Нужда от съвет относно висше образование - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96969)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22806)
 Секс и интимност (11253)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2166)
 Образование (5938)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13190)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Нужда от съвет относно висше образование
преди: 1 месец, 10 дни, прочетена 540 пъти
Здравейте! От няколко години насам чета различните анонимно написани истории в този сайт, често изкушавайки се да дам съвет от моята гледна точка. Винаги съм отлагала споделянето на своята, тъй като, или на момента решавам, че трябва сама да се справя с проблемите си, или виждам как има хора с реални и сериозни тревоги и се чувствам глупаво, че занимавам останалите със свои неща. За съжаление, нещата не само не се оправят, а даже напротив.
Уча право в редовна форма на обучение, в СУ. Вече предпоследна година. Смея да твърдя, че никога не ми е било мечта да се занимавам с това и го избрах на база кои предмети в училище ми вървяха (а именно историята и литературата), но винаги съм искала да запиша психология. Аз съм доста емпатичен човек. Приемам за дадено отгоре това, че успявам да "разнищя човека" отсреща и разбирам какво преживяно го е направило такъв и как е стигнал до състоянието, в което се намира в момента. Винаги съм харесвала "по-дълбоки" разговори със събеседниците си (което, разбира се, не означава, че не мога и да водя тип "битови" разговори) и обичам да анализирам поведението им базирано на това, какво те са ми споделили. Това е още една причина да реша да запиша именно право, тъй като това умение да познавам хората, ще ми е много полезно при работата с клиенти.
Е, приеха ме и всичко отначало беше наред. Никога не съм харесвала на 100% това, което уча, което е формирано и от различни фактори като преподаватели, начини на изпитване, отношение към студентите и т. н. Но никога и не съм и си помисляла да прекъсна, защото съм благодарна на знанията, които висшето образование ми дава. Напоследък, обаче, усещам, че нещата не вървят.
Всъщност всичко започна именно от началото на четвърти курс. Принципно имам изпит от втори курс, който влача, тъй като тогава работих и лятото ми беше много трудно да съчетая 12-часовите си смени с адекватното учене. Но с началото на четвъртата ми година, усетих как постепенно губя мотивация за ученето, постоянно си мисля как евентуално ще бъда скъсана, дори и да полагам усилия и малко по-малко започнах да получавам и паник атаки... Самата мисъл, че трябва да отида в университета, ме караше да се чувствам все едно ще ме водят да ме колят някъде... Което изобщо не кореспондира на еуфорията ми първите три години, тъй като действително обичах универитета и хората там. Една от главните причини е, че до 12-ти клас нямах близки отношения с класа си (в началото даже имаше и вербален тормоз) и фикс идеята ми беше да живея в София и да се развивам там. Ежедневно ми се плачеше, чувствах се смазана и не исках да излизам никъде. Съответно се провалих на два изпита по време на сесията. Сега отново имам изпити и се чувствам толкова демотивирана да уча, чувствам се все едно съм изтощена от цялото това напрежение и дори да полагам усиля, отново няма да има разултат. Говорила съм с колеги, които казват, че и те се чувстват по същия начин, но с разликата, че те продължават да учат, а аз просто не мога да се накарам. Замислям се дали да не прекъсна за една година, но самата мисъл, че ще съм като издънка, която не е успяла да си вземе изпитите и е прекъснала, ме кара да се чувствам още по-смазана. Мислила съм да прекратя напълно и да запиша психология, както винаги съм искала, но отново мислите, че съм закъсняла прекалено, нахлуват и ме объркват тотално. Отделно не получавам подкрепа от родителите си. Обичам ги безкрайно, но щом стане дума за психическото ми състояние и лабилност, предпочитам да го тая в себе си, тъй като за тях не е нищо сериозно, даже напротив. Затова и обикновено не споделям с никого, тъй като не смятам проблемите си за толкова сериозни. Но вече се чувствам вътрешно, че все едно ще експлодирам...
Може би това е по-скоро едно чувствено излияние, отколкото молба за съвет, но все пак бих се радвала, ако има хора, в моето състояние, които биха ми дали адекватен съвет за ситуацията, в която се намирам. :)
Благодаря предварително и бъдете здрави! :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 9 дни
hash: 941d19a5c7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Здравей. Аз живея и уча в чужбина. Все още съм на гимназия. Видях, че публикацията е прясна и реших да пиша. Според мен е добре да прекъснеш щом така го чувстваш. Образователната система в България винаги е била стресираща и непълна. Демотивираща. Съжалявам за това което се случва с теб:( Дано някак си успееш. И не се чувствай като издънка.


Дена

 
  ...
преди: 1 месец, 9 дни
hash: 8484960b35
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Следя с интерес.
Студент 3 курс съм, Софтуерно инженерство. Остана ми едва един семестър, два изпита от предишни години и никаква мотивация да уча. В началото ми харесваше, учих с удоволствие. Някак вече не се чувствам комфортно, сякаш всичко ме притиска. Не искам да прекъсвам точно в края на следването си, но в същото време се чувствам смазан и изгубил мотивация за всичко. Ще ми е интересно какви съвети биха ти дали останалите.

 
  ...
преди: 1 месец, 7 дни
hash: 812901aa92
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравей, авторке, здравейте коментиращи и читатели!

Точно така се чувствах и аз, особено последният ми семестър от магистратурата, която вече завърших. Никакво желание за учене, постоянно гледах разни клипчета, четях книги, несвързани с програмирането, играх игри, лежах си, четох историите тук... Е, времето за изпитите наближаваше, минах ги, бавно и неумолимо дойде и държавният ми изпит, мина и той. Вече завърших.

Преди това учих съвсем друго нещо, не знаех какво исках да уча след 12 клас, а психологията страшно ме привличаше, имах късмета и да имам толкова добра учителка. Така и не я записах, защото твърде много се влияех от меннията на другите - все смятах, че те знаят повече от мен. Казваха ми, че няма да мога да си намеря работа и е ала-бала..... Дори и знаят повече от мен, животът си е мой и не трябва чак така да ги слушаме.

Изгледждаш ми много умно момиче, дори си представих как те познавам и си ги говорим точно тези теми - за отчаянието от образованието, целите ни и .. какво ли още не...

Не мога да ти дам адекватен съвет относно дали да прекъснеш или да си продължиш и да завършиш. Аз се радвам, че животът ме срещна с добри прители от първата ми специалност, а магистратурата ми даде нова насока, макар че се чувстам леко отчаян, защото ще получа диплома с много базови познания в IT сверата - по-скоро са ми любителски.

Надявам се останалите коментиращи да ти дадат добра насока и помощ. Аз бих ти предложил да прекъснеш малко, а в този период на почивка от университета си дай шанс да изучаваш психологията дори само като интерес. Не съм сигурен дали е добре и да прегледаш сайтовете за търсене на работа за позиции, изискващи психология.

Успех, авторке!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 7 дни
hash: 812901aa92
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Отново съм аз от коментар 3 (пиша това, преди да бъде одобрен). Намерих история, подобна на твоята, коментарите може би ще ти бъдат полезни. Моля модераторите да одобрят коментара ми, защото има линк към история в сайта.

http://spodeli.net/17/story-47399.html

 
  ...
преди: 1 месец, 7 дни
hash: 519b692fe8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Прекъсвай. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме с неща, които не ни носят удовлетворение. Намери своето призвание и го превърни в своя професия, независимо какво е то (изобщо не е задължително да се занимаваш с университети, казвам ти го като твой връстник, който пропиля четири години, за да угоди на мама и тате и накрая нито имам някакви познания по специалността, която изучвах, нито изобщо искам да чувам за нея до края на живота си). Казваш, че литературата ти върви.. защо не започнеш да пишеш статии, стихотворения, кратки разкази? Или пробвай да започнеш работа или стаж в някакво електронно издание, примерно новинарски сайт или нещо от сорта, само като идея ти го давам.. А номер 2 пък хептен не мога да го разбера защо си го причинява, та в твоята сфера е пълно с оферти за стажове и за работа, ако ти се отдава и си добър да не мислиш, че много ще ти гледат дипломата, по-добре прекъсни и не протаквай възможностите си за хубава работа, основата я имаш, оттук насетне само ще надграждаш, мен ако ме питаш, директно си търси работа ... В наши дни, поне по мое мнение, е много по-важно какво умееш и какво ти се отдава, а не колко дипломки имаш в шкафчето... Щото аз лично още чакам деня, в който моята ще ми влезе в употреба, ама така като гледам няма да го дочакам.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 8803d884f1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Здравей! Мога да кажа, че много добре знам как се чувстваш. Може би не те разбирам перфектно, но преживявам подобно нещо. Преди дистанционното обучение ходих на училище с голям зор. Всяка неделя се чувствах смачкана и ми се ревеше(и съм ревала няколко пъти), защото знаех, че на следващия ден съм на училище. Не съм лигава. Не съм слаба ученичка, дори съм отличничка. При мен просто обстановката там ме демотивираше. Хората са много злобни, а от 10 учителя 1 е свестен. Всички са тотални бележкари, а учителите са много подкупни. Съучениците ми не са случайни хора. Имам предвид, че са "важни особи". А за предметите какво да кажа. Всеки човек има определени способности. Аз може да съм добра по история, ти по химия. Но някои от учителите просто не разбират. Карат ни да правим невъзможното. Все едно да накараш риба, слон и маймуна и да се покатерят на дърво и да ги оцениш.
Извинявай, отплеснах се. Та идеята ми е, че ако наистина не се чувстваш добре, просто запиши това, което искаш, а именно психология. Помисли си-готова ли си да отдадеш целия си живот на професия, която не харесваш? Ако само за 3 години правото те е отегчило, какво ще правиш цял живот? Отговори си на тези въпроси и си задай подобни. Не си закъсняла. Винаги има време. Какво са още 4 години психология, ако това ще те направи щастлива. Просто следвай сърцето си. Бъди щастлива и удовлетворена от професията си. Не слушай никого, дори и родителите си, защото ти си знаеш най-добре. Никой няма да яде твоята попара, освен ти самата. Извинявай за израза, просто искам да се изразя по-точно. Животът е твой. Направи решенията. Погрижи се за здравето си. А другите да кажат, каквото си искат. НЕ СИ ПРОВАЛ. Ти си човек, който търси най-доброто за себе си.
Успех и бъди щастлива!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 5e9c20e6e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Първо, пиши по-кратки съобщения, за да ги четат хората. Изкуство е, с малко думи да кажеш много неща, а не обратното! Не прекъсвай обучението си, защото ще се откъснеш за дълго време то средата си, ще загубиш мотивация и инерция, и може после въобще да не продължиш! Психологията, първо няма реализация в България, второ, е ниско платена. С правото, най-малкото което можеш да станеш е, юрисконсулт в държавната администрация, което е сравнително сигурна работа, и на средно равнище платена! Не гледай какво ти харесва, а, какво ще ти даде хляб!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker