Медицина - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121151)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Образование

Медицина
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1652 пъти
Здравейте! Имам няколко въпроса относно медицината. Ако може студенти или хора които са завършили да ми отговорят, за да знам че наистина така стоят нещата там! Започнах курсове предварителни, но имах пропуски и ги спрях, защото се записах при друга госпожа която да ми обясни по-подробно материала и заедно с това да наваксам пропуските си. Виждам трудности наистина, някои неща не мога да ги схвана веднага, госпожата ме убижда в такъв момент (При вас случвало ли ви се е? ) обаче много силно искам да стана доктор. Не смятам да се отказвам, смятам до край да продължа. Притесняваме факта, че изпитвам един непрекъснат страх, бих искала да попитам нормално ли е? Много хора ме плашиха, че е много трудно и че много се учи, обаче не се задълбочих в думите им. Бих искала също да попитам студенството по медицина как се провежда наистина, изпити, изпитвания, това онова? След завършване обща медицина, как се специализира? Колко години е специализацията? Ако е възможно да ми кажете всичко което знаете, тъй като ми е много интересно? Също, защо повечето смятат че е късно да се записва човек след 12 клас, тъй като една приятелка ми каза че иска тогава да ги запише, но и казаха че е късно? Аз лично смятах, че когато и да ги запишеш не е късно, по - добре така от колкото никога. И вашето мнение също, дали според вас когато човек силно иска нещо, колкото и да е трудно, постига ли го?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 4 месеца
hash: c28d50762c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Здравей! Студентка по медицина съм по Медицина в МУ-София и повечето ми роднини са лекари, така че мисля, че бих могла да ти дам адекватно мнение, без да преувеличавам, но и без да ти спестявам истината. Напълно нормално е да ти е трудно ( който ти казва, че всичко знае и разбира от първия път те лъже). Кандидатстудентските изпити са най-тежките спрямо всички специалности, и може би едни от най-сложните с които ще се сблъскаш по време на обучението. Ученето е много, наистина, но не мисли, че няма да имаш време за личен и социален живот, всичко е правилна организация на времето и много много мотивация и труд. Спрямо останалите ти колеги от други университети ще имаш много по-малко свободно време, ще ти се наложи да изпускаш доста събития, и в един момент ти самата ще предпочетеш да останеш вкъщи и да учиш, защото ще осъзнаеш колко по-важно е бъдещето ти и обучението ти пред една дискотека. Всичко зависи от правилното разпределяне на времето, но то със сигурност ще бъде малко или много ограничено. Следването не е никак лесно, говоря от позицията на моя университет, не бъди с големи очаквания към преподавателите, защото още от 1 курс ще разбереш, че университета е една голяма самоподготовка. Ще се срещнеш с брилиянтни преподаватели, които ще те научат на много, но ще изискват много, но ще се сблъскаш и с такива, които не ги интересува изобщо с какви знания ще излезнеш, и трябва сама да се обучаваш, да търсиш, да гледаш, да се ровиш из чуждестранни учебници ( ще разбереш, че повечето от българските не струват ). Изключително важно е да си отговорна към себе си и към обучението си. За разлика от всички останали университети, имаш повече упражнения, от колкото лекции. На упражненията обикновенно се правят практически неща като отиваш предварително подготвена за упражнение ( тоест четеш вкъщи се стремиш да разбереш, отиваш на упражнения за да си преговориш и да си се доизясни материала, а не тепърва да ти го обясняват ). Ако не си последователна в ученето, на теб самата ще ти е трудно за изпитите и ще разбереш, че времето в сесия НЕ стига, за да научиш предмет, по който не си чел нищо цял семестър(например Анатомия ). Важно е да учиш за свое собствено знание и удовлетворение, а не просто за оценка /или колкото да вземеш изпита. Много е важно да извлечеш максимума от това, което учиш и да отсееш важното от второстепенното. Изпитите протичат по различен начин, спрямо това колко важен един изпит. Например по анатомия изпита е практически устна част и е доста смазващо, но доста от предметите в клиниката протичат леко ( пак казвам говоря специално за МУ-София). От 1 до 3 курс се водиш предклиника като учиш фундаментални предмети, които ще ти дадат базата за клиничните предмети ( не ги подценявай, всяко нещо има смисъл ). От 4 до 6 курс обучението протича по циклична система, като учиш например Очни болести 1 месец, имаш всеки ден упражнения само по това и накрая на месеца имаш изпит, следващия месец учиш УНГ, имаш упражнения само по това и накрая пак изпит, което лични според мен е предимство спрямл другите университети, понеже се фокусираш само върху едно нещо.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: c28d50762c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   След като завършиш 6 курс и преминел циклимната система със всички специалности, имаш държавнк изпити и преддипломен стаж, който е 6 месеца (ако не бъркам) като отново на ротационен принцип влизаш в различни отделения. Относно специализациите … Тук вече става сложно. От изключително важно значение е какво и къде искаш да специализираш. Обикновенно специализацията трае между 4 и 6 години, в зависимост от това към коя специалност се насочиш, зачисляват те като лекар-специализант към съотвената болница. По време на специализацията работиш, като в повечето случаи има лекари, които те наблюдават и ти дават насоки, но по време на специализацията също учиш, имаш колоквиуми и тн но те вече са изцяло насочени във твоята специалност. Предполагам си чувала израза за специализациите - пари, връзки и секс и не задължително в този ред, която за съжаление в доста от случаите важи. Пак повтарям от много важно значение е каква специланост искаш и в коя болница. В момента са изключително търсени анастезиолози ( те взимат доста ниски заплати, а работата им е една от най отговорните), специалисти по вътрешни болести, инфекционисти, педиатри и тн. Най-желаните са хирургиите, офталмология, дерматология, акушерство и гинекология. За повече от тези т. нар “бутикови специланости” е хубаво да имаш връзки, т. е човек, който да ти уреди място в дадената болница за дадена специланост, ни за някои от тях - истински пример за специализация в една от големите АГ болници в София искат сума от 70 000 лева, за да те зачислят като специализант. По правило специализациите са платени и безплатни, като има изпит, който трябва да издържиш, но на практика нещата не се случват точно така. Това не бива са те отчайва, и далеч не значи че навсякъде и за всички е така. Много студенти се насочват от рано в специалността, която искат и работят като медицински сестри и болногледачи. В много от случаите други лекари ги забелязват и имат шанс да започнат работа в даденото отделение. Ако учиш и се стараеш да буташ напред, ще постигнеш това, което искаш. Съвсем в реда на нещата е да те е страх и да се притесняваш, това е общовалидно за всички хора. Пътят на лекаря е доста трънлив, но това е професия, която не може да се сравни с никоя друга. Не случайно хората са казали, че това е призвание и щом това е твоята мечта не се отказвай от нея. Нито една професия не е толкова отговорна колкото лекарската и не може да ти даде такова емоционално удовлетворение от това че си помогнал на някого, или си спасил нечий живот. Не очаквай, че ще стане лесно, просто не се отказвай заради нищо и никой. Обикновенно дори след като завършиш имаш още много да градиш като професионални и морални качества. Необходими са много години за да станеш завършен лекар и нищо не идва лесно и бързо, а трябва да се бориш стъпало по стъпало, за да се издигнеш, но няма труд, който да не възнаграден. Решението е лично твое, съвета който бих ти дала е освен за ученето да помислиш и за психологическата страна на нещата, дали ще бъдеш достатъчно последователна в действията си, дали си достатъчно мотивирана, за да извършш този път, и най-вече би ли могла да носиш отговорност за своите действия и решение - това е ключово в медицината - да умееш да носиш отговорност. Ако отговора на всички тези въпроси е да, и това е твоята мечта, не спирай да се бориш за нея :)

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 41a64e1115
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не успях да гласувам до край! Благодаря много за информацията!!! Страхотни сте, надявам се всичко да се подреди с времето си!!!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker