НЕ харесвам специалността, която уча, има ли още хора като мен?
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1692 пъти
Тази специалност която записах ми е втората. Първата изкарах само един семестър и не издържах точно поради причината, която сега ще кажа и за сегашната специалност, която уча. Записах я защото мислех, че като уча редовно, всеки ден по малко, ще ми е лесно, но съм се залъгала. Справям се отлично, винаги си взимам изпитите с високи оценки, по различно от 5 и 6 нямам, на поправки никога не ходя. Там е, че всички протоколи, всички курсови работи и всичките ми подготовки за изпитите, всичкото учене го правя с една огромна тъга и депресия. Сега ще си помислите, че щом съм отлична студентка, и имам само шестици и петици значи много уча, а щом много уча, значи ми харесва. Да, така излиза по пътя на логиката. Но истината е, че аз уча по задължение. Всичко, което изискват от мен в университета го правя само и единствено, защото знам че е мой дълг, който трябва да изпълня, за да завърша. Но това всъщност е най - омразното нещо, което правя в живота ми. Студентските години са най депресиращия период който досега съм имала през живота си! Онези тинтири минтири че студентските години били най хубавите години през живота на един човек са една долна лъжа за мен! Не знам защо изобщо говорят така някои хора. Ако и вие мислите така кажете ми кое точно му е хубавото? Това че ни тормозят с 100 трудни курсови работи дето са толкова ангажиращи и отнемат време? Това че постоянно имаме домашни и протоколи и не ни стига времето за почивки през почивните дни от тях? Това че ни мъчат и с дневници за заверка за практиките доста от които са С ОБЕМА на една дипломна работа???
Това че ни дават 10000 тона материала за учене и, че дори да си от редовно учещите студенти които учат всеки ден и не оставят всичко в последния момент, то времето пак не стига? Да, аз съм такава, от редовно учещите и времето пак не ми стига, защото постоянно забравям и преговарям!

Стресирам се постоянно от всичко което имаме да правим! Подлагам се на психически тормоз! Почивните дни искам да изляза с приятели, да се забавляваме като всички млади, а не мога и им отказвам все по често предложенията да се видим заради протоколите и ученето...
Да, аз съм отлична, редовно правеща си всичко студентка, но никой от колегите ми и асистентите там не знае, че тази моя подготовка е била с цената на голяма депресия, направена с нежелание и с много рев...

Казах и на майка ми и тя не ме разбира, крещи ми че се държа като разглезена принцеса, която иска всичко в живота й да й е безгрижно и бяга от трудностите вместо да се изправи срещу тях и, че тя навремето била имала много повече протоколи, курсови работи и проекти да прави и, че не е мрънкала и да се стегна и да завърша и че нямало да ми плаща семестрите на вятъра..

Един ден забелязах нещо. Че мен ме влече науката зоология, имахме такава в нашата специалност и това беше единственото което може да се каже че учех с желание. Най ми харесваха практическите изпити при които трябваше да разпознаем различни видове животни да им знаем латинските имена кой клас разред семейство и прочие са. Разучих къде се учи зоология, видях че може само в СУ но само като магистратура и условието е да имаш завършен бакалавър "Биология и география" ; "Биология и химия". ; "Биотехнологии", но моята специалност не е включена...

Дааа, знам отговорите. Едни ще ми кажат, че не е късно да прекъсна и тази специалност и да запиша биологията и после зоологията знаейки че това вече ми харесва, други ще кажат да избутам това което сега уча и после да запиша това, което искам и тамън да имам две дипломи.

Там е че това което сега уча вече ТОТАЛНО ви казвам ме изхаби, изтощи, извади ми душата и вече изгубих желанието си да уча по каквото и да било друго нещо, дори да е нещо което ми харесва наистина! Защото хора аз съм трети курс и ЕДИНСТВЕНИЯ мотив който ме кара да продължа е този че ми остава само година и половина и догодина 2021 г. лятото или когато там е дипломирането КРАЙ НА АДА!!!! И ПОВЕЧЕ НИКАКВО УЧЕНЕ! КРАЙ НА ТРУДНОТО в живота. Това си казвам разбирате ли? Ако знам че след това наново ще започна друго висше пак ще рева и ще се тормозя! За вас може да не е късно, но за мен е. Не искам никакво учене повече. Още повече никакви курсови, никакви протоколи, никакви дневници, никакви тинтири и минтири. Намразих ги!

Има и втора причина която ме спира. Нали преди зоологията трябва да имам бакалавър по една от специалности които изброих. Аз откъде да знам, че по биологията и химията или биологията и географията примерно, пак не тормозят студентите с тъпи, досадни, гадни курсови работи... вече не знам какво да очаквам ако някой учи или е завършил една от тези специалности може да ми каже дали е много трудно или е по лесно? Бих се зарадвала ако по тези специалности дават заверка само при 100 процента присъствие на упражненията и НЕ ни карат никакви самодейности да правим. И ако на практиките също дават само за присъствие заверка и не ни вадят душата с дневници за писане или разни отчети. И единственото което се изисква от нас е да учим да изпитите.
Ако има такава специалност кажете ми. Не искам никакви домашни, единствената самодейност която признавам е дипломната работа, всичко друго дето се прави само за едната заверка... еми сори братче, излишно е за мен. Ако биологията и химията или биологията и географията или биотехнологиите от СУ са такива каквито искам и после и по зоология си процедира по същия начин, значи е за мен тази специалност но вече се изхабих ужасно много.


Има ли още някой който е завършил нещо което не му е на сърце нито изобщо работи по тази специалност и късно е осъзнал коя е специалността за него? Ще се радвам да чуя защото се чувствам прецакана. Но явно като млади всички правим грешки от този сорт и късно осъзнаваме какво искаме!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: 30d01884a7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Каква ти е специалността? И аз не харесвам специалността си. Много хора са като теб и не си единствената. Аз дори не ходя на упражнения и лекции. Не се чувствам на мястото си, не ми приляга. Чувствам се унизително когато ми се наложи да кажа каква специалност уча. Затова няма да напиша и тук. Въобще не би ме бивало и да работя по нея.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 61f1cc9cf5

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, аз съм в подобно положение, чета май вече 2 пъти твои публикации по въпроса, ако си от София, искаш ли да се запознаем, аз съм момиче на 22 и също бях писала тук и ти ми коментира.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: ab4d49fd93

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Авторката: Номер 1, абсолютно същото е и при мен - чувствам се унизително когато ме попитат какво уча и го кажа, защото не го харесвам и няма да го работя. Затова и не го споменавам тук. А и повечето ми колеги ми се карат колко неориентиран и консуматорски настроен човек съм, даже се карат на един мой колега, че ми прави мечешки услуги и ме е страх да не го настроят срещу мен един ден и той да спре да ми помага, защото причината да стигна дотук е само неговата помощ и факта че някои курсови работи ми ги прави той. Това също е причина да не казвам специалността си, някой от колегите ми може да ме познае и да се разчуят клюки как вече и по сайтовете се оплаквам. 2, коя твоя тема бях коментирала, че коментирах доста и не се сещам. И аз ще се радвам да се запознаем, ако имаш идея как да стане :D Защото това е анонимен сайт и е забранено да се дават неща като скайп, поща и каквото и да било. А също още един въпрос към номер 1: каква е твоята причина да учиш тази специалност щом не ти харесва? И има ли нещо което си открила че би ти харесвало и, че там трябваше да е твоето място? И ако да, каква е причината да не прекъснеш и да запишеш това което искаш? Защото при мен е следното - когато записах това което уча не знаех какво искам, чак сега като стигнах до трети курс вече се ориентирах и разбрах коя е моята специалност която бих учила с удоволствие, но причината да не искам да я запиша е че вече съвсем се изхабих от учене, чакам само да мине едната година и да завърша, след което не вярвам да ми е до университет никога повече, било то и за специалност, която ми харесва, просто някак си изгубих всичкия мотив и желание, което имах преди... При вас номер 1 и 2 така ли е? И каква е причината все пак да искате да се насилите да завършите?

 

...

горе^

преди: 4 години, 4 месеца hash: 7cd2573aab

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Първото нещо което трябва да направиш е да анализираш себе си и какви са ти силните страни и интереси. Трябва да се опознаеш. Второто нещо което трябва да направиш е да проучиш какви специалности има които рефлектират интереса ти. Третото нещо което трябва да направиш е да анализираш пазара и това какво се търси, както и какви условия има за реализация. Трябва също да анализираш потока от други хора които са учили или учат това из страната, както и да се замислиш как да добиеш опит и практика докато учиш - по същият начин по който минават през напрежение медиците. Това е формулата. Останалите прекъсват или изилизат със дипломи които са им поредната хартия. Само учене на теория не става. Трябва да се търсят варианти за практика. Теорията се мени или обгражда в много случаи опита на други. При все всичко еволюира (освен с изключения науката в някои аспекти). Трябва ти практика а от там можеш да научиш и теория в допълнение на това което уж четеш. Запомни че много специалности навсякъде по света, във който й да е университет могат да са пълни миксове от какво ли не. Да, от обща култура да се знаят - окей, но ако търсиш конкретна професия - тогава трябва да анализираш и да подбереш конкретна специалност. Другото нещо е че може потенциално сама да си създаваш работа. Успех

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 7e98e20ac3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Все повече студенти споделят в този сайт, че не са доволни от специалностите си, което е лошо. Всички записвате нещо веднага след завършването без да сте ориентирани. Тук голяма роля играят и родителите, които карат децата си бързо да станат студенти, без да са намерили призванието си. Естествено, че има много хора, които са завършили едно, а работят съвсем друго по същата причина. Хора, следвайте мечтите си! Направете така, че университета да е от полза и д ви даде необходимите познания за рова, което искате да бъдете. Няма смисъл да записвате нещо просто ей така. Тези, хора, които казват, че студентските години са най-хубавите са го карали през просото и не им е пукало въобще за задачи, оценки, а за купони и изживявания. Всеки сам си определя университетските години. Моят съвет авторке е да стиснеш зъби още малко, колкото да си изкараш бакалавъра, за който и без това родителите ти пръскат толкова пари. Разбирам те, че се чувстваш ужасно и, че никакъв живот не живееш, но се опитай да се отпуснеш. Не се старай да изкарваш високи оценки, просто гледай да завършиш някакси. После хубаво си помисли какво наистина ти се учи и работи, защото иначе няма смисъл да учиш нещо, което не ти харесва. Университетът е място, което трябва да ти помага да се развиваш, а не обратното. Жалко е, че всеки става студент без да знае защо. Ж19

 

...