Споделена история от Образование |
Има ли надежда за моя случай, ще реша ли все някога
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1078 пъти
Кратката версия на историята ми: 11 клас съм, момиче съм. Имам точно една година живот докато не започне ИСТИНСКИЯ ми живот (кандидатстване, ако въобще има такова.., местене, самостоятелност и т.н.). В момента МЕКО казано си губя времето, не правя нищо смислено със живота ми, лежа по цял ден и не правя нищо. Цял живот се чудех какво да кандидатствам, от 8ми клас се мъча. Лел 4 години не успях да го измъдря. А трябва да реша СЕГА. Не ми казвайте, че имам време, защото знам, ЧЕ НЯМАМ. Една година имам точно и не стига за нищо. Как да си избера професия като си сменям мнението със скоростта на светлината. Непостоянна съм.. В един момент, ако искам да съм учителка, в друг няма да искам да кандидатствам. Нямам си идея какво да правя след като завърша 12 клас. След бала ще съм като муха без глава, трагедия.. Истината е, че дори не знам в какво съм добра. Имам добри оценки по гражданско образование, английски, философия и общо взето по всичко без математика естествено... НЕ съм отличничка, но както казах без математика всичко ми е търпимо :)... От учителка мислих да стана:
нещо свързано с управление и бизнес, ама после се усетих, че няма нищо общо с мен.. Фармацевтка, космонавтка, всички професии съм ги минала... ОТ около 2 години се намирам в нещо като депресиран мързел. Изразява се в това, че единственото нещо, което искам е да СПЯ и лежа.. Не излизам анвън, като цяло мразя хора, затворена съм в себе си. Криво ми е, нервна съм, загубена съм и даа дори нямам представа за "мечтано работно място". Искам спокойствие и, ако мога да си работя от вкъщи ще е перфектно. Под мразя хора имах предвид, че има прекалено много идиоти на този свят и не искам да имам нищо общо с тях. Мога всяка професия да си я представя как работя, но да взема окончателно решение, ей тва не мога. Дори не знам в какво съм добра, а съм на 17 години вече, скоро правя 18. Мислих си, че след 18 години всичко е рай. Да бе да, нямам си идея къде да ходя и какво да правя. Искам добро бъдеще разбира се, кой не иска.. Ама въпросът е не какво искам, а какво мога. И да имам година да разбера какво е "моето" нещо.. Уха, дори аз не си вярвам, че ще го открия. Стотици професии, хиляди специалности, университети (МНОГО неща съм прегледала, много статии и професии, толкова много,че се чувствам изгубена кауза). Толкова много избори, едно объркано момиче Успокоява ме мисълта, че не съм единствена. Много хора на моята възраст също са объркани, но повярвайте моят случай е трагичен. Не мога да кажа в какво съм добра, но като всеки човек имам мечти.. Искам просто да обиколя света, да си живея спокойно, да създам света и да съм полезна на НЯКОЙ. Но как, и ГОСПОД не знае, повярвайте ми. Даже той не знае кво да ме прави, случаят ми е трагичен от всеки ъгъл. Философията и английския, хайде и бг език са единствените, в които виждам някакъв смисъл, но да стана учителка в България.... ХОРА отгоре написах, че мразя хора. Не е за мен.. То въобще има ли нещо за мен. Хайде спирам с дългия роман, то тва стана по-дълго от ,,Под игото"... И без това не може да ми помогнете, всичко зависи от мен, от мен, която си няма идея какво иска... Уха странно нещо е живота. ИЗБОРИ, ИЗБОРИ ИЗБОРИ, САМО ИЗБОРИ...Избориии, от които ти зависят живота, перфектно...
|
