2. Есето не е отговор на литературен въпрос или както там му казват в момента учителите по литература. Няма нужда да цитираш разни критици или учителката си. Пишеш това, което мислиш по дадената тема, личното си мнение. И да, пишеш от свое име. Аз мисля, че...и си развиваш идеите. Разбира се, пак си има увод, изложение и заключение, но формата е доста по-свободна и цели да види ти какво мислиш по дадения проблем, а не какво е казал някой критик за образа на литературния герой в еди си кое произведение на Ботев/Вазов и т.н. В общи линии това е. Пишеш си мнението и се надяваш четящият (оценяващият) да го хареса. Защото това е проблемът с есетата, оценките са доста субективни. Може да е брилянтно, без правописни грешки, но ако проверяващият просто не споделя твоето мнение по въпроса...
За това не е лошо, ако ще пишеш есе за оценка, да се поупражняваш вкъщи в писането на есета, че ако трябва да го пишеш на място, примерно на изпит, да не си в паника какво да правиш.
Не е толкова трудно, просто си оставяш мисълта да тече свободно.
Лично аз предпочитам есетата, вместо да помня кой критик какво е казал за героя на някое стихотворение.
|
