Споделена история от Образование |
Имам психически проблем! Как да преодолея параноите?
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1145 пъти
Здравейте! От близо три години страдам от някакви негативни мисли и паранои! Постоянно си влошавам неща, имам негативни мисли, и по този начин погубвам живота си. Не съм умствено изостанал, нито пък съм затворен човек, напълно нормален младеж съм, завършил средно специално образование, имам постоянна работа като сервитьор, излизам със приятели, общуваме си, харесват ме като човек, и съм на 25 години и 5 месеца. До 2016 година, включително, нямах тези проблеми, имах и приятелка тогава, всичко си беше наред, лятото на 2016 година се разделихме, но въпреки кратката ни връзка и раздялата, приех нещата нормално, нито съм тъгувал за нея, нито депресиран, просто си казах че има и други момичета и явно не си заслужава да я мисля, но реално психическите ми проблеми тръгнаха след раздялата ни. От тогава започнах да се притеснявам за всичко случващо се, и то неоснователно. Ще дам няколко примера, разхождам се по улицата, някой непознат ме поглежда в очите, не му обръщам внимание, но на ум, веднага си казвам следното, ето този човек не ме харесва, явно има причина да ме гледа, сега явно иска да ме нападне, и почвам да проявявам някакъв страх! Постоянно имам чувството че познати и приятели, не ме харесват, постоянно имам чувство че някои планира да ме напада, без да има основателна причина, или пък че говорят зад гърба ми, въпреки че ме харесват и ми помагат. Реално е така, и знам че всичко е в главата ми и мислите ми, но не го приемам и продължавам с негативните мисли. След всяко едно излизане със приятели и познати, след срещата почвам да се притеснявам че съм направил лошо впечатление, че някои не ме харесва, че някои ще ме избягват, а реално на следващия ден разбирам че са ме харесали като компания и пак ще ме извикат, но аз вместо да повярвам, продължавам с негативните си мисли, и си мисля че ме лъжат по този начин. Негативните ми мисли не са свързани само със общуването и излизането със приятели. За всяко едно нещо имам притеснение, страх.
Сега последното което ми е в главата, понеже съм на 25 години, започвам да си мисля че съм прекалено голям, един вид възрастен, мисля си че ми е късно вече за да се забавлявам, да излизам с приятели, да ходя на купони или пък да се занимавам с момичета, или пък за всякакви събития. Не го приемам, все ми се иска да съм на около 20 години, все едно след навършени 20 години е късно, ето това е в главата ми. Да знам, след като споделя със близки приятели които ме разбират правилно и няма да ме предадат, техния отговор е че имам някаква параноична психическа болест, и всичко е в главата ми, обаче не мога да ги изкарам тези негативни мисли, и продължавам.
Сега искам да си намеря нова среда, да започна да се занимавам със нещо, или някакви тренировки, нямам предвид някакъв спорт, където трябва да започнеш като дете, говоря изобщо, било фитнес, плуване, танци, йога, пилатес или нещо друго, но все си мисля че съм закъснял, че вече е късно, абе все едно съм възрастен и ми е минало времето. За някаква промяна в живота ми, или изобщо за неща които се правят на младини! Все си мисля че на 25 години и 5 месеца е късно.
И въпреки това се притеснявам че съм на 25 години и 5 месеца, защото все си мисля че ми е късно и че съм прекалено голям, а може би сега ми е моментът. Причината поради която поддържам приятелски връзки, е че не си показвам негативните мисли, пред другите се държа нормално, но вътре в мен, става голяма вътрешна психическа война. Не знам на какво се дължи всичко това! Преди съм имал нормален живот, имал съм и детство, не се сещам да съм пропуснал нещо. Но, аз съм си такъв, параноичен човек, все имам притеснения, страхове, все си мисля че ми е късно вече за описаното по горе. Дали това реално е така, или просто всички тези негативни мисли за в главата ми? !!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: effb2e74a8 |
|
1. Доста дълга история си написал, от което личи, че изживяваш наистина тежко проблема си.
Споменаваш в историята, че имаш страх от това дали хората, с които си се събрал в компания са те харесали. Хубаво е да знаеш, че няма как всички да те харесват - едни ще го правят, други не, но това не бива да те вълнува чак толкова. Хубаво е, че в последствие осъзнаваш, че са те харесали, но трябва да си подготвен, че е възможно не винаги да е така. За това трябва да си изградиш самочувствие, за да не ти пука чак толкова какво ще кажат хората.
Иначе, останалото не мисля, че е някаква психическа болест, много хора имат негативни мисли, но това не означава, че са психично болни. В твоята ситуация предполагам, че с тези мисли психиката ти се опитва да ти уплътнява свободното време. Има и друго - колкото повече премисляш някакъв проблем, толкова по-дълбок и мрачен започва да ти се струва той. Така можеш да се окажеш заобиколен от проблеми, ако не погледнеш и към хубавата страна на нещата и живота. :)
Много добре си решил да се запишеш на някакъв спорт, това ще те разсейва от мрачните мисли и ще се запознаеш с нови хора.
Успех!
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: f262b89270 |
|
2. Проблема ти е, че не живееш вмомента...
Не мога да ти обясня как да се избавиш от мъките по-добре от тази книга:
Силата на настоящето - Екхарт Толе
|
|
