Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   5, така е, и аз преди 20 г. мразех даскали тип Киро Брейка да ни обясняват как било по бай Тошо, пък сега как било. Хубаво, не споря, може наистина по бай Тошово време от чешмите да е капел мед, но каквото и да е било тогава, сега вече това е в миналото и в момента времената са други и е редно да живеем сега, защото само сега е реалното и актуалното време. Каквото и да е сега, бай Тошо никога повече няма да стане от гроба и да върне комунизма. Не че известна строгост пречи, но някои даскали не могат да разберат, че времената се менят и си живеят още в младините. Дали от носталгия, дали от безсилие, дали от неразбиране, не знам.

7.   Аз имам няколко кратки анекдота. :)

В гимназията: учителят по английска литература беше англичанин от някакъв затънтен край на Великобритания, и като резултат говореше с толкова странен акцент (не Шотландски), че ни трябваха 1-2 месеца докато въобще разберем какво ни приказва. :) Ей тоя човек ще го уважавам до края на живота си, пожелавам му да доживее до 105 години и да се радва на правнуци и праправнуци, защото... тогава се раздавах като писател и поет. А той ме окуражаваше да пиша и да развивам таланта си, накрая се записах в СИП-а му по творческо писане, а на последната родителска среща преди завършването ми специално се обърнал към родителите ми с предложение да ми напише препоръчително писмо - което само по себе си е огромен жест, защото практиката иначе е тъкмо обратното, учениците да гонят учителите и да ги молят за такива писма.

Той беше може би единствения учител в цялото даскало, който като че ли видя нещо в мен и ми помогна да си превъзмогна смачканото самочувствие, и да не се чувствам като пълен задръстеняк.

В университета обаче: леле-мале. :D

Един лектор въобще не се вясваше на собствените си лекции. Към края на годината се пръкна от нищото, събра ни и ни каза... - Ами колеги.... сами си решете каква оценка искате да ви пиша! Аз не го бях разбрал и сам си написах оценката (6, естествено) на което леко ме смъмри, той трябвало да я напише и ала-бала, но все пак ми се подписа. :)

Преподавателят по Теория на Философията пък ни беше накарал да пишем курсова работа по някаква книга, след което устно ни изпитва. Тези които минаха преди мен им се накара едно хубаво, защото не бяха цитирали никакви източници. То и аз не го бях направил, де... но когато дойде моят ред, си имах вече изградена стратегия. :D Извъртях го така че да излезе, че НАРОЧНО не съм гледал други източници, че нали целта била да анализирам книгата от собствената си гледна точка... пълни алабализми, но въпреки това се защитих храбро. Накрая тоя ме погледна, и ми каза:
- Колега, не мога да ви пиша повече от 3.
- Ми хубаво, по-добре е от двойка - аз свих рамене. Хич не ми пукаше. Докато му поднеса студентската си книжка, той явно размисли.
- Абе айде от мен да мине, четворка. - Пак помисли, след което написа нещо в книжката и ми я върна. А когато погледнах в нея по-късно, какво да видя? Пичът в крайна сметка ми написал 5. :D

От университета най ще запомня обаче лекторката по Естетика. Първо че беше голяма ексцентричка като облекло и държание, второ си личеше отвсякъде, че имаше силно изразена творческа, но и също нежна личност. Доста ме кефеше по принцип. Възмущаваше се за авангардното изкуство например, как през 60-те имало някакъв художник (Пиеро Манцони), който решил да направи "творба", наречена "Лайното на художника" - и състояща се от запечатани консервени кутии с мистериозно (вероятно кафеникаво, никой не знае защото ако се отворят се разваля "композицията") съдържание, които той продавал (успешно, вярвайте ми или не) на парче, на цена теглото им в злато. :)

Та изпитът при нея се състоеше от писмена част, където сам си избираш тема (свързана с изкуството) и си пишеш по нея, а също и устен изпит където вече трябваше да знаеш материята. Бях се подготвил донякъде по първата част, но не знаех БЪКЕЛ за предмета и съответно се бях настроил да се моля за тройка. Кое му е толкова интересното тук? Това, че написах големи глупости НО в същото време в увода развих една аналогия, която днес дори не помня, но беше свързана с... пчелички. :) Нещо от рода на това, че както цветята са еволюирали да са ароматни и красиви за да привличат пчелите, така и човешката душа е развила усет и привличане към красивото. Нещо такова.

Една-единствена аналогия ама се оказа удар в десятката. Защото докато я чакахме всички отвън, докато тя прочете писанията ни и започне да ни вика един по един, тя бързичко първо извика... мен. Влизам и я гледам такава, въодушевена, абе направо възхитена! Големи хвалби за аналогията, след което, с поглед на човек очакващ да знам вся и всьо за Естетиката, започна да ме изпитва... :) Още след първия въпрос разбра жената, вече с донякъде разочаровано изражение, че ако ме изпита обстойно ще й се наложи да ме скъса, и затова... спря. Направо поиска книжката ми и ми писа.. отличен. Заради едната аналогия. Какво нещо е човека само...

8.   Авторът съм. Номер 3,

Не, не съм нито журналист, нито учител. Нито имам такива намерения. В ежедневието ми се налага да се сблъсквам с част от училищната действителност в чужбина. Темата я пуснах, защото поведението на някои учители тук е недопустимо и това показва защо нивото на образованост е толкова лошо. Ако някой помни случая с преподавателката по статистика от ВТУ (преди няколко години, Господари на ефира), за нещо сходно говорим. Интересни изводи си водиш за мен, а дори не ме познаваш.

Към номер 5,

Старанието е двупосочно. Учител не може да те научи, ако ти не искаш да учиш. Не знам твоят клас какъв е, но аз вече описах моите бивши съученици що за хора бяха. Нямаше да има нужда от строгост, ако имаше изначална дисциплина.

10.   "Това е пуснато или от начинаещ учител, или от начинаещ журналист. "

И?

11.   Имам хубави спомени от гимназията. Като цяло смятам, че това са ми най- готините години, защото завързах невероятни приятелства. Макар че със съучениците ми се пръснахме, всички ги чувствам много близки и смятам, че е заради учителите. Те ни сплотиха много. Отделно, че учехме в музикална паралелка и бяхме нон стоп заедно. Подготовка за концерти, рецитали...Наскоро една от учителките ни почина и се почувствах все едно и част от мен си е отишла. Имах и една учителка по история- влезе ли в кабинета, всичко живо млъква и слуша с интерес. С такава жар разказваше урока, че те въвлича и теб. На никой не му и хрумваше да се прави на интересен.
В университета никой не ме впечатли. Напротив, имах чувството, че всички са на антидепресанти ( и не си ги пият).

12.   Учителката ми до 4-ти клас. Това клише, което някой учители казват, че учителката е като 2-ра майка при нас се превърна в истина. Тя за 4 години направи класът ни едно семейство. В 1-ви клас някой се карахме и се биехме, а после станахме като братя и сестри. Даже затова след 7-ми клас се уговорихме да отидем в една гимназия повечето и 13 човека пак бяхме в един клас.