Мъки и агония от стоматология!
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1550 пъти
Здравейте, бъдещи читатели!
В тази история аз ще се споделя най-големия свой
проблем в живота, продължаващ вече седма поред година. Но първо ще започна с кратка предистория...
Роден съм в град Враца през 1994г. През 2013г. завърших средното си образование в СОУ, , Христо Ботев" с високи оценки. През юли същата година държах изпити по биология и химия в МУ-София. Взех ги успешно, макар и с не особено добри оценки. Но въпреки това ме приеха в специалност, , Дентална медицина", която беше детската ми мечта. Дотук всичко ви звучи като цветя и рози, нали? Но какво ли щеше да последва...
Още от момента, в който започна учебната 2013/2014 година тръгнаха проблемите. В I, II и III курс те бяха поносими- практически проблеми, един-два невзети изпити и колоквиуми. Запитвах се дали да не се откажа, но вътрешният ми глас казваше, че това са бели кахъри и, че всичко ще се изглади с времето. И така до злощастния IV курс. Тогава стоматологията наистина започна да си показва, , рогата".
През IV курс изживях АД НЕЗЕМЕН! По конкретно, имах проблем с намирането на деца за лечение на зъби по предмета Детска дентална медицина. Асистентът започна да ме заплашва, че няма да ми завери, което означаваше да прекъсна образованието си. Молих колегите си отчаяно да ми преотстъпят поне едно дете, за да имам някаква свършена практическа работа през семестъра. Отговорът бе категоричен:, , НЕ! ". По чудо намерих в края на семестъра едно момче. Но възникна проблем. Асистентът ми каза да му излекувам един кариес, който се оказа пулпит впоследствие. Помолих асистента да погледне зъба и да изкаже мнение, но той отказа (длъжен е по Правилника да види и да одобри лечението). Пломбирах зъба така. След 10 дни бащата на момчето ми звънна бесен. Било е наистина пулпит! Опитах се да му разясня, че съм работил внимателно и, че асистентът носи отговорността за избор на лечението. Но бащата не ме разбра. Той отправи смъртни закани към мен. Рухнах изцяло оттам нататък. Чувствах се като престъпник. Родителите също хвърлиха вината върху мен, а аз бях напълно невинен. Действах по заповед на асистента.
Следващите месеци нещата допълнително се влошиха. Въпреки, че успях да стигна до края на V курс, проблеми възникнаха и по другите предмети. Четях, учех, полагах къртовски труд, но без резултат. Пациентите ми бяха несериозни и ми проваляха труда. От отличник в гимназията, станах пълен тройкар в университета, на границата с двойката. Като за черешка на тортата, след V курс не взех и един изпит и трябваше да прекъсна за една година. Това беше пълно унижение за мен. Всички ме гледаха като че ли съм олигофрен. Майка ми й се смееха на работа, заради мен. Тя започна да пие антидепресанти. Психическите ми мъки се утежниха. Загубих желание да живея. Намразих себе си. Развих хронична депресия. Исках да умра!
След злощастната година, през късния септември 2018г. някак го взех този изпит и записах VI курс (преддипломен стаж). Но за съжаление старите проблеми с пациентите се завърнаха. Сега е януари 2020г., а аз все още не съм ги изчистил. А след 3 месеца (ако е рекъл Бог) ще се дипломирам.
Осъзнах много късно, че денталната медицина НЕ Е за мен. Надцених себе си. Съсипах здравето на себе си и цялото семейство за една изключително неблагодарна и мръсна професия. Сега уча, защото баща ми е много болен и ще трябва, като завърша, да изкарвам пари, и за себе си, и за да помогна на семейството си. Но е пределно ясно, че здравето ми няма да издържи "присъда" от 40 години работа стоматология. Ще трябва да потърся друга професия, но не знам къде!
Моля ви, бъдещи читатели, да ме посъветвате какво бихте направили на мое място. Просто търся начин да поправя тази 7-годишна грешка и да заживея нормално отново! Моля, помогнете ми!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 3 месеца hash: 65622cdc2c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Щом усещаш,че това е призванието ти и сърцето и душата ти нашепват,че искат точно с това да се занимаваш,значи това е професията ти.Интуицията никога не лъже,тя е нашата връзка с финните измерения и трябва само да я послушаш.Аз така постъпих и не сбърках. По въпроса с трудностите-ами ти си се огънал при първата такава.Аз преминах през подобни неща,но драпах със зъби и нокти докато постигна своето.Няма смисъл вече да се отказваш=вложил си прекалено много,а и стоматологията е хубаво нещо,когато ти идва от сърце и я работиш не за пари,а с усещането,че си полезен на хората.В живота ще имаш много по-големи проблеми от този,с който си се сблъскал.Точно житейските трудности те каляват и правят силен духом.Бори се и ще успееш,живота не е купон както много хора смятат,а всекидневно себедоказване,борба,растеж и отговорност.Като те чета смятам,че ще успееш.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 3131255603

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Друго ми е образованието, но също много години го влачих. Прекъсвах 3 пъти. Третият път си казах, че се отказвам завинаги, въпреки че вече бях 4ти курс. Просто ми дойде до гуша, а и вече изглеждаше супер невъзможно да завърша, по лесно ми се струваше дори да започна от начало. Първоначално ми олекна, че най после съм взела някакво решение, но много скоро започна да се обажда онзи глас, който през деня мълчи и като си легнеш не ти дава да заспиш. Защо се отказа, толкова малко остана, а толкова време си вложила вече? Никой не ти е обещавал да е лесно, ако беше лесно всеки щеше да е вишист. Какво като си била отличничка, какво като знаеш, че имаш потенциал, щом не реализираш себе си? За какъв ти е този потенциал без грам самодисциплина? За какво бяха всички усилия до сега без документ, който да валидира? Поне беше студентка, а сега- необразована, супер първата в семейството без образование и т. н. Отне ми известен период да осъзная, че докато не приключа с това няма да намеря вътрешен покой. И за щастие хванах последния влак, презаписах в последния момент. Имах адски много отложени неща, имах над 9 изпита и практики. Но си казах, че този път хващам като куче и няма да пусна, докато не се случи и го направих. Успях! Беше много трудно, ходих, молих се за шанс да ме изпитат, търсих преподаватели, които вече са пенсионирани за да ми нанесат оценка, която се е изгубила по трасето на многото ми прекъсвания. Четях денонощно, имах ден с 4 изпита с материал над 2000 страници и се справих и с това. По едно време ми изскочи голяма трудност, точно на края, на финала- оставих за последно една избираема дисциплина, уж нищо сериозно. Обаче преподавателката отказа да ме изпита, разкрещя ми се по телефона, каза, че я притискам и изнудвам като я търся в последния момент, каза, че трябва да изчакам 10 месеца за да се явя на поправка при нея. Изобщо не очаквах такава реакция. Завършването ми се отлагаше с още една година и аз направо исках да се метна от някъде, коленете ми омекнаха, пригади ми се, почувствах се отвратително. По-рано майка ми ме беше свързала с нейна позната психотерапевт, тя ми даде казуси за един от изпитите. Като ми ги даваше, ни в клин, ни в ръкав ми каза: няма по-ефективен начин да направиш елементарното трудно, от това да го отложиш малко, нали? В този момент тази мисъл кънтеше в главата ми- как с отлагане допуснах най-лесното да стане непреодолима трудност. Междувременно през тези години се бях омъжила, вече имах две малки деца, малък бизнес- с всичко това бях ангажирала цялото семейство. Грижиха се за децата за да мога да уча, баща ми е ставал посреднощ да дойде вкъщи да ми ремонтира лаптопа за да не спирам. И сега трябваше да се прибера и да им кажа "Еми, не успях", " Въпреки цялата ви помощ, въпреки че си скъсахте задниците да ми съдействате, аз не се справих... Отново. " Главата ми щеше да се пръсне. Обадих се на тази Светла-психотерапевтката и й изсипах в 1мин резюме на последните 9 години. Тя ми каза, че получавам панически пристъп и ми оказа нещо като първа помощ по телефона. Накара ме да седна в колата на спокойствие, да си разкопчая дънките и сутиена и да дишам, повтаряше ми 10 мин. как да дишам и издишам, докато се успокоя. Каза ми, че още като съм отишла за казусите, е забелязала колко се изнасилвам и какъв натиск прилагам над себе си. Каза, че е късмет, че съм дала на късо чак сега. Накара ме да осъзная как през всички тези години правя това, отново и отново и му каза името - Бърнаут, емоционално изгаряне. Прочети за това. Перфекционистите са много склонни към Бърнаут. Особено, неосъзнатите. Няма да забравя как й казах, че съм мързелива, безотговорна и супер спряла, а тя ми каза "Не, човек, ти си свръх отговорна. Безотговорните хора изобщо нямат такива терзания. И на всичко отгоре си страшен перфекционист. Всички тези отлагания, не са от мързел, а от търсене на по-подходящ момент за действието. Действията по създаването на този перфектен момент, обаче ти отнемат енергията и времето за същинското действие. Мисли от рода на, ще развия бизнес за да разполагам с времето си и да мога да се отдам на учене, ще изчистя преди да уча, за да ми е комфортно, няма да започна сега, защото ще ме прекъснат след час и няма смисъл. Ти не се чудиш как да Не правиш действието, а как да го направиш в перфектните условия. А перфектно няма. Не съществува. Така можеш да отлагаш вечно и всяка нощ да страдаш от самокритика. Така, или иначе времето тече и моментът за действието идва, т. нар последен момент. Вече трябва да се действа независимо дали условията са перфектни, вече те движи напрежението. И какво става от много отлагане- учиш в най-тежките условия, под огромно напрежение, е как да си успешна? Още много полезни неща си говорихме, но постът ми става безкраен. В крайна сметка ми обясни, че единственото, което мога да направя в момента е да се успокоя и да приема ситуацията, да я разгледам странично. Да си представя, че човек, който много обичам е в нея и аз ще се опитам да му помогна или поне да го утеша. Направи ми хипнотерапия за сигурност и увереност и ми я даде да я слушам и вкъщи. Още през нощта се събудих от прозрението, че дисциплината е избираема. Тоест има и други преподавали, които мога да помоля. Не можех да проявявам, че не съм се сетила веднага. През тоя ден бях повторила думата избираема 100 пъти без да се сетя. Това става, когато си толкова фокусиран и напрегнат към проблема и неговите последствия, че си сляп за вариантите, не можеш да мислиш трезво. А, човече само да знаеш какъв кеф е да го приключиш, как се чувстваш като излизаш от университета с дипломата. Как си лягаш без терзания за първи път от сума ти години, толкова си заслужава. Прочети за Бърнаут и намери как да се презареждаш и да се успокояваш, не гони крайния си предел, бъди добър със себе си. Помисли си, кой би се справил в такава ситуация с цялото това бреме и електроцентрала в главата? Ми дай си разрешение да ти е трудно, ти да не си машина?

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 5fb76d4ea3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Не знам защо си стигнал до този извод, но според мен трябва да опиташ. Да работиш при някой, който да ти покаже и научи на всичко. Явно в унито не желаят да ви научат на практика как се работи.

 

...

горе^

преди: 4 години, 3 месеца hash: 3056fb1c42

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Олеле ама ти сериозно ли? Аз съм 12 клас и се колебаех дали да избера дентална медицина или медицина... Сега вече знам какво да избера... А относно въпроса ти не знам, не мога да си го представям.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 4efe7b8ca8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Колко деца искаш да оставиш без зъби преди да се научиш? Като се дипломираш пак асистента ли ще търсиш да ти поставя диагноза? В това е бил и смисъла на цялата практика, да вземеш правилното решение, а ако не си сигурен какво е то, да изходиш от по-лошия вариант и да го провериш вместо да караш ей така и да се надяваш, че нищо няма да се случи.

 

...