Как се става учител? Имам ли шанс да стана учител?
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1638 пъти
Здравейте, читатели! Преди 1г. завърших специалност "КСТ" в ТУ-Варна. Още преди да го завърша, разбрах, че не ми се работи в тази сфера, не ми е интересно изобщо и просто не можах да вникна много в нещата, защото работя друго нещо. Но реших да го избутам докрай. По време на пандемията, понеже бях спряна от работа, се записах в един безплатен basic programming курс на Софтуни. За първи път изпитах някакво удоволствие да решавам задачи и си го изкарах целия. Дори следващият етап е януари, който вече се заплаща. Но не съм сигурна дали ще успея в този бранш изобщо. Тогава се замислих, че мога да изкарам друг курс за учител, който изисква инженерна бакалавърска специалност. Учи се 2 семестъра. Винаги съм си мечтала да бъда учител по БЕЛ, но така и не го записах. В средните училища се учат офис пакети, основни базисни неща по програмиране, различни бройни системи и т. н., съдейки по това, което съм учила преди 5г. Но как да кандидатствам, след като завърших с 3, 85. Дори и да ме приемат, с какви очи ще си давам тази диплома, като кандидатствам за работа. На 24г. съм и имам чувството, че си изгубих времето досега. Дори и да изкарам квалификация, ще имам ли някакъв шанс да работя на по-добро място и да стана учител. Ще работя държавна работа, ще почивам по официални празници, ще работя с млади хора и ще имам повече време за бъдещите си деца. Преди това в гимназията бях пълна отличничка и първенец на випуск от 150 души. След това не успях да подбера правилната специалност. Ако тегля чертата и нямам шанс да се развия в тази насока, и запиша примерно "Българска филология", прекалено много време ли ще мине? Винаги това ми е бил любимият предмет, постоянно ходих на състезания по литература. Ще бъда на около 30г., когато тепърва ще си търся работа в сферата на образованието. Ще си припомня и ще препрочета всичко, което се учеше в 11 и 12кл. И бих кандидатствала с това. Имам 5, 90 на матурата по БЕЛ от 2015г. Много съм отчаяна, не съм глупаво момиче, напротив. Просто направих грешен избор, 5г. отлетяха, а аз не дадох нищо от себе си, мързелът надделя. Също работя много отделно и нямам вариант да не работя. Ако ще записвам нещо, то най-вероятно ще е задочна форма на обучение. Моля за съвети от хора, които практикуват тази професия или са сменяли драстично професията си.
Благодаря Ви за отделеното време!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: 59f6472fbc

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Трудно се става. Старите са захапали кокала и не го пускат, карат до след пенсия на по 70 г. Не допускат нови хора в системата, заплатите са примамливи, старите взимат по над 2000 лв. заплата, отделно бият рекет за частни уроци на децата и от там още толкова връзват на месец. Трябват ти много сериозни връзки. Има много кандидати а места няма. Това с липсата на учители е мит. казва ти го учител по математика на 32 г. в гимназиалните класове. Отделно и платения годишен отпуск, който е около 4 месеца. Успех.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: d669943515

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Номер 1 говори пълни глупости. В столицата може и да е г/д така, но в другите градове, особено по-малките много трудно можеш да видиш заплата над 1000лв., ако ще и 25 години стаж да имаш. Майка ми беше учителка, така че не говоря на изуст. Работата ти като учител вече не е като едно време да си предадеш урока и да се приключва. Сега масово децата са невъзпитани, отговарят, не слушат, не пишат, пречат, особено ако става въпрос за обикновено училище. Освен това пишеш страшно много документация, държиш дежурства през лятото, от МОН ти идват на проверки и се заяждат за абсурдни неща и мога да изброявам до утре още хиляди недоразумения, които не трябва да са така. Учителят трябва да има една работа - да учи. Вместо това обаче е нагърбен и с това да превъзпитава, да гони срокове от МОН, да дава отчети, да пише всичко и на хартия и на компютър, като неща от сорта на кой клас как се справя, колко процента от учениците са усвоили материала, какво им е трудно, какво им е лесно, това, което им е трудно защо им е трудно. И за деца, които нямат желание да учат и не можеш да ги накараш да учат, получаваш нападателни въпроси защо даденият ученик не се справя. И грешката се търси в теб, а не в родителите на детето, които са го оставили на произвола на съдбата и го възпитава смартфона.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 9b382fbf04

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Даскалката на щерката има 15 г. опит и взима точно 1000 лв нето в голям град.

 

...

горе^

преди: 3 години, 4 месеца hash: 4b2d826807

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторката за пари не е споменала, но всички коментират парите, меркантилна ли е нацията ни? Иначе по горе правилно са казали ако нямаш връзки трудно се влиза в училище в града, ако нямаш против може да се набуташ в някое по малко населено място но пък там учениците 50 и нагоре % циганчета. Иначе в града училищата учителската стая е гнездо с оси, гледат как да се оплюят да изгонят случайно влезлия учител в училището и да наместят свой човек на мястото.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 25b63b9fa5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторке, мисля, че моят опит ще ти е полезен или поне ще те окуражи. Магистърската ми степен е по руска литература от университет в Москва, който завърших през 1994 г. След два месеца ще навърша 50 години. Преди две години записах докторантура, която ще защитя пролетта. Днес подписах договор с една езикова школа като преподавател по руски език. Отделно преподавам уроци по български език и литература. Вече 20 години се занимавам с журналистика в ресор "култура". Последните 16 години бях редактор в съответния отдел в нациоланел всекидневник. Отделно водя рубрика за изобразително изкуство в Националното радио, сътруднича с преводи на книги художествена литература на четири издателства. Пет години паралелно преподавах българска литература в друга частна школа, подготвяща децата за кандидатстване в елитните гимназии. Преподавала съм есе и в Американския колеж. Чета лекции в ЮЗУ "Неофит Рилски" по литературата на руската емиграция от третата вълна. И не на последно място, пиша статии и за едно научно-популярно списание. Т.е. какво се опитвам да ти кажа? Опитвам се да ти кажа да работиш по проекти, а не за заплата! Изобщо не ме интересува дали ще ме вземат в някое училище, а и, честно казано, само веднъж съм кандидатствала за учител по БЕЛ в Художествената гимназия и то само защото съм я завършила навремето и имам сантимент. Аз, авторке, не искам "да ме вземат на работа", аз искам "да си свърша работата". За мен студентът или ученикът са проект. Т.е. ако той желае да научи руски език, аз съм си свършила работата, когато този човек наистина го научи. Ако иска да напише брилянтно есе, че да го приемат в Харвард, работата ми е приключила, когато го приемат. Ако му се иска да опознае световната литература, го хващам, образно казано, за ръка и го превеждам през нея и чак след края на това пътуване си казвам: да, свърших си работата. Цифрите в дипломата ти са само цифри, макар в моята да са пълен отличен. Ключовият подход към тази професия е да осъзнаеш важността на мисията си. Естествено, че трудът ти ще бъде заплатен, но фокусът трябва да бъде върху резултатите от него в полза на ученика. Ти тръгваш от желанието си да работиш "държавна работа" и да "почиваш по празниците". Няма да стане преподавател от теб! Не ми се сърди, че ти го казвам. Моите ученици знаят, че могат и в два часа посред нощ да ми се обадят, ползват личната ми библиотека, някои занятия ги провеждаме на вилата ми, за да сме на чист въздух, търся им допълнителна литература, разговаряме извън регламентираното като часове време, но аз гоня крайния резултат. А ти искаш "държавна работа и почивки по празниците". Върнах се пак да прочета текста ти. Ами, не! Никъде няма и намек за това, че искаш да предадеш знанията си и на други хора, за да бъдат те по-успешни, умни и щастливи. Всичко е с цел да намерим топло местенце, където да устискаме до пенсия. Няма да стане, мила! Или, ако стане, то няма да си ефективна. Смени си гледната точка към отговорността на преподавателя спрямо неговите ученици. Осъзнай, че те ще те гледат в очите и ще вярват на всяка твоя дума; че разчитат на теб, за да разширят познанията си и подобрят живота си. И чак тогава, ако намериш в себе си смелостта да ги поведеш към целта, която вече си набелязала, аз ще съм първият човек, който ще те поздрави!

 

...