Не знам какво да правя.
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1493 пъти
Здравейте хора. Казвам се Алекс и съм на 21 г. Наскоро започнах да уча в Пловдив "Актьорство за драматичен театър", мислих че това е мечтата ми, но вече не съм сигурна. Преди около 3-4 г. започнах да се занимавам с това в родния си град и ми хареса, въпреки че първоначално беше просто за да имам какво да правя. Реших, че това е моето призвание - да бъда на сцената, защото само там се чувствах истински и непринудено щастлива. Че така де, приеха ме в Пловдив с тази специалност, но вече се чудя какво са видяли в мен след като другите могат да пеят, танцуват, а аз не мога нито едно от тези неща и не е просто да се подценявам, а го пиша, защото знам, че е така. Не съм и толкова интелигентна като тях, а актьора трябва да бъде интелигентен.. Винаги съм имала слаби оценки, колкото и да учих и да се опитвах, повечето пъти едва изкарвах 4, пък какво остана за по-високи оценки.

Преместих се в Пловдив да уча, но мисля че е грешка и се чудя дали да се откажа, защото изпадвам вече в депресии, понеже съм в друг град, далеч от всичките ми приятели и роднини, нищо не ми се прави, не мога да се концентрирам да науча нещо понеже ми се плаче и понеже мисля за самоубийство постоянно. Мисля че ще е по-добре да се откажа и да се върна в родния си град и да работя там, вместо да уча нещо с което ще имам реализация само, ако се махна от България. По принцип никога не се отказвам, но не знам сега, ако го направя дали ще ми е много по-добре. Вече дори не ям нормално, само 1 път на ден, защото просто не съм гладна.
Моля Ви дайте съвет, какво да правя? Да се откажа ли от тази специалност след като не съм сигурна, че вече искам да я уча и да се върна в родния си град, където ще виждам семейството си или да уча още 3 г и половина и да продължа да се чувствам (най-вероятно) така.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: de1f8b97d6

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Почини си добре, на плачи се и като се почувстваш по-добре помисли над това, защо се чувстваш зле. Помисли дали не е това мечтата ти (няма значение кой какво може все пак ти знаеш най-добре, че си там, защото си заслужила) Ако решиш, че ще се чувстваш по-добре в родния си град тогава се връщай там, но и си мисли добре какво ще правиш като се върнеш. Преди години аз отидох да уча в музикална гимназия не в моя роден град и не се чувствах добре там и се махнах след като се върнах си мислех, че съм направила огромна грешка (много плаках, мислех да се връщам там) Въпреки това аз работих много, ходих по конкурси, учих и вселената ми се отплъти. Приеха ме с пълна стипендия в университета Джулиард в САЩ и все още уча. Тогава писах в този сайт и един мъж ми каза като не се чувстваш добре напускай училището. Вярвам, че ако не го бях послушала сега нямаше да се чувствам толкова добре. Съвета ми е ако не ти е приятно там махай се.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 4fa0a703ec

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Осъзнаваш ли, че си започнала да се чувстваш по този начин след като си се сравнила с останалите? Защо се сравняваш с другите? Невъзможно е да се видиш отстрани така, както публиката и преподавателите ти те виждат. Никой не знае как наистина изглежда и звучи, защото не можем да сме безпристрастни за себе си. Явно другите са видели нещо в теб, което ти самата не можеш да видиш. Чувстваш се добре на сцена и зле, когато се сравняваш с колегите. Просто не се сравнявай, а гледай към прожекторите и мисли за страстта си. И в крайна сметка, ако това не е твоя град или не си в правилната специалност, махни се. Животът продължава и има ужасно много пътища. Можеш пък след някоя друга година да се окажеш в НАТФИЗ. Може би не мечтата ти е грешна, не ти си лоша, а просто не си на правилното място, за да изпълниш всичко запланувано. А ако трябва да сме честни, може би някъде там има специалност, която е точно за теб и тя не е актьорско майсторство. Това е твоят живот, слушай единствено себе си и няма да сгрешиш.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: ce79cd8848

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Трябва да помислиш трезво и да прецениш какво искаш и какво ще можеш да правиш. Ако това което правиш не го искаш, тогава трябва да прекъснеш и колкото по-рано го направиш толкова по добре. Ако трябва учи друго висше, ако искаш, не трябва да мислиш че е късно, и на 24 да почнеш пак е на време. Може би е добре да помислиш какво ще правиш ако прекъснеш, ще учиш ли нещо друго, или не, ако ще учиш кога ще започнеш. Трябва и семейството ти да те подкрепя. Ако не те подкрепят ще трябва сама да се оправяш, защото не можеш да разчиташ на тях, и е трудно. Ако трябва почни работа, като събереш пари или опит може да почнеш и друго нещо, да подхванеш работа, образование и т.н. Като си в Пловдив е добре да си потърсиш работа и там, защото в малките градове може трудно да се намери нещо, което не е тежко или с някаква перспектива и полезен опит. Трябва да действаш.

 

...

горе^

преди: 3 години, 3 месеца hash: 44bd994c0a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, реших да пиша, защото по случайност и аз съм ПУ :). Първи курс съм и аз като теб записах нещо, което ми се отдава, но много съм разочарована от преподавателите, начин им на преподаване и специалността ми като цяло, затова ако искаш направи като мен: направи списък с плюсове и минуси, помисли си, виж ако искаш до края на годината може мнението ти да се промени, ако наистина мислиш че не е за теб, примерно опитай да се преместиш или да запишеш наново. П.С. Здравето ти е по-важно и ти пожелавам успех!!! Ж19

 

...

преди: 1 година, 10 месеца hash: 4453f6e8fb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Към номер 4. Аз мисля да кандидатствам там. Но бих искала да знам, повече за преподавателите, начина им на преподаване, трудно ли е. Ще съм Ви много благодарна!

 

...