Споделена история от Образование |
Не знам как да постъпя
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1085 пъти
Здравейте!
От доста време насам ми се въртят някои въпроси в главата и не знам какво да правя. Двоумях се дълго, преди да пусна този пост, но ето, че дойде времето да направя и това!
Момче на 19 години съм. Завърших преди около година и след това се записах да уча в колеж в Лондон. Проблемът ми е, че кандидатствах не по мое желание, а защото майка ми настояваше(тя също живее там и аз съм при нея сега). Казваше ми, че това е голям шанс и не бива да го изпускам;че е лесно и че дори и да не се справя, поне ще съм опитал и в общи линии няма нищо да загубя, а даже напротив.
Да, обаче когато се доверих и съгласих, действителността се оказа малко по-различна. Късаха ме няколко пъти на изпитите и много се карахме после с нея, за дето не се получава. Да не говорим, че за да кандидатсвам, трябваше са мина през хиляди глупости и документи, които се изискваха. И Слава Богу, една жена ми помагаше с тези неща и тя ме записваше и ми уреждаше изпитите(това и е работата). И накрая, с 300 зора успях да вляза в колеж. За жалост в него се изучава бизнес, а аз исках с изкуства, но не можех просто да се класирам там, защото изискванията са по-високи. Жената работи за няколко колежа и унинерситета и един от университетите е с изкуства, но няма да мога да вляза(заради нивото ми на английски), а и е на другия край на Лондон, а аз не съм готов още да живея сам и да се занимавам с документи, без някой да ми помага, защото тези неща просто не ми се отдават и нищо не разбирам. Все едно да се опитвам да науча китайски-невъзможно! И в крайна сметка си завърших там една година и почнах следващата(нищо, че половината неща не мога да ги разбера, а приятелите ми там, с които се запознах, ми помагат непрекъснато)
Естествено, има си и добра страна!
Общуваме си по между си;освен това си намерих работа(отново с помощта на майка ми)и се оказа, че и да работиш не било чак толкова страшно! Дори си купих неща, които исках от доста дълго време.
Само че почнах да работя малко преди втората учебна година, а ако бях почнал по-рано, всичко щеше да е наред със студентското финансиране(което е другия проблем). Мина цяла една година, а още не са ми отпуснали пари за нея, а трябва да платя 9500 паунда! А тях няма как да успея да ги изплатя сам или с майка ми. Но ако не ми ги отпуснат, ще се наложи и ако не платим, не знам какво ще стане. Може и в затвора да ме вкарат, да ги изработя.
Непрекъснато се искат документи отново и отново, но нищо не отпускат. Сякаш не искат просто. И наистина не знам какво да правя. Освен това и други проблеми изникват, караме се и не мога да издържам. Много пъти ми се иска да зарежа всичко и да се върна в България, но после сякаш нещата се нормализират и оправят, но временно. И така, постоянно си меня мнението, но в крайна сметка знам, че не се чувствам щастлив в тази страна като цяло и просто искам да се откажа от всичко и да не се занимавам. Знам, че образованието е важно, но в този случей, вместо живота ми да се променя към по-добро, по-скоро си натресох излишни проблеми на главата. Никога не съм искал да кандидатствам, особено тук, но не знам с какъв акъл се съгласих. И в крайна сметка, не само, че не е така, както майка ми ми е казала, еми и на всичкото отгоре сякаш няма връщане назад. Като в капан съм, заради тези 9500 паунда.
Общо взето, стигнах до извода, че не ми се занимава с това и мисля да се откажа и да напусна колежа и да се махна от тази държава, но ме притеснява едно. Ако се откажа от този колеж, ще се налага ли да връщам пари? Интересувах се за това и в интернет и пише, че мога, но парите които съм дал или са ми отпуснали няма да ми бъдат възстановени. Само че не знам как стоят нещата в моят случей, при положение, че още нищо не е платено. Затова се обръщам към вас тук и ще съм ви много благодарен, ако някой знае и ми каже! Силно се надявам да мога да се откажа без проблем и без дългове!
Благодаря за отделеното време!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: e85f68b9e0 |
|
1. Здравей, непознато момче. Пише ти момиче на 23 години, което е минало по пътя наречен Лондон. Когато бях 7ми клас, аз реших, че след 12ти ще се местя в Лондон и ще запиша там в университет, скъсах се да уча и се записах в частно училище тук в България, където се изучава английския доста. Цената беше 3000 лева за училищната такса, но родителите ми ги плащаха, само за да сбъдна мечтата си. Явих се на изпити и нивото на английския ми е високо и ме приеха. Заминах, учих там около месец, но честно казано не виждах смисъл. Отпуснаха ми кредит тези 9000 паунда за които говориш. Много лесно ми ги дадоха. Само с едно писмо. Там не учихме изобщо нищо свързано с това което исках, само ни караха да четем книги и да ги коментираме, а аз очаквах повече математика. После започнах да се депресирам, че съм далече от наще и, че не уча това което искам. Издържах месец и се прибрах в България. Родителите ми се караха ужасно много. Получих писмо, че дължа 2500 паунда за този един месец и аз им писах, че нищо не съм научила и няма да плащам нищо и те спряха да ме търсят. До ден днешен вече 3 години никой не ме потърси. Записах висше в България и съм трета година студентка и уча това което искам и тук ми харесва повече. Следвай мечтите си. Хващай си багажа. В София има университет по изкуства, мой приятел учи там. Запиши се и си учи. Зарежи Лондон щом не е за тебе и не учиш това което искаш. За парите, няма да те търсят.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: b81e9a3669 |
|
2. Благодаря за тази полезна информация!Ще ми е от полза и вече ще знам.Въпрос на време е и аз да се откажа..
|
|
