Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Готвач съм от 15 години. Имах същите заблуди като теб.
Моля те, много те моля, докато е време... седни и едно хубаво помисли накъде другаде да се ориентираш.
Сега рева къде ми е бил акъла, когато бях на 19...
Много те моля... помисли!

7.   Номер 3 благодаря за коментара ти, наистина ми хареса точно и ясно си обяснил, а до номер 1- не съм питала какво мислиш за професията, а откъде мога да стартирам, когато не можеш да дадеш насоки по-добре недей коментира, ако някой отвори тема какво мислите за професията “готвач” може да се изкажеш…нелеп и неадекватен коментар

8.   Може би останалите са прави, че няма смисъл да учиш това в университет, НО... никога не се отказвай от мечтата си, защото ако ти идва отвътре, ще стигнеш наистина надалеч. Желая ти успех.

9.   Напълно съм съгласен с номер 1. С изключението, че е добре да се познават процесите на готвене и полезността от храната, всичко друго в днешно време е масова консумация и маркетинг. Дори трудно вече се нарича бизнес и не става въпрос само за "ресторантьорството". Всичко се изконсумира и изстисква на макс. Ние затова търсим друга планета. Тая вече е брак.


Но по темата, иди в чужбина. Там пазарът на стоки е много по-богат и имаш възможността да се учиш на повече продукти(суровина). Все пак с това ще готвиш. Тук плащаме огромни такси като клиенти, а качеството е много ниско, на всичко. Политическа тема е, че просто морят народа.

Готви за кеф и с кеф, не за пари или за някого. Ти не изпълняваш поръчки и не въртиш маси. Ти караш някого да се чувства добре и го нагощаваш! Резултати ще дойдат сами!

10.   В скандинавия имат крусове, котио са си академични и се покрива всичко от биохимията, през хигената, ролите на различните хора в ресторанта, минава се през менюта, според сезон, бюджет, доро може да се говори и за промотиране.

Иначе подкрепям всичко казано от номер 3 - трябва да обикаляш и да се учиш. Гледай да се буташ в най-хубавите места, трупай конткатки и говори с други хора. Много е лесно, да подапнеш на мясот, кеото счиаташ за хубаво и да си помислиш, че "това е начинът", но ако имаше само един начин и има 1001 неща, които тепърва ще откриваш. А и да си готвач, изисква повече то това, да можеш да нарежеш едни картофи и да знаеш 100-200 рецепти. Най-вече, тбрява да се научиш да се справяш със стреса. Пдоготви се за много стрес.

11.   Номер 3 към 7. Много години мъчения в България съм преживял, докато се усетя как да се реализирам. Сега работя само през лятото за 10-12000 лв/месец на 8 часа. И дори има колеги, които взимат повече, но пък и самата работа си е кеф, когато работиш с истински професионалисти. Просто желанието и любовта им към храната те зарежда. Последно работих с главния готвач на националния отбор по футбол на Англия и беше просто уникален човек и живееше за това- да готви, да учи хората и да прави добро. Имаше голяма скъпа яхта и с нея обикаляше света, с жена си, трите си деца и 2 кучета, живееха на тази яхта. Според мен на първо време ноже да изкараш някакъв курс, някакъв кратък курс, може и да не е много скъп, в който да те научат поне на основните неща, основи в разането и долу/горе да усетиш храната и първите стъпки в готвенето. От там нататък просто желание и пътя, който ти споделих по-долу. Да намериш най-добрите от най-добрите. Колегата с коментар 5 е прав, че HRC Academy е долу/горе добра школа за готвачи в България, но цената е много висока. А за тези пари, които ще дадеш там, можеш да ги инвестираш в самолетен билет, квартира и храна и да започнеш в някой от хилядите елитни ресторанти във Франция, Дания, Италия- без пари. А може да намериш и със заплащане. От където и да го погледнеш, ако пращаш CV-та на поразия, че ще работиш без пари в техния ресторант - все от някъде ще ти звъннат! И в крайна сметка тези пари ще са инвестиция, която после ще си я върнеш хилядократно. Успех ти желая и да станеш наистина не само добър готвач, но и добър човек

12.   Аз в Англия бях мияч на чинии. Харесаха ме, и ме направиха асистент и подготовка на продукти (рязане, цедене, кълцане на продукти и тн. говоря ти в големи количества).
Видяха ме, че схващам бързо и ме бива в ръцете, започнаха да ми показват това-онова, а и аз ги наблюдавах постоянно.
През годините, шефът ми ме накара да премина няколко обучителни курса онлайн.
Накрая си станах готвач, като преминах през всичко- от салати, сандвичи, меса, сладкарски изделия и тн.
И така. Много съм научил от курсовете, но друго си е действието. Правилно са ти казали за занаята.
Според мен не си пропилявай времето в България.
Веднага замини в чужбина и там се опитай да влезеш в някоя кухня и постепенно се издигай.
Късмет!

13.   От авторката: Благодаря на всички за коментарите, общо взето всички ми казвате едно и също-за чужбина, за елитни ресторанти и т.н, това си е и самата истина. Проблема е, че нещата не стават ей така, за да заминеш за чужбина и да работиш без никакви пари в ресторант ти трябват все пак някакви доходи, а на мен няма кой да ми ги осигури, не можеш да се хванеш да заминеш за чужбина без никакви пари просто ей така, за съжаление всичко е свързано с разходи, надявам се с времето да успея да постигна нещо подобно, но на този етап трудно

15.   Скъпа авторке, жена съм. Според мен трябва да прецениш и негативите, които никой не споменава. Това е тежка професия за жена, която има амбиция и иска да постигне нещо, изглежда на теб не ти липсва, може би защото си млада и надъхана. В чужбина колегите пропускат да кажат, че всеки първи става и е готвач. Повечето тръгват от нулата, т. е. особено в началото е професия, за която не ти трябва дори опит, отиваш миеш чинии, след това ставаш асистент в кухнята, после готвач. Така бях и аз, 80% от готвачите започват така. Говоря за Англия, но съм имала колеги работили във Финландия и те по същия начин там. С амбиция много неща се постигат. Имай предвид, че всеки първи може, става и е готвач. Има конкуренция, но и не достатъчно, защото винаги търсят готвачи. Има и много сексизъм в кухнята, дори и да си добра, дори да си по-добра от колегите ти мъже, много от тях дори няма да го оценят, усеща се. Има и такива мъже, ако си добра ще ти се възхищават, трябва да си подготвена за всичко. В чужбина се работи, не се стои на една място или поне, докато научиш тънкостите.
Стресът е голям, да редиш чинии е една малка брънка в цялата система. Имаш и колеги, които не искат много да работят, сети се какво става и кой им върши работата, особено, ако е някой нов. Освен стрес, на повечето места се работи дълги смени, излизаш към 9 сутринта и се прибираш в 1:30 през нощта. Казват им сплит шифтс, в най-умрялото време имаш от 1 до 3 часа почивка. Аз последните почти три години избягвам такива места, дори това да значи, че няма да работя в добър ресторант. Имала съм смени, прибираш се вкъщи в 1 през нощта, сядаш, блокираш, не можеш да мислиш, забиваш, никога не ми се беше случвало. Представи си 5 дни в седмицата толкова часове и такива смени да взимаш на крак. Не забравяй, че ресторантите работят до късно, а след това трябва време и да се изчисти. В началото може би ще ти е трудно да избираш смените си, подготви се за втори смени основно, освен ако не работиш в някое симпатично кафене, в което се сервира храна. Зависи къде ще попаднеш.
Преди 6 години аз започнах с миене на чинии, върших си работата много добре и ми обещаваха, че ще ме учат да стана готвач. Време минаваше, никой не ме учеше. Много трудно намират миячи, защото е идиотска работа. Пък и има една приказка, ако си добър мияч, няма да те направят готвач. Така смених няколко места, същата история. Нямаше как продължих с миенето, пак обещания, че ще ставам готвач. На това място колегата ми мияч отсъстваше и когато се върна, аз станах асистент и един ден в седмицата, за да има той почивен ден, аз миех. Вече бях асистен и работех на салатите/десертите сървис. Главната готвачка беше готина шведка и ме харесваше, но напускаше. И имаше един период работеха тя и новият главен готвач шотландец. Дойде той един ден и ми казва - аз мога да ти давам повече часове (английската логика и тъпотии), така ще се учиш от мен, много съм добър, но всеки ден трябва да взимаш 8-часови смени на мияч и към 6-7 вечерта ще си в кухнята на сървис и аз ще те уча. Кухнята затваряше към 9 и нещо, два часа сървис ми обещаваше. Идеята да мия отново всеки ден цяла смяна, миех само един в седмицата, плюс това като свърша с миенето да правя сървис с идеята, че някой ще ме прави истински готвач, не ми хареса, за мен беше крачка назад. В чужбина за да отидеш, първо им научи манталитета и ришетите, много от нещата, които обещават, не се спазват. Напуснах, опитаха се да ми обяснят, че било ако искам, не било задължително. Самото предложение ми показа какво мислят за мен, в чужбина всеки ден нещата се променят, зависи за какво ще си им нужна.
Без да имам кой знае какъв опит, трябваше ми работа, напуснах без да се подсигуря, пусках CV за мияч и там някоя и друга обява за готвач да се пробвам, да видя. Звънна ми телефонът един ден и дори не исках да вдигам, защото знаех, че предложението ще бъде мияч. Оказа се, че ми се обаждат от ресторант за позиция готвач, при това по това време беше известно място, на което се събираха хора с пари, понякога имаше известни личности. Имат все още два такива ресторанта извън Англия, единият се намира в офшорна зона. Взеха ме на работа.
Там попаднах на главен готвач англичанин, който по незнайни причини много ме заобича. Питала съм го защо ме взе на работа, каза, видях потенциал. Сред много колеги с опит и знания, най-добрите бяхме главният готвач, сушефът и аз, разбира се като се понаучих. Главният готвач бил дълги години в английския флот и беше такова викане и дисциплина, че в магазина на касата не една касиерка, питайки ме искам ли торбичка почти се изпуснах - yes chef. Много хора напускаха и не можеха да се справят със стреса, викането и бързането - мъже, други пък ги гонеха. Сушефът ми беше близък и от него знам, че те лично с главиния готвач се били наговорили да ми тестват предела, докъде мога да издържа и дали ще напусна. Главно викаха по мен, друг прави грешка пак викат по мен. Няма да изпадам в подробности, но е имало трудни ситуации. Независимо от това ме научиха на доста неща, и си ме обичаха посвоему. Започнах на студени предястия и десерти, без предупреждение един колега напусна, на неговата секция бяха двама на смяна винаги. Аз пребледнях като ми казаха, че ще ме местят там и ще съм сама, а месеци си работеха по двама. Първият ден беше гадно, но после нямаше кой да ме мине - 200 резервации, 300. Правех топли предястия, топли гарнитура и имаше и топли основни, всичко идваше на един път - идват пет тикета предястия, правиш, в същото време искат гарнитури към основни и основни няколко тикета, правиш, в същото време идват още, машината не спира, сървисът не спира, тоя звук само като го чуя... Главният готвач идваше при мен винаги преди първите поръчки, прегръщаше ме като мъж през рамо и ме питаше - at what time you will be in deep shit? Давах му някакъв приблизителен час, а след сървис, идваше и казваше - видя ли, че не си в лайната, сървис перфектен. Като ти кажат, че имаш по-големи топки от колегите ти, които работейки по двама, не се справяха и бавеха храната, си е много нещо. В четвъртъците, все някой липсваше, работила съм на три секции, колегите се базикаха, че не са ми нужни.
От три години насам работя в най-голямата верига спа и фитнеси, кухнята е нива по-долу от ресторантите, но смяната ти е 8 часа, не работиш над 10, прибираш се навреме вкъщи, стресът е по-малък.
Аз в тая професия обичам бързането, мисленето, бързата реакция, която трябва да имаш, ако нещо се обърка, енергията. Познавам много запалени готвачи, за които готвенето е повече от професия, но не съм сигурна дали има смисъл, особено за жена, за млада, да, но като минат години, ако не можеш да постигнеш това което искаш, започваш да виждаш нещата от друг ъгъл. Аз също тръгнах с много амбиция и надежди, но нещата отвътре са съвсем други. Бившата приятелка на главният готвач, пълна с дипломи, тренинги, курсове, университети технологии на хранене, запалена по храната, при това придобити в Англия, преди време гледах, че работи някаква офис работа преди коронавируса, сега пак може да си е готвачка, не знам. Работила съм с нея 1-2 пъти като нямахме персонал и беше добра.
Аз след 6 години и след като осъзнах, че трябва да лижеш много задници, качествата са на заден план, и с тези затваряния покрай коронавируса, реших да се преориентирам. Сега работя на две места, две различни професии - готвач и друга професия, крайно различна. Поне в Англия, хубавото е, че независимо от годините ти и опита, винаги можеш да се преориентираш относно професия, било то на 50.
В чужбина трябва да си подготвена за много дрога в кухнята и колеги, които употребяват. От марихуана, през кока, през метаамфетамини, крек, едни като нямаха с какво се друсаха с кофеинови таблетки, други пият много. Не във всяка кухня е така, но в доста, понякога го има, може дори да не разбереш, кой знае.

16.   Работила съм в The Ritz, HIDE, Ametza with Arzak instructions, Dinner by Heston Blumental, общо взето навсякъде е едно и също. Работи се много, заплащането не отговаря на труда и нямаш време за личен живот. В началото и аз като теб си го наумила, записах сe в Westminster Kingsway College. Колежа беше загуба на време, иди на място със звезди, да видиш какво е стандарт. Когато си изясниш в какво си добра-специализирай.
В България няма потенциал, особено ако искаш да растеш. Надявам се да си струва усилията в твоя случай и да си много манипулативна. Когато отговаряш за цяла кухня, меню, от чистачи до готвачи и разбереш какво е отговорност, тогава пак се върни в тази тема и ни разкажи до какви изводи си стигнала.