Зъбни импланти - цени

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мой човек, те първа те чакат такива неща. Аз съм студентка, като уча две специалности едновременно, които са коренно различни една от друга. Ходя на лекции, правя проекти, постоянно се настройвам от една тема за друга, защото са ми разбъркани лекциите и ту слушам за едно, ту за друго, понякога забравям, че уча две специалности и се бъркам кое от коя беше. В същото време имам приятел който е ревнив и иска да му се обръща доста внимание. Имам 20 учебни предмета в университета като по всеки имам да се готвя, отделно също спазвам хранителни режими, пия определени добавки в определени часове и редовно забравям някоя и се ядосвам и започна да ми излиза бяла коса от стрес, а съм само 5 години по-голяма от теб. Така, че мисли му. Аз в 10 клас бях супер спокойна, учех си, излизах по наргиле барове, по дискотеки, като цяло беше супер як живота. Ако сега ти е натоварено, кво правим като си студент или баща, я отпусни малко.

7.   Не си подреждаш приоритетите правилно. Едно от най-важните неща, което трябва да ти е приоритет е съня. Без необходимият сън, спокойствие и почивка нищо друго няма значение.

8.   Колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш във всичко това. За съжаление, винаги искаш, ако може, да вкараш малко повече, за да извлечеш малко повече.

Моят съвет е, да научиш как работи мозъка ти и как ти влияе стреса, кое ти помага, да се отпуснеш кое ти пречи, с кое можеш да се пребориш и с кое не.

Ето пример - аз знам, че върховия ми капацитет, когато започна нова задача, бива достиган след около 7-8 минути, като се концентрирам и след това имам около 25 минути, преди да има плавен спад за следващите 35 минути, а след това буквално оперирам на 30-40%. Ако изкрам още един час така, вече съм на 10%.
Ако си почивам на всеки 45 минути (има причина, защо часовете в учлище се въртят около 35-50 минути), за 3-4 часа, мога постигна толкова, колкото няма да усепя за 4 дена по 10 часа, без почивка.

Другите ми трикове са:

- Самата почивка - Почивката ти, не трябва да e 15 минути PUBG на телефона, нито да е "ще счетая почивката и ще прочета научна статия", нито да е тотално и пълно бездействие. Трябва да е нещо, което няма да те натовари допълнително, нито да апълни съзнанието ти с фатки, емоции и други, които само ти пречат в момента, въпреки, че ще ги забравиш след 5-6 часа. Стани, направи си чай, или кафе, ако още не си пил такова. Погледни през прозореца, огледай стаята. Ако имаш хубава градина пред вас, слез и седни на скамеката за 2-3 минути. Целта е, да разпуснеш. За съжаленеи, ако тръгнеш да играеш игри, това не се получава, защото се концентрираш и натоварваш допълнително. Същото е и с четенето. Ако обаче, просто седнеш и чакаш времето да мине, всичко е още в главата ти и след като се върнеш към задачите си, все едно не си си почивал. Прави прости действия, освободи съзнанието си от проблемите в момента и като се почувстваш готов, тогава започни отново. Аз лично, имам една монета, кото въртя из пръстите си, докато гледам дърветата навън и си мисля, за това, как вятъра клати клоните им, как монатата тежи в ръката ми, въпреки, че е само няколко грама, в каква позиция съм в момента... И интересното е, че някак си, това "освобождава" напрежението. Разбира се, ако си уморен, защото си учил 11 часа, няма трик, който ще те спаси.

- Ограничи влиянието на външните фактори. Днес ти е "кофти". Не ти се говори, не ти се действа! Или може би си превъзбуден и искаш, да излезеш навън, въпреки, че не си сигурен, какво ще правиш? Как е времето? Ако вали и е мрачно, то е нормална и естествена реакция, да искаш, да се свиеш на кълно и да бездействаш. Ако пече слънце и чуваш много хор навън, нормално е, да искаш, да излезеш. Това, което ти трбява да направиш е, да си наясно с тези неща. Ако знаеш, че ти е кофти, защото времето е лошо... Много лесно е да превъзмогнеш това чувство. Същото е и при стреса - стресиран си, защото не си научил урока и се притесняваш за оценктата си - елементарно е - кажи си, защо си стресиран, кажи си, че ще дадеш най-доброто от себе си и при всеки знак, че не ти е комфортно, запитай се, дали не е отново този стрес. Учудващо, дори и да не се подготвиш, помага много. Никога няма, да се научиш да контролираш стреса, но може да редуцираш влиянието му.

- Учи "бавно". Когато прочетеш даден абзац, вдигни глава, запитай се - Какво научих? Повтори си, ако трябва на глас, какво извлече от наученото. Нормално е, да се запънеш на едно-две места. Прочет абзаца отново. Повтори. Ще видиш, че така запомняш много повече. Звучи, че е по-бавно, но истината е, че не е. Просот сме свикнали, да прелитаме през громни количества информация. Искаш, да научиш МНОГО добре - е тогава е време за наистина бавния но сигурен метод - Ако урока е голям, прочети само половината. Затвори учебника. Напиши ВСИЧКО което прочете. Отвори, прочети пак и виж, кое си пропуснал, наблегни на него. Затвори и напиши пак. Знаеш, че си научил, когато можеш, да повториш всичко със собствени думи, но не се притесняваш от термини, факти и дати. Избягвам, да го правя често, защото е много бавен метод, но ако АБСОЛЮТНО трябва, да запаметиш всичко на 100%.

- Подготова - Както трбява, да загряваш във фитнеса, така трябва, да подготвиш и главата си. Не отнема много. Научи се, преди да захванеш дадена задача, да си изчистиш съзнанието от ненужните неща. Не е лесно и е умение, което се придобива с времето. Мислиш си за идващи задачи, за разговорите, които си провел, за нотификацията на телефона... Опитай се, да не мислиш за тях. Но ще попиташ КАК! Лесно - вземи един лист, напиши нещата които ти се въртят в главата, сгъни го и го сложи в джоба си. Идеята е, да си кажеш, че тези "проблеми" са решени и ще мислиш над тях, но по-късно. Един вид - даваш си рзрешение, да не мислиш за тях. След време, ще ти е лесно, да ги разпознаваш и затваряш в собствените им малки кутийки, като започнеш тотално да игнорираш ненужния шум.
И другото е - представи си, че съществувате само ти и проблема ти. Вискчо друго е паузирано и не е от значение. Все едно четеш нещо в нета, но натискаш върху дадена снимка и излиза само тя, а всичко останало е на заден план. Изолирай се с това, което правиш и ще ти е много по-лесно, да му отдедеш пълното си внимание. Това също се учи и отнема време.

И последно - Ритуализиране! Не, не ти казвам, да се запишеш в някаква секта. Казвам ти, да имаш ритуали за ежедневните си задачи. Вече имаш няколко такива - когато ставаш, какво правиш? Може би даже не помниш, но истината е, че винаги правиш едно и също. Левия крак на земята, после десния, ставаш, оправяш леглото, отиваш в банята, миеш си зъбите, лицето и... това е всяка сутрин. Направи си реалистичен график и го следва. В понедлник, правиш това, това и това. Във вторник това, това и това... Винаги в един и същ ред. И не забравяй, да си оставиш време и за забавления. Трудно е, няма да проработи отначало, но хванеш ли му цаката, ще започнеш да се настройваш и да си вършиш задълженията по-график. Звучи скучно, но е ефикасно.

Помни, че работи за работа, треировки, учене, творчески задачи и прочие. Наблягай над важните неща. Ако тренировките са ти проблем и нямаш намерение, да ставаш атлет, може да намалиш времетраенето и/или честотата им.

9.   А защо работиш, нямате достатъчно финанси ли. Какво работиш? Все пак си непълнотелен. Ако работата ти пречи на ученето, просто я зарежи.
Тренировките също, или поне ги намали.
Главен фокус трябва да ти е образованието в момента и да не се разсейвваш с други неща.
Родителите ли те подтикват към тези многобройни дейности. Сигурно са някакви супер взискателните родители, които искат детето им да е перфектно във всяко едно отношение, записват го на една камара курсове, спортове и подобни, едвали не си избиват комплексите по този начин.
От всичко детето страда най-много, че едвали не трябва да е перфектно.
Зарязвай всичко и продължи само с учението. През свободното време просто излизай с приятели и се забавлявай. Защото като станеш голям и започнеш истинска работа, ще съжаляваш, че си си изтървал детството.
Имах приятели като теб в ученическите години. Накрая "прегряха" и нищо не стана от тях.

11.   Авторът:
Най-напред благодаря на всички за съветите. Не, всички тези неща НЕ са по желание на моите родители, ТЕ СА по мое лично. Защо работя ли? Аз работя, защото родителите не са от най-заможните(НЕ ги съдя заради това, не си избираме родителите) и когато аз искам да си купя нещо, без значение какво трябва да го платя аз. Телефоните, които съм имал, някои дрехи, тренировките, храната, учебниците, лаптоп, албуми на изпълнители и какво ли още не, винаги съм го плащал аз. Никога не съм ходил на почивка- на море или планина, например. Само 2-3пъти на екскурзия, която по-голямата част също е платена от мен. Гледам ходят другите насам-натам по чужди държави даже някои отиват. Искам и аз да мога да отида, където си пожелая, да имам каквото поискам, само с 5 казани изречения. Не се оплаквам от това, казвам го като факт. За мен е непознато действието, , Мамо/ Тате дай ми.. или купи ми.. еди какво си. Другите харчат по толкова пари за седмица, колкото аз получавам за месец, даже. Цигари, не знам си какво, треви, и тн. Аз си давам парите ми за ядене и за трениране или съм ги събирал, за да си взема нещо. Не ми дават по кой знае колко, но не искам повече, свикнал съм всичко да го правя сам. Дават ми по 10 лева за седмица, ако ви е любопитно, сума, която тези колкото мен харчат още преди да е приключил учебният ден, даже повече. А и от друга страна ми е крайно неудобно да им търся от родителите ми
каквото и да е - пари или друго по този начин. Чувствам го нередно някак. Родителите ми имат да изплащат много неща - няма да навлизам в подробности. Карат се за всичко, не се разбират. Всичко това го правя, защото искам по-добър живот след време, писнало ми е от скандали, неприлични изрази и всичко това, съпроводено с този тип проблеми. Да, чувал съм подобни изказвания - бил съм прекалено амбициозен, винаги съм бил искал от всичко по много, перфекционист съм бил и тн. Винаги съм бил искал най най-доброто. Винаги съм бил искал да съм най-добрия във всичко. Най-напред от всички във всичко и тн. Чувал съм го и ще го още, сигурен съм Работя в едно кафе иначе, ако питате. Прекалявам с всичко, това съм го чувал и ще го чувам още, явно и това е причината да не срещам разбирателство от другите и явно това е причината всеки да казва, че съм луд, странен, недобре, малоумен и тн. Не обвинявам никого, нито нападам, нито имам за цел подобно нещо. Искам по-нормален живот, искам да съм на най-високото, защото знам какво е мизерията в най-тежка форма, бил съм там много време. Сега е по-добре от преди, признавам, така е, но положението е далече от нормалното. Искам нормален живот, а не постоянни проблеми, депресивни състояния, упреци и подобни неща. След всичко това няма да се очудите, че съм отвратен от алкохола и цигарите, нещо к което учудва много на моята възраст когато го кажа. (пробвал съм и от двете по много, но разбрах, че е безсмислено), не вися по дискотеки, наргилета и тн. Предпочитам да спя късното или в някои случаи - да уча. За работата да, но иначе не излизам по такива места, е, не че ми звънят и пишат кой знае колко често де, да не кажа изобщо. Аз съм НЕхаресван от всеки, малко са тези, които не ме изкарват всякакъв, не ме обиждат, не ми се подиграват и тн. Не ме интересува кой знае
колко мнението на другите. Няма да проваля бъдещето си заради нищо и никого на света. Искам накрая след целият ми труд да си легна спокоен, отдалечен от скандалите и проблемите, неразбирателството, напрежението, липсите и всичко това. Пак казвам НЕ съдя родителите си за всичко това, нито онези, които ме изкарват странен, вманиачен в учене и тн. Ще кажете -, , Не завиждай, не се сравнявай с друг". Е, отстрани е лесно, но когато този срещу теб се чуди в кой клуб ще ходят довечера с компанията си, а ти имаш има-няма 5 лева на стотинкив джоба, е просщавайте ме, но не е лесно да не завидиш за всичко това, получено без грам усилие от негова страна. Всичко е мое желание, никой не ме кара на сила. Не е толкова трудно да бъда разбран след всичко, изчетено до тук, нали? !

12.   Номер 2 съм.
Авторе, от написаното в коментар 11 разбрах само - защо работиш, докато си ученик. Но останалото какво общо има? Като прочетох фитнес и хранителен режим предполагам гониш някакви обиколки на бицепс, да вдигаш тежести 3 пъти по-тежки от теб, това за сметка на здравето ти. Всичко това изхабява опорно-двигателната система и уврежда сърцето (особено ако приемаш и стероиди). И какво общо има фитнеса с финансовото ти състояние? А ученето на всичко? В учебния материал е пълно с излишни неща, как тези 6-ци ще ти осигурят добри финанси в бъдеще, не мога да разбера. Казвам го като човек, който е учил по същия начин, завърших и университет, но никой не ме пита сега колко ми е бил средния успех от дипломата. Изкарвам малко над минималната. Не че е заради ученето, но двете неща нямат връзка.
За да се справяш - просто си помисли кое правиш наистина за свое добро и кое - само, за да изглеждаш "справящ се с всичко". Не те опреквам - просто ти давам повод сам да си отговориш на въпроса.

13.   Авторът:
До номер11: Тренирам, защото ми доставя удоволствие и се чувствам по-добре. Относно стероидите, не бих използвал такива, тъй като не ги удобрявам, а и не бих си развалил тялото. Нямам друго такова, за да експериментирам с него. Не гоня обиколки на бицепсите и подобни неща, просто ми харесва спортът. Уча по всеки предмет, защото ми е интересно почти всичко, а и нямам точно определен любим предмет, не съм решил с какво да се занимавам. Искам постоянно да се развивам в няколко посоки, за да може да имам алтернатива, ако не успея в една. Общото на фитнеса с финансовото състояние е, че е и той изисква някакви средства, като всяко друго нещо, е не са мега много пари, но са дадена сума. Благодаря ти за вниманието, все пак. А до това колко ще изкарвам след време, ще се види. Нищо не е гарантирано.

Очаквам още мнения по темата ми, интересно ми е да чуя още гледни точки. Благодаря отново

14.   Авторе, благодаря за отговора. Според мен единственото решение е да намалиш тренировките и до някаква степен ученето (да учиш наистина само това, което ти е интересно), понеже тези неща поне (за разлика от работата), можеш сам да си определиш по колко време да са. Защото като се претоварваш, не си по-ефективен, т. е. хвърляш повече усилия, а резултата не е по-голям. Така че губиш не само здравето си, а реално и нищо не печелиш (нито повече знания, нито по-добра физическа форма).

15.   Авторът:
Добре, ще намаля натоварването. Дано има положотелен резултат