Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   През 1983-85 матури имаше само по български и математика, но за ВУЗ имаше всевъзможни изпити по всевъзможни предмети, дори физическа подготовка за някои ВУЗ-ове. Трудно се влизаше и трудно се завършваше. Имаше голямо сито. Голямо четене, смятане и чертане падаше. Който го скъсат на сесиите трябваше да работи поне 8 месеца в строителството обикновенно.
Ако не може да вземе някой ликвидационен изпит трябваше да какдидатства от начало. След завършване всички подлежаха на разпределение на работа във цялата страна независимо, къде живееш между 5и 10 години. През работническите факултети/ Рабфак/ отделни предприятия след едногодишна предварителна подготовка и изпити пращаха студенти в определени ВУЗ за свойте нужди от кадри и след завършване тези хора си работеха за изпратилото ги предприятие. При тази система при соца във ВУЗ попадаха изключително умните, знаещите и гонещите по-добри позиции в обществото хора от всички социално-материални слоеве на населението. Имаше хора с две ризи и един панталон, но с много ум и амбиция ставаха лекари, инженери, икономисти и други. На студенско общежитие и купони за храна за 50 лева месечно, което беше 1/4 от заплатата на родител можеше да се учи без да се гладува. Имаше и подобни /50лв./ по размер стипендии за много добър и отличен успех. Транспорта в градовете и с БДЖ беше почти без пари за ученици и студенти. Лятото имаше младежки бригади на които се изкарваха добри пари, а се получаваше и много опит, Никога не на оставяха да бездействаме при соца. Имаше и факултети за обществени науки, където можеше да се завърши паралелно и полувише по педагогика и други специалности.

7.   Моят опит е от преди 25-30 години. Кандидатствала съм в няколко ВУЗ-а. София, Пловдив, Благоевград. Разликата със сега е доста огромна. Навсякъде се кандидатстваше с изпити. Чакаше се на огромни опашки за подаването на документи. Кандидатите, които се бореха за едно място бяха доста. Нямаше нищо онлайн. Държеше се на присъствие и учене по време на семестъра. Повечето обучения завършваха с полагането на държавен изпит.

8.   Приеха ме в Софийския преди 20 години. Тогава нямаше матури (т. е. имаше някакви изпити, ако по основните ти предмети от гимназията имаш под 5, но те е важаха за университета). Та мисълта ми е, че се знаеше за коя специалност какъв изпит ти трябва, а за някои специалности дори два изпита. За право май беше литература и история. Аз съм държала само история и имах право с този изпит да кандидатствам в 20 и няколко специалности, вкл. и в педагогически такива (без педагогика с чужд език, там се искаше изпит по езика). Смея да твърдя, че това беше най-тежкия изпит в живота ми! Изпитът беше веднъж годишно (ако не те приемат чакаш цяла година за нов опит), беше писмен и продължаваше 4 часа. Избраха човек, който да изтегли темата и тя официално се съибщаваше по радиото и нямаше втора тема (няколко години по-късно теглеха 2 теми и ти си избираш по коя да пишеш, обаче 2000 г. темата си беше една.) Ако се изтеглеше трудна тема редовно имаше около 50% скъсани, но пък това увеличаваше шансовете на останалите. Чувала съм за хора приети в педагогика с 3.
Разбира се, за приема се формиране бал, оценката от изпита (май по 3) плюс оценките по някои предмети от дипломата (при мен май бяха литература и история). Не помня дали се взимаш и общата оценка от дипломата.
И като си знаеш бала гледаш дали ще ти стигне за желаната специалност. Разбира се имаше си първо и второ класиране, че ако има незаети места май и трето извънредно. И най-голямата глупост различен бал за момчетата и момичетата. Едно момче с моя бал щеше да влезе в най-желаната от мен специалност, а аз е успях и влязох в друга, защото за момичетата балът беше по-висок. Всичко идваше от там, че за 100 места (примерно) ги деляха 50 за момчета и 50 за момичета, обаче момичетата, които кандидатстват за тази специалност са повече. И за 1 място имаше 3 кандидати момчета или 4 кандидатки момичета. Е, разбира се зависеше си от специалността. В детска педагогика приемаха 50 момичета и само 5 момчета, но пък в други специалност съотношението е било обратното. Аз обаче съм завършила история и ние май си бяхме 50 на 50, равен брой момчета и момичета. Първото ми желание беше археология, но там приемаха малко момичета и балът не ми стигна.
Това е.

11.   До номер 3
Благодаря Ви много,вече ще пиша "разкажЕ" и ще съм приета във ВУЗ,нали?!

12.   До 6

Ебаааахти робството, бате ..

13.   Споделям информация от преди 33г., по бай Тошово време. Тогава имаше матури по БЕЛ и математика, но при среден успех над 5.00 се освобождавахме. В моя случай обаче матурата по литература беше задължителна, независимо от успеха. Казвам литература, защото включваше развиването на тема по произведение от български автор. Теглеше се пликът, вътре се съдържаха теми за два автора, по избор. Обявяваше се националното радио и беше еднаква за всички. Тест по български език нямаше в изпитната тема, предполагаше се, че сме грамотни.
При завършване получавахме две характеристики за политическа благонадеждност, запечатани и подпечатани в плик. Пишеха се от класния ръководител, съдържаха информация за твои лични качества, за родителите ти и дали ще станеш съвестен социалистически гражданин. Нещо такова беше. Та с тези две характеристики можеше да се кандидатства само в едно висше учебно заведение, с кандидатстудентски изпити през юли и в едно полувисше- с изпити през август.
Кандидатствах в ТУ след техникума и имах приемен изпит по математика и политически изпит. Вторият беше с конспект, а материалът- от учебника по обществознание. Беше само с „да“ и „не“, но ако е „не“ ти сваляха една единица от общия бал. И не беше сигурно влизането.
Трудно беше да станеш студент, трудно беше и да завършиш, голямо сито беше и смятам това за нещо положително. И беше напълно безплатно. Някои, повечето, се препънаха още в началото, на изпитите по висша математика, други пък с математически гимназии се спънаха на техническите предмети. Това не ми харесваше, че всеки има право да е студент в ТУ без преди това е да е завършил съответния техникум. Като цяло много малко завършихме с випуска си, с нас завършиха и прекъсвали студенти от предходни години.
Дипломите за средно образование ни се пазеха в канцеларията на ВУЗ-а и ги получавахме обратно след завършването/за да не можем да кандидатстваме отново на друго място/. Випускът преди нас и предходните завършили имаха печати в тези дипломи- „непоследна“, което значи, че ако си висшист не може да работиш с дипломата от средното образование, трябва задължително да работиш по специалността от висшето.
Много по-различно от днес, нали?

14.   12, робството предстои, ама не си наясно.

15.   До 14

Ми и така да, хич, ама ХИЧ не променя факта, че е било суууупер задръстено.
И ако иска робство ... еммм, дано се озовем от правилната му страна. Робството е лошо, само заробите, нали ;)