Не искам да ставам жертва на чужди амбиции!
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2738 пъти
В момента съм в 12 клас. Преди около 2 години взех решение да уча медицина. Нека да спомена още отначалото, че нашите са лекари. Баща ми от 8 клас ме е викал пред компютъра да превеждаме английски статии по темата, за да си упражнявам езика, а и за обща култура. По-рано пък имах планове да следвам нещо си в Германия, но се отказах, защото от толкова много немски накрая го намразих. Цялата работа с моето "евентуално" следване в Германия дойде от това, че на всички от курса им се струва изключително привлекателна тази идея.

Само че аз съм друг тип човек, много буен темперамент, не съм за там! Аз обичам да живея. Купонджийка съм (не съм несериозна или проста! ). Свободолюбива съм, трудно бих се приспособила към по-консервативното мислене. Аз обичам да пътувам и ми е интересно да общувам с чужденци, но... едно е да си изкарам заплатата в България и да ида на почивка в чужбина (или на пътуване по работа), съвсееем друго е да живея там. В Германия могат да те изгонят от общежитието само защото не си си подредил стаята..

Следващият проблем обаче е следния: къде ще ходя? ! Естествено, че не мога да изходя с презумпция, че навсякъде ще ме приемат. Двата водещи МУ са в София и Варна.

Нашите са завършили в София. Споменах им, че малко повече харесвам Варна от гледна точка на това: аз съм от морски град. Манталитетът е горе-долу сходен. Атмосферата - също. София не ми се струва най-приятното място на света откъм безопасност и атмосфера... Повечето ми близки приятели ще ходят именно във Варна, а това също ще ми е в плюс, нали? !
Майка ми все съжалява за нещо, все ме насочва към по-висок стандарт... Животът ни никак не е лош, аз й натяквам да цени онова, което има; в нейното положение е комично да се оплаква. Вайка се, задето не останала в София, в Бургас медицината нямала особено бъдеще. Добре де... Може би ако се беше омъжила за софиянец, животът й щеше да е много по-лош. В живота има нещо много по-ценно от парите и елита, това са човешките взаимоотношения - верни приятели, любов, сплотеното семейство.
Та мама ми отправи обвинение, че аз все повече и повече СВАЛЯМ летвата на своите стремежи... Вина може би има и учителката ми по немски, голямата подстрекателка, която нон-стоп повтаряше: "Пратете я в чужбина, да не стои в ТАЯ България.. " Сори, ама моят живот няма да е преследване на стандарти и пари, няма да е гледане в чуждата паница. ;) Бъдеще можеш да си устроиш НАВСЯКЪДЕ, а ако си тъпанар - ще си тъпанар във всички точки от земното кълбо. Моя позната е женена за богат австриец и се шири в голям палат, но до ден днешен тя се чувства некомфортно сред това семейство, което не й дава и да научи дъщеря си на български..

Нямам за цел да укорявам онези, които ще ходят в чужбина. Още в началото описах защо моят избор е да остана тук.

Е, няма да е болка за умиране, ако все пак се насиля да приема тяхното желание и да отида в столицата. Но ще ми е кофти само поради факта, че съм пренебрегнала собствените си приоритети, може да се чувствам и нещастна.

На мое място вие какво ще направите?
а) ще си изберете по-приятния град, където имате повече приятели и ще ви бъде по-комфортно;
б) ще заложите на по-предпочитания от масата град, където буквално е съсредоточено "всичко", за да не си кажете някой ден "Ау, ама аз имах възможността да бъда по-нависоко! "

Толкова ли са съществени разликите между МУ София и МУ Варна? (Знам, че софийският е много по-стар, че там са с най-хубавата техника сигурно и най-добрите професори.. ама.. )

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: 0e6fbc93c2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И аз така исках да уча в Бургас, но сега завършвам право в Софийския. От много много западния край на БГ съм:) Но обичам морето адски много. Та когато кандидатствах, нямах кинти за таксите в Бургаския свободен, а и след като ме приеха в Софийския нямах голям избор. Послушах наще и айде към "престижния уни". Сигурно щеше да е прецедент ако се бях отказала. Първата година ми се ревеше - гадна зима, общежитието едно сиво, никва природа, пълно с кариеристи и юпита... Абе ужас. Постепенно намерих страшно много приятели и сега ми се реве, че ще напускам любимата си стаичка в Студентски и ако щеш ми вярвай и автобусите ми липсват на моменти. Имаш адаки много възможности за парти, стига да знаеш как да ги ползваш. И в Германия няма да ти е скучно, като гледам по стила на писане ще да си оправно човече. Друг е въпросът, че е хубаво да се откъснеш от твойта среда, щото иначе не правиш много нови контакти и се губи тръпката на студентстването. Ако си в БГ винаги можеш да заминеш за година по програма като Еразъм в някой европейски уни и да се върнеш след един-два семестъра. Ама има риск ако си много близо до дома да ме се отделиш и да си пътуваш често - някои приятели от Перник така си пътуваха всеки ден и пропускат купона... Успех, каквото и да избереш изчакай година преди да решиш дали е грешка или е точно за теб :)

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: a655c616bf

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   В Германия не могат да те изгонят заради това, че не си си подредила стаята... Да, една идея по-консерви са, защото има правила, които и тук има, но разликата е, че там се сапзват, защото има кой да ги налага съвестно. Могат да купонясват, не се безпокой. От Германия можеш да откраднеш много модерно образование и после да се върнеш в България. МУ София не е софийския университет. Във втория специалността е по-нова и няма същите традиции. За България МУ София е най-доброто, до колкото знам.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: baa632c468

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   А така, избирай си купона и приятелите, за да ги гледаш как те избират успеха и СЕБЕ СИ. ;) Майка ти хубаво ти говори, ама кой да слуша... Иначе за Германия - много си далеч от реалната представа за положението там ;) Струва ми се, че просто си търсиш оправдание да правиш това, което искаш - купони с приятели. Лошо няма - всеки сам трябва да си строши главата, за да се научи. Успех все пак. Аз лично бих избрала чужбина.

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: 23af2c8d86

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Ха, и аз мислех като тебе едно време, не всичко е пари и т. н.... Да, когато си на 20 и морето ти е до колене, мама и татко помагат, нямаш деца и грижи ти е все тая за парите, гледаш само да се забавляваш и да си вземеш следващия изпит... Обаче като станеш на 30-35 и се обърнеш назад и видиш, че не си постигнал нищо, и си останал само с спомените от купони и идеали, още живееш по квартири, а връстниците ти с малко ум в главата са си купили жилища, имат стабилни професии и прочие, тогава друго ще мислиш. Да, парите не са най важното, но са важни, защото живеем в материален свят, и в този свят с добър поглед и усмивка хляб не се купува. Сядай си на задника да учиш, отивай в голям град с възможности, и когато станеш независима финансово от родителите си, тогава ще можеш с чиста съвест да "купонясваш", другото си е живот назаем, на чужд гръб и до време.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: f3d8624934

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Моето мнение е, че МУ София е по-добър от гледна точка на образование за медицина. Чувала съм, че за стоматология в МУ Пловдив има много добра база - по-добра от тази в София. Смятам, че сега е времето да получиш възможно най-доброто образование независимо дали е в България или в чужбина, пък после ще имаш достатъчно време и средства да пътуваш и да купонясваш наляво надясно. Не ти казвам да не си живееш живота, прави си кефа, но сега нека приоритета ти бъде образованието, а не приятелите, с които тъй или иначе след 3 години ще се виждаш само като се засечете по улиците - нямаш си представа колко се отдалечават хората. Що се отнася до Германия - това си е твой избор. Винаги в отиването в чужбина има и предимства и недостатъци. Само единствено мога да ти кажа, че никой не може да те изгони от общежитие, защото не си подреждаш стаята - ти си над 18 години и я наемаш, т. е. никой няма да влиза в стаята ти без да те предопреди предварително - не живееш в интернат в чужбина все пак. Не съди майка си иначе - тя просто иска най-доброто за теб. Може би си права, че тя трябва да е благодарна на това, което има, но все не забравяй, че лекарите са едни от малкото що годе добре платени професионалисти в страната - ниско платени за труда им, но сравнително висока на фона на всички заплати и например инженери, архитекти и т. н. Мисълта ми е просто и да не идиализираш обстановката в България, защото твоето семейство е финансово стабилно. Понякога възрастните имат по друг поглед върху нещата, защото са видяли доста неща от различни преспективи и може би не е лошо да се вслушаш в думите на майка ти - не да осъществяваш нейните амбиции, но се вслушай в опита на по-вързастния, желаещ най-доброто за детето си. Иначе и за нея е най-лесно да си във Варна - близко е до Бургас - повечето от Бургас се прибират почти всяка събота и неделя вкъщи и общо взето доста често се прибират и т. н., а и тя би предпочела да си по-близко до нея. Никой не иска детето му да е далеч и да го вижда рядко, но просто явно вярва, че София е по-добрият избор - все пак щом родителите ти са лекари, може би те имат по-добра представа кой университет какво образование предлага и т. н. Поне имат познати, които да разпитат. Ана

 

...