Не мога повече - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121141)
 Любов и изневяра (29694)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6468)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Образование

Не мога повече
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 993 пъти
Какво да правя, ще се побъркам. По цял ден мисля и плача за това. На 24 години съм, записах две висши и се отказах след първата година, защото не ми харесва или защото не знам какво искам явно. Пълен провал съм. Всъщност знам, ама нямам смелост да го направя. Винаги съм искала да уча медицина, тръгнах и на уроци. но ми ги спряха, заради вируса. Сега гледам, че има онлайн изпит в Тракийски университет, но как да кандидатствам като не си знам всички теми по Химия, а за редовните пак няма да стане, защото времето ми и без това беше ограничено. Ще кажете да уча сама, но не мога, просто не става сама... Нямам достатъчно акъл явно и си мисля, че ако случайно вляза, пак няма да имам достатъчно акъл, за да си изкарам висшето. Толкова зле се чувствам, а толкова много държа на образованието, винаги съм държала. От малка исках да уча Медицина, а какво стана накрая... НИЩО. Толкова ме е срам от семейството ми и роднините ми, въпреки че те една лоша дума не са ми казали. Почнах да мисля и за Ветеринарна медицина, но как да се откажа от детската си мечта. Страх ме е да не запиша нещо за пореден път и пак да се откажа. Пропилях си живота за нищо, абсолютно нищо не свърших през времето на своето съществуване.
И да ме упреквате, ще го приема, защото си заслужавам. Исках просто да споделя, знам че никой не може да ми помогне вече, дори сама не мога.
Исках просто да съм щастлива и родители ми да се гордеят с мен..
Извинявам се за дългата тема.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 28 дни
hash: fc24f976d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Медицината е може би най-трудната специалност, но защо не пробваш да учиш за медицинска сестра? Пак ще помагаш на болните, но ще ти е по-лесно с ученето.

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 6262a4df3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Да беше на 34 да кажеш, че си пропилял/а нещо, ами ти си на 24. Седни, успокой се, разгледай какви варианти имаш. Не е нужно да си сърдечен хирург, нали? И един личен лекар да станеш, та ще си много добре. Даже по-добре от сърдечният хирург.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker