Провалих живота си. Разберете как и не повтаряйте грешките ми. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (122725)
 Любов и изневяра (30144)
 Секс и интимност (14520)
 Тинейджърски (21991)
 Семейство (6592)
 Здраве (9690)
 Спорт и красота (4743)
 На работното място (3257)
 Образование (7372)
 В чужбина (1672)
 Наркотици и алкохол (1125)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1755)
 Други (18910)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Образование

Провалих живота си. Разберете как и не повтаряйте грешките ми.
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 22338 пъти
Здравейте,
никой никога не ме разбира в реалния живот. Обикновенно не ме разбират и в Мрежата... , но наистина няма към кога да се обърна. Няма никой, който да иска или да може да ми помогне.

Уча право в СУ "Св. Климент Охридски". Вече съм четвърти курс. Все още съм млад (нямам прекъснати години, специалности и т. н. )... едва на 22 съм и вече чувствам, че животът ми е пропилян.

Правото не ми харесва особено, въпреки че успехът ми е отличен и поради това всеки, който ме познава не ми вярва и смята, че се правя на интересен. Така, де... знаете как е... щом имате добър успех, значи учите много, щом учите много значи ви харесва. Аз обаче уча много, защото чувствам нещата като задължение. Просто трябва, защото... трябва. За съжаление никога не посмях да зарежа специалността си, несигурността от това винаги ме е плашила. Иначе имах други мечти по-рано. Да ги последвам сега обаче е твърде късно, защото да пиша втора специалност означава да завърша на... не сигурен, но може би около 27-28 години. Не мога до 10 години да съм студент. Това просто не е в реда на нещата.

В същото време нямам никаква амбиция в правото. Да чета, пиша, уча. Това е всичко. Нямам никакво желание за работа в правната сфера. Нямам никакъв хъс да стана адвокат, съдия, юрисконслут и пр. Чувствам, че това ще ме направи чиновник за цял живот. А аз не искам това, но винаги съм си поставял граници да се откъсна от "предначертаното".

Никога не съм имал и достатъчно интерес към правото, което прави следването ми много трудно. Тежко ми е, само защото нямам интерес. Да, получавам максимални оценки, колегите ми завиждат за тях и често искат съвет от мен, когато не разбират нещо, но аз не изпитвам никакво удовлетворение от тези постижения. Чувствам само апатия към бъдещата си професия.

По тази причина постоянно си измислям какви ли не странични занимания (до колкото ми позволява много ограниченото ми свободно време). Понякога започвам да се занимавам с тия мои стари страсти, които загърбих, за да уча право. Такива неща като литература, история, театър и кино, които всички смятат за пълна глупост. Понякога и аз се влияя и ги смятам за безсмислици. И вероятно е така, след като почти всички, които познавам смятат така. Не съм сигурен дали ме бива и в тях. Сигурно не, ако ме биваше щях да ги последвам. Но там поне имам някакво желание и амбиция, а правото никога не е създавало някакво влечение у мен.

Сами схващате, че никой не може да ме разбере. Уча право, за което си мечтаят хиляди кандидат-студенти. Пък и всички са подвласни на стереотипа, че правото носи камари с пари. На всичкото отгоре изкарвам добри оценки... и... не го искам... Кой би ме разбрал?

И тъй. Уча, чета, пиша. По цял ден. Невите и психиката ми са тотално изпити. Изпадам в нервни кризи и депресии, но продължавам. За сега винаги успявам да продължа. Но винаги тайно мисля как да се отметна. И винаги не смея. Затова вече е твърде късно за реализация в друга сфера и аз загубих живота си на тази крехка възраст.

Ще кажете, че има време за всичко. Че мога да запиша нещо ново след това. Но правото ми взе всичко. Вече нямам сили и психика да уча задълбочено нещо друго или поне така се чувствам за момента. Нямам психиката да издържа на подигравките и недоумението на останалите при подобни евентуални действия от моя страна. Нямам и възможност да се отдам напълно на ново следване. Все пак родителите ми не са длъжни да ме издържат до пенсия като студент, само защото съм някакъв разглезен "аристократ"... и вероятно съм такъв. Аз искам да отдам живота си на нещо. Това нещо не е правото.

И така. Наблюдавам как аз се разрушавам сам, учейки нещо, което мразя, а моите състуденти успяват и извън университета, само защото имат амбиция и желание. Те бутат напред, а аз само ги гледам и нямам никакво желание да правя като тях - да си търся стаж, да ходя по състезания и външни лекции и да се развивам допълнително в правото. Така те ще получат реализация, а аз не.



Това е да си глупав и да пропилееш живота си от рано. Затова тези, които четете тези редове и се чудите какво да учите... изберете това, което ви е по сърце. А ако сте родител, оставете децата си да учат това, което искат, стига да имат ярко изявен интерес към него. Един готвач, учител, актьор, преподавател във ВУ, или какво там си искате, който има абмиция, хъс и желание, успява и се развива много повече от един посредствен юрист, зъболекар или икономист, който няма никакъв интерес в своята сфера.

Не правете като мен. Не научавайте този урок на живота, както аз го научих. Не проваляйте живота си така. Не се обричайте на безсмислие.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
51-65 от 65

преди: 7 години, 5 месеца
hash: 96da79da91
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

59.   И аз съм в такава ситуация -медицински работник съм. Съжалявам, че избрах да уча това. Но лошото е, че в последствие го осъзнаваш когато навлезеш в нещата но е късно да се откажеш. Чувстваш се длъжен да го работиш, а знаеш че би бил по щастлив ако нямаш еди си каква професия. Но няма как да върнеш времето вече си.... лекар, сестра, юрист, и др

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 96da79da91
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

60.   И аз съм в такава ситуация -медицински работник съм. Съжалявам, че избрах да уча това. Но лошото е, че в последствие го осъзнаваш когато навлезеш в нещата но е късно да се откажеш. Чувстваш се длъжен да го работиш, а знаеш че би бил по щастлив ако нямаш еди си каква професия. Но няма как да върнеш времето вече си.... лекар, сестра, юрист, и др

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 96da79da91
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

62.   И аз съм в такава ситуация -медицински работник съм. Съжалявам, че избрах да уча това. Но лошото е, че в последствие го осъзнаваш когато навлезеш в нещата но е късно да се откажеш. Чувстваш се длъжен да го работиш, а знаеш че би бил по щастлив ако нямаш еди си каква професия. Но няма как да върнеш времето вече си.... лекар, сестра, юрист, и др

 
  ... горе^
преди: 7 години, 24 дни
hash: 8af40aea0d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

64.   Ако учеше право в СУ, нямаше да допускаш елеменарни правописни и пунктуационни грешки.

ПП: Дано никой австралопитек не ти се върже.

 
  ...
преди: 7 години, 23 дни
hash: a657482a19
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

65.   Аз съм на 27 години и не съжалявам за нищо. Учих една година педагогика в скапания СУ и си загубих времето. След това две години на вятъра. После следвах международни отношения 4 години, но накрая се прехвърлих в правото, признаха ми 2 години и направо в третата. Имам приравнителни изпити. Една година обаче загубих, понеже не се справих с всичко. Сега пак ще бъда трети курс. Обаче аз ще успея. Имам колеги на по 40 години, които завършили друго и пак записали да учат. Имам една колежка на 55, която е задочник, но като има време идва и при редовните. Та тя е завършила 4 специалности и докато работи, учи поредното си висши, и не ѝ пречи това. Като кандидатстваш за работа и покажеш дипломата си, че си правист, гледат те с други очи. Явно ти не знаеш как да се реализираш. Има си много проекти, по които можеш да кандидатстваш още преди да си завършил. Аз например работя на две работи, нищо, че още съм трети курс. Има работа и в общината на даденият град. Много обяви има по вестници, сайтовете за работа, че си търсят юрист консулт. И ако се оплакваш, че няма работа, значи просто не си търсил такава и си решил просто да кажеш не мога, а то няма не мога, има не искам. След като си минал магистратурата, запиши още нещо задочно, и можеш, докато работиш да учиш. Една приятелка записа българска фиология, веднага след завършването право, но и веднага започна работа в адвокатска кантора.

 
  ...


...
преди: 6 години, 9 месеца
hash: 90d0feed9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

66.   Маняци стегнете се малко... Вашоят живот не е работата и ученето. Учиш и работиш цял живот, но не превръщайте това в живот.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 614a02e8aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

67.   Историята ти успя да ме разплаче, най-вече думите "тези, които четете тези редове и се чудите какво да учите... изберете това, което ви е по сърце. " В училище 5 години си мечтаех да уча едно точно определено нещо в СУ, но не ме приеха. Нашите не искат да пропускам година за да се явявам пак, а аз искам, защото нищо друго не ми се учи. В момента чувствам празнота.

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 64993192c7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

68.   Хах... пустото право в СУ. С години отричах, че не искам да уча право. По-голямата част от семейството ми са юристи. Кандидатствах друга специалност в СУ и на есен ще съм студентка. Сега съжалявам, че не се напънах малко повече и не записах да уча право. Въпреки, че съм на 19, вярвам, че родителите ми няма да ми позволят да се пренасочвам към нова специалност.

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 4c94376f6f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

70.   Ама то е престижно, бе!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 1 месец
hash: 443107142b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

71.   Всъщност защо родителите ви не ви позволяват да се пренасочвате към други специалности, да пропуснете година, та дори и две, за да си починете, да си подредите мислите, дори да попътувате и видите свят? Цял живот ще работите и ученето няма да избяга. На Запад това е нормално - gap year с различни цели, сменяне на специалности, докато човек открие своята, по-широк кръгозор. Не мога да разбера само в Бг какво е това пришпорване? И между другото, авторе, на Запад студенти на по 27-28 години ни най-малко не са изключение, напротив, българчетата винаги са най-младите и зелените във випуските, защото само за тях светът ще свърши, ако не започнат да следват на 19.

 
  ...

...
преди: 5 години, 2 дни
hash: 492966a32e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

72.   Дали авторът на първият коментар следи все още темата? Любопитно ми е да разбера какво се е случило с него за последните 6 години. Дали се е реализирал? Аз учих политология веднага след средното образование , завърших успешно и съм на мнение, че на 18 г. е доста трудно човек да избере образование, което ще му служи цял живот. После, след година прекъсване, записах право ( сега работя и уча ). Намирам правото за полезна наука с широка реализация, въпреки че е обременена от много непрактична теория и преподаватели , които често се мислят за богове и си позволят да нагрубяват студентите. В курсът ми има завършили медици , инженери и образовани хора с всякакви сложни за учене професии, които не се спират пред напредващите години и това че вече са учили много. Но признавам, че непрестанното учене, съчетано с другите ежедневни задължения е натоварващо.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 075ae4fb05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

73.   Момче, макар че е стара темата не се сдържам да не пусна коментар и се надявам да го видиш, защото аз се ровех из темите тук относно образование с отчаяната надежда да попадна на тема, пусната от човек, преживяващ това, което аз преживявам. И не след дълго търсене - хоп - твоята тема! Абсолютно същата грешка направих и аз. Уча горско стопанство, но то въобще не ми е на сърце, въпреки че се справям отлично, изкарвам винаги високи оценки, никога не ходя на поправки, даже учителите ме хвалят, всички си мислят, че се отдавам изцяло на специалността, но не е така, отличничка съм просто защото уча и си изпълнявам всички задачи от университета по задължение, просто защото някак като знам че имам изпит примерно, мен ще ме е срам да се явявам неподготвена... а също и стипендии получавам и парите са доста най вече заради тях винаги се стремя към високи оценки, просто някак се чувствам длъжна.... всичко е точно както ти го написа!!! Не можи да се каже, че обичам специалността си макар и на всички мои приятели, на майка ми, на баща ми, на преподавателите и на колегите ми така да им се струва... но не може да се каже че я обичам защото постоянно имаме да правим протоколи с тъпи изчисления дето не разбирам, разни курсови работи, които са толкова сложни и заданията им с 300 зора схващам... чувствах се тъпа преди, но сега осъзнавам, не ги схващам не защото съм тъпа, не защото не мога, а защото просто не искам... безинтересни са ми тези неща и толкова тъпи. Преди няколко дни мислех много по въпроса как от всички дисциплини които изучавахме досега само една - единствена има която учех с огромен интерес. Това беше зоологията. И установих, че специалността, която е за мен е може би именно зоология. Разучих къде може да се завърши и видях, че в Софийския университет може само магистратура една година да запишеш зоология като преди това трябва да имаш завършен бакалавър по определени дисциплини и за жалост горското стопанство не е включено в тях. Принципно след целия стрес който ми докара университета намразих висшето отвсякъде но ако имах възможността да върна времето назад то може би щях да запиша биология и география ( за тази специалност може)и след като го завърша - магистър зоология. Въпреки че и за това вече не съм сигурна дали ще ми харесва, защото си взех поуката вече че начина на обучение в университетите не е такъв за какъвто го смятаме, но просто проявявам силен интерес към видовете животни, да ги разпознавам, таксономията, анатомията им, кой вид, разред, семейство са, латинските им и т. н. е само това учех с кефче. Затова мисля че тази специалност е за мен. Но не мога да казвам със сигурност, тъй като за втори път вече правя грешката да запиша специалност, която да си мисля че ще уча с желание, защото преди горското учех медицина и там и един семестър даже не успях да издържа.... и за медицината преди изобщо за първи път да стъпя в университет и да разбера какво е, също бях много заблудена... като ученичка мислех че това и мечтата ми.

Знаеш ли, момче, както виждаш и по коментарите и още хора казват, че са в подобно положение, мисля, че като млади ние не сме ориентирани и не знаем какво искаме. Това е истината ; (( Млади сме, неопитни, допускаме грешки и докато се поучим от всичко и вече осъзнаем какво искаме вече сме одъртяли... хубавото и че за да си студент граници за възрастта няма, никога не е късно да запишеш нещо, ако ти дойде мерака. Но засега аз нямам желание да уча нищо повече... точно както ти казваш за твоето, така и аз казвам за моето - бих опитала биологията и зоологията, но горското стопанство ме изхаби отвсякъде и ми уби всички желания да уча задълбочено по каквото и да било... просто се чувствам свръхизхабена от учене вече, трети курс съм, и се тормозя ли, тормозя, чакам само да мине едната година и да завърша и да се оттърва от този ад веднъж завинаги. Бих се радвала да ми видиш коментара, защото като прочетох твоето положение все едно за себе си прочетох, с разликата че специалността, която следвам и специалността, която евентуално искам са ни различни и, че аз се прецаках цели два пъти и точно затова ми е неудобно да прекъсвам сета сега и горското, защото нашите вече хвърлиха пари на вятъра за един семестър по специалност, от която се отказах, неудобно ми е това да се случва за втори път и при положение че вече стигнах до трети курс и внесоха много такси... Майка ми си мечтае да завърша магистратура, но няма да стане, мисля че бакалавърът също е постижение и вече съм толкова изхабена, че едва ли в близките 10 години ще ми е до университет когато се дипломирам...

Като цяло откакто съм студентка се чувствам много нещастна. Лишавам се от свободно време, за да уча и заради това нямам време да правя най любимите си хобита и то са именно един безгрижен живот просто да си релаксирам да си играя игри да си гледам филми и разбира се и да работя нещо да изкарвам мои си пари но най важното и че през почивните ми дни от работа ще съм свободна и няма да съм ангажирана с домашни и учене... като ти прочетох историята, както и някои коментари поне се поуспокоих че не съм само аз, явно всички млади сме некадърни и правим такива глупави грешки... извинявам се ако виче е написано в коментарите, не ми се четат всичките, затова искам да те попитам - минаха 6 години от тогава, какво стана с теб сега, завърши ли? А магистър? По - щастлив ли си сега като се оттърва от кошмара? Ще се радвам да чуя.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: aaf2ba4ee4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

74.   Здравейте всички, авторе и другите, които сте си изгубили времето в следване на неща, които не ви е харесвало много, мога да кажа, че и аз съм на път да допусна такава катастрофаа. На 18 съм, тъкмо завърших 12-ти клас, записах Национална сигурност в РУ. Мислех си, че ми се отдава и ми харесва, да съм полицай, да се занимавам с оръжия и тем подобни, освен това още от малка си играех с момчешки играчки и никога не съм обичала кукли и такива. (Момиче съм). Въпреки това като цяло постоянно менях интересите си, веднъж исках да стана лекар, втори път фармацевт, зъболекар, учител, полицай, просто не знам вече. Отдаваха ми се толкова много неща, в училище се стараех да изкарвам 6 на всички предмети, но не бях за пълно шест във всички дисциплини. Най-много харесвах на времето биологията и химията, обожавах сухата материя, но по-късно обикнах хуманитарните науки като история, езици, филосфия и др. Обичам да философствам, устата ми не млъква, обичам и да обеснявам и дори преди се мъчех да запомня колкото се може повече суха материя (ако искате разберете го като зубрене). Но като вземем в предвид интересите и уменията ми, аз имам и малки здравословни проблеми, свързани с носа, дишането и умората (физическа умора). Така че малко или много ако стана полицай, ще трябва да издъжрам на физически натоварвания и изпитания, които биха ме сломили и биха ме разделили с полицейската работа. Аз нямам вина, че имам здравословни проблеми, но преди всичко става дума, че и интересите ми са други и малко или много се страхувах от думата на майка ми. Та мисълта ми е, че човек на Вашата възраст не може да се отказва от живота сега! За бога Вие сте млад, живота е едва пред Вас. И на мен вуйчо ми ми повтаряше учи за адвокат, майка ми искаше нещо, с което да се изхранвам в умрялата България и да не работя като нея като вол, и си беше с правото, все пак тук едвам се живее и не само Вие свързвате трудно двата края. Не искам нещо, което да ми осугури пари, ако исках щях да стана престъпник, става дума за мечтите ми. И знаете ли какво, сега в момента пишейки се сещам за деня, в който подадох документи в РУ "Ангел Кънчев" за тази специалност. Тогава можеше да запиша и друга специалност ако случайно не ми стигне бала а тази, но не става дума за бал или такса... Гледайте напред, а и някои от коменаторите по-горе са прави, можете да запишете друг бакалавър, все пак замислете се колко хора пък са искали да учат аквото и да е, но просто не са имали възможност. Що се отнася до мен нищо чудно да ме изключат, все пак полицай, който не може да бяга и няма физическа издръжливост или пък има здравослонви проблеми, изобщо не става.

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: 02c9a8f67d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

75.   Виждам, че историята е доста стара и е публикувана преди много години, но и аз като много хора бих искала и аз така да се каже да си излея мъката. Аз съм студентка 1 курс, уча ПНУП, преди да го запиша имах чувството, че мнооого ще ми се отдава, че ще се справя много добре занапред с всичко, което ще ми предстои, но просто някак си не чувствам, че ще се справя, имах много хъс, надежда и стимул, мислех си, ме без грешка всичко ще правя, но всъщност не се оказа така, сега, когато го уча някои неща въобще не са ми ясни, имам чувството, че някак си това не е за мен, макар и да бях решила да го запиша, но поне тогава имах някаква вяра и амбиция. При мен нещата бяха много сложни, още кагато бях в 9-10 клас започнах да мисля за своето бъдеще, исках какво ли не да уча, но накрая допрях до педагогиката, но определено най-голямата ми и за съжаление неосъществена мечта беше да уча медицина, бях много добра в училище по биология, а ако бях положила и допълнителни усилия по химия, нямаше никаква грешка да имам, имах само 5 и 6 по биология, особено в последните години на средното ми образование, втората ми матура беше биология, там изкарах много добра оценка, разбира се след много труд и усилия, но нещата не се получиха така, както на мен ми се искаше, може би защото всичко при мен беше някакъв хаос и всичко беше много объркано, не знаех по какъв път точно да поема, колебаех се, не бях много решителна и затова в крайна сметка нещата се оказаха такива, че и аз не поех по пътя, по който исках да поема, защото медицината за мен беше най-голямата мечта, която исках да сбъдна, затова разбирам всеки един от вас, знам, че ви е трудно, както и на мен, но за жалост такива неща стават в живота!

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 9d5be22e7c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

76.   Въпреки, че статията е стара, желая да оставя коментар. Разбирам автора. Никога не е късно за второ начинание, ако си направил достатъчно опити и въпреки това през повечето време не се чувстваш добре в дадената сфера. Колкото до тези хора, които говорят да се продължава само заради доходите - човек може да е щастлив и с 1000 лв и много нещастен с 6000 лв на месец. За някои хора матераилните придобивки просто не са от ключово значение. Виждат на парите като на необходимост за базови нужди и образование на децата си, другото е в сърцето и ума. Не всеки е доволен от живота като яде през ден в ресторант, носи дрешки само на Andrews fashion и скъпи часовници, ходи по криузи и живее в мезонет, който се пълни само като има гости веднъж месечно. Има хора, които преследват неща в живота, които не винаги са видими за очите и в това намират щастието.

 
  ... горе^

51-65 от 65
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker