 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Наблюдение в училище /от родител/
преди: 10 месеца, 5 дни, прочетена 544 пъти
Аз съм майка на 6г. момченце, осиновено, с ужасен характер според госпожата в детска градина. Много е умен, но ужасно палав!!! Тази есен и моето дете ще постъпи в първи клас в кварталното училище. В по-горните класове имаме познати, няколко деца осиновени. Все-пак в един квартал живеем и се знаем. Родителите на тези деца ме предупреждават да бъда подготвена за автоматично нарочване на детето. Не питайте от къде знаят? ! Знаят, те имат документите с, които постъпва детето в училище. Като неписано правило е щом детето не е биологично това означава че е по-палаво, по неразбиращо, та дори и по- глупаво. Споделяли са ми случки, ако недей Боже детето покаже по-добри резултати от "другите" това направо втрещява родители и веднага се лепва етикет:" преписал е" "госпожата му е подсказала, защото той е така... " Социалните също споделят че се наблюдава някаква тенденция напоследък, формира се неприязнен към такива деца... необяснимо за мен.
Когато кандидатствахме да станем осиновители нас ни обучиха, че е по-добре да кажем на детето истината. да говорим с педагозите и психолога в училището за да приеме детето по-лесно фактите и да разбере, че няма значение как си попаднал в дадено семейство: щъркелът те е донесъл, инвитро си заченат, осиновен си и хиляди други начини. важното е че си желан и ти си нашето дете! Че ние те приемаме с отворено сърце.
Чудя се как биха реагирали родителите с биологични деца, ако са в моята ситуация? Когато са ги изписвали от родилния дом и сертификат за успех ли им дадоха на детето. Искам правилно да бъда разбрана, не обвинявам никого, но в мен остава едно недоумение, защо реагират хората по този начин?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: 857dcbc928 |
|
1. Ако не сте му казали вече, не го правете. Много глупаво е да се следва измислена мода и да се казва на осиновено дете толкова рано. Като стане на 17-18г е много по-добре. А за научаването - предполагам бързате да се обяснявате на учителите какво е положението и после ама откъде знаят всички. Отделно че има самовнушения - каже някой 1 дума и веднага си въобразяваш, че искал да каже еди какво си или го казал заради такава причина.
|
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: 5c2f8391b0 |
|
2. Нямам предубеждение към осиновени деца.
Ти самата лепиш етикет, че детето е с ужасен характер. Палаво било. Това са различни неща.
Какви документи подавате в училище, та се знае, че е осиновено детето. Аз не се сещам какви могат да бъдат. Иначе съм сигурна, че ако е малко населено място, клюките са пристигнали отдавна.
|
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: 64dee65665 |
|
3. Малко анализ.
Вие сама вярвате, че детето ви е различно, защото е осиновено. Вие първо сама казвате това, защото вярвате точно в това.
Апропо имам внук, биологично дете, което е много палаво също. Но аз не натъртвам на никого, че е биологично. Защо вие натъртвате, че е осиновено? !
Защото не го приемате за свое. Не подскачайте! Просто е така, иначе никога не бихте си позволила да подчертавате факта, че е осиновено! Бихте казала само ''имам палаво дете'' и никой тук нямаше да разбере осиновено ли е, биологично ли е или прочие. Вие не го приемате на съзнателно и подсъзнателно ниво за ваше.
Оттам нататък лесно е да си повярвате как другите имат специално отношение точно към осиновени деца. Защото вие самата имате специално такова отношение, не за друго.
Учителка съм- искам да ви уверя, че няма начин в училище някой да разбере, че едно дете е осиновено. В акта за раждане това не се вписва. Това е само във вашата глава като оправдание!
Най-вероятно сред стотиците деца, на които съм преподавала, е имало и осиновени. Но аз не съм знаела, какво ме интересува? Защо мислите, че всички знаят? !
Учителите правят забележки на всякакви деца и това изобщо не е свързано с биологични родствени връзки.
Вие имате голям проблем, който не осъзнавате и го прехвърляте към другите. Вие не приемате детето си като ваше в пълния смисъл на думата. Започнете с работа със себе си, защото децата попиват във въздуха отношението към тях. Да, вероятно го обичате, но фактът, че подчертавате, че е осиновено дете, не говори добре за вас! Вие го възприемате като такова, а не трябва.
И е добре да изключите малко тези подозрения и да се вгледате колко много деца наоколо биват подлагани на критика, наказания, за които обаче знаете, че са биологични. Е, и?
|
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: 654fe20767 |
|
4. До 1.
По-добре е да му кажат колкото се може по-рано, защото на 17-18 това ще бъде голям стрес за детето, докато ако е на 7-8 то ще го приеме по-лесно, защото няма да е от такова значение за него и израствайки ще го знае.
|
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: 17895616eb |
|
5. Искам да обърна внимание на първите 2 изречения :" Аз съм майка на 6г. момченце, осиновено, с ужасен характер СПОРЕД ГОСПОЖАТА в детска градина. Много е умен, но ужасно палав!!! " Никъде авторката не припознава детето с тези квалификации.
Случка от живота: При записване в детска градина сестрата иска инфо за детето, алергии, непоносимост към лекарства за първа помощ, редица други въпроси. Един осиновител логично отговаря "незнам" или "всичко е вписано в картона". Последващ въпрос : Ама вие детето не си ли познавате? Ами познавам го, но избирам да ви кажа "не няма алергии" и ако стане нещо да теглим последствията, или да ви кажа не съм биологичен родител и разчитам на коректно попълнен картон от социалните и медицинските служби с, които са работили.
|
...
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: 9e4b8d6388 |
|
6. Съжалявам, но мисля, че си въобразяваш!
Вгледай се добре какво се случва.
Да си зарязан в дом означава, че си бил нежелано дете!!!
Дори и да е осиновено още като бебе, най-вероятно майката е правила опити да се отърве от бременността, пила е някакви лекарства, алкохол и др. или дори и да не го е правила не е имала спокойма бременност. Това се е отразило и на детето, което носи в утробата си.
А ако сте осиновили ромче - личи си по цвета на венците най-малко.
Имахме осиновена роднина още като бебе, макар и да беше много умна, по характер беше чудовище. Подозираше всички във всичко, обвиняваше, тормозеше ни.
Познавам и едно кротко и ученолюбиво дете, осиновено и имах такава съученичка. Но са единствените спокойни осиновени деца.
Всички останали имат отклонение в поведението. Според мен се дължи на състоянието на майката.
В наше време има и немалко собствени деца, които са с отклонение в поведението, вероятно заради стреса преживян от майката или преживяван и след раждането.
Щом сте се решили на такава стъпка в 21-ви век, когато има и инвитро процедури, би трябвало да сте наясно, че ще се борите с доста трудности, както и с факта, че един ден някой "добронамерен" ще каже на детето, че е осиновено и по всяка вероятност то ще поиска да се запознае с биологичните си родители или поне с биологичната си майка.
Тежък кръст носите!
|
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: 0c5f5641fd |
|
7. Това са пълни, абсолютно глупости, проблемът си ти, твоите вярвания, никой никого не нарочва, какво като детето е осиновено, сега отиди в училище и кажи какво е казала госпожата в детската градина за да ги предразположиш, как още повече, колко е ужасно това дете. Свържи се с други родителите, които са осиновили, но по-интелигентни и които никога не са се сблъсквали с този проблем, защото това е твоя проекция, отражение на ограничените ти вярвания и страхове. И естествено, че не трябва да се крие, децата на подсъзнателно ниво знаят, че не са вяши биологични деца и когато криеш задълбаваш още повече проблема. Изгледай поне 20 видеа по въпроса, че това са само твои страхове, които психиката ти успешно лансира и за целта проектираш ситуации, за да се убедиш, че си права. Чети, чети и ще видиш, че е точно така
|
| преди: 10 месеца, 3 дни hash: 857dcbc928 |
|
8. 4 - да бе, на 7-8 години няма стрес нали? Разликата е, че на 17-18 повечето мислят за самостоятелен живот, а на 7-8 е в пълна зависимост. После докато расте всяко нещо, което не е наред ще си го обяснява, че е защото е осиновено. Имам реален пример и израстването никак не беше като хората. Съответно каквото и да кажат родителите следва отговор "Вие не сте ми никакви".
|
| преди: 10 месеца, 3 дни hash: 64dee65665 |
|
9. До номер 5 (от номер 4):Номер 5 е авторката. Алергиите по никакъв начин не са свързани с наследство (биологичен родител или не). Примерът ви е неуместен.
Съжалявам, че трябва да го кажа отново, но вие не обичате това дете, защото е чуждо!
Никой няма специално отношение към осиновените деца, изключая някои ''доброжелатели'', които им подхвърлят истината, уж с добра умисъл.
Имам съседче, което е много умно и възпитано дете-осиновено. Къде ми е тук специалното отношение, освен да констатирам, че е такова каквото е- едно прекрасно дете.
Във факта, че детето ви е осиновено, намирате оправдание за себе си, че е палаво (невъзпитано, ако можем донякъде да сложим знак на равенство). Това ви е удобно извинение! Пред себе си и пред другите! ''Видите ли сега, целият учителски колектив знае, че е осиновен, еми, осиновен е, няма моят ген и затова е лош. ''Това е преводът в ефир на историята ви. С това уточнение, че няма как в училище това да се знае от документи, невъзможно!!! Вие искате детето ви да е лошо, вие го виждате като такова, защото дълбоко в себе си, подчертавам-дълбоко, вие не го обичате.
Съдбата ви е поставила на изпитание, което към настоящия момент вие не преодолявате с любов.
Просто изхвърлете думата ''осиновен'' от речника си, от ума си, от съзнанието си, от обкръжението си!
|
| преди: 10 месеца, 1 ден hash: 03ce0a8a96 |
|
10. Ако това с нарочването на деца е вярно, то в кой век живеем? Аз самият съм осиновен и мога да кажа, че номер 1 е изръсил куп неверни неща.
Колкото по-рано му кажете, толкова по- добре. Разбира се може да се посъветвате с психолог как това да стане по най-безболезнения и разбираем начин за детето.
Относно училището, аз поне не си спомням някой да е знаел, нито сме били тъпан и всичко е било наред. Винаги съм знаел за себе си и съм бил наясно, но не съм го афиширал.
Ако тези "нарочвания" са действителни, а не просто опасения, бихте ли споделили за колко голямо населено място говорите? Ще ми е интересно да узная малко повече.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
