Нямам приятели в университета - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (106829)
 Любов и изневяра (25615)
 Секс и интимност (12570)
 Тинейджърски (20973)
 Семейство (5443)
 Здраве (8509)
 Спорт и красота (4406)
 На работното място (2506)
 Образование (6638)
 В чужбина (1425)
 Наркотици и алкохол (999)
 Измислени истории (767)
 Проза, литература (1570)
 Други (15261)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Нямам приятели в университета
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 2127 пъти
Здравейте, пиша тази история, защото искам да споделя опита си и да получа съвет.
Студентка първи курс съм.Попринцип винаги съм била стеснителна и съм изпитвала неловкост в социални ситуации, но бях си наумила да променя това, когато започна да уча в университет.
В началото се запознах със страшно много хора. Специалността ни сме доста хора, разделени на групи с по 20-25 човека. Още от първия ден се опитвах да съм отворена и приветлива. Но, много скоро се създадоха групички на готини и не-готини, като аз естествено попаднах в не-готините. Явно тези неща не свършват с гимназията. Всичко стана много бързо. Както първата седмица се запознавахме и имах надеждата че ще се разбирам с хората от групата си, така на следващата седмица всички изведнъж си станаха много близки. Едната част от групата почнаха да си дружат и извън университета, имат си отделен чат, имят си общи шеги, не говорят с нас и се държат надменно. Другата част, в която попадам и аз, сме изключително различни и не мога да намеря с никого истинска връзка.
Просто си бях създала представата, че по време на студентството човек ще си намери нови приятели и едва ли не, ще останат за цял живот. А аз до този момент не намирам истинска връзка с никого. Неловкостта продължава, а колегите, с които разговарям са дори и по-стеснителни от мен. Комуникацията ни е много трудна, а имаме дупки в графика от около час-час и нещо, където е едно голямо мълчание. Трудно ми е и да завържа контаст с хора и от другите групи, защото вече всеки си е станал приятел с някого.
Чувствам, че нещо в мен не е наред и едва ли не са ме "надушили", че не съм печена. Но какво да направя, просто при мен не всяка втора дума е "брат", "бате" или някакъв жаргонен диалект от песен на български рапър. Не съм от хората със страшно чувство за хумор и ми трябва време да се отпусна пред нови хора. Минали са вече 4 месеца и се отчаях, че изобщо ще си намеря някого.
Моля, дайте ми някакъв съвет, много ще съм Ви благодарна и ако споделите мнението си.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 8 месеца
hash: 08f8b5d654
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Много сме в подобна ситуация.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 9fb0e9da0d
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   И аз бях в подобна ситуация. Момче съм, наскоро завършил. Още преди университета си бях социален инвалид и естествено по време на унито нямах никакви приятели. Обменях по някоя дума, но никога не съм стигал до "приятелство". Точно както и ти го описваш.
Това, което се промени е, че реших да бъда по-уверен. Не знам дали и при теб е така, но аз не водих никакви разговори, главно защото бях срамежлив и неуверен. Имах чувството, че ако тръгна да говоря някакви неща, отсреща ще си кажат "този пък какви ги дрънка". Исках внимателно да избирам думите си и естествено от толкова премисляне накрая въобще не говорех.
Тогава видях една фраза "fake it till you make it". Става въпрос да се преструваш, че си супер уверен и готин и си сигурен, че човека отсреща иска да знае точно това, което ще му кажеш. В началото ти е малко странно, цялото това преструване, но колкото повече го правиш, мозъкът ти свиква с преструвката и я приема като реалност. Няква такава психология беше. При мен проработи.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 64bd27675c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Тоест, според теб готините са тези, които на всяка втора дума казват "брат" и "бате" ли? Това ли наистина ти е целта, да дружиш с подобни хора? След години ще осъзнаеш, че неготината група хора, на която в момента си член, всъщност е била готината, но ти не си го осъзнала навреме и тези хора са си останали приятели за цял живот, а ти с пръст в устата.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: c699b25174
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Университета не е съставен само от твоят курс. Има много курсове и специалности. Ако си на общежитие ще ти е по-лесно да завързваш контакти.
Винаги може да пишеш и във Фейсбук на някого. Например виждаш, че са качили снимки от дискотека и пишеш на някой от групата да те поканят следващия път да отидеш с тях.
Ако можеш да помогнеш с нещо например да им дадеш лекции може да те сметнат за полезна за тях и постепенно да станете приятели. Също след време и те могат да ти помогнат, ако ти се наложи.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 58d36415a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Да, и аз докато следвах, все чувах това "брат", само че "сестра" не съм чувал, а стане ли това, университета ще заприлича на манастир, защото излиза, че все едно си в някаква църква, сега няма да отварям тема за неправославните църкви у нас, всички знаем кои са и какви са! И все се чудя, защо така си викат, чак е дразнещо, докато в междусъседските отношения това обръщение липсва изцяло!

 
  ...


...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 81790698a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравей.
По принцип не пиша много коментари, но тук няма как да не кажа нещо. Първо искам да те успокоя, че наистина не си само ти така, знам че е кофти, и предполагам не си на повече от 18-19.
В моята ситуация е абсолютно същото, първа година студентка, в Лондон, само че съм на 29 и с детенце. Както разбираш повечето ми колеги са доста по-малко от мен, което на момента означава, че съм аутсайдер. Ние сме ужасно много хора (над 250) и е ужасна лудница, но аз от началото си знаех, че ще съм аутсайдер, заради годините ми. Знам , че ти е неприятно, но не си заслужава да променяш себе си, да се правиш на по-общителна ако си интровертна личност, само за да се харесаш на другите, това ще ти се отрази зле на нервната система.
Спомняй си главната причина, поради която си в университета - Да учиш. Концентрирай се върху това, вярвай ми, прекаленото комуникиране с други хора ще те разконцентрира върху важните неща. Така че, който не те харесва...жив и здрав.

Опитай да си намираш запознанства с хора с твоето мислене, някъде извън университета, не е нужно да са от там. Комуникацията с хора, които не те харесват (не може да се харесаш на всеки) или различни от теб ще ти влияе само негативно. Горе главата :)

Bluebell

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 4d7cb0248a
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ще ти дам няколко съвета , първо повдигни си малко самочувствието, няма такова нещо като готини и неготини и това ти го казва човек от т.нар “готини”.
Второ , намали си критерия - това са пълни глупости едва ли не че от студентските години на всяка цена ще си намериш приятели , защото аз под приятели разбирам съвсем друго , да от хората съм с който всеки говори , всеки се забавлява излизам и си говоря с всеки от групата и университета без задръжки , но определено не смятам че от всички след него ще поддържам връзка с повече от 2-3ма.
И трето - като човек който комуникира с всички и не прави деление между хората мога да те посъветвам просто да се опитваш да се впишеш в разговорите на колегите си , да се стремиш да си около тях , а не просто да си мълчиш и да се стесняваш . Ако в групата ти са хора с възпитание и без комплекси , сами ще те приобщят . Пък ако не стане горе главата за какво са ти хора който на такава възраст слагат етикет на човек по външен вид , или по държание и по това кой изглежда свит и кой отракан .
Успех
М24

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 8d19073261
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Завършила съм отдавна вече, но нека ти споделя моя опит. В университета при нас също се оформиха групи. С хората, с които после станахме приятели, много излизахме, преспивахме при едното момиче, по-бавно станаха нещата, но всичко беше супер. Изведнъж, явно е имало някаква интрига, която до сега не ми е ясна, но тези хора се отдръпнаха от мен. Като това стана рязко, но не му обърнах внимание, защото баща ми беше болен и често ходех при него, а и работех по това време. Никой не ми звънеше от тях, не звънях и аз, но само защото бях в труден момент и исках да съм до баща си. Той почина след няколко месеца. Исках да поговоря с някого, но явно нямаше с кой. Моите приятели демонстративно страняха от мен, те знаеха какво ми се е случило, но ме изолираха. Тогава това много ме нарани. Бях изолирана по непонятни за мен причини в труден за мен момент. Опитах се да звънна на някои от тях да се видим, но се измисляха извинения и не можех дори да се видя с някои от тях за разговор. Сега от позицията на изминалото време даже съжалявам, че ги търсех след това. Всичко става в този живот, понякога не ни е ясно, защо дадени хора с нас или не, по-лесно е като при теб. Защото не си се сближила още и няма кое да те разочарова. Ходи, пробвай къде ще ти е добре, ако с едните не ти в, после с другите.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 1987ac858e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Леле, а винаги съм се чудела само аз ли съм такава.Само на мен ли не ми е наред нещо? Абсолютно същата съм!В училище бях аутсайдера, не говорех с никого , не защото не съм искала, а защото хората ме отбягваха и явно са преценили, че не съм техен тип.Но приех, че просто не съм попаднала на подходящата за мен среда и си мислех , че в университета ще общувам поне с по - голямата част от хората, тъй като учим една специалност , което значи, че имаме общи интереси, че ще са мой тип, че там хората са по - зряломислещи и няма да странят от мен.
Първия ми ден в университета, още помня, как дойдох с желанието да съм приветлива и общителна с всички.Но нищо не оправда очакванията ми.Положението се оказа същото като в училище, даже и по - зле!В даскало може да не съм си била близка приятелка с никого, но поне ме уважаваха и ми помагаха когато имам нужда от помощ, доста хора знаеха положителните ми черти и ми се възхищаваха(понеже бях отличниката на класа),искаха ми помощ много често и я оценяваха, докато сега в университета положението е трагично.

Не просто че не общуват с мен, ами и чувствам че съм им противна! Точно така се държат.Странят от мен, не мога да завържа разговор с тях дори да опитам, ако опитам отговарят кимване и гледат да избягат от него,докато всеки си има приятел там и обикновено има двама близки приятели които са си заедно, седят на един чин, споделят си, помагат си в задачите, извън унито излизат, аз познайте - вълк единак.Сам - самичка.Абсолютен Сид.Чак като ни погледне някой преподавател или някой от друг курс отстрани, му става очевидно че аз съм излишъка в този курс.На.практиките като ходим всички са задружни и ходят заедно, а аз - сама,даже ако се загубя никой няма да забележи, че липсвам, честно ви казвам... много често се случва да изоставам , никой не се интересува какво ми е и къде съм.За това че не се ориентирам и не се справям с курсовите работи и не разбирам какво трябва да се прави на упражненията направо няма да коментирам , винаги имам нужда от помощ, сама никога не се справям.Като ги питам за помощ и да ми дадат записки от лекции дават, но им личи , че го правят с нежелание.И ето го парадокса.В курса ни има още едно момиче, абсолютно същото като мен.Стиснато, скромно, притеснително ,не общува с другите.Но нея я уважават!Сами идват при това момиче да го заговарят, чувала съм коментари за нея , че е голяма душичка, че е толкова скромна и добра, постоянно й говорят че няма смисъл да се притеснява от тях и да идва, да си говори с тях, сами й предлагат помощта си.А на мен никой не ми казва такова нещо нито някой е говорел нещо хубаво за мен, напротив!Даже ме коментират зад гърба какъв консуматорски човек съм!

Едно не разбирам.Това момиче е 1:1 като мен.Защо нея я уважават, сами идват да я заговорят, симпатична им е, а с мен се държат по абсолютно обратния начин.Защо?????Никакво обяснение не намирам след като нищо лошо не са видяли както от нея, така и от мен!!!!Никого не съм коментирала зад гърба, нито съм правила номера на някого,какво лошо видяха от мен??Ще ме попитате сега защо не се спраятелиш с това другото момиче щом и то е като теб, защото тя както е скромна, така е и стисната, в смисъл поставила си е някаква стена и не допуска хората до себе си, това обяснява и защо не общува с другите.Да,само с нея си общуваме, наистина много се разбираме,но не сме близки приятели, тя не го допуска, има си една стена както казах.Но не е там проблема.А, че не разбирам защо целия курс си говорят и са задружни, а с мен никой не иска??

Още един проблем.Най - мъчителния може би.За който наистина имам нужда да чуя има ли някой със същия проблем.Момчето, което си харесвам се познава с едно момиче, което е завършило в нашия университет.И това момиче се познава с колегите ми.Не знам дори каква специалност учи, не знам и дали със сигурност е завършила, но видях във фейсбук, че имаме общи приятели и, че това са колегите ми.Веднъж видях и снимка с тях.Проблема е, че ако се запозная с това момиче, то момчето, което си харесвам ми е в кърпа вързано поне да се запозная с него.И нататък се сещате какъв е проблема.
Как да се запозная с това момиче като съм 99.99999% сигурна че и тя като колегите ми ще ме отхвърли и няма да иска да общува с мен????
Познава се с тях както видях и кой знае сигурно са й наговорили негативизми за мен.Така предполагам.Ето и от ме боли.Ако бях нормално общуващ човек като всички останали щях да съм излязла с моите колеги там където са изчезнали и аз не знам къде и откъдето са се запознали с това момиче и аз да се запозная с нея.
А момчето не мога да го заговоря без да ни запознае някой наш общ приятел, това е абсурдно просто.Както съм притеснителна и не ме бива в общуването ,направо ще се издъня и съм почти сигурна ,че и той ще страни от мен.И това боли.

Много ме боли, че съм толкова различна.Така не мога да завържа нормално запознанство дори когато си харесвам някого.
Отделно съм и много грозна.Няма никакъв сексапил в мен за разлика от повечето момичета.
Абе с други думи казано единствения начин да съм щастлива е щастието ми да не зависи от абсолютно никого и никакви хора и да се науча да живея сама, без никого до мен, само за себе си.Никакви момчета, никакви приятелки.
Е да, но сърцето не пита.Като се появи някое хубаво момче просто се влюбва.И ме боли от мисълта защо съм толкова различна от останалите?Трудно се надживява това

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 41ee9e78cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Момче съм на 21. И аз в училище бях все отхвърлян и осмиван, докато всички други си бяха на групички, тогава ми беше и много важно какво мислят хората за мен. Като започнах работа отново бях отхвърлян от колегите, включвайки и по-възрастните такива. По същото време обаче четях и доста позитивна психология, защото имах вътрешни конфлитикти, които исках да разреша. В крайна сметка установих, че колкото по-малко се тревожа какво си мислят хората и колкото по-малко се опитвам да им се харесам, магически започнаха и другите да ме харесват. Странно е, но хора, които до преди две години са били винаги срещу мен, като видяха вътрешната ми увереност започнаха да се държат като приятел с мен.

Всичко започва отвътре навън, авторке. Ако ти не се харесваш, не очаквай някой друг да те хареса.
Друг е въпросът, че изглеждаш умно момиче, а каквото и да си говорим, повечето ни връстници просто не са такива. Нали се сещаш, че с подобни хора е малко трудно да ви се получи приятелството. Излиза ми в съзнанието една мисъл "на някои хора е просто дълг да не се харесаш". Тъй че, колкото и банално да звучи, бъди себе си и правилните хора ще се появят. :)

 
  ...

...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: b4d6f2b4d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   За да имаш "приятели" в университета, трябва да си богат и успешен още докато учиш там - така ще си спокоен, уверен, със самочувствие, хубави дрехи и като цяло - добър статус. Хората ще бъдат привлечени от теб като мухи на светеща лампа и ще имаш приятели в университета.

От друга страна - ако си беден студент, едвам свързващ двата края; ако вашите са обикновени бачкатори, живеещи от заплата на заплата и ти няма да наследиш и управляваш семейния бизнес - никой няма да се занимава с теб. На днешно време всичко е интереси и никой няма да се занимава с "обикновни" студенти с 5 лева в джоба, които са записали просто ей-така, за едната диплома, надяващи се да намерят по-високоплатена службичка с ненужната им дипломка...

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: e29db86eb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   И аз бях така.Не си единствена.Аз ненавиждам рап и чалга,колите бмв,татуировките(според мен това е грях аз съм вярващ)и подобни.Не ходех по дискотеки на кафе от дъжд на вятър.Според мен по-важно е следването и вземането на изпити.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 8f19a130f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Предстои да кандидатствам тази година. Притес ява ме точно това - без приятели в друг град...

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 5fce45a46b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Ох,ти ако си мислиш,че само ти си така,жестоко ще лъжеш.Аз съм трета година студентка и познавам може би 10 човека общо от моята специалност и то ги знам само като имена и физиономии,защото в лекциите ги виждам често, а другите все различни влизат в лекция и изобщо не знам кои са. Между лекциите няма с кого да си говоря,защото те са се отделили както ти казваш на групички и явно не се вписвам и си седя обикновено долу в кафето на университета, сядам на някоя маса и си цъкам на телефона докато стане време за другата лекция.Мислех,че за 3 години все ще намеря яка компания,ще ходим по дискотеки, ама няма такива работи. Всеки идва да си свърши каквото има и да си ходи. Аз не пуша,а тези които са си компания са пушачи и излизат да пушат ,другите пък са крайно големи кифли и се обличат скъпо и се имат за недостъпни,другите пък са крайно големи зубъри ,а на мен не ми се говори постоянно за учене и като цяло аз място не си намерих и не мисля,че ще си намеря,затова съм се отказала. Просто си ходи на лекции,прави каквото трябва и да не ти пука.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: e93507b155
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Гаргите се събират на ята, орлите летят сами.

 
  ... горе^

...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: a54dc81ce7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Тук се сещам за един любим мой цитат на Линкълн" Характера на един човек е дървото, а репутацията е неговата сянка. Много хора се грижат за сянката, а всъщност трябва да се грижат за дървото.. :" И така с това искам да кажа, че човек трябва да се развива, да прави добро и да става по-добър с всеки изминал ден. Така уважението и репутацията ще е нещо, което се случва от самосебе си, а не нещо към което трябва да се стремим.
Аз мисля, че тези групи на "Готини" и "Неготини" са само в главата ти.
Аз да ти кажа като влязох в университета не бях от никоя група. Общувах еднакво с всички. А освен това избрах специалност, която не я учат хора тип "кифли". Но аз.. просто съм много забавен и хората обичат да са с мен. Защото пускам майтапи, шегувам се често и хората просто им става забавно. Обаче.. преди това бях като тебе и се промених с времето. Просто осъзнах фалша на всичко. Осъзнах, че нито аз съм кой знае какъв нито пък другите са кой знае какви. Тези, които в началото на следването се изявяват като "Тартури" и се обеднияват с други подобни.. всъщност са смешни. Взимат се прекалено на сериозно и са силни само когато са с другите. Като дойде лятната ваканция и като всички се праждосат стават пак кротки. Та.. Искам да ти кажа, че трябва да си над нещата. Да гледаш отгоре на всичко. Да виждаш фалшивото зад маската. Да виждаш какво стои зад поведението им.
По всичко личи, че нямаш високо самочувствие. Сигорно много хора са ти го казвали, а и ти самата го мислиш за себе си. Аз ще ти кажа какво стои зад моето самочувстие. Аз уважавам себе си, защото съм добър човек. Защото мога да виждам фалшивото от истинското, да го различавам и така мога да поставя себе си някъде. Така, че в тоя ред на мисли искам да кажа, че не е важно да се оцениш високо, а да се оцениш реално. Реално какво представляваш ти. Аз не съм кой знае какъв, но със сигруност не съм лъжец. Със сигурност не съм глупак, който не иска да учи и да се развива. Не съм такъв, който ще си хвърля боклуците по земята, който ще обижда хората и ще се държи надменно с тях. Не съм такъв. И това ми дава самочувствие, че съм нещо повече, че мога да гледам над нещата. Човек трябва да се гордее, че е добър. Доброто и истината са сила.

 
  ...
преди: 9 месеца, 10 дни
hash: 627bdf9957
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Автора на темата от кой град си?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker