Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не.
Започнах работа, учих в британски колежи и съм много по-доволна. Когато ми е необходимо да знам нещо, проучвам сама или се записвам на курс. До момента никъде не са ме питали за диплома, а да покажа какво мога.

7.   Да, почнах веднага след 12 клас, както и всичките ми съученици с едно изключение от 26 човека, но момичето си имаше точна и ясна цел за медицина и предпочете да се подготви още една година за кандидатстудентските изпити и влезе.
От собствения си опит мога да кажа, че в повечето случаи това си е абсолютна грешка. На 18-19 почти няма човек, който да знае какво иска от живота си, какво му се удава и в кое е добър, да си прецени възможностите. Много мои съученици вече съжаляват какво са записали и завършили, осъзнаха, че това не е тяхното нещо, не им е интересно и не желаят да го работят. Да не говорим пък колко от тях не могат да си намерят работа по специалността.
Аз самата учих до средата на втората година и се отказах. Но аз записах, само защото бях накарана от нашите да запиша нещо, независимо какво. Нямало как да нямам висше, след като и те двамата имали висше. Било срамно. :)
И ако трябва да бъда честна това, което записах ми се удаваше, имах отлични оценки и стипендия, но просто не го харесвах. Реализацията също беше съмнителна. :)
Затова и прекъснах и по-добро решение не съм вземала. Почнах да работя над въпроса да работя точно това, което ми харесва. Избрах много по-труден път, който ще ми отнеме доста повече време, но не го смятам за проблем. Късно е чак като си 2 метра под земята. :)
Моят съвет е да се отърсиш от мнението и препоръката на вашите какво трябвало да правиш, защото обикновено тяхната информация е била актуална преди 20-30 години. :) Седни и помисли ТИ какво искаш поне за момента и вземи твърдо решение. Но се погрижи и финансово да се откъснеш от тях, както аз направих. Така и да не са съгласни с теб, няма да ти кажат нищо. Като цяло, ако си над 19-20 хич не е добре финансово още да си зависим от тях. Това ти ограничава правото на свободен избор, дори и да се окаже грешен.
Ж23

8.   Не, взех си почивка две години. Реших че няма за къде да бързам и че по-добре да обмисля добре каква специалност да запиша. Третата година активно се подготвях за изпитите. И не съжалявам, решението го взех сама. Още преди да завърша обаче вече работех в сферата на моята специалност (от малка бях записана в специализирано учебно заведение) та всъщност като завърших вече си бях професионалист, висшето в областта те прави баш майстор т. е. по-добро заплащане ще получаваш и по-отговорни длъжности ще заемаш. Обаче усещах че имам нужда да преосмисля дали искам с това да се занимавам или предпочитам да сменя насоката. В крайна сметка реших да карам вече започнатото и миналата година завърших висшето. Имах няколко познати които записа висше веднага след средното, но втората година или се отказаха или смениха специалността. Оказа се, че са били притиснати от родителите. Тъй че ако не знаеш или не си сигурен какво искаш да следваш, дай си почивка, хвани се на работа и мисли с какво искаш да се занимаваш. Ако знаеш какво те влече недей да губиш време

9.   Номер 1, приятеля ми също работи в сферата на информатиката и същото споделя: колегите му излезли от университета не могат да си намерят работа, липсва им практика и имат доста пропуски. Той е учил в една академия 2 години и отделно е карал няколко по-специализирани курсове. Много бързо си намери работа, добре платена, със супер екип и професионална перспектива. В момента пак кара някакъв курс който от самата фирма го плащат на програмистите. Отделно той сам все търси да де усъвършенстване и не спира да учи. Тъй че явно в сферата на новите технологии университета не е най-добрият избор.

10.   Да, започнах да следвам същата година, след завършване на гимназията. Мотивацията ми нямаше как да угасне, защото следването освен нови възможности за бъдещето, щеше да ми предостави и възможност най-после да се махна от малкия закостенял провинциален град.

11.   Да, губи се мотивацията. Каквото и да ти говорят другите, докато си 12 клас има някаква друга атмосфера, която те кара да идеш в университет. След една година вече просто не ти пука дали ще имаш висше или не. И не е вярно твърдението, че като пропуснеш една година, за това време ще можеш да решиш какво реално искаш да учиш. Напротив, точно обратното. Най-логичното нещо което можеш да направиш след 12 клас е да записеш някаква специалност, която те интересува и след една година, когато вече знаеш как стоят нещата, да се прехвърлиш в някоя друга. Проблемът при нас в България е, че много хора искат след първата година да запишат нещо друго, но не го правят заради социалният натиск.

12.   Започнах ведна след училише, винаги съм знаела какво искам и в момента съм успешна в една нелека професия. Зависи много от човека, повечето хора и на 40 са неориентирани. Имах трудно детство, трябваше от много млада сама да се издържам и от рано се наложи да порасна, може би затова никога не съм си задавала въпроси относно изборите си. Всичко до момента считам като стъпка в правилната посока.

13.   Първата година не можах да изкарам математиката, защото бях болен и не следвах. Пък и не бях сигурен, че това искам да следвам. Ходих да бачкам.

Втората записах, но към края се преориентирах, защото реших да уча друго. Деканът ме принуди да се отпиша. Отказа да ми издаде уверение да кандитатствам другаде.

На третата записах това друго и го завърших, като и там имах една година прекъсване, защото имахме несходство в характерите с един професор. Наложи се да си възстановя студенстките права чрез приемен изпит.

Еми накрая писах докторска дисертация във водещ западен университет.

Всичко си е до човека. Но едно знам - насила хубост не става!

14.   Да, веднага започнах. Но всъщност аз не исках да уча веднага след завършването. Родителите ми настояваха да уча. Аз исках да работя нещо, защото никога не бях работила, а и все още не работя. Нямам никакъв опит. Сега чакам да взема диплома. Но не знам дали ще работя по специалността. Ще видим какво ще стане.

15.   Абсолютно всички от класа ми започнаха да учат висше, след като завършихме. С изключение на едно момиче, което си намери работа. Даже тези с най- ниските оценки, на които не им се учеше много и имаха проблем с отсъствия и тн. кандидатстваха и ги приеха в най- различни университети.