1 курс- как да свикна с университета и общежитието?
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 1144 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 19г. , започвам следването си в друг град. След по-малко от 10 дни ще се настанявам в общежитие и все повече започвам да се притеснявам.
Накратко за мен - свита и чувствителна личност съм. Трудно свиквам с новостите, в повечето време съм сериозна, не обичам лигавщини. Привързана съм към дома и семейството и ще ми е много трудно да заживея на друго място. Основно ме притесняват хората и това дали ще остана изолирана. Искам да си намеря истински приятели, не обичам фалшиви хора и не мога да се преструвам и да нося маска пред другите. И една приятелка ми стига в интерес на истината, просто не искам да съм съвсем изолирана. Когато някой не ми харесва, просто го избягвам. В същото време силно ме притеснява факта, че ще живея с непознати, а ценя личното си пространство и това никой да не рови във вещите ми. След натоварен ден винаги имам нужда да остана сама за няколко часа и наистина да си почина. В общежитието не знам как ще стане, за сега нямам възможност за квартира. Отивам в университета за да уча, а не да купонясвам.
Какви съвети бихте ми дали за настаняването, студентския живот и новото начало? Как да свикна по-бързо с всичко това?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: 893dfbca4f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ще те съветвам да не се притесняваш излишно, макар и да е много банално от моя страна. Твоите колеги в университета няма да са чак толкова по-различни от теб. Повечето ще идват от други градове, ще се чувстват сами и ще искат да имат приятели. Единици ще са онези, които биха тръгнали с рогата напред срещу теб или някой друг. В първи курс всички се прибират по-често при родителите си, защото адаптирането отнема време и човек има нужда да си почине от новостите, като се "нахрани" с комфорта на дома. Повярвай ми, още през първата седмица ще си говорила с почти цялата ти група и ще си намерила човек, с когото да прекарваш почивките си. Почти невъзможно е да бъдеш 100% изолирана, особено щом си сериозна. В университета не е като в училище, тук се ценят онези, които отварят учебниците. Повечето приятелства се създават, защото някой е обяснил на друг как да си напише упражнението, пък междувременно сте се заприказвали и сте си допаднали. Да имаш час сама за себе си... може и да е трудна задача. В общежитията рядко се случва да си сам. Ако не идват колеги при теб, то вероятно ще идват при съквартирантките ти. Добрата новина е, че винаги можеш да излезеш сама! Във всеки град има предостатъчно паркове, пейки, забутани кафенета и тайни кътчета. Освен това сигурно лекциите ти няма да съвпадат на 100% с тези на съквартирантката ти, така че би следвало да можеш да оставаш сама поне малко. Можеш да проучиш и варианта да си сама в стая. По-скъпо е, но не чак толкова, колкото да си на квартира. Някои общежития дават тази възможност, зависи и от броя на студентите все пак. Има и вариант за фиктивен съквартирант, но това ще е възможно след първи курс, когато имаш познати на квартира. Това е в общи линии. Съветвам те да си настроена позитивно към всичко ново! Лошите очаквания водят до лоши преживявания, не го допускай. Опитай се да дадеш шанс на всеки и помни, че не си длъжна да си близка с всички. Не съди прибързано, не се владей от страха и си позволявай да се усмихваш дори на най-малките неща. Предстои ти ново начало, но новото понякога е по-добро от старото, така че започни смело и с надежда.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 8d07946974

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това ми бяха най-хубавите години. Така се случи, че смених 4 съквартирантки, не защото не се разбрахме, просто ремонти на общежития, те завършиваха и така. Най-хубаво е когато сте една специалност и можете да си помагате, на мен много ми помогна това и така и избутах по-лесно университета. Вечер като се прибирахме си споделяхме какво е станало и се оплаквахме, типично в женски стил. Няма как се при мама и тати да си, това е момента, в който трябва да се отделиш от гнездото и да си намериш половинка, с която да си помагате. И аз бях такава свита, но не се предавай, бъди силна и ще успееш.

 

...