Как да провера този разговор с нашите?
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1475 пъти
Здравейте, на 20 години съм, втора година уча Право. Главната причина, поради която го уча е, че майка ми е юристка и ми го подметна като идея в 12 клас. Записах право, просто защото не си бях харесал сам специалност и се чувствах задължен да започна висше веднага след училище, както и стана. Та, сега съм втора година и вече силно усещам, че това просто не е моята сфера. Честно казано искам да прекъсна поне за година, за да усетя поне малко почивка от учене, то беше 12 години училище и после веднага университет, бих учил, но не веднага, бих си взел година почивка и не мисля, че би било право, както иска цялото ми семейство. Две сесии успях някак си да избутам, скоро е третата и еднаквото и при трите е, че ме подтискат или не знам как по друг начин да се изкажа. Не се чувствам щастлив и надъхан в тази специалност. Най-големият ми проблем е, че не знам как да проведа този разговор с нашите, защото те искат да завърша. Имат големи надежди за мен и не мога да спра да мисля, че ако им кажа това, ще бъдат най-вече разочаровани, а аз не искам да ги разочаровам, но и не мисля, че трябва да продължавам с нещо, което не ме прави щастлив, за угода на някой друг, дори да става дума за семейството ми. Също така са хвърлили пари и за семестри и за учебници, даже съм склонен да им върна тези пари, защото имам работа, която ми плаща добре. Просто не знам как да продължавам и се чувствам до някъде насилен да уча нещо, което не искам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: f05c1fc9af

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не знам какво да те посъветвам, при мен е същата ситуация. Семейство юристи, влязох с Право. Отдава ми се, но просто не е моето нещо.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 34280308c9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Отиди лятото някъде в чужбина на бригада и така още си събереш мислите. Не и задължително да работиш точно юрист, като завършиш.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 65fb2cdf87

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Всичко е заради болните амбиици на родителите. Имат много надежди за теб, искат да станеш еди си какъв, защото така си щял да изкарваш много пари после и ако не го изпълниш - си пълно разочарование за тях. В същата ситуация съм. Както и много други млади хора, само като гледам колко нови теми излизат за това, че не си харесват специалностите. Както и да им го кажеш, те ще останат разочаровани. Но трябва да го направиш за да си свободен и да не си докараш някоя болест от тази депресия. Ж19

 

...

горе^

преди: 4 години, 3 месеца hash: 16c0b09bc8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Завърши си го, а после не е казано, че ще го работиш. Юридическото образование ти дава познания в много сфери и е полезно в живота като цяло, дори за това да ръководиш собствен бизнес. Не съжалявай, това е една от най-смислените специалности, които можеш да запишеш.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 633694b8d2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Много позната история. И аз уча специалност, която аз сама си избрах / даже и аз самата не знам защо/, просто за да се води, че уча нещо, защото майка ми искаше да уча и да завърша нещо. В началото се заблудих, че моята специалност е медицината. Понеже обичам химия и биология и мислех, че ще ми е интересна, но още първия семестър като видях колко много за учене има се стресирах и се отказах. Особено като разбрах, че учейки медицина така ще се лиша от свободно време и няма да имам време за почивки и излизане с приятели. Пълен абсурд няма да си причиня това. Но изобщо не ми се щеше да започвам работа, а майка ми това щеше да ме накара. А аз исках да си почивам още малко, да си поживея още безгрижни години и записах специалност колкото да има нещо, което да замени училището и за която чух, че лесно се минавала. И сега съм разочарована от избора си, защото не е баш лесно, има си много материал за учене, много курсови работи, които не разбирам... добре, че поне имам един добронамерен колега, който ми ги прави. Исках и тази специалност да прекъсна още първи курс, но майка ми беше изрично на мнение, че няма за втори път да плаща семестриални такси на вятъра и, че за решението ми за медицината е съгласна, защото това е призвание, но поне тази специалност да се стегна и да завърша щом съм я записала, така казва... и така, мъча се, боря се, издържах, вече трети курс.. още една година да избутам бакалавъра ми остана пък се надявам нещата да се обърнат в някаква полза след време. Та авторе, проблема ни е този, че се водим по това какво искат мама и тати. И аз самата се чудя защо някои хора сме такива, а не трябва така. .. ние за себе си ли живеем или за щастието на другите? Айде на мен една година ми остана, ще мине и замине бързо ( това ми е единствената мотивация да продължа сега), но за правото не съм сигурна дали се учи бакалавър или директно магистър? Защото ако е второто и предвид че си втора година заслужаваш ли още цели 3 години да се тормозиш... помисли над това. Родителите ни просто не са склонни да ни разберат, че не всичко е учене, не всичко е само високи цели и постижения...

 

...