Пренатоварена и мразеща университета - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90931)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21162)
 Секс и интимност (10632)
 Тинейджърски (19575)
 Семейство (4460)
 Здраве (7395)
 Спорт и красота (3872)
 На работното място (1922)
 Образование (5370)
 В чужбина (1186)
 Наркотици и алкохол (880)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1436)
 Други (12156)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Пренатоварена и мразеща университета
преди: 23 дни, 10 часа, прочетена 647 пъти
Здравейте! На 20 години съм, момиче. Историята ми е следната: преди две години (почти три) ме приеха Славянска филология в ПУ. Още от самото начало специалността ме разочарова. Колкото и фрапиращо да звучи плачех и съжалявах, че съм избрала тази специалност. Чувствах умора, защото и до дванадесети клас учех много, ходех по конкурси, но реших, че трябва да продължа да уча тази специалност. Исках да имам само отлични оценки. Общо взето живеех на принципа: всичко или нищо. Или шест или две. Но във втори курс преди зимната сесия нещо ми се случи. През ваканцията дори и на Коледа развивах теми и пишех. Малко преди сесията обаче изпаднах в ужас, реших, че времето няма да ми стигне, че съм пред провал, чувствах се ужасно, изпитвах нервно напрежение и чувство на страх (сигурно звучи все едно съм луда). В резултат на това прекъснах следването. Родителите ми казваха, че, който е прекъснал не се е върнал и че може би ще се омъжа или ще си намеря работа и после няма да имам желание отново да се върна и да продължа. Всъщност, когато прекъснах бях с идеята това да продължи няколко месеца, в които да се отърся от ужаса, който изпитвах, а именно: ставане в прекалено ранен час, сън по няколко минути, писане на курсови работи, четене на книги и лекции, изтърпяване на изключително противни колеги. Нашите ме разбраха и дори ме подкрепиха. Единственият минус беше, че щях да повтарям, т. е. отново щях да бъда втори курс на същата специалност там, откъдето прекъснах. Колеги, а също и един от преподавателите ме убеждаваха да не прекъсвам, но вече бях взела това решение. Сега, няколко месеца по-късно се върнах и две седмици след връщането ми в университета изпаднах в същата криза. Почувствах се зле от това, че другите вече са трети курс, исках да взема две години за една, накратко – съжалих. По-лошото беше обаче, че отново започна да ми се повръща от материала, отново изпадам в ужас от университета и отново започнах да не си доспивам и само за две седмици постъпих точно по начина, по който постъпвах и преди. Също така, когато прекъснах отидох на психолог и според него не съм луда, не съм за психиатър, но смята, че съм много преуморена и просто не харесвам специалността, която следвам. Според майка ми е по-добре известно време да не следвам и да запиша друга специалност. Тя дори ми каза, че може би изпитвам един вид страхова невроза от това. Всъщност всеки път, когато се върна от университета плача. Просто се чувствам изтощена. Когато прекъснах особено в началото, непрекъснато спях, после няколко месеца стоях безработна. През лятото си намерих работа. Поработих месец и половина и реших да се върна. Може би избързах. След като се върнах реших, че отново трябва, , да натисна газта'' и да пиша курсови работи, да се изявявам, но нищо не се получи, защото отново изпаднах в паника. Родителите ми ми казват просто да зарежа тази специалност, но мен ме е страх, че, ако се откажа от нея ще трябва да започна друга от начало и вместо да завърша бакалавър заедно с наборите си аз ще съм в началото на ново следване. Но също така не мога и да се върна да довърша тази специалност, защото в момента ми се повдига от нея и от думата университет. Предстои ми да прекъсна за втори път. Дори нямам сила и желание да си взема изпитите, за които се готвих. Знам, че ще изпадна в паника, а нямам желание да изглеждам луда в очите на преподавателите. Просто исках да напиша историята си в този сайт, защото не знам какво да правя – едновременно не мога да се махна от тази специалност, защото знам, че после ще ме налегнат съжаления. Аз и сега съжалявам, защото вместо да завърша навреме тепърва ще ми предстои следване. Мислех си да запиша специалността задочно, но един съученик от гимназията ми ми каза:, , Щом сега ти се повръща от тази специалност не вярвам по натам да я заобичаш''. Въпросът не е в това да я заобичам, а да успея някак да я завърша. Ако се върна догодина в университета отново ще съм втори курс, но в задочна форма. Казват обаче, че работодателите не гледат с добро око на хора, завършили задочно. Освен това задочната форма е пет години, което означава, че при всички положения ще съм по-назад от бившите си състуденти (тези, с които следвах миналата година) и това не е гаранция, че пак няма да изпадна в същото положение. Майка ми смята, че мога да опитам задочно и ако тогава не се получават нещата да сменя специалността въобще. Казва ми, че съм толкова млада и, че животът е пред мен и мога да завърша и второ висше образование само да съм здрава и физически и психически, и че не трябвало да се излагам да се притеснявам за такива неща. Така се чувствам още по-зле, защото вместо да завърша висшето си образование, да работя и сама да си изкарвам парите аз още ще разчитам на нашите. Родителите ми по-скоро ме упрекват, че не си почивах достатъчно, че дори през лятната ваканция на 2018-та година учех и четях, а не ходих на море, не, че съм имала и голямото желание да ходя на море, но все пак. Дори не се срещах с приятелите си (те също са студенти като мен, но учат в по-разхайтени университети и не полагат много усилия, но ще завършат бакалавър след година-две, дори глепаци от моята специалност, които нямат понятие какво точно представлява това, което учат ще завършат, а аз – след тях. Смятах, че перфектното завършване на специалността е по-важно от това да си губя времето в разходки и забавления, а в момента просто изпитвам страх, че провалих живота си и мисля, че както и да постъпя все ще съжалявам, не, че сега не съжалявам за изгубеното време (не изгубеното в учене време, а използваното непълноценно време). Не знам защо това се случва на мен! Дадох всичко то себе си, а сега не мога да завърша, но все пак се надявам някой ден, все до тридесет годишна възраст да съм завършила и магистратура.
Знам, че написах цял ферман, но се надявам някой да го прочете (поне отчасти).

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 21 дни, 8 часа
hash: be47b16ce2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Здравей. Първо, се успокой ама сериозно. Висшето образование не е състезание и не е задължително. Когато записваш висше, ти трябва да го правиш с желание, да го искаш за себе си, а не да се сравняваш с връстниците си. Специалността трябва да ти е присърце, да ти е интересна. Няма смисъл да се мъчиш толкова над нещо, което те кара да се чувстваш толкова зле. Просто запиши друга специалност, защото тази ще те дърпа само назад. Някой хора дори на 50г.учат, никъде не пише, че трябва да станеш студент на 19 и да завършиш на 23-24.А ти си още млада. Животът е пред теб. Намери своето нещо и се развивай. Също така ряботодателите не се впечатляват вече от нищо. Дали редовно, дали задочно не ги интересуват особено дипломите, гледат човека пред тях.
Успех!

 
  ...
преди: 21 дни, 8 часа
hash: 7425fe66cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Преживях нещо подобно в края на следването си. Мислех, че съм единствения човек с подобен проблем, историята ти ме изуми и искам да ти помогна. Моя страх беше, че родителите ми са ме издържали 4 години и накрая няма да мога да завърша, най ме беше страх да не им стане нещо на здравето (удар например, не са много млади). Още 1-ви курс намразих университета, но не беше такава паника, точно каквато описваш, това стана когато ми оставаше само 1 изпит, на него не можех да приема да имам по-малко от 5, защото беше баш по специалността, на всички други такива дисциплини имах 6. Да, бях като луда. Да не навлизам в некрасиви подробности.
Според мен, особено и щом родителите ти те подкрепят и разбират (при мен не беше така) - зарежи тази глупост и се запиши на някакъв курс - работодателите се интересуват от умения и знания, не от диплома от университет.
Много по-добре сега, отколкото в края на следването. От опит ти го казвам.
Аз завърших, но си останах с последствия за цял живот (завърших преди 4 години). Имам периодични проблеми със съня, висока кръвна захар, спазъм на кръвоносните съдове при студ, проблеми с дишането през лятото и при стрес, забравям все едно съм на 80 години, нервни изблици за глупости, всичко това ми е или от 1-ви, или от 4-ти курс (когато преживях най-големите стресове). Проблемите, които изброих, не се "излекуваха" след завършването, само се подобряват, но при стрес се връщат, по-точно засилват. Останах си предразположена към паника, когато усетя, че съм като в капан и няма благоприяттен изход, но поне се научих да се пазя от такива ситуации и да не се обвързвам финансово или с обещания, че непременно ще постигна еди-какво си.
Така че - отървай се, колкото по-рано, толкова по-добре.

 
  ...
преди: 21 дни, 5 часа
hash: 87f08bc8e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Целият ти проблем е, че не спираш да се сравняваш с другите хора. Само за това говориш

 
  ... горе^
преди: 21 дни, 42 мин.
hash: 4bb4c8b2cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Звучиш като типичната бележкарка. Свикнала си да разчиташ единствено на оценки и как това те прави по-добра и умна от другите. Със същото мислене си продължила и в университета, само че там се ходи, ако наистина дадената специалност е нещото, с което искаш да се занимаваш. Но явно ти продължаваш да оперираш само на ниво оценки и как те те отличават като уж повече можещата от другите. Това за мен говори, че искаш да следваш в университет само с цел да докажеш на другите колко си начетена, а не защото това всъщност е мечтата ти.
Университетът не е мястото за измислена бележкарска конкуренция. Там просто ти дават определени насоки, подготовката зависи от теб. Т. е. целта е да извлечеш най-полезното през тези 4 години като материал и да създадеш връзки с хора, които след това да те препоръчат като добър кандидат за работа.
Твоето мислене е прекалено детинско за този етап. Не е нормално единствено да те вълнува как другите щели да завършат преди теб и т. н. Тоест, твоят приоритет е "аз да съм над другите", само че нещата реално стоят дали ще бъдеш добър кадър в бъдещата си работа.
Не ставай като поредната, излязла от университета с диплома, та виж колко съм умна и колко усилия съм положила, а вие - нищичко.

 
  ...
преди: 20 дни, 16 часа
hash: 1c5749cbfd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Аз съм студентка 4-та година и изкарвам 3-ти и 4-ки и ми е много добре. Вече съм далече от наще и го няма това "Хайде няма ли да си научиш уроците. Само излизаш навън или си пред телефона" Да учиш висше само за оценки и надпревара с другите е пълна глупости. Учи това, което наистина искаш, а оценките абсолютно никой няма да ти ги гледа. Тва го знам от много хора. Затова ще се побъркаш още повече, когато идеш на работа и не ти погледнат оценките. И ще кажеш "Ми аз защо учех толкова много тези години, за да ме вземат ей така ли? " Като те гледам ти май в следващите няколко години няма да завършиш университет.

 
  ...


...
преди: 20 дни, 1 час
hash: 1ca6586488
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   № 4 отговорът Ви е типичен за български сайт. Знаех, че все ще се намери някой да ме оплюе. Благодаря за което! Не съм казала (написала в случая), че завършването ми преди или след другите е важно от гледна точка на това, , да съм над тях'', а от гледна точка на това, че времето си тече. Хората завършват, намират си работа, създават семейства, а пред мен тепърва ще предстои следване и доказване. Освен това не желая да бъда вечния студент. Дори не знам защо публикувах тази история. Ясно е, че всеки вижда нещата от своята гледна точка. Малко хора могат да разберат амбицията ми и защо полагам усилия. Благодаря Ви за коментарите и отделеното време. Аз обаче не мисля, че дипломата въобще не е важна. И да – за мен доказва, че някой е учил много повече от другите, че си е, , вадил очите'' докато някой друг от същата специалност е гулял из чалга бардаците! Давам го като пример. № 4 Вие най-вероятно сте от хората, които мразят, , бележкарите'' от завист и смятат, че те са хора, които пречат в университета, защото задават повече въпроси, на изпит трябва да минат след Вас, за да не Ви скъсат и т. н., т. е. зубърите са отрепки. Не знам как съм била сляпа толкова време и не съм разбрала, че на тази държава, страна и т. н. винаги са и пречели бележкарите, явно трябваше да уча колкото за три да не комплексирам не-бележкарите... Мамооооо, как не ги уважих тези хора!!!

 
  ... горе^
преди: 19 дни, 8 часа
hash: beea837941
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Теб родителите ти мислят да те издържат образование след прекъсване и пак наново ли? Разбираш ли какво правиш с живота си? Или учи, или работи, или и двете. Замисляш се за образованието ти, а не за това, че висиш като воденичен камък на шията на родителите ти. Нямам думи.

 
  ...
преди: 18 дни, 20 часа
hash: 4bb4c8b2cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   От № 4: Авторке, напълно отговори на очакванията ми с твоя прибързан отговор. Хвана се отново единствено за оценки да говориш и не виждаш, че именно така потвърждаваш казаното от мен. Само погледни колко енергия изхаби за един мой коментар.
Даже не заслужаваш и отговор с твоето поведение, но ще ти кажа само няколко неща. Първо, по самия ми начин на писане можеш да видиш, че не стои някоя "куха лейка" зад компютъра. Самата аз съм била винаги отличничката на класа и съм се скъсвала да уча до късни часове. Не слушам чалга, ако това те интересува. В университета бях на второ място по най-висок бал в лингвистиките. И какво от това? Трябва да ходя да обяснявам на всички колко велика съм заради 6-ците ми ли? Не, това е грозно и безсмислено. Второ, опитвам се да ти обясня как се правят нещата правилно в университета. Но аз съм от "чалгаджийките, вързали тройките по милост". Сбърка много и това ще го видят другите, но не и ти, докато не започнеш да виждаш по-далеч от носа си. Самочувствието ти пречи и ще се попариш.
Ще ти спомена един факт от моето следване. Видях прекалено добре как се написаха куп измислени шестички на неграмотни хора. И по твоята велика логика трябва да се възхищавам на уменията да преписват с телефончетата и да знаят сто човека, които да им пишат докладите/рефератите вместо тях, ли?
Много е жалко, че няма как да се видиш отстрани. Прекалено си самовглъбена в храненето на егото си, за да си вземеш урок от човек, минал по твоя път.
Но ти си знаеш. В твоето самовглъбено съзнание най-вероятно ще си остана с образа, който ти си изгради за мен. Аз съм просто една завиждаща тройкаджийка, която не разбира от училищни проблеми, тъй като такива като мен едва ли са и посещавали училище.
На добър път! Аз се отправям към Пайнера, че моето ниво си е за там.

 
  ...
преди: 18 дни, 19 часа
hash: 2a9f148bc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Авторке, номер 2 съм. Това, което си описала, удивително прилича на моите преживявания навремето (какви спомени ми върна само), макар че при мен не е за разказване какво беше...
Стана ми интересно - При теб, при положение, че си си починала, дали паниката вече не е заради самия изпит/курсова работа, а мисълта, че всичко ще се повтори, потрети... с всеки път по-зле, защото "залога" е все по-голям. При мен така беше и се чувствах като в капан - хем не мога да допусна само по любимия си предмет да имам ниска оценка (реална възможност), хем не мога да се откажа, защото съм "набутала" нашите с хиляди. След като завърших, съм карала курсове, ходила съм на изпити, но никога не съм имала паники - защото не съм била обвързана с никого, сама съм си платила курса, не става въпрос за години. Все пак това е моята история, моите нерви се разбутаха яко (необратимо в някаква степен), ако при теб не е така - продължи си университета, всеки сам си усеща...

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 8 часа
hash: 5b16916b46
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Авторке, оценките са важни, но не са всичко. Като студентка вече би трябвало да си поизлязла от училищните клишета и да си постъпила малко повече на земята.
Помисли как само след 2 г. ще завършиш и трябва да работиш. Естествено, че е хубаво да имаш висока диплома, но много по-важни от оценките са реалните умения, заради които работодателят би те взел на работа. Разгледа ли обявите за работа с филология? Какво всъщност можеш да правиш, освен да учиш материал и да го възпроизвеждаш (знам, пишеш и курсови работи самостоятелно... )? Ама нещо реално, за което човек би ти платил да го направиш. Ей такива неща би трябвало да те вълнуват, а не оценките

 
  ...

...
преди: 17 дни, 19 часа
hash: fe56c9eebf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   № 7 ти лична счетоводителка ли си ми? Откъде знаеш дали родителите ми ме издържат. Аз обаче ще те осведомя, че съм работила и съм си събрала достатъчно пари за семестъра, макар че след като прекъснах и повтарям няма нужда да плащам такса отново. Но явно ти си по-наясно с финансите ми. А и... относно това, че нямаш думи – в такъв случай мога да ти кажа да натиснеш хиксчето в горния десен ъгъл! Никой не те кара да коментираш!
№ 8 Много си злобна и единственото, което ми е ясно от коментарите ти е, че мразиш хората със самочувствие, защото ти явно нямаш такова и доста са те мачкали Също така и ти изхаби не по-малко енергия от мен в писанията си! Ако не те интересуваше нямаше да ми пишеш коментар за втори път! А след като не заслужавам ''великото'' ти внимание, най-любезно ще те помоля да не коментираш историята ми!!! Все пак тя не е написана, за да се налага да ''затварям устите'' на коментиращите, а просто, защото имах нужда да СПОДЕЛЯ това с цел да видя има ли/имало ли е хора с такъв проблем (не само заради оценките, а също и за състоянието на страх, отвращение от съответното място). По-полезно би ми било, ако някой ми каже би ли напуснал специалността и да я замени с друга или би я продължил но на по-късен етап. Освен това № 8 за твое сведение не ходя да се хваля с шестиците си!!! Аз си ги искам за себе си, без да ходя да си показвам студентската книжка на Сульо и Пульо. Историята ми не е за хората с ''измислени шестички'', а за мен! И да – ИМАМ високо самочувствие и смятам, че е с покритие не само заради оценките, а и заради всичко, което съм преживяла, доказвала, градила и т. н. не само в университета, а и в живота. Каквото не ми е изнесло съм изхвърлила, каквото съм искала или го имам, или като не го имам пак ще намеря начин да стане на моето!!! Храня си егото, ама МНОГО, защото смятам, че заслужавам много от живота!
№ 5 ти не ме гледай ще завърша ли, а си виж грешките: "Да учиш висше само за оценки и надпревара с другите е пълна глупости. '' За такова нещо като пълнА глупостИ за пръв път чувам, но то с тройки и четворки така е. :)
№ 9 Съжалявам, че още в началото не отговорих на въпроса ти. В цялата тема май само ти не ме осъди каква съм нещастница и подходи с разбиране, за което сърдечно ти благодаря. Проблемът ми не се появи заради курсова работа или някой конкретен изпит. Просто изпитах страх от провал. Признавам си, че е много лоша черта да не можем да губиш и аз я имам. Дори за мен е ''лична победа'' (колкото и странно да звучи), че съм си спазила максимата:, , Или шест или две''. Знам, че е странно, тъй като да наистина не съм се провалила, но и не съм постигнала нови успехи, сега повтарям, както каза № 5 може и да не завърша в близките десетина година, но знае ли се. През последните дни сериозно се замислям дали наистина да не сменя и университета, и специалността и да започна работа. Но в момента се чувствам много изтощена психически – имам усещането, че съм като електрическа крушка, която е гръмнала и сега не може да свети. Надявам се, нещата да се променят към добро, но не знам кога ще се случи това.

 
  ...
преди: 16 дни, 10 часа
hash: 4b9a4691e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   От 2/9: Здравей отново, авторке. Аз исках 6 или най-малко 5 само по един предмет. Заради самия предмет, по другите не съм държала на оценки, но така стана, че бяха високи. И накрая ми остана този изпит и държавния. На този изкарах 6, на държавния не ми пукаше колко ще имам, но ме беше страх да не изпадам всеки път в паника и да става нещо и никога да не завърша (а вече работех по специалността). В 1-ви курс изпитах отвращението, за което говориш, а отидох с голям ентусиазъм и очаквания, които се разбиха на пух и прах. Родителите ми са добри хора, но на тема пари са малко фанатици. Всичкия стрес (както вече казах) ми разбута здравето. Сега ми е смешно как не съм теглила една майна на всичко и всички тогава, но тогава просто нямах сили от изтощението на организма. Цялата тази история се отрази много и на самочувствието ми - разбрах, че то е една илюзия - днес го имаш, утре се оказва, че си се набутал в някакъв капан. Но поне се научих да се пазя и да премислям добре всичко.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker