 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Имам чувството, че започвам да мразя колегите си от университета и не знам какво да правя.
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1454 пъти
Здравейте,
Като цяло ситуацията е следната- постъпих за студент и сега в университета имам чувството, че не се вписвам. Колегите ми постоянно ходят на купони и партита и мен това започва вътрешно да ме дразни и да ми предизвиква някакъв вид антипатия към тях. Изобщо не ми се ходи на купони, въобще не ми се занимава с партита и се чувствам изключително зле и много самотен около тях. Просто имам чувството, че тези хора сякаш нямат за какво друго да живеят, освен това, и нито един от тях не съм чул да говори с някакво невероятно желание и патос за специалността, която учим или да има някакъв интерес да се върже на интелектуална приказка с някой друг. Всички канали на информация, по които си общуваме винаги са запълнени с основния тематичен въпрос "Къде ще се събираме днес? ", "Кой ще идва на купона довечера? " и т. н. това просто не ми е интересно и нямам желание да участвам. Може и в известна степен аз сам да съм си го индуцирал, защото като бях по-малък много обичах да гледам някакви такива филми за велики учени и академици като Стивън Хокинг, Алберт Айнщайн, Мария Кюри и Хана Аренд и т. н, които ми вкараха в главата идеята, че в университетът е пълно с някакви супер умни и надарени хора, дето са обсебени от науката и това е фокалната точка на съществуването им. Някак си, от много малък се възхищавам на посочените отгоре персонажи и се стремя да бъда като тях и сякаш очаквах нещо много повече от това, което можеше да получа. Четох и книги като "Университет и общество" на Пепка Бояджиева с мисълта, че университетът ще е спасение от дебрите на училището, ама се оказа по-трагично и от училище. В училище имаше олимпийци, много надарени деца и доста мотивирани преподаватели, а в университета не е точно така. Аз ли съм прост нещо или нещата май не трябва да са така?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: f79d6d964a |
|
1. Това е златна възможност за теб. Разбери, че те са посредствени и слаби! Направи всичко мвъзможно, да си не просто една стъпка, а километри пред тях, когато говорим за академични и професионални постижения. Нека си копунясват. Утре ще са ти в краката.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: bd59da081d |
|
2. Напълно те разбирам, имам абсолютно същите колеги. Едни такива... нищо не ги интересува, всичко е за отбий номер, нямат желание да научат каквото и да е по специалността, за която плащат (немалко) всеки семестър. Гарантирам ти, че с времето тези хора отпадат и остават онези, които знаят защо са се записали.
Двамата с теб не сме сбъркани, за съжаление просто такива ценности и начин на мислене се възпитават и промотират от доста време. И защото образованието не е на ниво и критерии за прием почти не съществуват, се налага да се сблъскваш с такива индивиди и след гимназията. Жалко е, че се губи социалният аспект от следването, но пък се постарай да извлечеш максимална полза от обучението си и не им се впечатлявай твърде много.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
