 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Какво да правя?
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1309 пъти
Здравейте! Момиче на 22 години съм. В много трудна ситуация се намирам, надявам се да ме посъветвате и да не ме съдите много. Ученето като цяло не ми се отдаваше особено, гледах колкото да няма 2-ки и 3-ки и въобще не се замислях какво ще правя в бъдеще. Дойде 12 клас, повечето вече бяха ориентирани какво ще учат или работят, а аз в последния момент реших да запиша Английска филология в Юзу, защото само по английски бях доста добра и за съжаление, когато отидох нивото на английски беше доста високо за мен, градът и колегите също не ми допаднаха, прибирах се при всяка възможност на село и реших да прекъсна. От тогава до ден днешен животът ми е в застой, сякаш нямам желание за нищо, нямам никакви цели, провалих се с единственото, в което смятах, че съм добра, а се оказа, че не е така и нашите ме подкрепят, казват ми да запиша нещо друго тогава, но просто нямам идея какво... Знам, че има толкова много варианти и именно това ме плаши, да не сбъркам пак. Сега ако някой ме пита каква искаш да станеш - адвокат, лекар или учител, веднага ще претегля към кое клони везната, но както ви казах, от 3 години вече тъпча на едно място и не знам какво да правя. Седя си вкъщи, дори веднъж не отворих да видя какви специалности и възможности имам, знам, че съм безотговорна и нищо не мога да направя по въпроса. Осъзнавам, че това е изключително важно и въпреки това просто нямам желание и хъс за нищо. Усещам как разочаровам всички мои близки, постоянно ме питат реши ли вече с какво ще се занимаваш и аз все с един и същ отговор вече трета година. Родителите ми работят в чужбина и имат възможност да ме издържат, но съм толкова пасивна и нерешителна, че чак ме е срам от себе си. Тези дни ще си дойдат и отново ще ми зададат същия въпрос и аз отново нямам отговор. Майка ми иска да отида при тях, но честно казано не ми харесва особено в Германия, нито ми харесва езикът (ако отида трябва да го уча поне 2 години), знам, че заплатите са доста добри, но не ме влече изобщо да ида при тях, а и осъзнавам, че без образование, човек не е за никъде... Много ви моля за съвет, наистина не знам как да изляза от тази дупка, в която съм попаднала, как да реша какво да правя с живота си?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 421875e4ba |
|
1. Tи си била в дупка през цялото време, не само последните 3 години. Не знам как ти е скимнало , че можеш да завършиш английска филология. Сори, но сама трябва да си се мотивираш. Ти нищо не искаш, защото ти е най-добре да лежиш като квачка на дивана. До кога така? Явно, за теб е съвсем ОК вашите да блъскат в чужбина, а ти си да мислиш.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 7d18286e97 |
|
2. Вземи се в ръце и се стегни! Запиши курс за фризьорка, маникюристка, което ти харесва повече, след като ученето не ти се отдава.
Не си ли потърси някаква работа през тези 3 години?
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 7abc54cc5a |
|
3. Просто върши това, което ти доставя удоволствие и считаш, че ще се чувстваш ползотворно от него, пък макар и да не ти носи най-високите доходи в сравнение с други длъжности. Важното е да не те затормозява в дългосрочен план като физическо и/или психическо натоварване. Нека е нещо, което ще ти оставя и достатъчно свободно време за теб самата.
Помисли и за възможността да се занимаваш с нещо на свободна практика, а не само като служителка във фирма, защото второто значи да се надяваш на 20 дни отпуска в годината и в останалото време да си все на работа. Не е задължително да следваш в университет. Почти никой от познатите ми не работи нещо по специалността си. Печелят доста по-добре от дейността, която сами са избрали впоследствие. А и дипломите в България рядко важат пред работодателя (още по-малко пък в чужбина), освен ако не се касае за определени тясно специализирани кръгове, като: лекари, адвокати, архитекти и прочее. Успех!
- Кифлоприземител
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: e3d039af60 |
|
4. За начало не слушай експертите в темата! Такива като теб са лесна мишена за една група кисели и вечно незадоволени от живота парче разбирачи от всичко, които светът не е оценил и няма да оцени... как се оценява цялото това величие?
Колкото до въпроса ти: след като си материално осигурена, нямаш един от проблемите на твоята ситуация. Т.е. можеш да си позволиш да не действаш импулсивно. Следващото в списъка е: ти искаш ли да запишеш каквато и да е специалност заради себе си или просто не искаш да разочароваш родителите си? Ако е второто, те вътре в себе си сигурно отдавна не очакват нещо различно, но няма да ти го кажат и ще продължат да те питат. Тези неща не обичаме да ги признаваме на глас...
Ако не държиш на висшето, вероятно ще искаш да работиш нещо. Дали ще е нискоквалифициран труд /едва ли/, някаква дейност в сферата на услугите /кол център или друго от сорта/, а може би ще се заемеш с нещо нестандартно /ако знаеш какъв живот водят инфлуенсърките в Инстаграм... мечта/.
Сега ще ти кажа някои неща, които ще прозвучат грубо, но са факти: жените не са от най-решителните същества на света, но пък имат едно предимство. Всъщност от гледна точка на мъжете предимствата са няколко, но всички се обобщават със "секси са". Ако един мъж не става за нищо /нищо не може, нищо не го влече, няма дори минимални мераци за нещо/, вероятно така ще си остане безработен с годините. Ако една жена е в същата ситуация, възможностите са пред нея. Практически няма как да се провалиш в тоя живот - и тук не ти говоря да се предлагаш на мъжете! Не, за Бога! Едни пълни глупаци ще те вземат на работа само, защото си красива - макар и никога да не ги огрее с теб. Те ще си фантазират как някой ден ще стане или просто ще искат някой, който да предизвиква същите тези фантазии в клиентите им.
Живеем в женски свят - красиво личице, поддържано тяло, някакъв що-годе добър вид и все ще намериш нещо /или ще те намери нещо/! Не е нужно да се бориш, да се мъчиш, да правиш каквото и да е - светът ще ти намери място, понеже си жена! Но пък можеш да се постараеш да пречиш всячески на това и току-виж успееш да направиш чудо и да не започнеш каквато и да е работа, бидейки жена. Може и да има такива случаи, но поне аз не съм чувал за тях.
Прекрасната новина? Не ти е нужно висше образование за това! Ако аз напиша СиВи с текст "Здравейте, аз съм Баба Бумба от Тука-Мука. Не знам добре езика, но пък съм графоман." и прочее подобни глупости, съм прецакан! Ако ти напишеш СиВи с подобен вид, няма да имаш ядове! Защо ли? Защото ония идиоти /те са си идиоти, впрочем/, които четат СиВи-тата ще мернат снимката ти и вероятно ще пропуснат задълбоченото четене заради... твърде сериозното оттегляне на кръвта от мозъка им.
Така че имаш два варианта - намираш нещо, което те влече и се заемаш или просто оставяш останалите да ти намерят работа без да се трудиш въобще. И двата са реални - ти само избери дали ти се напъва или искаш да минеш съвсем лежерно!
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: bedb2c6c82 |
|
5. И аз съм бил в подобен период. Първо бих те посъветвал да спреш с това "трябва да запиша нещо заради нашите", а трябва да мислиш "какво да правя, че да се усъвършенствам за днешния свят" и веднага ще ти кажа в момента какво е нужно, за да си конкурентна в наши дни. На първо място са чуждите езици, като приоритет са ти английския, след което в твоя случай немски и вече, ако искаш френски, италиански и т.н., но просто английски немски ще ти отвори мноооого врати. И тук не става въпрос за университет, за да вземеш една кирлива диплома, където да си изгубиш времето 4 години с недоизмислени програми, учители и прочие. Виж какви школи има в твоя град (ако има), ако не намери онлайн школи, които издават сертификати, било то от Кеймбридж или някъде другаде (от личен опит ще ти кажа, че това ми е било най-полезно от всичко, самата школа е около година и излизаш някрая с изпит въз основа на който ти дават сертификат B1/2, C1 и т.н., даже може и да преподаваш с определен сертификат, ако го покриеш). След, което отново бих те ориентирал към академии, като бих ти предложил СофтУни, имат пътека за програмиране, като първия курс ти е безплатен, за да пробваш дали ти харесва, имат за графичен дизайн, имат и за маркетинг и реклама (това е много силно в наши дни), а имат и курсове за фотография и други. Третото, което бих ти казал е да обърнеш повече внимание на здравето си. Започни да ядеш по-добре и по-малко, повече вода, да избягваш мазно, тестено, късно ядене и прочие. Започни тренировки и не не говоря да ходиш във фитнеса да блъскаш, а било то разтягане, планкове и всякакви домашни упражнения. Дори и Йога, ако ти харесва. Та, да ти обобщя - фокусирай се върху това да се развиваш умствено спрямо днешния свят и да си поддържат тялото и здравето, за да се чувстваш добре. Ще ти кажа и един лайфхак, аз бях същия като теб и когато предприех това да спре, да бъда действаш, да се развивам, да тренирам, да какво ли не, то ми беше много трудно, спирах, почвах, разочаровах се, отказвах се, бях стигнал до степен, в която мислех за самоубийство, тогава си казах "Един месец, само един месец, започвайки от утре /това става вечерта преди да заспя с насълзени очи/, само един месец ще дам всичко от себе си, 30 дни, нито ден повече, нито ден по-малко, 30 дни, ако нищо не стане и отново съм без път, без посока, то ще си тегля края" и какво става, първите няколко дни много тежко, пак ще се отказвам, обаче съм си казал 30 дни и инат, минаха 1-2 седмици, вече ми ставаше по-леко на душата, чувствах се по-добре, тъй като хем учех, хем тренирах, пък и на работа ходех и да.. Обаче пък уморен, тъй като от 24 часа, 8-10 часа работех, няколко часа тренирах, учех и за спане оставаха 4-5 часа, което за мен си беше малко. Е, удари заветния 30-ти ден и като върнах лентата назад само за 30 дни, видях колко много съм постигнал и не мислех и ден за самоубийство. Да, обаче идва 31-вия ден и аз вече го нямам правилото, че трябва да съм на 100% и пак ранно ставане, работа, учене, тренировки и прочие и някак си ми е леко, с лекота го прява, искам да стана, да отида на работа, да се прибера, да уча, да тренирам, просто знам си, че ежедневието ми е пълно, графика е запълнен, нищо, че целта от 30 дни е мината, изградих си навик, знаех какъв е плана, знаех каква е целта. Единствено намалих скоростта, за да не се преуморявам, наспивах се, тренирах малко по-малко, учех малко по-малко и така. Та, единствено ти трябват едни 30 дни.
|
...
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 7fceba7411 |
|
6. От авторката - Благодаря много за съветите, както и за упреците! Осъзнавам, че всичко е в мои ръце, но само искам да спомена, че живеем в материален свят, т.е ако си завършил нещо различно от медицина, право, архитектура, компютърни науки или въобще нищо, то ще мизерстваш...Как да избереш нещо, което ти харесва като например е ниско платено и пропиляваш време и пари? Чувала съм, че в другите страни можеш да пробваш разни неща и да откриеш своето призвание. Има толкова много специалности, че аз дори повечето не знам какво означават и каква реализация имат. В днешно време повечето гледат да завършат за нещо, а не да ходят в Англия или Холандия на тежък физически труд, а аз определено не се виждам там... Относно коментар номер 2, аз съм момиче, но повярвай ми, въобще не ме влекат тези женски разкрасителни процедури, освен това смятам, че за да станеш фризьор или маникюрист, ти трябва сръчност и поне малко талант да рисуваш например, които качества при мен липсват. Другото е, че съм изключително скромна и срамежлива, просто не знам с какво да се занимавам, наистина! Много завиждам на хората, където знаят какво искат и си казват това ще е, и им харесва. И на мен ми харесват някои неща като актьорско майсторство (тук в България абсурд, нито режисьорите ги бива, нито пък актьорите), харесва ми музкиката, но я виждам само като хоби, обичам животните и природата, но няма как да стана ветеринар, за доктор не ставам, надявам се разбрахте какво имам предвид... Много емоционален, скромен, срамежлив и несигурен човек съм, и за съжаление нямам изградени навици, които спомена номер 5... :)
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 532e586470 |
|
7. Стани лаборант. Не се иска пробивност, езици и големи амбиции. Работа винаги има, а аз вярвам, че заплатите в сектора с времето ще са все по-добри, защото специалността е търсена и тук, и в чужбина. Иска се поне година здрава подготовка, частни уроци, желание.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 421875e4ba |
|
8. Не знам как човек е скромен, а умее да върти околните така, че да му осигурят жилище и издръжка, че и да му се молят да се помръдне малко. Предполагам, че има някоя будала и да те обслужва на село, след като родителите ти живеят в чужбина.
На село имаше едно семейство с дъщеря. Тя беше завършила нещо, но баща й/ агроном/ й забранил да работи. И , така, си преживяваха тримцата. Тя беше срамежлива до положение да изглежда бавно развиваща. Мен/ жена/ не смееше да ме погледне в очите. Приятели, гаджета-няма . Времето си мина и двата й родители починаха един след друг. Нямаше пари за погребението им. Сега не знам как живее, с какво се издържа, как спи сама в къщата, как се обслужва. И, тя, едва ли си е мислила, че ще стигне до тая пълна катастрофа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
