 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Млад човек съм - развивам се добре, но го правя насила. Чувствам се нещастен.
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 1024 пъти
Здравейте, на 19г съм, определям себе си като амбициозен човек, трудолюбив съм, но в последно време ми минават странни мисли през главата. Нека разкажа за себе си.
Студент съм в София, уча добра специалност, дори се води в топ 3 в университета, в който съм. Успехът ми е добър, завърших първи семестър с 5ца, също така и работя. Самостоятелно се издържам. Работя на 4 часа, но професията ми е така да кажем, малко по-високо "квалифицирана".
Работя по 4 часа, за да съчетавам с университета. Заплата ми е грубо казано около 1500лв. Нямам проблем, нито с пари, нито с учене, всичко ми върви, но тук идва и проблемът ми.
Като цяло се развивам доста добре, дори може би съм по-добре цот множеството студенти. Мога да си позволя дрехи, излизания и тн, но в крайна сметка аз имам всичко това, не защото имам късмет, а просто защото нямам избор. Чувствам се като робот. Просто правя това, което трябва да бъде направено.
Животът ми е бил малко по-различен в сравнение с този на другите около мен. Тежко семейно положение, малко пари, много стрес, неприятности.
Е, сега съм доста дисциплиниран вследствие на това, впечатлявам доста хора, но какво, самият аз съм нещастен.
Аз съм от малък град, под 50 хил. д население. Дойдох да уча в София, просто защото нямам избор, родителите ми просто щяха да ме изгонят от нас. Винаги са ми повтаряли, че или уча или се изнасям и работя и сам се оправям.
На мен лично изобщо НЕ ми харесва в София, не ми харесва по цял ден да съм в офис/университет. Постоянно на затворено, постоянно с ризи, сака.
Някак просто не е моето, вярно имам пари, но не мога да ги харча за нещо, което да ми носи удоволствие.
Нито имам приятели в София.
Вещите не ми носят удоволствие.
Нито дрехите, нямам близки, с които да си споделя деня.
Прибирам се в нас, сам съм по цял ден.
Може би единственото нещо, което ми доставя удоволствие и някаква емоция в София е излизането с момичета.
Не ми е толкова до самото излизане или да си вдигам самочувствието заради това, че ми е вързала някоя, която другите на моята възраст само могат да я гледат в социалните мрежи, а просто за компанията имам предвид. Да си поговоря с някого за нещо неангажиращо, да ядем/пием нещо. Да си седим в нас на терасата нощем.
Е, преди да си помислите, не нямам апартамент в София, живея сам под наем.
Относно парите, като цяло мога да изкарвам и повече, просто не ми се работи повече от 20ч седмично.
Та, какво от всичко това, когато съм нещастен, ходя на работа, действам си нещата, взимам си парите, всичко точно.
Ходя на университета, чета си темите, ходя на изпити, взимам ги с 4ка/5ца, не влача нищо, всичко е успешно взето.
Да, но се чувствам като машина от постоянната ангажираност, еднообразието, буквално не усещам как минава денят ми.
Замислям се, дали да не променя насоката си. Решил съм тази година да събера известно количество пари, с цел да почна нещо като свой бизнес.
Бих желал аз да си определям кога да работя, с кого да работя и тн. Е, сега на работата ми нямам проблеми, колегите са само печени хора, говорим си, смеем се. Ама все пак имам шеф, не че ми пречи, но бих желал да съм абсолютно независим.
Свободолюбив съм, бих желал да живея на тихо място, с малко хора. Понякога когато се прибера от София и отида на село, направо не искам да си тръгвам от там.
Ама наистина, не се шегувам, сериозен съм.
Обмислям тази година да си дам малко повече зор в работата, после да развия нещо свое и да напусна София до 1-2г макс.
Просто не ми харесва, пренаселено ми е, а аз съм интроверт по характер, мразя големи градове, шумни места и тн.
Тишината ми е любимо нещо.
Нямам търпение да стартирам нещо, което да ми позволява да работя, откъдето аз преценя, когато преценя и така нататък.
Дано да стане максимално най-скоро.
Единственото нещо, което харесвам на София е това, че има повече възможности за развитие, но не мога да издържам тук, не е моят град. Е, не мразя столицата, просто е много пренаселено и това ми влияе зле.
Какъв съвет бихте ми дали, как да преодолея тази тъга, монотонност, която ме е сполетяла?
Знам, че в живота не всичко е чувства, но не съм от камък все пак, колкото и да съм постояннен, искам да има нещо в живота ми, което да ме забавлява, да се радвам и тн.
Благодаря
М 19
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 40ed265dcf |
|
1. В момента чета това от квартирата ми в Студентски, където живея сам, депресиран от монотонния живот, който живея, откакто дойдох в София. Разбирам те напълно. На мен нещото, което най-много ми помага е да излизам с най-добрия ми приятел. С него винаги е забавно и се чувствам жив. Това не ми се случва често, за съжаление. Също така колкото можеш по-често се прибирай на село, на мен това ми помага да разнообразявам.
Алтернативното решение за другата година е да идеш на общежитие. Там винаги е по-голям купон.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 8a761dfbf5 |
|
2. Какво работиш, стана ми интересно, заплатата е добре за 4ч?
Прекалено си млад за да ти е скучно.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: bb93d33dd1 |
|
3. Добре дошъл в матрицата приятелю.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 9b41afa460 |
|
4. Човек, пренаселено стана, защото всички селяни дойдоха тук, плюс от други градове. Не беше така преди 30-тина години, когато аз бях дете. И лошото е, че освен културни и нормални хора като теб, масово идват тотални изроди. Никой не се съобразява с другия, хвърлят боклуци, вдигат така любимата ми дума - джангър. И не им пука за града, защото не са от тук и той е само опция да изкарват пари. Но както и да е.
Аз те разбирам напълно, защото макар да съм от София, дядо ми не е, както и на повечето хора от тук. С удоволствие бих отишъл на село, но просто нямам възможност, с жена и дете, а и нямаме условия там. Трудно се създават, а трябва и време и желание. Но за всеки нормален човек, за който забавление не е студентски град, курви, наркотици и т. н. е нормално да не му харесва тук и да обича природа.
Аз не съм най-добрият пример, за да ти давам съвети, но ще ти кажа от моя гледна точка как изглежда най-разумно. Задръж се изв. време на работа, опитай и да събереш някакви пари. Учи, завърши си, освен ако не мислиш, че никога няма да го работиш това или ти е тъпо и те дразни, тогава не виждам толкова голям смисъл. Щом изкарваш прилични пари, може да дадеш зор и да изкарваш и повече. Не за друго, а за да имаш повече свобода после. Например да си вземеш къща на село или нещо от сорта, да стартираш някакъв бизнес, както сам сподели и изобщо, пари никога не са излишни, кой каквото иска да ти казва. Аз се убедих късно, за жалост....
Също, ако имаш възможност, вземи удобна квартира до университета, но по възможност и на по-тихо и спокойно място, с природа. Все още има такива места в София, да не повярваш :)
Опитай да намериш и читави хора, това е най-трудно и намериш ли приятел, не го изпускай! Бих се опитал да помогна с някои неща, ама нито координати имаме как да разменим, нито сме на една възраст, така че ако има нещо, тук ще опитам да помогна.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: d2df84b4da |
|
5. Здравей, авторе! Идния понеделник пак ще идвам в София, за да се явя на психотест в Транспортна болница, който е задължителен, защото ми предстои започване на курс към ЖП-то! Първо трябваше да си извадя медицинско, за да докажа, че съм физически здрав за тази работа, която ще започна след обучението! Общо 4 месеца ще живея в София, като всичко се поема от ЖП-то! А ти защо не пробваш там? В сайта има много предложения, аз ще бъда вагонен ревизор, няма да бъда по цял ден между 4 стени, а ще бъда на терен! Не е трябвало да бързаш със следването-можело е веднага след дипломирането ти да се запишеш в ЖП-то, да запишеш курс и да работиш там! Явно вашите не могат да те издържат, действали са типично по американски, защото там точно така правят! А ти си помисли дали искаш да станеш железничар!
|
...
| преди: 1 година, 2 месеца hash: ef871d58b0 |
|
6. Здравей!
Бях забравил за този сайт и като видях историята трябваше да напиша нещо. За мен, момче на 24 (близо 25 години). Завърших бакалавър в ТУ София, а сега уча магистър в ТУ Виена и работя 30ч седмично в ИТ сферата там. Работата ми е много добра и много желана за повечето хора (Reseаrch and Development). Ta уча, работя, уча език, записах най-накрая финтес, скоро ще успея още една мечта да осъществя, САМО ЗАЩОТО ВЕЧЕ СЪМ ФИНАНОВО НЕЗАВИСИМ. В България нещата седяха по друг начин. И Въпреки, че съм финансово независим аз се чувствам като теб! Не искам да съм роб в тази система цял живот. Въпреки, че съм се развил пак се мразя всеки ден като ставам за работа.
Тук идва едно НО, хубаво е че си задаваш такива въпроси! Помисли над тях как може това да се промени. Аз правя всичко това, което правя, само за да мога след 5-10 години да съм независим, да пътувам и да работя от където искам! Дали това е моето решение? Не знам, но ти помисли какво ще те прави щастлив. ДОРИ ТО ДА Е ПРОДАВАНЕ НА СЛОАДОЛЕД В НЯКОЯ ГРЕНСКА РИВИЕРА :) Няма нищо лошо в това да продаваш сладолед и да те прави щастлив!
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 843165b479 |
|
8. Давай смело със собствен бизнес и се цели във финансова и териториална независимост!
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 343e7ea250 |
|
9. Поздравления за мисленето и успехите, които имаш за крехката си възраст 19г. - работиш, учиш и се развиваш, а имаш и идея за собствен бизнес.
Аз живея в областен град и не бих го заменила за София - мръсна, пренаселена, с ужасен трафик.
Относно щастието - за мен са приятелите, колегите, работата, квалифицирана, но не високо заплатена, разходките в планината през почивните дни.
Ако ти не намериш това, което те прави щастлив, няма кой да ти помогне.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: f2445ba569 |
|
10. Буквално всяка дума от темата все едно аз съм я писала… Точно както го написаха и по-горе - Добре дошъл в матрицата, вече 4 години съм така, и аз от 19-годишна работя, уча и се издържам сама, имам пари, ходя по почивки, всичко върви добре в реализацията ми (засега), но въпреки това, не бих казала, че съм щастлива, точно защото и аз съм робот и по минута знам какво трябва да свърша, къде да отида и така по 16 часа на ден 5 дни в седмицата.
Не съм намерила някакво дълготрайно решение - само мога да ти препоръчам все пак да внимаваш и да не се напрягаш толкова като мен, защото ще почнат и здравословните проблеми от стрес и безпокойство. Опитвай се при всеки възможен момент да бягаш извън града и да ходиш някъде на почивка САМ за няколко дни на самотно място - много зареждащо и освежаващо действа на мозъка.
Ж23
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
