Объркана съм. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (107870)
 Любов и изневяра (25913)
 Секс и интимност (12687)
 Тинейджърски (21066)
 Семейство (5514)
 Здраве (8587)
 Спорт и красота (4438)
 На работното място (2551)
 Образование (6688)
 В чужбина (1437)
 Наркотици и алкохол (1006)
 Измислени истории (765)
 Проза, литература (1578)
 Други (15493)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Образование

Объркана съм.
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 794 пъти
Здравейте! Пише студентка на 19 години, втори курс.
Искам предварително да благодаря на всички, които прочетат историята ми и вземат участие в коментарите.
Този проблем, който ще споделя с вас е често срещан при повечето млади хора и няма да ви изненада особено.
Така, ще започна от самото начало.
Никога не съм имала конкретен интерес към дадена област, нито съм била от хората, които учат много.
Винаги бях по средата и гледах покрай изпити да се стягам и изкарвам прилични оценки. Когато настъпи време да избирам кариера, към която да се ориентирам си нямах представа какво да правя и накъде да се насоча просто защото нямаше конкретна област към, която да имам интерес или да съм добра в нея. Всъщност имах нещо наум и това беше психологията. Винаги ме е интересувала причината за дадено човешко поведение. Идеята да разчитам хората и да намирам най-точните думи, които да им повлияят и помогнат ме радваше и все още ме радва искрено. Имаше период където ходих на психолог и искрено ми хареса тази професия.
Хареса ми идеята да съм човека отсреща, който да помага. Но разбира се, когато споделих идеята си всички пропяха в хор : "Психологията няма реализация" или "Накрая ще работиш като продавачка "А когато се опитвах да науча повече за специалността и се ровех из форумите отново попадах на абсолютно същите приказки.
Никой не ми предостави по-различна информация и се отказах. Накрая майка ми предложи като вариант да уча предучилищна педагогика (моята специалност ) просто, защото работата била приятна, лека, с идеален график, и най-вече защото учителите изкарвали прилични пари. Само да отбележа, че майка ми не
ме е карала насила да уча това. Сама направих избора си.
Няма да лъжа, подлъгах се.
Пожелах да се мина леко и да изкарвам прилична заплата, но не ме съдете. Каквото и да си говорим повечето хора искат да имат подсигурен живот и правят избора си в професионален план на базата на това какви пари ще изкарват в бъдеще. Е и аз направих същото.
Реших че ще е това. Казах си : " Какво пък. Не вярвам да е трудно. Ще се науча да работя с деца и ще си уредя живота. "
Да знам. Било е глупаво от моя страна да си го мисля.
Малко след като започнах да ходя на университет започнаха съмненията дали това беше най-правилното нещо, което можеше да направя. И така тази мисъл ме мъчи до ден днешен. Минах през какви ли не идеи. Мислех да запиша нещо с рисуване, като ПОИИ (педагогика на обучението по изобразително изкуство ) или графичен дизайн,
защото съм учила в художествена гимназия и умея да рисувам, но лошото е, че отдавна не изпитвам желание и удоволствие от това да рисувам и не мисля, че има смисъл да насилвам нещата. Мислела съм също и за фотография като вариант.
Най-вероятно ще си кажете : " Защо толкова се превземаш с тази тема. Много хора не работят това, което искат, но не се оплакват. " Е аз не желая да съм от тези хора. Вече не. Искам да изпитвам удоволствие и удовлетворение от това, което правя, а не да тъна в самосъжаление и да се самозалъгвам, че всичко ще е наред и, че ще спре да ми пука. И също така не мисля, че има смисъл да завърша тази специалност, защото ако аз нямам желанието да работя по нея то какъв е смисълът от тази диплома? Ще отидат пари и време на вятъра.
Но и не мога просто ей така с лека ръка да зарежа всичко, особено ако не съм наясно по кой път да тръгна.
Не мога да кажа че не ме интересува бъдещето ми и не мога да запиша психология с чиста съвест. Кой ще ми гарантира, че ще е това, което очаквам като специалност, кой ще ми гарантира, че дори и да уча като луда ще разбирам всичко и че ще съм от най-добрите, кой ще ми гарантира че ще успея да се реализирам? Никой.
Не искам един ден да осъзная, че съм направила грешка и да се чудя как да вържа двата края. Родителите ми цял живот бачкат като луди и са ме научили, че е от изключително значение да не съм лекомислена що се отнася до избор ми на кариера. Може да се каже, че покрай тях съм се наплашила от мисълта за безпаричието. Мисълта ми е че не съм лекомислена, премислям много и не мога да кажа, че не ми пука какво ще уча стига да съм щастлива. Все пак от избора който ще направя сега зависи бъдещето ми. Иска ми се решението хем да е рационално, хем да е взето от сърце.
Понякога искам просто да зарежа всичко, да прекъсна, да започна да работя, да изкарвам пари, да се развивам в други области, да разбера в какво съм добра и един ден спокойно да взема решение, но разбира се пречка са родителите ми или по-скоро баща ми. Най-верроятно ще ги разочаровам много.
Имам една идея повече смелост да говоря с майка ми, защото тя знае, че не ми харесва това, което уча и е наясно с положението. Знам че ще се разочарова, но няма да вдига шум и ще ме подкрепи накрая. Но баща ми е друг случай. Той е избухлив човек, изпада в истерии за най-малкото нещо.
Не искам да си представям какво ще стане ако му изтърся, че не искам да уча повече. Ще стане меко казано страшно. Ако не беше такъв щях все някак да събера смелост, но не мога поради очевидни обстоятелства.
Същевременно не искам повече да уча нещо, което не ми е на сърце. Просто се чувствам зле, когато ходя на лекции. Чувствам се неудовлетворена и изгубена. Няма спор, има интересни дисциплини и научавам нови неща, но това не променя нищо. Имам чувството, че каквото и да направя все ще е грешно... може пък и много да го премислям. Не знам вече.
Та това е моят проблем. Ако сред вас има хора, които са били или са в същото положение като моето, то бих се радвала да споделите вашите истории, опит, какво решение сте взели за себе си и така.
Благодаря много за отделеното внимание!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 2 месеца
hash: 38afbccd28
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Не съм била на твое място и съжалявам теб и другите като теб. Но искам да ти кажа две неща. Първо- в този живот предварителни гаранции и застраховки не съществуват. Няма и такова нещо- хем лесничко, без много зор, хем приятничко, хем накрая голяма заплата. Най-хубавите неща в живота са най-трудни. И второ- изборите са си лично твои, отговорността за тях е лично твоя и последствията от тях са си за теб. Оправдания с родители и обстоятелства са неуместни.
Имаш ли цел? Как можеш да я постигнеш? Действай! Успех!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker