На къде и как да продължа
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 952 пъти
Здравейте,
пише ви млад мъж на 23 години, защото се чувствам ужасно объркан и не знам как да продължа от тук нататък. Записах компютърна специалност във ФМИ към СУ, беше голямата ми цел, когато завърших 12. клас. Влязох, бях доволен, мотивиран, но после сякаш адът се стовари върху мен и до ден-днешен това чувство не ме напуска. 3-ти курс съм, като за втора година съм прекъснал, тоест 2-ри курс карах два пъти и сега 3-ти карам 2-ри път. Още първия семестър се чувствах изгубен, не на мястото си, негативните чувства започнаха да ме обземат, исках да напусна, но майка ми просто не спря да ме натиска, стиснах зъби, минах втори курс и там ми се наложи да прекъсна, поради определена бройка невзети изпити. Депресията ме налегна жестоко, не разбирах материала, бях гола вода по програмиране, започнах и работа колкото да се издържам малко от малко. С 300 зора взех 1-2 изпита и едва записах трети курс. Тогава направих най-успешния избор в живота си, в който успях да спечеля място за един курс, който беше много успешен за мен, напреднах много, завърших го и вече благодарение на него работя от 10 месеца на добра позиция за момента. Но с университета продължавам да дълбая дъното. Имам два от втори курс и четири от трети, в 4-ти ме чакат нови 3, докато евентуално стигна държавни изпити. Проблемът е, че има предмети, по които почти нищо не разбирам и един такъв, по който съм скъсван 6 пъти по абсолютно категоричен и безапелационен начин, независимо какво пиша на изпита, какво знам или съм разбрал. Мотивацията ми с университета е около и под нулата. Боли ме, че разочаровам нашите и най-вече майка ми, макар че тя казва, че всичко ще е наред, този ад ще приключи, ще се справя и т. н. Но истината е, че не вярвам в себе си, не мисля, че имам силите и възможностите да си събера изпитите, сякаш за твърде тежки за мен. Няма и много кой да ми помогне, защото повечето колеги завършиха или приключиха, преклонили глава. Тези вече 4 години и 1/2 в университета удариха ужасно много по самочувствието ми, накараха ме и още ме карат да се съмнявам в себе си, депресират ме и не знам как ще се измъкна от тази ситуация. На работа разпитах колеги, които са били в моето положение и по-сложно и са се преместили в НБУ като са им признали доста от изпитите и сега продължават там. Обмислям и този вариант, но ако трябва да съм честен малко ми липсва смелостта да се махна и да опитам там. Това е като да имаш ужасен партньор в живота, но не се разделяш с него, защото си го познаваш и не знаеш какъв те чака по-късно. Просто потроших много усилия, нерви и време и ще бъде ужасно да остана без едничката диплома. Иначе уча неща, които са ми интересни, практически, стремя се към развитие, но изпитите и проблемите в университета ме теглят надолу.
Ако може да ме посъветвате вие, ако сте имали такива проблеми или пък сте точно като мен и сте се измъкнали, ще се радвам да чуя ваши мнения. Ако имате нещо да споделите, посъветвате, дори покритикувате, ще съм много благодарен да го направите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: 3f378f5ea5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Понеже никой не ти е писал аз искам да те окуража. И аз съм студентка 2 курс и имам да взимам един изпит. Миналата година не се явих пт глупост и сега съжашявам адски много. А той е по нещо което съм учила в училище. Знам че е само един а не като теб дето имаш повече, но се притеснявам. Искам да те успокоя че все някак ще ги вземем важното е да сме живи и здрави! Успех! ☺️

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 964b5c2128

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Трудността идва от факта, че работиш, опитваш се да учиш, и повечето неща не можеш да разбереш. Т. е. трябва ти спокойствие и време, за да задълбаеш и да огледаш темите по предметите. Не знам как са ви организирани лекциите и упражненията, но ти въобще успяваш ли да присъстваш на тях? А имаш ли откъде да учиш? По какъв начин се подготвяш въобще? Пробвай следната схема - всеки ден си разработвай и оглеждай нещата, които сте взели през деня. Това ще ти отнеме около час и половина, но много помага. Разработвай по един въпрос от конспекта от поправителните на ден. Хващаш химикала, четеш и пишеш най-важното. За 1 месец ще разбратиш 1 предмет, ако всеки ден работиш. Това ти е около час на ден. За 2 месеца - два. Тези 2 изпита ги чистиш през поправителната. Т. е. трябва да се занимаваш всеки ден, създай си навик просто. Вярно, два часа и половина на ден ще отделиш, но ще успееш. Изпитът с 6 поправителни е нещо отделно. Поговори с хора, които са го взели, да видиш откъде са се подготвяли и как са успели. Струва ми се, че там трябва да те изпита друг преподавател - има ли начин да се уреди?

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: dec38fb792

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Здравей. Най-важното е, че си записал това, което истински си желал. Може би си малко разочарован от специалността, защото си я подценил, но не се отчайвай. Вярвам, че така е трябвало да стане. Мисля, че на първо място, най-големият ти проблем е стресът и притеснението. Опитай се да се успокоиш, това е просто един университет, една диплома, не е решаващ за живота ти. Уредил си се с работа, от която си доволен, така че горе главата. Не разбираш материала заради големия страх и не осмисляш какво четеш, това мисля, че е проблемът. Повярвай в себе си, ти можеш! :) Гледай по-ведро на места, колкото и да е трудно. Това са просто няколко изпита. Всичко зависи от теб, така че ще ги вземеш. Попитай преподавателите какво трябва да знаеш за изпитите, на които си скъсан, за да ти помогнат евентуално. Другото, което ми идва наум, мислил ли си да ги вземеш с преписване? Било то от телефон или слушалки? Държа само да кажа, че си страхотен човек. Виждайки начина, по който се изразяваш съм далеч от мисълта, че си глупак или необразован. Интелигентен си, повярвай в себе си. Този университет е просто сграда не бива да позволяваш да рефлектира на самочувствието ти, оценките са важни, но далеч не са всичко! Знам ли и аз, решението е вътре в теб опитай се да чуеш вътрешния си глас :)

 

...

горе^