Академичната среда ме убива
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 2099 пъти
От както се помня съм влюбен в науката История, имам голям ентусиазъм да уча и да се развивам в тази посока, НО по-голямата част от преподавателите ми са много зле. Реално те трябва да ти показват какъв трябва да станеш, когато завършиш, да са един пример, който те вдъхновява, да искаш и ти да станеш като тях. А просто по-голямата част са абсолютни сдуханяци (особенно археолозите). Честно казано се замислям, защо тези хора са такива.
Тази наука ли ги е направила такива? Науката ли привлича такива хора? Или академичната среда ги пречупва? Чудя се къде е целият проблем. Реално академичната среда трябва да те вдъхновява, да е на високо ниво, с колегите си да се дърпате нагоре, да си помагате. Преподавателите да са вдъхновяващи, готини. Да, но не е така. И от полезна, академичната среда се е превърнала във вредна. Аз реално се боря с нея и с цялата и бюрокрация и липса на ентусиазъм, който преобладава. Боря се да запазя ентусиазма си, в една пропаднала среда, да намирам смисъл да продължавам да уча. И този смисъл го намирам извън тази среда. От книгите, от световните книги, от световните историци. Това ли е българското образование? Нещо, което трябва преодоляваш, за да не те унищожи.. само и само за да вземеш някакъв документ..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 7 месеца hash: 4374cb59e6

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Това е проблем с всички акадамии по света. Чувал съм го от доста учени, предприемачи и професионалисти. Отиваш в академията, имаш идеи, имаш желание, но тъй като си прекалено ниско в йерархията, отгоре ти се казва, да се кротнеш, да го караш бавно, по техните изисквания, а когато стигнеш до докторантури и прочие, трябва да си им приятен иначе, ако ще и Айнщан да си, не те ли харесват, нямаш шансове, т.е. трябва да си каот тях. Може би, 10-15 години, след като си започнал академичното си пътешествие, ще имаш възможността, да правиш каквото желаеш, но работата е, че си минал половината си съзнателен живот, в това да следваш едни и същи порядки и си се нагодил.

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 0563682bf6

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   Спри да идеализираш академичната среда (или която и да е друга), защото само ще се разочароваш, както вече е станало. Няма такъв филм, че ако си сред учени, интелигентни и прочее хора, ще пребъдеш, ще те мотивират и надъхват, ще яздите еднорози към залеза и прочее. В крайна сметка това са хора като всички останали, имат чувства, имат характери, имат негативни и позитивни качества, низки страсти, проблеми и какво ли не. Малко звучи като "красивите жени са тъпи" - няма такова нещо. В цялата катедра, ако намериш 2-3 читави, трябва да си благодарен. Майка ми е доцент в столично ВУЗ, бившият ми приятел е асистент и огромен процент от живота ми е минал сред академици - много претенции, много помпане, но същото поведение като сред нискоквалифицираните работници... просто по-рафинирано и заобиколено от тежки томове литература. И аз бях страшно изненадана в началото, но това е - масово тегави характери, интриги като във всеки скапан офис, безразборен секс с колеги, изневери, алкохол и наркотици (при по-младите). Нищо, абсолютно нищо, човешко не им е чуждо. Гледай си личния интерес, намери най-малкото зло и работи за себе си. Ако разчиташ на някой друг, си изгубен. Да намериш сродна душа, където и да е, си е чист късмет и не се надявай на това. Малко са на тия позиции по призвание, а още по-малко са тези, запазили ентусиазма си през годините. Може би, ако си някакъв вундеркинд, ще имат по-различно отношение...

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: fffbf0e199

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Пич, 10 години бях в тази среда. Историк съм. Издокторих се в Англия, на три места правих пост-докторантури. Е, честно да ти кажа, НАВСЯКЪДЕ академичната среда е дебилна. Не е в България проблемът. При историята е може би най-зле, но е така дори при точните науки. Имам чувството, че сред бакалаврите има страшно много читави и умни хора. После за магистър продължават предимно по-тъпите, а в академията на постоянен договор взимат на границата на дебили. Именити професори, световни имена, са ПЪЛНИ ИДИОТИ. Направо е шокиращо, когато специалист по европейски малцинства дойде да те пита буквално "татарите мюсюлмани ли са?". Мъж съм, ама щях да се разрева, когато ръководителят на една от програмите ми каза в очите на пияна глава, че няма да ме вземат, защото ми завиждали за уменията и търсили по-глупавичка жена за асистент. За фалшификациите да не говорим. От това, което съм видял, вече не вярвам на нито една историческа разработка. Тука български професор, минаващ за велик в Средновековието, ми обясняваше как ще си измисли какво пише в документа, защото така му се връзвали. Кофтито е, че няма по-готино нещо на света от това да си на постоянен договор в университет. Яд ме е, че направих някои кофти компромиси (написах книгата на един професор) и пак не ме огря. Съветът ми е да бягаш от академичните среди и да не си мислиш, че в чужбина е по-добре. В континентална Европа са яко плагиати, а при англосаксите трябва да си едноок негър педераст, ако искаш да пробиеш.

 

...

горе^

преди: 2 години, 7 месеца hash: fffbf0e199

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   №1 - Айнщайн буквално е гладувал, защото са му завиждали и не са го взели в академичните среди. С 300 зора си е намерил работа като деловодител.

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 0a2d41d909

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Представителите на новото успяват едва когато представителите на старото измрат до крак.

 

...