! Само мрънкаш май...

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 1 ден
hash: f293d01d00
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Разбирам те добре. Преминах през същото. И аз съм на 20, само че момиче. И аз се записах първата година в университет в по-малък град и се отписах точно след първия семестър. И аз имах планове да работя докато дойде време отново за кандидатстване по университети, но не го направих. И мен родителите ми не ме подкрепяха, личеше си, че се стискаха за пари, но най-много ме нарани това, че дори морална подкрепа не получих - тя поне е безплатна, едва ли щеше да им коства много, но уви... Затворих се много в себе си, останах съвсем сама, всички стари приятели вече си бяха хванали своите пътища, изпаднах в много дълбока депресия, буквално спрях да мечтая, дори съм мислела за самоубийство, защото не виждах бъдеще пред себе си. Единствената разлика е, че аз проявих смелост или по-скоро непукизъм в онзи момент и се записах в София отново първи курс, въпреки неодобрението на родителите ми. Защото не са те тези, които ще учат и живеят години наред в друг град и друга среда и след това ще си търсят работа по специалността, а СЪМ АЗ. Това трябва да е изцяло мое решение - добре обмислено и независимо.
Лека полека започнаха да ме подкрепят, когато видяха упоритостта ми и желанието, което имам да постигна нещо в живота си, може да не е нещо голямо, но да ме прави щастлива и удовлетворена от живота. В момента са на мнение, че решението ми е било правилно.
Та така - всички допускат грешки. И родителите често не осъзнават, че именно децата им са тези, които си заслужава да подкрепят най-силно, давайки им кураж и сила да се справят в живота. Не се тревожи, всичко ще се оправи. Просто си дай малко време да се отърсиш от всички разочарования, да обмислиш добре какво наистина искаш да правиш с живота си и когато се почувстваш по-спокоен и уверен започни да действаш по постигането на целите си. Страхът и притеснението са лоши съветници на човека, но всички ги изпитваме в определени ситуации. Бъди смел и упорит и едно по едно нещата ще си дойдат на мястото. Успех!

 
  ...
преди: 25 дни, 11 часа
hash: ba7bb35f1b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Здравей. Аз съм на 23 и още първата година след като завърших се записах да уча, отписах се още след първият семестър, следващите две години се опитах да кандидатствам за Зъботехник, но тъй като там изпита е моделиране, ме скъсаха разбира се. И тази година (четвърта подред) записах за Медицинска сестра-най-голямата ми грешка. И ето отново ще се отказвам и така ще си изгубя четири години от безсмисления мив момента живот. Моите родители страшно много ме подкрепят за всичко, но ето виж, че явно аз не ставам и не ги заслужавам.
Дано се почувстваш малко по-добре и разбереш, че има други хора като мен, които са изгубили много повече време от теб.

 
  ...
преди: 24 дни, 2 часа
hash: e88c12a99d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Имаш право на студентски кредит. Ако си от социално слабо семейство, има също облекчение в семестриалните такси. Съветвам те да избереш редовно обучение, така ще можеш да кандидатстваш и за общежитие - цената му варира в интервала 40-90лв/месечно (освен летните месеци), зависи от стаята и дали сте 2-ма/3-ма. В студентския стол е евтино, така че и за храна няма да имаш голям разход. Освен това има много възможности за работа дори и за студенти. Почасова работа не е трудно да си намериш и можеш да си докарваш прилични доходи с нея (примерно 400 лв за 4-часов работен ден при ненатоварваща работа). Съветвам те да не търсиш 8-часова, защото така ще отсъстваш от лекции, което не е в твой интерес.

Не се отказвай от мечтите си заради баща си. Реализирай се, докажи пред себе си, че си успял! Сезонните работнити по Черноморието си докарват стабилни доходи - познавам не малко души, които бяха обслужващ персонал в големи магазини в Слъчнев бряг и печелиха над 1000лв месечно. Сезонът е юни - септември, това са 4 месеца. Едно съветче - още май месец потърси работа в магазини тип "Младост" в Слънчев бряг и Несебър - ще те сгърчат от работа, но ще се радваш на добро заплащане, осигурена квартира и весел нощен живот.
Бъди постоянен! Ако смяташ, че посещението на психолог/психотерапевт ще ти се отрази добре, давай. Не затъвай в тинята на самосъжалението, не оставяй мечтите ти да бъдат удавяни, а ги преследвай. Младо момче си, животът е пред теб - можеш и една година на бригада да заминеш, за да събереш пари... Много неща МОЖЕШ да направиш, само не се отказвай. И не се вслушвай в думите на баща си, не си заслужава.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker