А сега накъде? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96291)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22639)
 Секс и интимност (11201)
 Тинейджърски (20158)
 Семейство (4810)
 Здраве (7767)
 Спорт и красота (4048)
 На работното място (2139)
 Образование (5880)
 В чужбина (1290)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1492)
 Други (13036)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

А сега накъде?
преди: 13 дни, 4 часа, прочетена 551 пъти
Здравейте! Тази година завършвам университет. Остана да си взема само държавните изпити. Но не ми се иска да прекарам остатъка от живота си работейки като преводач или учител! Искам професия, която да не ми тежи и която да върша с лекота. Проблемът е, че все още търся себе си и не знам накъде да потегля, от една страна се задушавам от цялата тази неприязън към статуковото, а от друга ме е страх да направя крачка встрани и да потърся това, което ще изпълва дните ми със смисъл. Би било полезно, ако споделите своя опит в живота. Наясно съм, че няма универсална истина и това, което работи за едни, за други може да е ритник към пропастта. Как се разви вашия живот след като завършихте университет/училище? Специалността, която завършихте оказа ли се ваше призвание? Продължихте ли да работите това, за което сте квалифицирани? Или поехте по друг път? Благодаря, че стигнахте дотук :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 дни, 13 часа
hash: 592cc7e783
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Отговарям на въпросите на автора:
- Завършил съм иконимическа специалност.
- Не, не мисля, че живота ми се разви както искам.
- Работя не по специалността си и на минимална заплата
- Боря се буквално да оцелея - наем, сметки, пътни, храна...
- Искам да си изобретя машина на времето и никога, ама никога повече да не си губих времето, парите и нервите в университети !!!
- Да, мразя живота си и скапания си избор !...
Ако можех да се върна назад във времето и да се видя на младини, бих се пребил от бой, ама така бих се пребил, че да съжалявам, че съм се родил !!!!!

 
  ...
преди: 12 дни, 11 часа
hash: 9c0d97539a
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   Виж, знаеш ли кое е едно от най-важните неща в живота, които научих? Да не се плаша от промени. Животът не е един-единствен избор и после цял живот да си живееш спокойно. Избори и промени се правят постоянно.

Аз завърших финанси и наистина смятах, че това ми е призванието и ми харесваше. Истината е, че докато не се сблъскаш с реалността няма как да знаеш дали ще ти хареса, дали ще ти се отдава и дали ще те направи щастлив. Аз не исках да живея в България, нашите отдавна бяха заминали, но работят нискоквалифицирана работа. Постоянно ми повтаряха, че в България можело да се живее добре, стига да си образован и да имаш хубава работа, че камъка си тежял на мястото си и т.н. Аз ги послушах и си намерих работа търпях, само за да им угодя с идеята, че някой ден ще ми се отплати. Е, не ми се отплати. Колкото и да се мъчех, колкото и квалифициран да си, колкото и да работех, парите не стигаха. Все трябва да правиш сметки, все изпадаш в ужас при някой извънреден разход, защото всеки такъв те изважда на червено за месеца. На края на месеца все си на кантар - ще успееш ли да си платиш тока или няма да успееш. Или дали пък да не се лишиш от нещо, за да ти стигнат за някаква по-скъпа храна, която отдавна си искал да опиташ.

Ами това не е за мен, в един момент от такива битовизми тотално деградирах, самочувствието ми падна, изгубих 8 г., уж ми видгнаха заплатата няколко пъти с жълти стотинки, но реално не догонваше дори и инфлацията. В един момент даже не можех да задържа и същия стандарт от скъпотията. Дадох си сметка, че съм роб на престижа на професията. Тупаш се в гърдите колко престижна професия и работа имаш, но като се преибереш си броиш стотинките и смяташ от какво да се лишиш, е да стигнат.

Заебах всичко и заминах за чужбина. Да, не работих най-претижната работа, но не съм брал и ягоди. Работата беше спокойна, не те карат по цял ден, не те юркат, не те държат отговорен за всяка глупост. Но въпреки всичко живеех по-добре и определено по-спокойно. Не мислих за тези досадни битовизми, дори си купих 5 годишна кола. Нещо, което с финансистката си заплата в България не можех и да сънувам. Мина време, усвоих езика добре, преквалифицирах се, изкарах курсове и сега работя пак престижна работа, взимам още по-добри пари и определено съм по-щастлив. Ако бях останал в България, щях още да си броя стотинките и да се ядосвам с наглостта на политиците и как правят хората на глупаци. Още щях да гледам олющени панелки и пробити улици. Още щях да се примирявам с "престижната" си работа. Още щях да смятам за нормално да не можеш ад свързваш двата, без значение какво работиш.

Защо го разказвам всичко това? Не се страхувай от промени. Не спирай да търсиш, действаш и да се развиваш. Не ставай роб на някакви безсмислени идеи. Не се депресирай от статуквото - живеем в свободен свят. Можеш да живееш почти където си искаш, особено ако отделиш 1-2 г. да научиш езика предварително. Това, че си завършил нещо или все още не знаеш на къде да поемеш, далеч не означава, че трябва да се чувстваш объркан. Никой нищо ен знае, доакто ен опита. Понякога си мислим, че правим крачка назад, а всъщност пред нас се откриват нови възможности, за които не сме подозирали. Да, понякога си мислим, че вървим напред, а всъщност деградираме. Но дори ако го оцениш, пак си е опит. Поне знаеш едно нещо, което не те прави щастлив и ще знаеш, че е дошло време за промяна.

Животът е постоянна промяна и научаване. Не си мисли, че като завършиш нещо, цял живот това ще правиш. Пробвай, виж, ако ти хареса добре, ако не - стига да имаш желания, можеш да преквалифицираш. Можеш да комбинираш професията си с нещо друго и да се промени цялата концепция. Проблеми винаги ще има, никога няма да е идеално всичко, но по-важно е как приемаш нещата и дали ги решаваш.

Да не мислиш, че така съм си представял нещата? Но то като те напъва отвътре или като не си щастлив, търсиш начини. Аз си мислех, завършвам, намирам си работа, взимам едни прилични пари и си гледам спокойствието цял живот. Е, да, ама не. Животът не е толкова просто и предвидимо нещо. Неслучайно са казали "Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си". Затова живей и приемай всяка промяна отворено, но отговорно и умно.

 
  ...
преди: 12 дни, 10 часа
hash: 9908d9e556
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Коментарите тук ще бъдат много интересни. Авторе, аз лично не познавам човек, който да е имал план за живота си и да не се е отклонил поради една или друга причина.
Представяла съм си живота си стотици хиляди пъти, правя го от дете. Имах много фантазии и всичките бяха постижими. Завърших професионална гимназия със специалност, към която бях със смесени чувства. В 12 клас роднините ми и по-възрастните се изреждаха на опашка да ми казват, че трябва да продължа със същата специалност, защото е престижна и няма да умра гладна. Учителите бяха с две ръце за същото, защото успехът ми беше отличен и се справях. Е, послушах ги. Казах си, че те са хора с опит и са наясно как стоят нещата. Какво толкова? Учила съм го 5 години, работила съм го по малко, практикувала съм, отдава ми се- моето е.
Помня деня на записването си в университета, нареждам го в класацията с най-ужасните дни от живота ми. Сблъсках се с лелките от канцеларията и още един куп други личности. Никой нищо не обясняваше, отказваха да ме упътят, държаха се надменно и грубо. Когато платих семестриалната такса и оставих книжката в канцеларията, излязох пред ректората, където ме чакаше приятелят ми. Първите ми думи бяха, че е тръгнало толкова зле, че нещо не е наред и сигурно правя грешка. Превъртам времето и стигам до първата ми лекция. Доцента влезе, разкрещя се, взе да хвърля едни непишещи маркери. После се обърна към нас и ни каза, че сме пълни идиоти, щом се намираме в тази зала. Щели сме да работим за 700 лв без почивка и с куп командировки. Повечето се оказаха като него. Ама тогава умирах от желание да ходя на лекции, защото живях с няколко приятели и гаджето, у дома не беше уютно така да се каже. Кошмар извън квартирата, кошмар и в нея. След година и половина се качих на автобуса и слязох 4 спирки преди моята, защото се задушавах. Първо си помислих, че получавам инфаркт, после осъзнах, че това е паник атака. Обаче аз, упоритото магаре, не се отказах. Няколко месеца по-късно атаките бяха толкова чести, че не можех да отида като нормален човек до магазина. Отвсякъде ми казваха какво да правя, никой не слушаше какво реално се случва. Имаше хора, които слагаха ръка на рамото ми докато треперя и имаше такива, които ми казваха да продължавам смело напред. То, май нямаше напред. Бях загубила почвата под краката си. Приятелят ми скъса с мен, за да си преследва новите цели в живота. Прибрах се при родителите си със споделено пътуване, а когато все ти е лошо, това е много голяма крачка. Минах на индивидуално обучение и напуснах квартирата си. Започнах терапия, подобрявах се бавно.

Никога не съм си представяла точно това! Нали ме разбираш? Очаквах, че може да ме късат на изпити или пък да ме ядосват по проекти, но чак пък организмът ми да ми обяви война- никога. Няколко терапии, лекарства, разговори, рев, погребения и финансови сътресения, сега мисля да напусна университета. Ще започна нормална работа. Искам да взема сертификат за английски и да науча разговорно още един език. Искам да се занимавам с обработка на изображения и кадри, но не съм избрала конкретна специалност. Ще уча и ще се развивам, но няма да прибързвам. Някои хора ме съжаляват, че съм загубила почти всичко познато. Аз пък съм благодарна и щастлива, защото се освободих от големи товари, осъзнах се и имам много възможности пред себе си. Може би ще завърша същата специалност, но не в България и не без няколко други курса.

Има два начина на мислене, когато светът ти се преобърне и плановете ти започнат да потъват в канала. Можеш да стоиш тихо и да се съжаляваш или да се огледаш и да видиш безкраен хоризонт. Разумът ми не се страхува, но тялото ми още изпуска импулси и решава, че съм в застрашаваща живота ситуация. Това е положението, но вече ми е леко. Имах злощастието да разбера грешките си по най-бруталния, но ясен начин. Никога не съм си мислила за такова развитие, изобщо нямам очаквания към бъдещето, но ще се справя и ти също ще се справиш. Млад и здрав човек си, не се страхувай да се преквалифицираш и да следваш нови цели. Може да не стигнеш където си очаквал, но ще се движиш и ще стигнеш някъде, а това е много по-ценно.

 
  ... горе^
преди: 12 дни, 7 часа
hash: 60e0f5ebf2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   И аз не исках да работя по специалността си. Но истината е, че в България почти каквото и да работиш парите от заплата са твърде малко...

 
  ...
преди: 11 дни, 19 часа
hash: 091f27b380
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Аз съм мед. сестра и обичам работата си макар да ми по омръзва. Всичко омръзва, но трябва да се работи. Може да работиш каквото решиш, идеално няма..

 
  ...


...
преди: 11 дни, 13 часа
hash: 3f4a732ee2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Здравей, някаква филология ли си завършил щом казваш, че не искаш да си преводач или учител? Чуждите езици се търсят много в някои международни компании, и заплащането е добро. Ако е работа по телефон с клиенти, може и да е много изнервящо де, но със сигурност ще е по-добре от това ученици да ти правят номерца и да ти измислят прякори.

Аз завърших историческа специалност, за която нямах никаква идея какво ще работя след като завърша. Просто знаех, че ми е интересна и за мен това беше по-важно, когато бях на 19-20 г. Учудващо родителите ми не възразиха и бяха доволни от 6-тиците ми. В крайна сметка изкарах един стаж по европейски проект по време на следването и когато завърших веднага ме взеха на работа. Близо две години работих по специалността си, само аз от моите колеги, но реалността беше разочароваща. В музея всичко бе застинало сякаш от времето на соца и наука не се правеше. Заплатата ми беше няколко лева над минималната, колкото да се различава от тази на чистачката. Поради и някои лични причини, се преориентирах към туризма и така имах възможността да съм самостоятелен възрастен. Сега с коронавируса, мисля да се преориентирам отново, но не ме е страх.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker